"Приемни семейства с трудов договор"???

Права си ,че мога да изкарвам много пари,но къде остава радоста от свършената работа.А не виждам и нищо лошо в това да опитаме да подобрим поне нещо.

   Честито Ви повишение на заплатите от септември!   
Казвам го сериозно, някой да не си помисли че иронизирам!

Здравейте,
От много време обмислям възможността да стана приемен родител, въпреки че си имам вече собствено детенце. 
Не съм изчела цялата ви тема, оставам с впечатление че тя е само по повод конкретен проблем, но тъй като в другата подобна тема не е писано почти година, моля да ме насочите има ли тема където мога да задам всичките си въпроси и евентуално да получа отговори от хора минали по този път.
Благодаря!

В която и тема да зададеш въпросите си, ще се опитаме да ти отговорим 

Благодаря!
На някои от тях мисля намерих отговор, затова ще започна с по-трудните.

Едно от нещата които ме притесняват е как протича отчитането пред социалните относно качеството на приемната грижа?
Всеки има малко или много различни методи на възпитание, например: ако аз не купувам на детето всяка поискана от него играчка, а понякога поставям условия, един вид да я заслужи по някакъв начин - това може ли да се счете като лоша грижа? Изобщо къде да намеря указания какви са подводните камъни след като вече човек е започнал да се грижи за детето.
Аз съм човек перфекционист, ще ми бъде много трудно ако получа лоша оценка за грижите си към детето. Все пак е чуждо дете, и доколкото разбирам ще остане такова по закон докрая на престоя си с мен.  А нали с чуждите деца сме още по -предпазливи да не сбъркаме някъде...За това как възпитавам моето родно дете отговорността е някак си само пред моята съвест, а с приемно детенце ще се чувствам отговорна пред други. Това ме притеснява най-много.

Следващото по-важност- наистина ли само дечица които е невъзможно да бъдат осиновени впоследствие се настаняват в приемно семейство? И предимно големи деца от ромски произход? Имам ли шанс да попадна на здравичко дете с бяла кожа, в бебешка възраст? И ако по някаква причина родителите му не могат да го вземат обратно, защо да е невъзможно да го осиновя впоследствие?

Трето- продължава ли да е толкова тромава процедурата с искане на разрешение от биологичните родители за едва ли не всичко? Аз не го разбирам това, разбирам нуждата да се съгласуват много неща със социалните/ държавата/, нали тя се явява настойник на тези деца, но БР които са ги дали за отглеждане....те все пак са абдикирали от функцията родител, пък било и временно.
Четвърти въпрос - има ли вариант първоначално професионален родител да стане впоследствие доброволен. Без да се сменя детенцето, което отглежда. Мога да обясня защо умувам над такава опция, ако някой се интересува.

Това засега от мен, чета активно темите доколкото детенцето ми оставя време, и ако не намеря отговорите, ще питам пак.

Lindt,
един въпрос конкретно към теб, породен от твой пост в друга тема
Ти препоръчваш да се изчака порастването на биологичното дете до около 12-13г. преди да се вземе приемно, дори и когато приемното е бебе. Би ли обяснила малко по-подробно?

Аз самата съм много против големите възрастови  разлики между децата, поради мои си наблюдения. Представях си разликата между двете ми деца да е не повече от 2г. Струва ми се че при  такива дечица за голямото не се налага период на адаптация и ревност от "новото дете", докато при тези с голяма разлика го има. Наблюденията ми обаче са върху семейства  където децата са  родени от родителите  които ги отглеждат, нямам наблюдения над ситуации с приемни деца.
Мислех че ако едно детенце се отглежда от бебе няма да има съществена разлика дали е приемно или родно. Но това е субективно и непрофесионално мнение, докато доколкото разбирам ти имаш специализирани знания за детската психология, затова те моля за малко разяснение.

п.п. Едва сега ми хрумва, че факта че детето е приемно може да се превърне в драма за другото, в момента когато приемното дете следва да се върне при родителите... въобще доскоро си мислех че приемната грижа е по-скоро до пълнолетие на детето, отколкото временно, но явно не винаги става така.
Изглежда че твърде малко знам за варианта "приемно дете'' и възможните проблеми...продължавам да чета с интерес другите ви теми, има много какво да се научи от вас!

