Публикувана: 15 септ. 2007, 07:49 ч.
Последно мнение: 1 юли 2015, 19:12 ч.

"Приемни семейства с трудов договор"???

197 282
1 926
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
Какви са основните цели на програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
Какви са изискванията за кандидатстване за приемно семейство?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
  
  Програмата „Приемни семейства с трудов договор“ е инициатива, при която одобрените кандидати сключват трудов договор за професионална грижа за деца. Те получават заплащане от 130% за едно дете, 140% за две и 150% за три от минималната заплата на дете. Целта е да се насърчат хората да приемат възможно най-малко деца в домове и да осигурят възможност за живот в семейна среда.
- Какви са основните цели на програмата „Приемни семейства с трудов договор“?
  
  Основната цел на програмата е да осигури възможност за живеене на децата в семейна среда, като се насърчават желаещите да ги приемат. Програмата предоставя краткосрочна, дългосрочна и спешна грижа за деца, които не подлежат на осиновяване, като същевременно подкрепя родителите при разрешаване на техните затруднения или осигуряване на почивка.
- Какви са изискванията за кандидатстване за приемно семейство?
  
  Извършва се оценка на годността на приемните родители, подготовка за приемане на дете, подкрепа и наблюдение както на детето, така и на приемното семейство. Социални работници извършват оценка въз основа на която определят кое семейство е най-подходящо за конкретно дете. За да станеш приемно семейство трябва да предоставиш някои документи, които доказват твоето добро здраве като изследвания за определени болести като хепатит и СПИН, както и удостоверение от местен психиатричен център, че нямате психични заболявания. Освен това трябва да има налично място и време за дете в семейството. Процедурите за проучване продължават три месеца, а обучението е осем сесии по три часа. Тези изисквания са важни за осигуряване на безопасността и благосъстоянието на децата в приемното семейство.
- Какви са основните разлики между приемните семейства и осиновяването?
- Какви са основните критерии, изисквания и процедури за приемна грижа в България?

# 1 845 26 апр. 2013, 11:12 ч.

Мнения: 1 477

Ако се съмнява в отдела за закрила на детето, може да се обърне към Агенцията за социално подпомагане или Министерството на труда и социалната политика.
Така, обаче, както го описваш, е възможно да сметнат, че именно осиновяването ще стабилизира повече детето, като му даде нужната сигурност, че нещата повече няма да се променят. Пак казвам, че когато детето е при теб, ти си подвластен на собствените си емоции и чувства и може би не се преценява правилно или поне правилното в очите на гледащия детето изглежда различно от правилното преценено отстрани.
Най-добрия вариант е да се потърси преценката на психолог и ако той прецени, че най-добре е детето да остане в приемното семейство, ще имат възможност на базата на тази преценка да поискат детето да остане при тях.

manja_66, аз си мисля, че ще важи за всички деца, независимо дали са в дом или при приемно семейство. Друг е въпросът, че осиновителите е възможно да искат да осиновяват деца, които не са били в институция, за да избегнат вредите от институционалната грижа.

# 1 846 27 апр. 2013, 14:41 ч.

Мнения: 605

Днес бях на гости на моята приятелка и нейното семейство.
Когато заговорихме за раздялата, ги попитах как се чувстват. Приемният татко се разплака като малко дете, думите му са давеха в сълзи. Беше потресаващо голям мъж да плаче за едно'' чуждо'' дете.
Майката, моята приятелка геройски си даваше вид, че се държи. Но и тя не можа да каже нищо в този момент, думите й засядаха.
Иначе пред детето се държат, знаят че те са единствената му опора.
Беше им казано ,че ще бъдат подкрепяни от социалните работници през периода на вписване детето в регистъра и по-нататък. И наистина са подкрепяни ..доколкото можеш да бъдеш подкрепен от една бездушна институция.
Май нямаше смисъл да ги питам нищо. То се виждаше. Чувстват се сами,тъжни, нещастни. Моята приятелка,която е по-силната от двамата и е емоционалният стълб в семейството, ми каза за мъжа си: Страх ме е , че ще се разболее от мъка по детето.

Сега тя пише писмо от името на цялото семейство, в което ще разкаже какво преживява детето , колко тъжни и нещастни се чувстват те и много други преживявания смята да разкаже, които досега подтискаше и не разказваше от страх дали ще бъда правилно разбрана. Тя не обвинява никого, но вижда много неща,които според нея са неправилни.

Но не знае до кого да адресира писмото. Кой го е грижа за техните чувства и вълнения....

# 1 847 27 апр. 2013, 15:49 ч.

Мнения: 55

" аз си мисля, че ще важи за всички деца, независимо дали са в дом или при приемно семейство. Друг е въпросът, че осиновителите е възможно да искат да осиновяват деца, които не са били в институция, за да избегнат вредите от институционалната грижа."

И аз така мисля.Въпроса е че осиновителите като осиновят децата от приемното семейство, при тях се настанява отново дете от дом.То свиква с приемното семейство и го приема за свое,преодолява стреса ,започва да се чувства като нормално дете,да говори ,да показва чувствата си и след това отново го местят на друго място.В новото му семейство -осиновители.Ами на мен това ми прилича на един омагьосан кръг и подмятане на децата насам -натам.А децата в домовете пак си остават там,защото всички знаят че няма толкова приемни семейства за всички деца,пък и не всички деца са за приемни семейства.Мисля че в приемните семейства трябва да се настаняват с предимство бебета,защото за тях е катастрофален престоя в институция,и деца които не са вписани за осиновяване.

# 1 848 28 апр. 2013, 09:03 ч.

Мнения: 605

   Аз имам чуденка за медицинските изследвания за СПИН, Васерман, Хепатитит при вписване на дете в регистъра за осиновяванията.Това са много сериозни заболявания, няма спор. Разбирам, че комисията не може да изготви заключение без тези изследвания. А осиновителите трябва да имат всичката необходима информация за здравето и заболяванията на предложеното им дете.
  Необходими ли са обаче тези изследвания, защо и
  на какво основание се търсят тези заболявания при дете?

Да поразсъждаваме заедно:

1.Когато приемният родител приема дете, тоест при изписването му от дома, на детето трябва да са направени тези изследвания. Колко от вас имат такава информация?

2. Да допуснем че детето се е разболяло от спин венерически болести и хепатит при приемното семейство. Тогава се предприема лечение, остават маса и купища експертизи от лекари,които удостоверяват здравословния статус.

3. Каква е вероятността детето да хване тези болести при приемното семейство? Някой чул ли е такива случаи?
Без да има съмнения за спин, той да се търси, ми се вижда глупаво .

Но...
Ако по време на приемната грижа не е имало никакви поводи и причини приемният родител да се съмнява за тези страшни болести, според мен е достатъчно да се попълва само една декларация на доверие,че детето не е боледувало и не е имало контакти със заразени.

   А някой замисли ли се, че това е излишен стрес за детето.
Почти всяко дете има панически страх от спринцовки и взимане на кръв. А за тези изследвания помислете колко пъти ще му бодат ръчичката.
Излишно е в този толкова напрегнат период за детето, да го товарим и с тези страхове.
Всичко това ,ми се вижда, да търсиш под вола теле .Социалните зорлем създават проблеми, та да имат работа, пък и после се оплакват, че имало бумащина и много бюрократизъм.
Как няма да има!
Когато е приела детето, моята приятелка не е искала от социалните никакви медицински свидетелства дали детето е болно или здраво. Приела е детето на юнашко доверие. Грешката е нейна. Сега никой от социалните не приема нищо на доверие от нея. За всичко й искат свидетелства,документи, разписки квитанции.
Какво мислите за всико това?

Последна редакция: нд, 28 апр 2013, 13:17 от Танюшка

# 1 849 28 апр. 2013, 14:12 ч.

София
Мнения: 787

Цитат на: Танюшка в чт, 25 апр 2013, 20:21

Пропуснала съм да кажа всъщност най-важното, може би съм била афектирана, когато съм писала. Моята приятелка смята и е напълно сигурна,че най-добрият интерес на детето е то да остане в нейното семейство. Това дете е преживяло много травми, когато е било в биологичното си семейство, после в дома,знаете как е. Детето има наследствена обремененост. Плюс стреса и травмите,които е преживяло. Всичко това дава тежки отражения върху здравето и психиката му, като на всички деца,които са преживяли подобни травми.

Пак да върна въпроса към най-важното, според мен в случая. Семейството има възможност да осинови детето и по този начин да го предпази от всички драми, стрес и влошаване на състоянието ...

Всичко друго е безмислено плюене по системата която се опитва да осигури трайно решение за детето. Да, не е съвършена (системата) но в този конкретен случай не виждам нищо, което да не е наред. Има случаи в които семейството иска да осинови детето, а от отдела отказват да съдействат, крият вписването му, извеждат без предупреждение ... Това вече е драма, защото е без изход и без мисъл за детето. Не може обаче в случая да бъде оставено детето под приемна грижа до пълнолетие само защото семейството има нужда от доход в негово лице.

Последна редакция: нд, 28 апр 2013, 14:21 от Lindt

# 1 850 28 апр. 2013, 15:58 ч.

Мнения: 605

Кое е плюене, Линдт?

# 1 851 28 апр. 2013, 17:36 ч.

София
Мнения: 787

Не ми се рови за цитати, а и не е необходимо. Плюене е да се прехвърля отговорността за нещастието на семейството и детето върху системата за закрила, закона или концепцията за приемна грижа. В случая отговороността и избора са лични, на хората - възрастните в тази история.
Да, приемната грижа е временна, трудна, сенчеста, ако щеш и често с толкова тежки морални дилеми...
Съжалявам ако думата "плюене" е прозвучала грубо. Използвах я защото за мен илюстрира търсенето на проблеми, а не на решения и прехвърлянето на отговорност.

# 1 852 28 апр. 2013, 18:52 ч.

Варна
Мнения: 2 171

В общи линии, подкрепям мнението на Линдт. Peace

Танюшка, писала си, че не са добре финансово, че трудно намират работа, че може би заради това са станали приемни родители, НО през тези четири години силно са се привързали към детето. И сега питат "...защо искат да им вземат детето ,при положение ,че ясно ,категорично и искрено заявяват ,че желаят да се грижат за това дете завинаги или поне до неговото пълнолетие?"
Какво значи да се грижат до пълнолетие или завинаги? Ами да го осиновят. Обаче- о, не, те не могат/или не искат, щото човек като иска намира начини/ и сега социалните са виновни, че търсят място, където детето да изгради такава връзка, в която няма "обаче" в отношенията и ситуациите. А ако детето при евентуално осиновяване/защото разбирам, че не са се засилили да го осиновяват и всичко е само на ниво вписване в регистъра и нищо друго/ попадне при хора, които могат да му дадат сигурността да бъде част от семейство- с все презиме и фамилия? А ако осиновителите могат да дадат не само емоционална подкрепа, но и шансове за по- сигурно бъдеще/говоря за добро училище, университет и прочие/, ами ако обичат детето, защо да не бъде осиновено? Само защото твоите познати, като големи хора, не са си дали сметка с какво се захващат ли? Разумните пътищата са два- или го осиновяват, или го осиновяват други хора.

Цитат

Защо, при толкова много други деца ,които стоят по домовете и приоритетно държавата трябва да се погрижии за тях, защо не оставят приемните деца ,при техните си приемни семейства, където вече са привързани ? Защо АСП зорлем мъчи да създава драми в приемните семейства.

АСП изобщо не се мъчи да създава драми, поне не в този случей. Професионалните приемни родители ги създават/пак в този случей/. Естествено, че деца, обект на приемна грижа биха се интегрирали много по- естествено и лесно в семейна среда! Всички тук знаем, как се интегрират в семейна среда направо от дома- трудно и мъчно. Аз лично не вярвам, че дете над седем години би било желано от осиновители- няма значение от коя държава са. Не казвам и че АСП са цвете за мирисане, но драмата е изкуствена и никой външен човек няма вина. Да, има човешки момент, но за големи и отговорни хора, този момент е част от професията на професионален приемен родител/то за това така се казва и за това има и доброволни/.

# 1 853 28 апр. 2013, 21:32 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: Танюшка в нд, 28 апр 2013, 09:03

..................
Когато е приела детето, моята приятелка не е искала от социалните никакви медицински свидетелства дали детето е болно или здраво. Приела е детето на юнашко доверие. Грешката е нейна. Сега никой от социалните не приема нищо на доверие от нея. За всичко й искат свидетелства,документи, разписки квитанции.
Какво мислите за всико това?

Мисля, че е съвсем нормално изискването да се направят медицински изследвания когато едно дете преминава от едни грижи на други.

Не става въпрос за доверие или недоверие, а за стъпване на колкото се може по-сигурна основа при поемането на отговорността за едно дете. За мен лично липсата на достатъчно информация за всички заболявания, които са прекарвали децата ми преди да се срещнем, с какво са ги лекували, какви наследствени обременености имат, за които не знам е един малък кошмар. Кошмар, че понякога няма да мога да реагирам адекватно именно заради липсата на тази информация. И нека не драматизираме - взимането на кръв за пълна кръвна картина не е чак толкова голям стрес за детето, ако майката го подготви преди това. То си е и част от стандартните профилактични прегледи.

Цитат на: Lindt в нд, 28 апр 2013, 14:12

... Не може обаче в случая да бъде оставено детето под приемна грижа до пълнолетие само защото семейството има нужда от доход в негово лице.

На 100 % подкрепям Линдт в това мнение. Ако семейството наистина не може да се раздели с детето - изход има. Всички родители търсим и намираме начин да се грижим за нашите деца - кои с повече средства, кои с по-малко, много от нас преминават през сериозни сътресения - и финансови, и здравословни, но децата имат сигурността на принадлежност към семейството, към дома.

Професионалната приемна грижа си има своето място в системата за Закрила на детето, разбира се, но не бива да се превръща в бизнес за спасяване от безработица и недоимък, защото потърпевши ще са децата... и самите приемни родители в емоционален аспект, както се вижда. За мен лично професионалната приемна грижа е временна мярка за деца в риск, докато за тях се търси постоянно решаване на проблема - реинтеграция в биологичното семейство, настаняване при близки и роднини, и ако това е невъзможно - осиновяване.

# 1 854 29 апр. 2013, 08:08 ч.

Мнения: 605

Радвам се, че провокирах размисли.
Не съм искала да плюя, нито да търся вина и отговорност от когото и да било.
Исках да разкажа историята на една приемна майка, такава каквато я видях и почувствах. Исках да разкажа за болката от раздялата.Обаче нещо не ми се получи посланието към читателя, към вас Wink

.
Искаше ми се да разкажа и да пиша единствено за травмата, болката от раздялата така както я преживяват приемните родители. Не съм искала да засягам никакви други проблеми от приемното родителство, затова не отговорих на някои въпроси.
Също исках да знам как да успокоя моята приятелка, какво да й кажа. И вие ми подсказахте отговорите, за които се досещах ,но не бях сигурна: Нека детето да бъде осиновено ,където то наистина и със сигурност ще има стабилност и сигурност и ще бъде толкова много обичано, както го обичаше приятелката ми.
Всичко останало което сте писали е ВЯРНО по принцип,но съвсем не се отнася до конкретния случай. Но е нормално да се получат такива недоразумения пред вид колко схематично и набързо съм разказала случая.

Весело посрещане на празниците!

# 1 855 29 апр. 2013, 09:17 ч.

Мнения: 1 477

За първи път чувам, че искат такива изследвания за детето. Щом ги искат, значи би трябвало да се правят при всяка промяна на мярката за закрила, т.е. при настаняване в институция, при настаняване в приемно семейство, при осиновяване, при реинтеграция... Ако ги няма при всяка промяна, тогава при наличието на едно от заболяванията, ще се приема, че то е възникнало при последната мярка на закрила. Но всички приемни родители при кандидатстването си за такива, правят тези изследвания, точно за да се намали риска за детето.

Танюшка, не виждам за какви недоразумения говориш. Според мен, всички те разбрахме правилно. Раздялата е трудна, но преди всичко се гледа, кое е добро за детето.
Ако наистина не могат без детето и го чувстват като част от семейството си, то законово могат да го осиновят с предимство, щом са го гледали повече от една година.
Съвсем хипотетично - ако ставаше въпрос за биологично дете и неговите родители трябваше да избират между детето и работата, кое би ги посъветвала да изберат и кое смяташ, че биха избрали?

# 1 856 30 апр. 2013, 09:04 ч.

Мнения: 605

ок, радвам се,че няма недоразумение Laughing

Ако трябва да избирам между работата и детето, естествено че ще избера детето.
Но ако пред някой друг човек стои такъв избор, не знам,не бих си позволила да съветвам .

Весели празници!

Последна редакция: вт, 30 апр 2013, 14:47 от Танюшка

# 1 857 30 апр. 2013, 15:20 ч.

Мнения: 367

Танюшка, всеки приемен родител познава болката от раздялата с детето, което е обичал всеотдайно. Всеки от нас ще разбере твоята приятелка и надявам се няма хора сред нас, които биха осъдили противоречивите чувства, мисли и желания, които тя се опитва да организира и всичко по някакъв начин да си дойде на мястото. Едно нещо няма как да се избегне при приемната грижа и това е болката при раздялата. Няма как да не се премине през това, както когато порастваш и физически и духовно, се преминава през катаклизми.
И тук идва момента на личния избор, искаш ли да продължиш с примната грижа или се ориентираш към осиновяване. Просто тя трябва да вземе трудно, отговорно, животопроменящо решение и никой друг не може да го вземе вместо нея, това е!

# 1 858 30 апр. 2013, 20:12 ч.

Мнения: 605

Благодаря, Дани мама Hug

Ето това ми се искаше.
Просто повече да попишем за болката от раздялата, така както я чувстваме .

Социалните сигурно си мислят,че достатъчно са й съчувствали и достатъчно са я подкрепили и че няма нужда от повече. И жената си изживява мъката изолирана и в самота. Да не говорим,че вестта й дойде съвсем неочаквано като гръм от ясно небе. Сигурно очакват тя да ходи при тях и да плаче, и да вика, за да привлече вниманието им, та чак тогава да й обърнат внимание. Или като приемният татко,за който писаха, поручил инсулт и умрял.
Сигурно прекалено задълбавам и ненужно за някои. Но мисля че е необходима отделна и специална тема за мислите ,емоциите и душевните преживявания на приемните семейства и особено за болката и шока от раздялата. Отделно от тази тема.
Чувствата и емоциите са много важни и трябва да пишем за тях. И нямат нищо общо с това, че сте професионални,нали? никой професионален не си мисли:О ,няма да плача, защото на мен това ми е професия и ми плащат за това .За кое ти плащат? Плащат ти за да се грижиш за детето. Но ти имаш нужда да поплачеш на нечие рамо и дано сълзите ти да са пречистващи .И като си поплачеш, ще ти олекне. Трябва много да си обръгнал, като хирург на операционната маса, за да не почувстваш мъка и жалост към детето ,което си отива от теб.
Виждам ,че ППР има правото да изживее болката от раздялата,но смятам,че не му е осигурена подкрепяща за това среда,където в безопасна и добронамерена обстановка да разказва за преживяното. Групите за подкрепа,на които съм присъствала, са провеждани в присъствие на социални и психолози, за някои са добри, но за други-изкуствени и неподходящи.
Форумите също не са най-подходящото място, където да споделяш. Не се знае кой как ще те разбере и дали от нечий отговор няма повече да те заболи, отколкото да ти олекне.

Просто мои разсъждения, с които не искам да ангажирам никого.
Желая приятно прекарване на празниците.

Последна редакция: вт, 30 апр 2013, 20:41 от Танюшка

# 1 859 7 май 2013, 10:54 ч.

Мнения: 55

изследванията се правят на всеки 3 или 6 месеца са задължителни за деца вписани в регистрите за осиновявания най вече международните

Препоръчани теми

LaRedoute.fr - 105 - Всичко за поръчката!

LaRedoute.fr - Всичко за поръчката - 54 - Прочети 1-вия пост преди да питаш!

Майчинството - счетоводно - 10

1 472
Бъдещи майки

СТРАСТИ - класиране, записване, ГРАДИНИТЕ В СОФИЯ

1 648
Детски ясли и градини

Причина:

Причина: