коя е институцията до която да пишем

Момичета, абсолютно подкрепям идеята, но... айде да не караме емоционално, а обмислено и разумно.

Колко от Вас могат да отделят време за да се отдадат на каузата?
Кой ще се заеме с организационната част?

Преди време пуснах тема с обръщение от Искра, майката на глухосляпата Мария, в което тя ни призовава да създадем родителски синдикат . Защо никой не откликна на това?

Наистина, ако ще се прави нещо, то трябва да е много добре обмислено и организирано, за да има ефект. Иначе никой няма да ни обърне внимание, даже няма да ни забележат, ще ни пропуснат сред общия "спам" и ще ни класифицират към него.
Искра беше споменала, че има добър опит с институциите и ще направи всичко по силите си.

Трябва да има точна и ясна цел, да не звучи като мрънкане и оплакване, а като сериозно, обмислено и аргументирано настояване да се вземат конкретни мерки, да се направят конкретни промени, проверки, санкции и т.н.

За целта освен желание и ентусиазъм е необходим много труд и усилия.
Аз също ще помагам с каквото мога, но за съжаление от 1-2 месеца около мен е кошмар и нямам особено време (то се и забелязва по включванията ми във форума), което да мога да отделя.
Аз ще застана с името си, сайта и всичко останало зад вас, зад организацията, ще помагам с идеи, ще подпомогна с колкото мога разпространението на информацията в интернет.
Но трябва някой (мисля си, че може би е най-добре да е юрист) да се заеме с организационната част. Все отнякъде трябва да се тръгне... Да се конкретизират целите, исканията... да се набележат конкретни институции, личности... Много много много труд. Разбира се, всичко това си заслужава, в името на нашите деца, но .... това, от което се опасявам е, че всички лесно казваме "айде да...", но когато се стигне до конкретна работа, да не се окаже, че няма кой да я свърши.

Ето и частта от апела на Искра:
"Искам да Ви помоля да помислите по идеята за създаване на един родителски синдикат, обединен от интересите ни на отговорни и загрижени за децата си хора.
Предлагам да го наречем “РЕД”, не само защото е нужен ред в нашата държава, а и защото би означавало: “Родители за Единство и Държавност”.
От себе си мога да дам немалкия си административен и организационен опит в такива дела. "

Здравейте, мисля че можете да се обърнете и към Правата на човека /май в София имат даже офис/.
  Искате ли да се опитам да ви свържа с една много добра репортерка от БТВ, която отговаря за здравеопазване.
  Ако никой не ви чуе тук- не се отказвайте, а ми да търсим начини за чужбина /май, нащите политици само от проверки за Европейската общност биха се шашнали, а правата на човека в някой страни се следи много изкъсо и тук има вечно предавания за това/

   Време е нещо да се проени- та майките са   най-великото нещо на света, а са третирани като хлебарки у нас /освен ако не са много вътрешни хора/

    Дерзайте!

Mamma, напълно съм съгласна с всичко което си писала!
За емоциите и аз го написах вече и апелирах да се избегнат, защото наистина става дума за нещо сериозно.
Вярно, че е спонтанно за сега и хаотично, но смятам, че може да бъде начало на нещо истинско!
По отношение на Искра - както вече писах в един от постингите си, докато не усетим пряка заплаха не се включваме в действие. Не упреквам! Смятам, че е човешко и разбираемо. Важното е, че узрява добър момент и доколкото виждам осъзнаването е вече налице сред много от нас. Целта наистина си струва, децата ни заслужават достойно бъдеще. А какво по-голямо удовлетворение за един родител, ако той самият е участвал и е бил част от началото на по - доброто време?!
И за трудностите писах...реалният поглед върху нещата трябва да е основата на едно такова начинание.
Трябва да се обмисли изключително внимателно и от всички възможни страни. И все пак - надеждата е в това според мен, че когато идеята е обща, когато участват повече мислещи и чувстващи идеята хора може да се получи глас, който ще достигне там където трябва. Колкото повече идеи, толкова по - добре. Организацията в случая е нелеко дело, работата наистина ще е много, не всеки ще издържи, но продължавам да смятам, че си заслужава. Длъжни сме!

