"Приемни семейства с трудов договор"???

  • 197 166
  • 1 926
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 334
Рамка,добре дошла в темичката ни и успех в начинанието!Може да се свържите с Мамите от Бургас за посещения в домовете,ето и линк към темата http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=561746.60

# 646
  • Мнения: 7
Благодря много за линка.Сядам да чета Grinning

# 647
  • Мнения: 63
Здравейте всички. Първо искам да ви поздравя, за това че сте се отдали на това да отгледате освен вашите си деци и още едно, която има нужда от дом и семейство. От две седмици чета малко по-малко темата и сега я прочетох цялата. Онзи ден имахме среща с хората от фондация "За нашите деца" и вече започнахме да си набавяме необходимите документи. За сега имаме само един. Главата ми гръмна, докато разбера кое от къде се взема и т.н, тъй като аз не съм по адресна регистрация от София, мъжът ми и той и става сложно. Естествено налага се да сменим и адресната и така документацията става още по- сложна. Но знам,че това е само началото и съм въоражена с търпение и спокойствие. Надявам се съвсем скоро да започнем и обучението, ще ми е много интересно:)
Ако имам въпроси се надявам да намирам отговорите тук:))

# 648
  • Мнения: 334
Ние приключихме одисеята си с приемничеството.Помолихме да ни заличат от регистъра.....явно не са им нужни приемни семейства.Последно ни предложиха дете на 6 г. с умствено изоставане и ресурсен учител.Е,да ама и с едно вече "хиперактивно" по-добре да се гърмя направо.След като ни "опустошиха" материално,май решиха ,че могат и емоционално.Да ама не!Понеже ни е мил живота обаче,решихме,че няма да позволим се гаврят с нас повече. #2gunfire

# 649
  • Мнения: 63
Cvete.di, какво означава това? Че няма да вземете второ дете ли? Първото при вас ли си остава? Извинявай за личният въпрос:)

# 650
  • София
  • Мнения: 787
Ние приключихме одисеята си с приемничеството.Помолихме да ни заличат от регистъра.....явно не са им нужни приемни семейства.Последно ни предложиха дете на 6 г. с умствено изоставане и ресурсен учител.Е,да ама и с едно вече "хиперактивно" по-добре да се гърмя направо.След като ни "опустошиха" материално,май решиха ,че могат и емоционално.Да ама не!Понеже ни е мил живота обаче,решихме,че няма да позволим се гаврят с нас повече. #2gunfire

Цвете,
много съжалявам за всичко негативно преживяно. Съжалявам, че системата (АСП и ДАЗД и хората работещи в тях на всяко ниво) с изключителната си недалновидност, липса на разбиране и визия що е приемна грижа и може може ли теорията да бъде преведена в практиката, отказаха поредния приемен родител. И то при вашата силна мотивация. Представям си колко са обезсърчените и отказани още на ниво кандидатстване. И тези които са преживели драма в семействата си, само защото някой от работещите в системата не може да види по-далеч от носа си, не мисли за неща като перспектива на настаняването, емоциите на всички въвлечени, как чрез предварителен подбор и "напасване" на профилите на дете и на семейство могат да бъда избегнати огромни трагедии.

# 651
  • София
  • Мнения: 787
Крайно може да звуча, но напоследък не сте единствените тръгнали към приемната грижа с голямо сърце, ентусиазъм и посветеност, които след няколко години борба са леко казано обезсърчени.

Иначе по върховете голяма говорилня - държавна политика, приоритет, затваряме домове....
ще затворят трънки.

Цвете  Hug време беше да си защитите семейството. Така и малкото ви момиче ще има повече сигурност и дома и няма де е "хан" в който постоянно се настаняват и извеждат деца.

# 652
  • Мнения: 334
Jillet,малката си остава при нас ,тя е настанена като при близки/емоционално/.При нея слава богу документално нещата стоят по-сигурно и ще си е при нас докато порасне.Грижите и проблемите обаче са като при приемните деца.Никой  не щя да разбере,че искаме по -малко дете ,за да си паснат децата.       newsm78     Линдт то в къщи освен ,че беше като хан,беше хан и за ОЗД.Да не говорим ,че целият ни живот и отношенията в семейството ни са достояние на целия отдел.Няма такава държава.Да имаш желание,да протягаш ръка да помогнеш,някой отчаяно да има нужда да бъде помилван , гушнат,обичан и обгрижван ,а в същото време друг да настанява деца на които неможем  да сме полезни,още повече навредихме и на малката . В отдела когато попълвахме молба  с причините,поради които се отказваме шефката вече не ни забелязваше даже.Колко часове сме прекарали в екипни срещи ....Няма такава държава.Някой да дава интервюта непрекъснато и да си чака заплатата.Настаняват деца ей тъй за протокола,еди колко си деца в приемни семейства .#2gunfire #2gunfire #2gunfireВ същото време никой не се интересува от девойката,която беше у дома.Имах какво да им покажа,за да разследват ,че се е замесила изглежда в серозни неща,но ОЗД да не би да закриля деца?Като ги настанят в приемни семейства -да ,опитват се,но настанни в  институции  просто забравят за тях за съжаление.
 
,

Последна редакция: ср, 06 апр 2011, 20:40 от cvete.di

# 653
  • Мнения: 2 172
Имах какво да им покажа,за да разследват ,че се е замесила изглежда в серозни неща,но ОЗД да не би да закриля деца?
bowuu  Sick

Последна редакция: чт, 07 апр 2011, 10:39 от аистенок

# 654
  • Мнения: 605

  Момичета, не мога да разбера защо договорът ми е на 8 часов работен ден. Вие как сте? Не трябва ли да сме на ненормиран работен ден?
 cvete.di  , чета те редовно, съжалявам за случилото се. Не спирай да пишеш в тази тема, опитът ти ще е от полза на всички .Прегръщам те! Не мога да разбера обаче защо си поискала да те заличат от регистъра! Може би след време, когато си починеш и се отърсиш от преживяното, и с опита който вече си натрупала, можеш отново да опиташ.

# 655
  • Мнения: 6 243
Цветето даже и да се отърси, на ония от Социалните няма да им дойде акъла! Айде, няма нужда, човек си отваря сърцето у дома, а те си правят експерименти. Толкова е непрофесионално, това което са правили, че думу нямам!!!

# 656
  • Мнения: 334
A ,да ненормиран работен ден,няма да си правят бизнес някои  за сметка на детски съдби.Договорите са за 8 часа,На който му изнася,на който не негов си проблем.Няма и вредни за похабени нерви,откраднати пари и вещи,пропиляни чувства и разочарование.Ние доброволно си отглеждаме малката вече 2 г и половина.Бяхме професионални 5 мес..Съжелявам,че бях. Танюшка,не можем да останем в регистъра,без дете.Имало тооолкова чакащи деца,пък семействата си почивали.Аз пък останах с впечатление ,че няма подходящо дете да ни настанят,но да не бездействаме,на ви сега няколко тука.Питах ги ,добре говорих с уницеф и ми казаха,че може дете от друг район,е да ама всеки гледа да си настани своите деца,Ами те всички са нашите деца на България.Не за всички сякаш.Жалко ,че заради бездушието на някои ,които си мислят че работят ,дечица гледат в белите тавани.

# 657
  • Мнения: 334
За същността на приемната грижа
Да разшириш психическите си и духовни граници – твоите собствени, вашите с партньора ви и тези на биологичното дете...


Да си готов да преобърнеш живота си, отваряйки сърцето си за болката, срама, самотата, гнева, нуждата и любовта на едно ранено мъниче, което съчетава по уникален начин преждевременно развит самоконтрол, крещящи социални нужди и липса на елементарни познания за света и живота...


Да не избираш дете, точно както не ти е дадено да избираш собственото си, а да се надяваш да бъдеш правилно избран от социалните служби и най-вече избран от приемното дете...


В дома за изоставени деца да те нападнат много малчугани - самотници и ти да дисциплинираш ума и вниманието си към едничко...


Да пребориш предразсъдъците и страха /бариерата, наречена „дете от дом”/ и погледнеш плахите, самотни, гневни и пълни с горест очи...


Да виждаш как мъничето е намерило опора във връстниците си от дома и споделя с тях, а не със значим възрастен...


Да броиш през сълзи дните и нощите от периода на напасване и да воюваш със отговорните служби за скорошно настаняване...


Да отговаряш на въпроси „За колко дълго? До кога? За винаги ли?”, без да влизаш в подробности за условността на приемната грижа... Да даваш ясна перспектива, когато системата не е в състояние да ти я даде...


Да възприемаш и ползваш изрази като „стария дом”, „мама, която ме е родила”, „лошата ми майка” и „мама, която се грижи за мен”, подсказващи тежкия старт в живота на детето...


Да не познаваш миналото, да изстрадваш призрака му в настоящето и въпреки него да утвърждаваш и търпеливо да чакаш и да се надяваш на бъдещето...


Да слушаш спокойно от устата на дете потресаващи спомени, които дори за възрастен са абсурдни...


Да откриваш в игрите и в диалозите с куклите преживелици, които е болезнено да се споделят като спомен... Да ограничаваш въобръжението си по отношение на неизвестното минало...


Да виждаш колко много се старае и търси одобрение и да се радваш при първите признаци за съхранен характер и личност...
Да си изненадан, че можеш да обикнеш някой „не-твой”...


Да посрещаш твърдо и с безусловна любов отмъщенията за преживяното изоставяне и да търсиш начини за справяне с конфронтациите, избягвайки модела „караш ми се, значи ме забелязваш и обичаш”...


Да утвърждаваш изконни човешки потребности и умения за любов, ласка, докосване, гушкане, целуване, собственост, разговор, грижа, самоуважение, харесване на външността и цвета на кожата...


Да виждаш как светкавично наваксва в познанието на света, живота, речника и в ръста – 4 см за 2 месеца...


Да отстояваш семейните правила въпреки всички опити за оспорването им...


Да внимаваш за еднакво и справедливо отношение без фаворизация...


Да виждаш първото дете как преживява появата на новия член в семейството и загубата на внимание, лично пространство и статукво... Да споделяш страданието му, но да изпитваш гордост при най-малките знаци за порастване, приемане, съпричастност...


Да спотайваш въпроса „какво причиних на семейството си” и да преживяваш възторжено всеки малък успех като положителен знак и мотив да продължиш напред...


Да следиш борбата за внимание, конкуренцията и малките дразги между двете деца и да настръхваш през сълзи при най-малкия знак за взаимно приемане и уважение...


Да си щастлив, че не си сам и имаш опора в начинанието...


„Да подредиш пъзелчето и семейството да стане по-хубаво...”

Семейство Симеонови, приемни родители на дете на 6 години


 

# 658
  • София
  • Мнения: 787
  bouquet
После ще го редактирам този пост.

Последна редакция: пт, 06 май 2011, 23:57 от Lindt

# 659
  • София
  • Мнения: 9 517
Линдт, прегръдки за него  Hug

Общи условия

Активация на акаунт