  Здравейте дами! От известно време посещавам този сайт за да се образовам и просвещавам за да посрещна най-новия член на семейството ни. Хареса ми колко много информация има тук, хареса ми приятелството и съпричастността един към друг. Отзовават се да помогнат, да дадат съвет без да те осъждат. Това е мъдро.  И сега е времето да представя себе си.
    Казвам се Гинка Илиева. Омъжена съм от 23 години и имам трима прекрасни сина. Преди три години, решихме със съпруга ми да станем приемни родители и да споделим домът си и живота си с едно изоставено дете. Двамата със съпруга ми сме прекарали по няколко кошмарни години в дом за сираци и това е едно от причините да искаме да дадем любов и внимание на тези деца и да се опитаме да изведем колкото се може по-вече деца от тези детски затвори. В момента се грижим за една 5 годишна принцеса и правим напасване с друго слънчице на 1 годинка. Когато настаниха в семейството ни първото дете, беше на 3 годинки и не можеше да стои на крачетата си, знаеше много малко думи, не можеше да дъвче и дори я беше страх от храната. Страховете бяха безброй. Беше в лошо здравословно състояние, срината имунна система.Беше най-намръщеното и тъжно дете, което бях виждала. Хвърляше се в леглото по цели нощи и плачеше, не можеше да играе с играчки, не искаше да гледа ТВ дори и още и още проблеми и битки вътре в нея. Днес няма и помен от всичко това. Днес е едно усмихнато и щастливо дете, променена във всяка сфера на живота си. Трудно ни беше, особено в началото, но когато виждаш промяната, когато виждаш как очичките започват за блестят и на личицето се появява усмивка, лошите навици отстъпват на доброто което ти с постоянство си учил си казваш: "Да, има смисъл усилията ми, успях да помогна на това детенце." Сега с нетърпение очакваме една малка кукличка на годинка.Детето отговаря на 6 - 9 месечно бебе в ръст, тегло, реакции, движения  и др. Цялото ни голямо семейство ни подкрепят активно в това дело, за което съм много благодарна.Искам да посветя живота си на това - да бъда приемен родител, да изведа колкото се може по-вече деца от тази  тъмнина, да ги науча какво е да бъдеш обичан , да си някой , да ги науча да се усмихват, да се радват на живота, да се научат да прощават на съдбата си , да мечтаят и да напиша нова история на живота им. Това осмисля моя живот. Да бъдеш приемен родител е мисия!!!
   Приветствам всички приемни родители в голямото ни семейство и очаквам да споделите вашите истории.Приемете моите адмирации към вас. Вие сте хора с големи сърца, достойни за уважение!

мама Гиги, хубаво е да чуя, че има такива хора         

По първия въпрос -  доколкото ми е известно в България все още няма система и единни критерии за това как се следи качеството на отглеждане на приемни деца. Няма стандартизиран инструментариум, който да отчита отделни параметри на развитие ....
Оценката се прави субективно от социалния работни, който периодично посещава дома ви и следи за това как е детето. Има лесно наблюдаеми показатели, които говорят за качеството на грижата - как и дали детето се адаптира, изглежда ли спокойно и сигурно, дали е привързано към обгрижващите го, има ли промяна в поведението, речниковия запас, справяне в училище, социални умени... дори простички неща като дали е чисто и нахранено.


За играчките - всеки разумен човек знае, че доброто възпитание предполага и налагането на граници, правила и норми. Не вярвам социален работник да направи забележка за това, че отказваш да купуваш поисканото или караш детето да си оправя стаята или да помага в домакинството ако възрастта му е подходяща за това.

За това какви деца се "предлагат" за приемна грижа - всякакви, като тенденцията е да се настаняват директно от родилен дом в приемни семейства, за да не престояват в институция докато минат шест месеца (ако нямат подписана декларация от биологичната майка) за да се задейства процедурата за вписването им в регистрите за осиновяване.
Деца с увреждания които е малко вероятно да бъдат осиновени, въпреки че са вписани в регистрите за осиновяване.
По-големи деца, които са прескочили възрастта от 5 години, която като цяло е горна граница в желанията на 99% от осиновителните семейства.
Деца, които са отглеждани от биологичното си семейство за известен период от време, имат емоционална връзка с някой от родителите си, но родителя е в невъзможност да се грижи за него. Социалните служби преценяват, че за това дете е добри да продължи контактите си с биологичното си семейство и осиновяването не е най-добрия вариант за него.

Да, има шанс в дома ви да бъде настанено бяло здраво бебе, но никой не може и няма да ви гарантира, че това дете ще остане във вашия дом.

Въпрос на перспективи за бъдещето на детето е и на поредност в мярката за закрила.
Ако детето има голям шанс да бъде осиновено защото отговаря на желанията на по-голяма част от осиновителите, социалните служби ще търсят за него настаняване в професионално приемно семейство, което е мотивирано точно за такъв вид грижа - няколко месеца до намиране на осиновително семейство.
Ако приемното семейство е настроено и подходящо за дългосрочна приемна грижа, то у него ще бъде настанено дете, което по една или друга причина е малко вероятн да бъде осиновено - например не се вписва в "изискванията" на осиновителите.

Съжалявам за поредните постове, но сед един обем текст, текстовия прозорез започва да крие текста и е доста трудно за писане. Ако някой знае как да се справя с този проблем моля да помага.

Основните неща, за които съгласието на билогичните родители (ако те са носители на родителските права, защото има вероятност да са с отнети такива) са плановите операции и излизането на детето извън страната. При спешни и животозастрашаващи интервенции лекарите имат право да лекуват и без подпис от родителя.

смени си компа

Приемната грижа е нелеко нещо. Влизането в семейството на дете престояло няколко години в институция и носещо всички последици от това, променя много ритъма на семейството, неговата динамика, ежедневието, емоционалния фон, взаимоотношенията ако щеш. Семейството за известно време (или за постоянно) влиза в графата дисфункционално.

По-конкретно има вероятност приемното дете да е с проблемно поведение и цялата енергия на родителите да е насочена към регулиране на това поведение. Детето вероятно няма да знае и използва "нормални" механизми на взаимоотношение с другите. Ще се опитва да контролира хората около себе си, да доминира другите деца в семейството, за да се добере до нещата от които има нужда, а нуждите му често са бездънни в началото. Вероятно няма да спазва границите на другите и особено на връстниците си, защото това е начина по който се е борило за оцеляване сред други деца, защото не е имало лични вещи и лично пространство и не знае как да уважава и пази личното пространство на другите. Неговите физиечски и психични граници са системно нарушавани в институцията и то ще прави това във взаимоотношенията си с хората.

Звучи абстрактно, но всичко това си има конкретни измерения на ежедневно и битово ниво и може да превърне живота на едно биологично дете в кошмар.

Освен че трябва да понася съжителството с дете което е толкова "различно" от него на всички нива и да формира взаимоотношения които поне в началото не се основават на "нормалните" правила, биологичното дете ще трябва да понесе и промяната на целия емоционален фон в къщи, да попива емоциите на приемното дете, които никак не са положителни и на своите родители които колко и справящи да са по някое време ще се чувстват гневни, изтощени, тъжни.

Та колкото по-голямо е биологичното дете, толкова по-вероятно е да може да понесе този товар. Особено ако неговите потребности от грижа и внимание са задоволени и то вече е на възраст в която голяма част от стремежите му, интересите и контактите са извън семейството.

По голяма част от описаното няма да съществува ако приемното дете е бебе. Но остава факта че границите и сигурността в семейството ще бъдат нарушени от присъствието в живота ви на хора които са различни от приятелския или роднинския ви кръг. Хора с които не вие избирате да контактувате но се налага - социални работници ще удват в дома ви, възможно е да трябва да контактувате с биолгичното семейството. Билогичното дете ще има конфликт свързан с това колко и как да се привързва към приемното дете и несигурност по отношение на това колко време ще споделя живота си с него.

Абе Дзвер, чисто нов сони вайо 
Ако си направя устата има вероятност мъжа ми да реши че му е по-лесно да смени мен.

ами дай го мъж ти насам - с удоволствие ще го приютя, щом ще купува нови компове 
Проблемът е във форума, предполагам, въпреки че на мен от служебния компютър, повече от 10-тина реда не ми дава да напиша, за сметка на това от 10-годишната ми тушибка в къщи нямам проблеми