Абсурдни реплики за нашите недоносени деца!

  Здравейте от мен!
Откакто лекарите видяха, че нещо не е както се очаква със сина ми (бях бременна вседмия месец) чух много абсурдни реплики и пролях много сълзи заради тях.
В седмия месец ми обявиха, че детето ми ще е джудже (диагноза, която въобще не е потвърдена и до ден днешен). В момента не си спомням името на генетичката от Майчин дом - София (работи на 14-тия етаж), но тя ми обясни, че нямало за какво да се тревожа при положение, че детето щяло да е добре умствено, какво от това че ще е джудже  . После доктор-гинеколог Карагьозова ми обясни, че тъй като детето ми е малко (според ултразвука беше 1300гр в 30г.с, седалищно прилежание и с къси крачета) ще го родя най-вероятно мъртво: "ще го изакаш и после ще си родиш друго".
Точно преди да родя (в предродилна), всички лекари ме питаха дали знам, че детето ми е увредено. След това в неоантологията на няколко пъти ми предложиха да дам детето в дом.
От тогава, та до ден днешен гледат детето ми като полезно изкопаемо (защото не били виждали подобно дете) и винаги чувам съчувствени реплики и че има някакъв  синдром.
Трябва да отбележа, че сина ми се подобри значително от раждането до сега, все още не знаят какво му е (след многократни изследвания), а детето освен криви крачета не показва особени отклонения в сравнение с други недоносени дечица.
Тук бих искала да благодаря на физиотерапевт Мими Петрова (от педиатрията в София), която и до ден днешен ни помага с информация (аз например не знаех, че недоносените деца трябва да се видят от невролог и физиотерапевт), добри думи и не на последно място, че раздвижва сина ми, който след всеки неин масаж има все по-голямо подобрение.   
Моля да ме извините за дългия пост 

Stephy  от твоята история направо ми идва да  ....тия бездушници
Поредния пример.....

В крайна сметка,чест ти прави ,че не си им се дала и че си гледаш детенцето ,въпреки проблемите и лошите им прогнози  
Моето детенце също е с увреждане,ако искаш просто да поговориш или да споделиш,насреща съм

Много ти благодаря за подкрепата! 
За мен не е съществувала възможност да не си взема детето ... Не можех да си представя, че сина ми ще порастне без подкрепа и обич. Ще му дам и двете.
За лекарите ... спомням си, че една моя позната ми каза, че не бива да се очаква съчувствие от лекар и гробар - съжалявам, за това че е права (за мнозина лекари). Въпреки това аз винаги ще вярвам в доброто и че ако има една птичка, която да иска да направи пролет, то ще се намери още една и още една ....
Ще се възползвам от предложението ти и ще поддържаме връзка!   

Ех, Стефи мила 
Наистина си се наслушала на прекалено много простотии и чудесно разбирам колко много си страдала!Както е казала Viki i mama - всички те са за  и брао на теб, че не си се поддала на приказките да оставиш детенце...тези наши прекрасни, но в някаква степен специални деца имат нужда точно от нас и никой друг няма да ги обича толкова много, колкото ние техните Майки!Хубаво е, че си срещнала човек, който да те подкрепя с информация и грижи за твоето съкровище!Надявам се всички небивалици по адрес на детенце да се окажат просто само поредни груби думи от лекари, и всичко с детенце да е наред и скоро да нямате нужда от рехабилитация!Много кураж!На мен също можеш да разчиташ, макар че напоследък рядко влизам във форумите!

Дъщеря ми се роди 1300 гр/10,1989 г/ и дълго време я гледаха в кувьоз в дом Майка и дете. Майка ми беше оперирана от миома и дойде да я види през 03,1990 г, носеше и мартеница. Погледа бебето, все още безименно, без акт за раждане, на 5 месеца тежащо 3 кг и нищо не каза. След обяд ми се обади по телефона и заяви - щом вече е в дома Майка и дете, остави я там направо и прави второ. Попитах защо, отговори - ми тя няма коса, какво момиче ще е без коса. Ще се мъчиш цял живот с нея. Не я послушах, естествено. След това косата и порастна, тя беше куклата на баба и горямата и любов. Сега имаме буйна коса за двама. Не и се сърдя за репликата

Е по смешно нещо от това ,не бях чела скоро
То не е абсурдно , то си е смешно, извинявай
И защо да се мъчиш, защото няма коса ли 
Да ти е живо и здраво ,голямото момиче 

п.п. От моя гледна точка- живота си давам да нямаше коса,вместо това, което няма сега моето дете

Не и  се сърдя - после станаха голяма любов. Бабата беше готова на всичко за Ани, искаше само двете да са,  може би е било замаиване след упойката и операцията.

А ТИ

ТЯ ЛИ СИ


ЗДРАСТИИИ

Да, Вики и мама, тя е. Вчера разгледа форума, хареса и и се регистрира. Чела е почти до сутринта. Мисля, че по-добре да чете тук, отколкото да се запознава в Сладур с незнам кого. Е малко правописа ни е зле, но това е резултат от образователната реформа, всички са така.

Здрасти и от мен. Stefi и моят случай е почти като твоят и на мен онази тъпа Генетичка от 14 ет. на Майчин дом ми каза същото - че детенцето ме ще бъде джудже. Спомням си че бях бясна и много плаках. Седмият месец през бременността ми  и първите 10 дни след раждането на дъщеричката ми бяха най- нещастните в моя живот. Др. Димитрова от 10 етаж и постави диагнозата - хондродисплазия - къси крайници, а Др. Карагьозова /тя ми беше лекуващ лекар/ ми каза съжалявам мойто, момиче, но май за съжаление е така аз повече нищо не мога да направя - Лежах 1 месец под нейно наблюдение в патологията на 10 ет. на Майчин дом и честно да Ви кажа бях като опитно зайче и мен ме гледаха много странно и кой знае акушерките какво си говореха зад гърба ми. Не можеха да и хванат тоновете и често ме плашеха до смърт. Наливаха ме със системи , защото бебето не се хранело добре, направиха ми 15 фетални морфологии и ултразвуци и амниоцентеза, която нищо не показа всички изследвания на бебето бяха много добри, но уви то беше твърде малко и много изоставаше в развитието си.Съветът беше - МАХНИ ГО или по точно УБЙ го. На въпросът ми какво става с дете което е в 30г. с. и е живо , как го израждат, когато е с доказани малформации - Попитах ги живо ли се ражда , а генетичката ми отговори НЕ РАЗБИРА СЕ какъв е изводът - после го разбрах - при желание на майката и слагат някакво хапче и плодът умира в утробата след което предизвикват раждане. УЖАСНО Е НАЛИ. Останах потресена и избягах от болницата. Казах си че всички грешат.Сърцето ми казваше, че детенцето ми е здравичко просто е  по мъничко, а и бях сигурна че докторите - светила- не могат да определят термина. И така консултирах се и с др. лекари, родителите ми също ме съветваха да махна детето, защото тези дечица се гледат много трудно. Единствено съпругът ми беше на моя страна - добре че беше той, аз вече не знаех какво да правя постоянно ревях, но никога няма да забравя думите му ...Каквото Господ ни го е дал такова ще го гледаме и това беше последно. Препоръчаха ми да родя бебето секцио защото ако наистина е с тази диагноза при нормално раждане можело да умре при раждането, както и да е само дето според мен я извадиха доста по рано, но може би така я спасиха, защото още от 8 м. бях с 2 см. разкритие и водите ми бяха намалели. И все пак тя се роди и според неонатоложката др. Благова от бившата Тина Киркова на детето му няма нищо, тя наистина е по мъничка, но нито са и къси краката нито ръцете, няма криви крайници - нищо, а и откакто се е родила е пораснала с около 20см.
 А сега да споделя и за обидните думи чували ли сте медицинския термин, с който наричат нашите съкровища " ХИПОТРОФИ" звучи грозно нали , но да ви кажа честно на мен си ми харесва. Като бях в болницата след като родих и един ден по обяд бях в детското отделение за да кърмя бебка, тогава се беше родило едно също мъничко бебе и една педиатърка тичаше с него по коридора и викаше " Бързо пригответе кувьоз, роди се още един хипотроф" Несъзнателно погледнах към бебето и вярвайте ми видях най- прекрасното нещо на света - една мъничка принцеска с много бяло личице и гарваново черна косица беше просто прекрасна . После настаниха майката в нашата стая там бяхме все майки с недоносени дечица. Горе главите на всички и успех борете се за децата си и не вярвайте чак толкова на докторите и винаги слушайте какво Ви говори сърцето. Успех

По повод на хипотрофите да ви кажа случка.
Имам две девойки. Анна е родена в третия ден на девети месец. В сравнение с вашите бебчета си е била направо голяма - 2900, въпреки че на мен ми се струваше миниатюрна и се скъсах от рев. Постояхме в болница заради лека незрялост и дълга жълтеница, но това са си бели кахъри.
Сега да ви кажа смешката. Втората ми дъщеря от много пазене и страхове взех че я преносих. Не искаше да се ражда и накрая ми предизвикаха раждането. Роди се 4 кила и 100 - направо огромна. И в епикризата, която в последствие дадох на нашата педиатърка пише: "Става въпрос за хипотрофично бебе, с тегло 4 килограма  "