ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

Аз хем съм психолог, хем съм супер добронамерен и доброжелателен по принцип човек...
и въпреки всичко това все пак се случи да сгафя в този подфорум, за което още съжалявам...
точно това се получи и при мен веднъж:
"Просто необмислените хубави пожелания и съвети по-скоро нараняват, от колкото подкрепят. С най-чисто сърце ти го казвам. То е все едно да кажеш на една опитваща се да забременее ин витро жена - "Абе, успокой се и ще стане нормално ..."
Оттогава много внимавам какво и къде пиша!
Форумът бг-мамма ми е любимо виртуално място.
В него според мен има няколко много специални подфоруми...
Не искам да ги изреждам всички поименно, но този определено е един от тях.
Тук винаги идвам с голямо уважение, с внимание, с желание да науча нещо ново, важно и полезно, и евентуално да помогна на някого, ако има за какво и ако ме е помолил изрично.

За съжаление са изтрити, Мира. Казвам за съжаление, защото за мамите би било добре да знаят какво трябва да спестят на децата си, независимо на каква възраст са решили да разкрият "тайната", пък дори съветът да е даден от психолог с име. Не че мнението на осиновен е меродавно и най-правилно.  В този смисъл цитираното "компетентно" мнение на Алгафари с последвалите наши коментари, би било много полезно. Ама поради що ММка реши да го затрие този дълбокомислен професионален съвет...

Тя, Мира, ти го е казала ясно, но ако държиш и от мен да го чуеш- нито съзнателно, нито подсъзнателно страдам от това, че съм осиновена. Дай да не приписваме нещата, които не са ни ясни на нечие подсъзнание. Та по този повод- нужда от съчувствие нямам. Нито аз, нито някой от осиновените тук. Не се чувствам нито жертва, нито късметлия. Колко повече обаче ми се повтаря, че съм едното или другото, толкова повече "набирам" и толкова повече ме карат да се чувствам като различна от останалите във всякакъв аспект.
И на 2, и на 20 шокът да научиш, че си осиновен е еднакъв. Разликата идва от осъзнаването на мисълта колко време си живял в лъжа и от още много неща, за които има толкова изписано във форума, че не ми се ще да ставам досадна.  От тази гледна точка е важно детето да научи колкото се може по-рано и това  никой не го оспорва.

По кой начин, че нещо не схванах  .
Любовта никога не е "прекалено много" за едно дете- осиновено или не. И тази, която съм получила от моите родители няма нищо общо с изказаното от мен мнение. Извини ме, ако не съм те разбрала точно, ама наистина не схванах логиката.

ММка, тук наистина всички са добре дошли. Аз съм от хората, които най-малко поддържат идеята да се "дракаме" и се опитвам да бъда толерантна към всяка лична позиция. Не знам по каква причина се чувстваш лично засегната- аз направих изрично уточнението, че "споря" задочно с Мадлен Алгафари. А ти, ако наистина искаш да помогнеш, просто почети малко повечко от темите във форума и изкажи лична позиция. Пък тогава, ако пак си засегната, излез през който искаш изход.

Спирам по този въпрос, за да не превърна темата в поредното бойно поле. Пък за ранените- вие си го знаете  .

Не мисля, че е нужно да чета всичко, за да си имам свое мнение... Било то правилно или грешно. Но  честно казано не виждам толерантност в това отношение. Всеки е прав от своята гледна точка, не  разбирам какво толкова ме нападате и искате да се наложите. Човек се учи от грешките си. Детето ще разбере, че нещо е горещо, когато се опари... 
Колкото до цитирането - аз го написах, аз си го изтрих, какво толкова чудно има?  Може би съм засегната, защото както вече "казах" го бях написала с идея да помогна, но както вифрогонче намеква - никой не ми е поискал помощ. Ще се поуча от това 

"...не е нужно да си изкарва болката на всеки срещнат."

Когато написах първите си думи във форума бг мама, търсих конкретен съвет и помощ. Никога тук аз лично не съм приемала, че тук разказвам мъката си на всеки срещнат. Тук се чувствам неразлична, разбрана, макар и от хора с различно от моето мнение.
Извинявам се, че съм малко встрани от темата.

честно казано съм учудена, че и тук има някакви спорове.
дори аз, най-голямата драка на подфорума, влизам в тази тема на пръсти, чета, чета и никога не пиша. имам огромен респект от болката на осиновените деца и макар да имам за всяко нещо мнение, тук наистина не си позволявам да имам. чета и мисля........ единственото нещо, което знам, е че се надявам някой ден да мога да помогна на детето си да носи по-леко болката си, защото неминуемо ще я има. тази тема е много полезна за всички осиновители и моля новодошлите да я приемат като запазена територия на осиновените. хубаво е да идеш на гости, но не е любезно да учиш домакинята как да подрежда къщата си, макар намеренията ти да са продиктувани от най-добри чувства.
нека оставим на осиновените деца едно малко кътче, където се чувстват добре в този подфорум. темата не е от най-старите. и без това участниците в нея пишат по-свободно благодарение на спокойствието, което досега им дадохме. моля ви, нека това да остане така.

за да знаеш как боли да си осиновен трябва да си осиновен. и от какво боли и защо боли. за да мислят осиновените деца, че имат късмет, трябва първо да им обясним защо аджеба имат късмет, че някой ги е създал и без да ги пита е спрял до там. и защо трябва да се чувстват длъжни да са някому благодарни. също трябва да им обясним с какво са сгрешили като ембриони, та са ги изоставили и са били нежелани. аз лично не се наемам. нито да обяснявам, нито да давам съвети как да боли по-малко. мога само да утешавам или да слушам.
за ранените един малък подарък  http://misli.hit.bg/hasanyonetoldyou.html

Аз нагълтах много тиня тук, а явно не съм добър плувец, та за малко се отдръпвам от писане, ама като те прочетох и ти отговарям.

 * Мъжът е от моя отбор - без ЕГН и на него и на био-то към момента на раждането и изоставянето. Ако не си от спец-службите  и то от най-високо ниво, а не среден служител - няма  гаранция, че търсенето ще завърши успешно. Майката е с други имена, поне фамилия и може и над сто жени да откриеш, но да нямаш критерии да ги отсееш. За бащата - тя може и да излъже или да мине през няколко варианта за мъж.
*Агенция - пари взимат, но им липсва живото човешко участие и анализ (служебното е друго), а без него - малко хора се отварят да говорят или поне да помълчат човешки с тебе, ако не си личност, а си по служба.  Отрицателният резултат също е резултат, но хората не го ценят и забравят, че е по-ценен от пращането за зелен хайвер. Има вероятност от агенцията  да дадат данни за да отчетат задчата за свършена, но това няма да е истински резултат. Личното търсене помага да минеш по доста стъпки и те учи на много неща, но с лека ръка на никого не го препоръчвам.
*Има и вариант да е дете от разни "благородни" комбинации - преди 30-40 год. в районни болници у нас са се правели доста покрити неща, за които Холивуд мисли, че пръв се сетил да сглоби.
 Ако е този случай, каквото и да намери - пак няма да стигне до истината, част от участниците не са живи, част знаят само епизод и не са в състояние да слобят пъзела, а разбиращите - не биха проговорили.

Най-полезна на този мъж мога да съм с две неща - 1) да поплача с него и за него виртуално, след което да си избършем сълзите и сополите и да се разделим всеки да си довърши оставащата се част от живота, по най-добрия начин, който успеем.

2)Да го помоля горещо да погледне жена си, или приятелката, или любовницата или тази, която е в мечтите му, и да има по-малки към нея очаквания, тя да отгатва, т.е. да знае по аксиома той какво иска, както е нормално да прави мама с новороденото или с бебето в корема и.
Мама няма да се върне, тя така е пожелала, а никоя жена, с която той е в интимни отношения като жена или иска да е в такива,  не може да очакваме да  е мама и да отгатва той какво иска. Казвам му го, та той да не си пропилява личния живот и добруване заради невъзвратими неща. , както и обратното - да не стане жертва на манипулации.

Каквото и да прави - да запази крехкото равновесие на майка си, която е с него, другата не ми се обръща езика да я нарека така.  Да се грижи за нея и да не я товари. След 30-40 мъжете, които сега се осиновяват, няма да имат тези точно прблеми, сега времената и хората са други, което е оптимистично.

Накрая: Скъп секс, бе скъп - 40, 50, 60 и повече  години плащаме за едни 10, 15, 20  минути секс на двама, които даже не познаваме, а и се е случил  преди десетки години. Само Господ знае дали си струва.  А ние плащаме с децата  и съпрузите си и не съм в състояние да огранича вредите. Дано другите деца са по-можещи от мен.

Айде мамата, която намира за изключително компрометиращо от моя  страна, че се наричам дете, и наричам така другите като мен, да пие едно кафе за моя сметка преди да отсече, че пишем и коментираме нелепици  и сме черногледи и с дефекти в зрението... и малко да осмисли, че ми писна. Уж имаме кътче, нищо нямаме и това е повече от ясно.   

Кога ще ни стане групата ?
Не е удачано да пишем и споделяме във форум, който е посветен на други неща и е за хора, които в момента осиновяват.
Изглеждаме демонично, а не всички са на ниво, да им е ясно, че имаме еднакви цели.

Сори за спама  , обаче личната кутия на някои хора, Мира,  да не споменавам имена, е пълна.
Затова тук:

ОГРОМНО Благодарско за инфото!!!!

Е....х му м! Ужасна работа.... Продължавам да творя. Другата седмица ще ти пратя писанията си.

  на теб

Аз пък не подкрепям.
Форумът не е само за хора, които в момента осиновяват, форумът е и за осиновени. Темата си е на осиновените, а ние, осиновителите нямаме право да се месим. Като стане готова групата, какво ще стане? Не съм съгласна 
В момента синът ми стои до мен и гледа за първи път в живота си Снежанка и седемте джуджета. Гледа го два месеца след като отказваше да чуе приказка или да погледне телевизионния екран. Гледа вече 30 минути, а аз гледам, как усмивката се появява на лицето му, гледам как се вълнува с джуджетата и как се радва на горските животни... Синът ми, който един ден ще порасне и ще има нужда от вас, никъде няма да ходите  . Ще седите тук, защото тук ви е мястото, пък ние ще си мълчим 

Абе, Фокси, никъде няма да ходят.
Хич не си правете сметката без кръчмаря, тук има емотикон със заканващ се показалец. Хайде стига съм си нарушавала правилото да не пиша в тази тема.

И аз съжалявам, че пак ще се намеся непоканена в темата, НО.... Мираетке, колко пъти да ти казваме, че имаме нужда от вас.
Така, че не давам никъде да ходите .
Иначе ще ви намерим  и нали знаеш приказката: "Елате вие, за да не дойдем ние..."

Не ни изоставяйте, моля! Ще си мълчим и ще се учим от вас как да проумяваме децата си, как да ги разбираме.

Момичета,
Ама никой не ви изоставя, а Калина не само не я изоставям, амии я гоня като империалист и питаааам, дали отиде на доктор или ощИ не. Нали беше обещала, че като с Преси нещата се уталожат, веднага отива да си обърне внимание на болежките.

Не ви изоставяме и сме си приятели и близки, но не е мястото за писане на толкова откровени и болезнени неща в един форум от страна на формално порастнали деца.
Някои пишем, замерят ни с аргументи, през които сме минали преди 15 години, и всичко това ни забатачва още повече. Нито аз, нито друг като мен, знае някаква универсална истина. Само споделяме.

 Това, че ни боли, не означава, че не си обичаме родителите, че не се радваме за вас или че вие нищо не правите. Това не са взимноизключващи се неща, но животът е кратък и няма смисъл да го усложняваме. А някои наши писания може би нараняват някого.

Стискам палци на всяка от вас и преживявам моментите, които ви вълнуват.