Съгласна съм с Мамма. Тук емоциите са само началния тласък. Всичко останало трябва да е последователност и много бачкане.
Мисля, че идеята за родителски синдикат е много добра. Трябва ни наистина нещо сериозно като основа.
И мисля, че ако повече хора се включат организационно, толкова по-добре. На един човек ще му е трудно да влачи всичко. Може би да има някакъв първоначален инициативен комитет.
Аз бих се присъединила, но точно в момента чакам бебо да се появи (утре влизам в 38 седмица) и след това ще ми трябва малко време да се възстановя. Знаете как е  
Но мога да се включвам виртуално активно този месец - два. А после доколкото мога - и физически.

Мисля за начало, че трябва да изложим онлайн всички области, които бихме искали да включим като целеви.
Може би трябва да се съберат от досегашните теми всички "свидетелства" на пострадали и да се питат лично дали биха се включили с името си.

След това да видим кои от нас биха участвали по някакъв начин и да се направи среща, на която всичко да почне да се разисква и да се определят правила за начин на работа. Тогава (или на следваща среща) трябва и да се излъчат хора, които биха отделили време за каузата - или в организацията, или в писането на писма и документи, или в контактите с пострадали, да се изучи законодателството, което засяга тези случаи и т.н. и т.н. Знаете за какво говоря.

Ако искате ИСТИНСКИ резултати, трябват ИСТИНСКИ посветени на това хора. Може да се отдели по един час седмично за някаква работа, но да се отдели наистина. И тъй като всички сме си доста заети, ако има повече хора и разпределени задължения, всичко ще се свърши по-бързо.

Не знам дали ако сега напишем някакво писмо и го пратим няма да си "изгърмим" патроните - имам предвид следното: От чие име ще е? Кой ще стои зад него? Каква тежест ще има?
Може би е по-мъдро да подготвим почвата, да се подковем самите ние и тогава да даваме направо с тежката артилерия, без да даваме възможност на властите да се подготвят и да ни замажат очите.

Не знам дали това, което казвам, звучи смислено. Кажете.

Разбира се, че няма никакъв смисъл да пишем писма до някакви бюрократи, които само ще се подиграват.
    Мисля, че за да има тежест всичко каквото имаме да кажем, а не да изглеждаме като групичка недоволни гражданки, трябва да имаме регистрирана организация по закона за лицата и семейството или по закона за юридическите органидации с нестопанска цел, като аз виждам няколко възможности:
     1. Да се регистрираме като самостоятелно ново сдружение (фондация, асоциация или друга форма). Имаме ли юристки сред нас да преценят кое е подходящо?
     2. Да използваме вече учредено сдружение, на някоя от нас, като само регистрираме промените в дейността. Майки и скоро-майки, ако имате някаква организация с нестопанска цел, обадете се!
     3. Да се включим към програмата на някое действащо по-сериозно NGO, занимаващо се с подобни проблеми. Аз лично имам резерви към такъв вариант, губи се доста независимост. Но иначе можем всячески да използваме помощ, която предлагат и възможността им за натиск върху държавни органи (коя от нас ще систематизира тези държавни органи и лицата за контакт с тях?)

       Имам някакви резерви и към създаването на родителски синдикат, зашото ми се струва, че така много стесняваме обсега си - първо, синдикатите са професионални сдружения, второ, по-важно, така се изключват всички жени, които не са родители, но много го желаят и това им е проблемът, а никой пет пари не дава. Кажете си мнението!

      По отношение на медиите мисля, че в последните няколко години журналистите са все по-зависими от собствениците си, които имат само бизнес или политически интереси. Нека нямаме илюзии, медиите гонят само сензации, хитове и актуалност, всяко чудо им е за три дни, а на нас ни трябват много по-трайни и НЕОБРАТИМИ резултати. Това не значи, че няма да ги тормозим и да общуваме с тях, от тях много зависи разгласата на проблемите. Кой ще се хване с връзките с медиите, добре е да е действащ журналист, по-лесно ще е за него?

