Публикувана: 15 септ. 2007, 02:28 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2007, 00:00 ч.

децата, които никой не иска

16 375
162
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
11
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво предложение ще внесе Масларова в Народното събрание?
Какви са основните предизвикателства, свързани с осиновяването в България?
Какви мерки са предложени за подобряване на положението на децата в институциите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво предложение ще внесе Масларова в Народното събрание?
  
  Масларова ще внесе предложение в Народното събрание, което предвижда отнемане на родителски права от родители, които оставят децата си повече от една година в домове, с цел да могат децата да бъдат осиновявани.
- Какви са основните предизвикателства, свързани с осиновяването в България?
  
  Основните предизвикателства, свързани с осиновяването в България, включват дългите срокове за обработка на документи, спирането на международните осиновявания, бавното разглеждане на докладите и липсата на подходяща политика и управление в домовете за деца без родители.
- Какви мерки са предложени за подобряване на положението на децата в институциите?
  
  Предложените мерки включват създаване на инспекторат към Агенцията за социално подпомагане, подобряване на битовите условия в институциите, усъвършенстване на законодателството и осигуряване на необходимия административен капацитет за ефективно функциониране на институциите.
- Какви са възможностите за мащабна и реална реакция от обществеността?
- Какви са предложените идеи за действие?

# 45 19 септ. 2007, 12:04 ч.

На небето
Мнения: 5 529

А може би трябва да има някаква организация, която да е натоварена, еднолично нищо не става. newsm78

# 46 19 септ. 2007, 15:29 ч.

Мнения: 1 480

Аз не мисля, че ако се промени системата и стане по-лесно осиновяването, ще се реши проблема на децата с увреждания. За това се иска промяна на манталитета на кандидат осиновителите. Дори и осиновяването да става много по-лесно и по-бързо и всички деца да са с подписан отказ, повечето осиновители не биха взели дете с увреждания. Напълно разбираемо е, тъй като всеки се притеснява и не знае дали ще има възможност, средства и сили да отгледа подобо дете. Та в случая си мисля, че една от страните на премната грижа е краткосрочно отглеждане на дете с увреждания, за да могат родителите му през това време да съберат сили и да си починат, за да могат да продължат напред. Това за сега е най-доброто за тези деца.
За другите страни децата с увреждания не са проблем, но в другите страни стандарта на живот е коренно различен от нашия.

# 47 19 септ. 2007, 15:39 ч.

Мнения: 3 725

Не е проблемът манталитетът на кандидат-осиновителите, проблемът е манталитетът на всички останали, но ще се въздържа от повече разсъждения.

# 48 19 септ. 2007, 15:46 ч.

София
Мнения: 9 517

за манталитета... не, по-скоро говорим за мотивацията и обяснението, затова мисля, че проучването трябва да е по-продължително, социалният работник да има време да обърне внимание на кандидат-осиновителите, да поговори с тях достатъчно дълго, така че те да влезнат в синхрон със себе си и да напишат оптимални изисквания - съобразени с техните възможности, обкръжение и т.н.
Колкото до децата с увреждания - много зависи от увреждането - доколкото ми е известно по света, за деца с Даун например или с Алутизъм... има центрове за лечение, а не приемни семейства. Извинявам се ако бъркам по този въпрос, все пак не ми е известно всичко.

# 49 19 септ. 2007, 17:08 ч.

На небето
Мнения: 5 529

И аз смятам, че децата с увреждания не винаги са по силите на родители и приемните семейства. На запад наистина има центрове, където има медицински персонал 24ч. Тук не говорим, да се осиновят децата с увреждания, защото в повечето случаи те изискват специални грижи от медицинско лице. В домове настаняват деца с тежки физически и умствени увреждания които изискват специална грижа, която родителите не могат да удовлетворят. Така мисля.

# 50 19 септ. 2007, 22:31 ч.

за деца с Даун и с аутизъм: зависи от формата. Някои ходят в обикновени училища с много или малко помощ; голяма част са в ДНЕВНИ центрове, така че родителите си ги вземат вечер или само в събота и неделя, или обратно; има например и специални почивки за тези семейства, та и родителите да отдъхнат от непрекъснатите грижи. Пак не е само до стандарт работата, а и до манталитет. На всички, може би чак на последно място на кандидат-осиновителите.
Огромна част от тези дейности се осъществяват от доброволци.
А у нас нещата са и много медикализирани: Когато един лекар каже, че детето, видите ли, само в болница можело да получава грижи, и всички му вярват. От гледна точка на лекаря и неговата болница това е така, но от гледна точка на детето? На майката, бащата, другите деца в семейството? Никой не ги и пита...

# 51 20 септ. 2007, 23:01 ч.

sofia
Мнения: 7 477

следите ли темата в клюкарника,изско4иха доста интерсени неща Rolling Eyes

# 52 20 септ. 2007, 23:38 ч.

Мнения: 1 843

Следя...

# 53 24 септ. 2007, 10:23 ч.

Цитат на: kalinka64 в ср, 19 сеп 2007, 11:22

Ми да се обадя пак, като живееща в т. нар. напреднала страна. то хубаво да гледаме опит, но важното е как се отнасяме с децата си изобщо. Позволявам си да кажа, че твърде много хора в България смятат децата едва ли не за собственост на държавата. На Запад този процес около изчезването на сиропиталищата се е развил през 60-те и 70-те години, оттогава насам малкото останали домове се смятат за ПОСЛЕДНА мярка, за деца, които не са в състояние да живеят в семейство. Забележете, не са в състояние, а не не са искани. Пълното осиновяване се практикува също много ограничено, по ред причини, най-вече защото повечето хора са съгласни, че контактът с биологичните родители трябва да се поддържа, ако е възможно. Приемните семейства са масовата форма, децата се настаняват при приемни родители максимално бързо, дори и ако след това отидаt в друго семейство (от кризисно в дългосрочно). Предимството е, че все пак са си в домашна среда, получават индивидуални грижи и т.н. И пак не е идеална системата, но в живота няма нищо идеално.
Важното е, че се помага на първо място на СЕМЕЙСТВОТО, а не на детето, откъснато от родителите си. У нас май много лесно оставяме родителите да се отърват от отговорността за децата си, пък после да търсим как да помагаме на държавата, която едва ли не ги насърчава да оставят деца на нейните грижи.
И още нещо, ние сме склонни всичко да решаваме на централно ниво. манталитета на хората се променя на място, всяко малко усилие за популяризиране на програмата за приемни семейства например в един град, около един дом, може да има ефект.
Аз например много си мисля дали е възможно да се организира програма, чрез която българи, живеещи в чужбина, да вземат деца от домовете за лятна ваканция например. Да видят свят, да ги поглезим малко. Не мисля, че е жестоко, ако се направи както трябва.
Ох, много се разбъбрих, но ме боли за тази тема.

# 54 24 септ. 2007, 10:28 ч.

хубаво е да имаш дете. то носи радост.

# 55 24 септ. 2007, 18:11 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: lavender в чт, 20 сеп 2007, 23:01

следите ли темата в клюкарника,изско4иха доста интерсени неща Rolling Eyes

Тъжно ми е, честно казано много ми е тъжно. Не пиша в темата в Клюкарника, понеже не съм достатъчно изразителна в писането, не мога да се мотивирам като хората и няма да бъда разбрана. Искам да благодаря на Дар за мен, че се опита да обясни нещо, което касае всички в този форум и искам да й се извиня, че не я подкрепих там, но приемам нещата доста емоционално и ми е много трудно да напиша нещо без да вложа емоция, а емоцията само пречи Confused

.
Искам да кажа нещо на всички - момичета, докато стоим спокойно сврени в домовете си, гушнали своите съкровища или нетърпеливо чакащи да ни предложат дете, докато стоим и чакаме някой да защити правата на децата ни вместо нас, няма да се получи.
Само и единствено ние знам, какво им е на децата ни, само и единствено ние знам, какво ни е на нас и какво им е на тези от нас, които още чакат писмото.
Никой друг не ни е длъжен да тръгне да променя системата вместо нас, а така като гледам и ние не щем да си помръднем пръста.
Тъжно е, много е тъжно, но проблемите на осиновителите и осиновените не се свеждат само да домашни проблеми и въпроси по проучването, проблемите се явяват и в следствие на ненужно дългия престой в институции, в следствие на политиката децата да се връщат в биологичното семейство на всяка цена, в следствие на връзкарството, за което сме чували, но не сме виждали... има толкова много други фактори, че аз дори не мога да ги изброя.
Истината е, че на системата не й дреме за нашите деца и за децата, които стоят по домовете. Има изключения, но са много малко, така че не разбирам, защо така удобно се свиваме в собствената си кожа и се абстрахираме от околния свят.
Боли ме, боли ме за нашите деца, за вашите деца и за тези деца, които никога няма да станат нечии Cry

# 56 24 септ. 2007, 18:58 ч.

Мнения: 1 843

Фокси, ти недей сега да си провокираш тези емоции. В момента бъди малко егоист - заради Исак, който скоро ще посрещнеш и заради живота в себе си.

И не се заблуждавай, че аз не реагирам емоционално, но се опитвам да премисля сто пъти, преди да кажа нещо.

Но няма как да не подкрепя думите ти. Със или без емоция...

# 57 25 септ. 2007, 14:04 ч.

Мнения: 921

Фокси, Дарзамен Hug

! Наистина е трудно да говорим на тази тема без да се влагат емоции. За съжаление, обаче, си мисля че твърде малко са хората, които приемат присърце и се чувстват съпричастни с проблеми, които не ги засягат пряко. В повечето случаи забелязвам, че отношението на околните е "К`во ми пука, все едно аз си нямам достатъчно проблеми!?" или " За какво да се месим, нали не се отнася за нас?".
Чудя се дали ще успеем да постигнем някакъв съществен напредък, докато ни е такава народо-психолията? newsm78

И докато шепа "революционери" се опитват да преборят цяла една система. Извинявам се за скептицизма си, ама в последно време се сблъсках с доста от бездушието на хората, дори когато се касае за човешки живот. Хората си мислят, че са застраховани, че "това на мен не може да ми се случи" и остават беразлични към чуждата болка.

# 58 25 септ. 2007, 14:13 ч.

София
Мнения: 9 517

Така е, Таня, и аз съм скептична, но ако точно ние не разкажем на хората за болката на децата си, няма кой друг да го направи - няма друг човек на този свят, който да разбира, какво им е на тези деца така добре както осиновител, който е минал през етапите да види, как от затворено в себе си дете с тъжни очи, малкото съкровище разцъфва и очите му светват.

# 59 25 септ. 2007, 14:25 ч.

Враца
Мнения: 5 732

Нямаше ли някаква идея или по-скоро директива от ЕС, че всички домове трябва да престанат да съществуват или поне да се намали броя на децата до минимум.
Бях чела някъде нещо такова, може би е добра сламка да се захванат нещата, защото явно на управляващите им е все тая какво какво казва народа, но виж ако дойде предупреждение или предупреждение за наказание от ЕС нещата ще са различни.

По принцип съм оптимист, ще се включа в протест, петиция, но не вярвам някой да обърне внимание. Проблемите в държавата са много, децата винаги са последни

Препоръчани теми

Седма тема на чакащите

689
Осиновители

Търся сестра

Търся брат си Божидар Карамфилов Николов

Осиновяване на познато дете

26
Осиновители

Причина:

Причина: