"Приемни семейства с трудов договор"???

Танюшка получих съобщението ти но нещо не мога да ти отговоря лично с тая обновена версия не мога да се оправя,така че ще ти отговоря тук.Дрехи има 4шкафа,2чифта ботуши,2маратонки и1обувки та за това смятам ,че за сега нямаме нужда от такива неща.Обаждах се във фондацията,на дълго и широко говорихме с едно момче и то се възмути за трудовите договори и каза ,че се е говорило за възможноста да ни плаща общината,но се притеснява че тогава като останем без договори на делигиран бюджет все няма да стигат парите за нас.Обсъждахме и много други проблеми,в София имат същия проблем с отделите и не могат да ги накарат да плащат на другия приемен родител докато единия е в отпуск.Лошото е това че тази фондация работи само в София и Пловдив и беше разочарован като разбра че вече нямаме никаква подкрепа.

  Как така ще останем без договори? Нали писа за договорите, че нямало да са трудови. Значи ще има договори, но граждански. Аз така разбирам. И тези възможности само се обсъждат засега, но не са знае дали и кога ще бъдат приети.
 А ако сме към общината, какво ще се промени ?
 Пиши, когато имаш конкретна информация.

Каквото и да е след като не са трудови и не работим на друго място трябва да се самоосигуряваме,а по новия закон най-ниските осигуровки са на доход над 420лв.Това не е по малко от 150лв.,аз ги нямам а за вас незнам.Последното което почетох от януари в министерството е прието ,че "Социално подпомагане" се преименува на "Социална подкрепа" и отива към общинити и нас сигурно ще ни прехвърлят към тях ,пише че до изтичането на договорите ще сме на тях,но след това се казва че няма да са трудови и нищо друго.

Самоосигуряването по граждански договор се прави сумирано, не да получаваш на месец, примерно 350, а да се осигуряваш на 420.

Делегираните бюджети означават, че колко да се даде по дадено перо ще се определя от общината, тоест, за някои разходи може да започнат да отпускат повече пари.

При всички случаи ми се струва, че паниката засега е излишна. Ето малко инфо за разликата между двата вида договори, мисля, че ще станат ясни предимствата и недостатъците
http://www.vm-kompania.com/faqs4.html

Аз определено смятам, че гражданският договор е по-доброто решение за приемната грижа, да не говорим, че се признават разходи, което автоматично намалява тежестта на удръжките.

Нему разбирам ,но четох закона и той гласи че самоосигуряващите се лица се осигуряват на милимално 420лв..Нашите осигуровки в момента на351лв.са 75лв.Надявам се да са го обмислии и да е добре за нас.
Желая ви приятен ден.

Какво  ще ни признаят за разход?

Незнам какво ще стане,но нашета община не е кандидатствала по проекта за финансирането на приемната грижа.Така ,че незнам от къде ще ни плащат.

Момичета разбрах че неможем да работим на трудови договори защото де са максимум 4часа на ден.Но пък ме успокоиха ,че може да не бъде приет този закон в народното събрание.Говорих с директорката на АСП в нашия град и тя ми каза,че несе знае дали ще го бриемат защото тях е трябвало да ги направят към общината и вече да неса социално подпомагане ,а социална подкрепа,но в народното събрание го отхвърлили поне за сега.Тя се надява да не го приемат защото тогава трябва да ни плащат по проекта "За всяко дете-дом"или нещо подобно,а нашета община не е кандидатствала и няма пари.Но със сигурност не може да са граждански.

здравейте момичета аз и моят съпруг ще кандидатстваме за приемни родители направих документите за 3 дни но улучвам момент в който прехвърлят приемната грижа към общината съответно сменят и въпросника и тем подобни но като цяло съм на седмото небе надявам се нещата да се случат по бързо  ако някой може да даде съвет за каквото и да било ще чета с удоволствие пожелавам на тези които имат вече дечица много усмивки а на тези които чакат такива всичко ще се случи само трябва да вярват!

Борейки се за добра кауза човек очаква нещата трябва да са прости и ясни а се оказва че при ваденето на документи за приемен родител самите институции не са запознати особено сега когато ги прехвърлят към общината те разтакават напред назад но въпреки всичко няма да се предам силно вярвам че ще успея в своето начинание

12 ромски семейства кандидатстват за приемни родители 12 ромски семейства кандидатстват за приемни родители 12 ромски семейст
.от Национална асоциация за приемна грижа на 18 февруари 2012 г. в 15:52 ·.12 ромски семейства са кандидати за приемни родители. Те са от пловдивския квартал  "Столипиново". В едно от тях вече е настанено дете, за което се грижи. Това съобщи на заключителна Конференция за представяне резултатите от работата на семейно-консултативния център в „Столипиново" Атанаска Турийска, кординатор по проекта. Вече има едно осиновено детеа няколко семейства са пред финалния етап да станат приемни родители. 200 роми са участвали в курсове за родители. Първоначалната комуникация с хората е била трудна, обясни Турийска. Проектът е насочен към три основни дейности - работа в общността, реинтеграция на деца от домове и настаняване в приемни семейства и превенция на наркозависими младежи.

 

Сериозен е проблемът с наракозависимостта в квартал "Столипиново". Проведени са курсове "антидрога" сред малдежите от общността. Над 4 200 младежи от ромски произход са участвали в кампанията по превенция на наркозависимостта. 90 деца са посещавали всекидневно занималня, за да им се помогне да напреднат в училище, а 80 младежи са организирани в четири клубове по интереси. Три от тях ще продължат да функционират и след приключване на проекта на 29 февруари, обясни Турийска.

 

Основната цел на 14-месечния проект за изграждане на Семеен консултативен център в квартал "Столипиново", е била да се подпомогнат младите, непълнолетни майки и децата, които живеят в риск, чрез подобряване на достъпа до социални услуги и подкрепа. Проектът е реализиран успешно, тъй като са участвали социални работници от три етноса - българи, турци и роми.

 

Центърът е  изграден със средства от ОП "Човешки ресури" от фондация" Рома" и фондация "За нашите деца", с подкрепата на община Пловдив. На представянето на резултатите от дейноста  присъства министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.

И ако това не е подигравка незнам какво е.Танюшка във връзка с лечното съобщение искам да ти кажа ,че да с едното око не виждам ,но има и други причини не обичам да пиша и нямам много време.Законът влиза в сила чак през 2013г. и за това не мога да разбера защо бавят парапанова.

НПО-тата не могат да се включат в реализирането на проекта „И аз имам семейство”
.от Национална асоциация за приемна грижа на 13 февруари 2012 г. в 04:14 ·. В офиса на Националната мрежа за децата се получи писмо от Агенция за социално подпомагане по повод на проекта за приемната грижа по повод на становището на мрежата за развитието на проекта „И аз имам семейство". В писмото се казва, че неправителствените организации не могат да се включат в реализирането на проекта, но могат да се включат техни хора като експерти.

 

Този подход на планиране на национални проекти в социалната сфера е изключително недобросъвестен, тъй като се изземва капацитета на неправителствените организации и се прехвърля на други заинтересовани страни.

 

Ние неправителствените организации пожелаваме успех на ангажираните общини и Агенция за социално подпомагане при реализирането на проекта и се надяваме да бъдат постигнати неговите цели и приемната рижа да се утвърди в страната.

 

Всички се отричат от нас,принас няма не правителствени организации от началото на тази година.

Проектът „Приеми ме“ крие риск за успеха на приемната грижа у нас28.12.2011Националната мрежа за децата (НМД) участва в консултативния процес по политиката за деинституционализация от самото начало. През последните години ние – неправителствените организации, работим активно като създаваме добри практики, споделяме с готовност натрупания опит и винаги сме били на разположение за участие в дискусии, работни срещи и консултации в подкрепа на правителствените дейности в тази сфера. Винаги сме отделяли време и експертиза, за да подпомагаме и процеса на създаване на различни инструменти за реализиране на политиките в областта на деинституционализацията. Понякога сме били поставяни в ситуации на дефицит от време за реагиране или предложенията ни не са вземани предвид. Въпреки това ние продължаваме да полагаме усилия, убедени, че заедно можем да направим нещата по един по-добър начин.
С надеждата, че нашите коментари биха могли да помогнат на процеса ние се чувстваме отговорни да споделим някои наши опасения във връзка с потенциалното развитие на проекта „И аз имам семейство”, разгледан в цялостния контекст на политиките по деинституционализация.


1. Проектът създава риск за рязко снижаване на качеството на условията и начина на предоставяне на услугата „приемна грижа”.
1.1. Начинът на разписване на проектните дейности създава риск за нарушаване и ограничаване на прилагането на българското законодателство. В описанието на дейностите по проекта е посочено – „доставчици на услугата „приемна грижа” ще бъдат общините – партньори по проекта”. Още при приемането на операцията на заседание на Комитета за наблюдение ние поставихме въпроса за неравнопоставеността на утвърдените доставчици на приемна грижа. Настоящият проект нарушава принципа за равнопоставеност, определен в нормативната уредба, където доставчик на социалната услуга „приемна грижа” могат да бъдат Община, Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП), физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, лицензирани по реда на чл. 43б от Закона за закрила на детето. В този проект неправителствените организации не са конституирани като възможен партньор по проекта, въпреки че след промените, регламентиращи възможността НПО да предоставят услугата „приемна грижа”, броят на приемните семейства нарасна 9 пъти .
Делегирането на все повече права на НПО беше основната посока на промените в законодателството по отношение на приемната грижа от 2000-та година досега, тъй като традиционно приемната грижа се развива от неправителствените организации и беше въведена в българска среда в резултат на дългогодишните съвместни усилия на гражданския сектор и държавните институции. Дори в настоящия момент уроците от проект „Разширяване на модела на приемна грижа в България” на УНИЦЕФ, изпълняван от 3 неправителствени организации и довел до несравнимото с други периоди увеличение на броя на приемните семейства, се споделят непрекъснато с екипа по проекта „И аз имам семейство” на АСП. В същото време в проекта „И аз имам семейство”и в съпътстващите го документи и указания, не става ясно каква е ролята на НПО – доставчик на социални услуги, в изпълнението на този проект и как се уреждат взаимоотношенията и разпределението на отговорностите и финансовите ресурси между общината и НПО при евентуалното предоставяне на услугата чрез ЦОП или сдружение. С оглед на това съществува сериозен риск, както за проблеми с начините на финансиране на конкретни дейности, така и за достатъчното обезпечаване на целия процес по приемна грижа.
Ние приветстваме усилията на държавата, в лицето на АСП, да развие потенциала на местните власти и винаги сме подкрепяли усилията в тази посока. В същото време сме убедени, че това е тежка задача с която българските общини няма да се справят сами и начинът на предоставяне на услугата може да бъде дискредитиран.
Като граждански организации и като специалисти ние вярваме, че чрез проектите следва да се създават възможности за разширяване и обогатяване на вече създадени услуги. Параметрите на проекта трябва да съдържат необходимата гъвкавост, за да допуснат и развитието на нов капацитет по приемна грижа в общини, където тя не е развита достатъчно и да подкрепи доставчици, които да продължат дейността си. Това ще доведе до по-големи резултати, тък като биха могли да се използват активи на съответните организации, натрупани от предходни проекти.
1.2. Тези опасения се засилват и поради факта, че в проекта „И аз имам семейство” са разписани дейности и начин на предоставяне на услугата, които не покриват стандартите, заложени в Методиката за условията и начина на предоставяне на социалната услуга „Приемна грижа”, одобрена от председателя на ДАЗД и изпълнителния директор на АСП. Това в особено голяма степен се отнася до стандартите, определящи управлението на организацията и на човешките ресурси, свързани с предоставянето на услугата „приемна грижа”. Самата методика е резултат от човешките и професионалните усилия на експертите, работещи в гражданските организации, които винаги са работили за засилване на капацитета на общините и за поддържане на отношения на партньорство и сътрудничество с държавните институции.
Особен риск крие процесът на обучение на екипите по приемна грижа, който не покрива никакви професионални стандарти в тази област и отново не отговаря на Методиката за условията и начина на предоставяне на социалната услуга „Приемна грижа” .
1.3. В партньорското споразумение по проекта има изискване първоначалният ЕПГ да се сформира в срок не по-късно от 30 календарни дни от подписването на партньорските споразумения, връчени на общините на 8 декември 2011 г. В условията на липса на каквато и да е било информация за партньорства с неправителствени организации не виждаме възможност до 8 януари общинските съвети да одобрят споразумения между общини и НПО, още повече, че последните сесии на общинските съвети се провеждат до 20 – 22 декември 2011 г.
В тази връзка призоваваме отговорните по изпълнението на проекта институции да съобразят сроковете на проекта с времето, което е необходимо на НПО да бъдат информирани за условията за участие в проекта, да предприемат необходимите мерки, за да отговарят на условията за участие, общините да организират и изпълнят процедурата по Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Считаме, че условията по проекта застрашават както ангажираността, така и участието на общините-партньори, повечето от които са разчитали на експертна подкрепа от страна на НПО по предоставянето на услугата. Една голяма част от българските общини все още нямат необходимите познания и ресурси да управляват услугата „приемна грижа”.


2. Проектът крие рискове за неефективно използване на средствата по европейските структурни фондове.

2.1. Ние, неправителствените организации, считаме, че предвидените видове преки и непреки разходи на партньорите са крайно недостатъчни , недобре балансирани и несъобразени с количеството и качеството на работата, която трябва да се извърши. При тези условия, дори и да стане възможно делегирането на дейностите на неправителствена организация, последната ще трябва да поеме за собствена сметка всички разходи както за управление на екипа, така и свързаните с дейността разходи.
Условията за трансфериране на средствата от АСП към общините предпоставят забавяне на плащанията. Това поставя пред общините необходимостта да авансират плащанията за работни заплати на заетите по проекта и за месечна издръжка на настанените деца.
При така представените финансови условия ние – от Национална мрежа за децата, настояваме предвидените разходи по проекта да се ревизират, включително да бъде предвиден финансов ресурс за обучения и супервизия на екипите, за управлението им и за режийни разходи, свързани с дейностите по проекта. Доказан от практиката факт е, че без дейности по постоянна и редовна подкрепа и наблюдение на приемните семейства рисковете за настанените деца нарастват.
2.2. Ние, неправителствените организации, смятаме, че пректът създава условия за неефективно използване на средствата. Основанията за това твърдение се крият в съотношението между общата сума, крайните резултати (броя на приемните семейства и на на настанените деца), назначения административен и експертен състав. Ние смятаме, че с 15 000 000 лева могат да се мотивират, обучат и подкрепят много повече приемни семейства, ако наетите хора за администриране на проекта са по-малко, обособените за директна работа екипи са по-добре окомплектовани като професионална подготовка и като средства за пътуване, с което могат да се покриват повече общини и приемни семейства.
Предвид всички изложени факти ние – неправителствените организации, намираме, че изпълнението на проект „И аз имам семейство” при тези параметри няма да доведе до постигане на желаните резултати. Напротив, изолирането на компетентните играчи в лицето на НПО и липсата на достатъчно средства за обучения, супервизия и подкрепа на екипите рискува да се развие ниско качество, което би могло да компрометира целия процес и да размие натрупания до момента позитивен опит.
Потенциален провал на този проект би означавал и срив в цялостната политика по деинституционализация, за която България се сочи като добър пример в ЕС и напразно усвояване на средства от европейските структурни фондове. Налице е сериозен проблем в начините на определяне на операциите по ОПРЧР, на тяхното създаване и на последващото структуриране на проектите по тях. Тези проекти би следвало да подкрепят и разширяват политиките по деинституционализация, които всички се надяваме да станат реалност. Настояваме създадените добри модели и практики да не бъдат пренебрегвани и обезценявани.
С оглед на гореизложеното ние – от Националната мрежа за децата, настояваме за отлагане на сроковете, предвидени за назначения на администрация и екипи и цялостно преразглеждане на условията по проекта.
Ние, неправителствените организации, оставаме на разположение за по-нататъшни съвместни дейности, тъй като смятаме, че този проект е ключов за политиките по деинституционализацията и неговият неуспех ще обрече цялата визия на неуспех.

Абонирай се за бюлетина
Име: 
E-mail: 
  Изпрати
Вход за членовеИме: 
Парола: 
 Влез
   

В Бургас се провежда обучение на екипи по приемна грижа
28 февруари 2012 | 16:39 | Агенция "Фокус"
Начало / Общини
Бургас. От януари месец тази година започна новият социален проект на община Бургас „И аз имам семейство”, който е по ОП „Развитие на човешките ресурси”. Изпълнението на проекта е за 36 месеца. Това съобщи за Радио „Фокус” - Бургас Мая Казанджиева, директор на Дирекция „Социални дейности и трудова заетост” в община Бургас. Основен акцент е развитие на приемната грижа. Община Бургас си партнира с Агенция „Социално подпомагане” в изпълнението на заложените дейности по проекта. Вече има сформиран екип от двама социални работници на общинско ниво. Има и екип по управление на проекта, който включва администратор и счетоводител от общинска администрация. На национално ниво също има екип за управление на проекта с експерти от Агенция по социално подпомагане. В момента се провежда обучение в Бургас. То е въвеждащо на всички екипи по приемна грижа. Те ще преминат задължително въвеждащо обучение в рамките на пет дни - от понеделник до този петък, след което ще има надграждащо обучение по оперативната програма в рамките на три дни. „Очаква се да бъдат запознати със същността на приемната грижа с процеса, спецификата на организация на услугата. Много е важно начините на мотивиране на кандидатите. Ще последва изготвяне на оценителен доклад за представяне пред комисията по приемна грижа. Самото обучение се извършва от външни експерти консултанти от агенция за Социално подпомагане”, обясни Казанджиева. В Бургас са съсредоточени екипите от общините от Средна и Югоизточна България, които изпълняват подобни проекти по тази оперативна програма. Друга новост в проекта е създаване на професионална комисия по приемна грижа. „Това е съвсем нов модел за България. Тези комисии ще бъдат създадени към регионалните дирекции за социално подпомагане и ще бъдат специализирани професионални комисии, а председател ще бъде директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане, като членове ще влязат началник отдел „Закрила на детето” към дирекция „Социално подпомагане”, експерт от Закрила на детето, действащ приемен родител и психолог. Ще има и технически сътрудник”, каза още директорът. Тя добави, че през тези комисии ще минава одобрението на бъдещите приемни родители. Намеренията и целта на община Бургас чрез този проект е да се увеличи броят на приемните семейства в Бургас. Миналата година ОС - Бургас гласува правилник за допълнително стимулиране на приемните семейства в община Бургас. Бяха гласувани и средства в общинския бюджет. „И за тази година ОС подкрепи предложението общинска администрация да разполага с финансови средства. Това е допълнителен стимул от 1000 лева за всяко ново приемно семейство. По ОП хората имат възможност да заявяват като доброволни или професионални приемни родители или като заместваща приемна грижа от близки и познати. Всички възможности, разписани в Закона за детето, са допустими за изпълнение по ОП”, каза Казанджиева. Процесът за оценка на бъдещите приемни родители е по-дълъг в рамките на три месеца и ако се налага е възможно и удължаване до един месец за установяване на факти. Екипът, който в момента се обучава, ще посещава семействата. След подбора кандидат-приемните родители ще преминават през специализирано обучение, което ще се извършва от този екип, за да бъдат подготвени за приемането на дете. Когато са професионални, приемните родители ще сключват договор с кмета на община Бургас след приключване на всички процедури по оценка, подбор и обучение, и ще получават възнаграждение, което е определено в Закона за детето и то е конкретно в зависимост от възрастта на детето, от неговите нужди, от бройката деца, които са настанени в приемния родител, и отделно ще се дават финансови средства на родителя за самото дете. "Родителят на трудов договор ще получава възнаграждение и отделно ще има средства за покриване нуждите на самото дете в зависимост от неговата възраст. Непрекъснато работим в пряка връзка със Социално подпомагане и Закрила на детето, както и с Центъра за обществена подкрепа”, каза още Казанджиева.
Мария РУСЕВА