ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

Благодаря за топлото посрещане 
Ако трябва да съм честна, влязах в този подфорум защото както вървят нещата при мен е много вероятно да стана и осиновител. Исках да събера малко информация какво е нужно за да осиновиш дете. Тогава видях тази тема.
Както писах по горе не се чувствам наранена от факта че съм осиновена, но въпреки това ми стана добре, като споделих.
Съжалявам за момичетата, които се чувстват зле. Хубаво ще е да го преодолеят по един или друг начин. Искрено им го пожелавам   

Мила Ирис,

Добре си дошла !

Нямам време да пиша, но не мога да не кажа едно:

Много те моля, поправи си думите или поне се замисли и си отбележи, не искам да стоят написани неща, че сме "наранени от факта, че сме осиновени".

Не сме наранени, от това, че сме осиновени !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Моля, хора, не ни приписвайте неща!

много целувки на всички и тичам по задачки

i аз ще отговоря на Фусси, но и аз не успявам с времето, а искам да съм посветена само на въпросите, а не на сто неща едновременно

Добре дошла iri_is !
Колко е хубаво,че ти е спокойно вече на душата.
Пожелавам ти ако имаш братя или сестри да се срещнете и бъдете щастливи заедно.
Пожелавам ти и по-бързо да прегърнеш твоето детенце.
Успех.
 
За рожденните дни-аз винаги съм била най-щастливото дете на този ден и нищо подсъзнателно не е нарушавало това щастие.Мисля,че и моята радост е бил достатъчна за мойте мама и тати и на този ден са забравяли,че съм осиновена.Спомням си,че преди две години когато и аз на тази късна възраст научих истината за осиновяването ми,мамами каза-Зойче,аз понякога просто забравях,че сме те осиновили.
Пожелавам на всички пораснали и малки осиновени да празнуват рожденият си ден с много радост и обгърнати с много любов.
 

Мила  Miraetta, съжалявам че си се засегнала от поста ми, но ми се струва че ако прочетеш по-внимателно, ще видиш че пиша за себе си


А що се отнася за мнението ми за някои други момичета съм писала това:


Не можеш да отречеш, че има много болка в думите изписани в тази тема. А също и гняв. Мен лично тези две чувства ме карат да се чувствам зле. Затова и така съм писала.
 И все пак ти се извинявам още веднъж за думите, които са те засегнали 

E Дуденце - браво!!! 
Разплака ме на работното място -  калпазанка с калпазанка  !

Благодаря ви момичета, много помагате, да го знаете!

Fussii, 

Здравеите момичета!
 Преди около година се бях отказала да пиша тук, но сега ви чета и плача, и успокоявам, и си отговарям, и...... Най- после тук има място, където да мога да си излея душата, без да бъда наречена неблагодарна, без да ме питат- що се правя на мъченица, без да ме пита някой  -ти в детски дом ходила ли си да видиш как живеят децата и т.н. и т.н .
 Тук беше мястото, където за първи път се осмелих да напиша че съм осиновена, и мястото където разбрах, че само осиновен може да разбере какво е в душата ми. Безкрайно съм благодарна на Теа, която ми помогна да си отговоря на някой въпроси! Безкрайно съм и благодарна и за " Първична рана" от която разбрах че не съм ненормална, невротичка и параноичка.
Разбрах защо плача около рожденния си ден (за който не знам кога е точно), защо толкова ме е страх да не бъда изоставена, защо толкова трудно се доверявам, защо имам толкова ниско самочувствие(въпреки образованията и приличния външен вид), защо изпадам в ужас при раздели дори за ден два, защо имам нужда от одобрение и не понасям и намек на критика. А външно всички ме имат за силна и уверена в себе си..... Толкова много работи имам и искам да напиша и става малко объркано. Ще поема дъх и ще продължа.
 Miraetta, благодаря за всичко което си написала, това са и моите мисли, но ти си успяла да ги напишеш!
 Благодаря че сте тук, всички!

 Много ми струва на душата това успяване, а май само за ограничен брой хора е полезно.

И аз се заричах да не влизам повече, ама не се сдържах.

Като те прочетох и се разплаках, толкова е рядко да видиш човек, който те разбира.

Аз май никога няма да стана нормален човек , - седемте дни на Фоксчето беше повече от ясно, че не свършват в сряда преди края на раб. време и няма как да вземат заверен препис от решението днес преди края на деня, (а по другите дела чакат и 1-2 дни за евентуално обжалване по пощата, но при осиновяванията си чакат само да се изпълнят седемте дни)...
ама ме беше страх и срааам
да го напиша...
и така и така долявам глухо недоволство и игнор , та като се притесня от това и пропадам в мъгла от собственото си неверие..
беше ме срам да не звуча като единствената черна станция сред всеобщата еуфория...

ето един пример, .... един от многото, в които не събираме сили да кажем какво мислим от страх, че няма да бъдем приети ...

 

За нас си е чисто съкровище да срещнем нормална реакция.

Мила  Ири_ис,

Няма нужда да се извиняваш.

Не ми и хрумва да се засягам на изразите ти.
Обективно ти пиша какво ни приписваш.


Няма как по друг начин да се изтълкуват двете ти изречения едно след друго - ..."не се чувствам наранена от факта че съм осиновена, но въпреки това ми стана добре, като споделих.
Съжалявам за момичетата, които се чувстват зле.."

Логическото тълкуване на изразите ти в тази комбинация е в смисъл, че "момичетата се чувстват зле именно защото са осиновени".

Ако не се изразяваш точно, не ми казвай че не съм внимателна.

Именно защото съм внимателна си представих какъв извод си правят и другите хора от постинга ти и категорично се разграничих.


  Предполагам е по-разумно да се съсредоточиш върху предстоящо осиновяване и ти стискаме палци да си много щастлива  


Не знам ти какво си направила през изминалите години от съзнателния си живот, но нещата, които аз съм свършила, не ме удовлетворяват.

Неотработената болка и гняв искам да си ги изразя и отработя, за да съм пълноценна в реалния живот и не смятам да се срамувам от тях или да се извинявам за тях.
А постинга на Сисака все едно аз съм го писала.

Miraetta, съжалявам мила. Наистина не съм имала това предвид.
Винаги съм имала проблем със словореда и често се налага да се доуточнявам. Просто усетих болката ви и ми се приска да я няма. Не понасям болката, нито когато е моя, нито когато е в хората около мен. Зная, че аз немога да ви помогна.Права си, че всеки сам трябва да се пребори. И все пак, ако приемаш съвети, не позволявай на гнева и болката да те завладеят. Отработи ги и ги изхвърли. Бързо. Защото в противен случай ще разбият здравето и живота ти. Повярвай ми, зная за какво говоря. 

Miraetta,много близка те чувствам именно защото съм прочела всичките ти постове.Дълбоко съм убедена,че са ти коствали прекалено много,исках само да ти кажа,че дълбоко ги ценя.Въпреки,че моят и твоят живот са протекли по различен начин,аз намерих много отговори именно в твоите разъждения,а не можех да достигна до тях дори чрез безкрайни себеанализи
sisaka,и аз се чувствам близко до това,което си написала!
Прегръщам ви и двете

Хей, момичета,
Първо  да ме извините, че пиша във вашия форум
Мисля, че не е лошо да се включите в кампанията с писмата. Точно ВИЕ сте хората, които могат да напишат за болката на изоставеното дете в институция и какво отражение дава тя върху вас. 

Интересна идея ,като се има предвид ,че лично аз съм осиновена на 12 дни и нямам престой в дадена институция.
Доколкото съм запозната с историите на повечето осиновени момичета в този форум,също са осиновени като малки и просто няма как да си спомнят за такъв престой.Тук ние дискутирахме нещо съвсем различно от престоя в институция.

Bianka,
E, разгеле, че и го каза така директно, че аз ако го кажа, никой нямаше да го прочете смислено.

Ние, белите деца  (много моля да ме извинят за израза, но не знам какъв друг да използвам) с добър и известен на осиновителите и на организаторите на осиновяването, био- произход, осиновени преди повече от 15-ина години, рядко сме били в дом. Тогава (масово), както и сега в някои случаи, децата се взимат от болницата направо. И Корнишонко и други ясно го казаха.

Аз съм била в дом почти година запазена за конкретната двойка, докато решат осиновителите ми дали ще се разделят и за да не си създават у дома проблеми, а детето малко да го поотгледа институцията.  Така са мислили, че е най-добре като вариант. А са видели и проучили БМ и са си избрали детето два-три месеца преди да се родя.
Казвам го само за да посоча изключението. Правилото за онези години е било - от болницата - у дома.

Осакатяването ни като души, болката ни и пр. не са от престоя в институция. На децата от Могилино съсипването им е 50 % от институциите, а другото е от друго.

Kossi,
Ти как разбра, че не сме се включили и зашо точно нас реши мило да побутнеш с елемент на порицание или на всички изпращаш подобни напомняния ?

Аз лично си написах писмото и тук го има, ама не го е видял май никой.

На кого да се извиня, че не съм умряла от глад и двамата мъже, с които си оказваме взимопомощ, на кого да се извинят, че отитите им да свършат със себе си като деца са били неуспешни ????
Айде стига... не е ли дотатъчно, че изпитаваме това, което изпитваме ...

Мамите са много борбени и ние сме с тях, но ми идва да им кажа, на мамите-осиновителки - мили жени, от вас не се иска нещо супер-борбено. Не знам какъв е Божият замисъл да си нямате биологична рожба, аз съм само обикновен и грешен човек, но за нас сте мами като всички други и сте абсолютно незаменими и никоя БМ няма никакво предимство пред вас, така че ако някое болнезнено кътче вътре в душата ви тревожи и боли, приемете нашето признание. И без устрем в протестите обликът ви е незаменим за нас.

А нечовешкото отношение в тези домове е факт и за някои директорки и лели направо "плаче" прокуратурата.
Сравнението направо крещи в разликата между бузките на Фусин Никола, които са като добреузрели прасковки, и хлътналите концалгеристки лица на децата от Могилино, между ставащата все по-успокоена красота на детето на Славка73 и напластения и перманентен ужас на онези деца от Могилино. (Не ме бийте за сравнението, то е повече от видимо.)

И вие, след като сте се преборили за вашето детенце, е повече от логично да акомулирате усилията си и за доброто на други дечица, но само не и водени от желание нещо друго да компенсирате.
Това, че от една осакатена душица правите с много любов една красива картина, вече е повече от достатъчно за един човешки живот.

Сега си мислете лоши неща само за мен, моля, другото момиче е бременно и се въздържайте от коментари срещу него, много моля.
Дано да съм била ясна 

Не ме изяждайте написах го от добри чувства.
Идеята ми беше, че повечето от вас чувстват някаква празнота само от факта че са осиновени /ако съм разбрала правилно/ какво остава за деца в институция.


А това ще оставя без коментар