  Аз мога да подготвя примерно до седмица информация за всички държавни и неправителствени организации в България, които се занимават с проблеми на здравето, децата, с корупция, джендър-изследвания, социални права итн. итн. Някоя от нас може да я качи на сайта си или ако Mamma има възможност да качва информацията, която постепенно ще събираме някъде тук, ще е още по-добре.
  Мога да отделям по няколко часа на ден за работа на компютър или в нета, да се свързвам с организации, които преценим, че стават или че са ни от полза, да им пиша, обяснявам, досаждам, тормозя, да обработвам данни и тн. Така поне още 3-4 месеца, после ще е по-трудно. Повечето време не съм в София, така че за лични срещи нямам почти никаква възможност.

   Нека да започнем малко по-конкретно да действаме. Аз не ви познавам още, отскоро съм в сайта. Мисля, че някоя печена мама от по-старите, на която вси(ки имат доверие, трябва да започне да събира историите на пострадали от лекарска некадърност майчета и бебета, свидетелства за лекарска грубост, за проблемите в болниците ипр.
Предлагайте хора и се предлагайте и да започваме работа. Много зависи от нас. Ще привлечем и други хора и ще потръгнат нещата. Но трябва да ги започнем ние.

LET THE SUNSHINE!

ICQ - 190605469

Последните два постинга на Иветт и Ведра са първото смислено нещо, което чета в тази тема, разбира се + първия на Амана и на Мамма, та затова, чак сега се включвам.

Вече неведнъж в няколко различни теми съм правила подобни предложения, но без резултат. Не ми писа никой - нито в темата, нито на ЛС.

Ако ще се прави наистина нещо съм категорично "ЗА" и ще участвам доколкото мога с компетенции, контакти и време.

Категорично ни трябва регистрирано NGO и определено "НЕ" синдикат. Функциите му са много различни от тези на едно Сдружение или Асоциация.

Това не пречи, с благословията на Мамма и Татти, да се започне активно обществено присъствие и от името на БГ Мамма.

Едно от първите студентски сдружения в зората на демокрацията беше "Форум за гражданска отговорност и толерантност"- НИЕ ЩЕ СМЕ СИ ФОРУМ "БГ МАММА" докато се направи регистрация и толкова.

Проблемът/или един от проблемите/ е в това , че д-рите не си вършат съвестно работата.
Една от нашите цели би могла да бъде малка реформа:
ПАЦИЕНТЪТ САМ ДА ИЗБИРА Д-РА, КОИТО ДА ГО ЛЕКУВА, КОЙТО ДА МУ ПРАВИ ОПЕРАЦИЯ ИЛИ КОЙТО ДА ИЗРАЖДА РОДИЛКАТА,съответно д-рите да получават възнаграждението си според броя пациенти/не говоря за личните лекари/.
От тук много неща биха се оправили.
-д-рите веднага ще променят отношението си към пациентите.
-корупцията ще спре, тъй като по - скоро докторите ще си търсят пациенти.
-самите д-ри ще станат по- добри специалисти, защото конкуренцията ще ги принуди.
Още куп други плюсове има тази идея, не вярвам в министерството да не са се сетили за това, но явно на някой не му отърва.
Предлагам това да се включи в писмото или каквото там ще правим.

Съгласна съм с elsi и подкрепям първоначалната идея! Вярно е,че за всяко голямо нещо се тръгва от емоция, но след като се обмисли добре, може да стане много сериозно. Бих помагала с каквото мога! Не са ми чужди тези проблеми, но борбата в България е много трудна, груба (оле, като си спомня случката с НЗОК..   ), но друг изход нямаме, така че да се хващаме на работа!

I az sum mnogo ZA !

Haide de kude ste?Sluchiloto se s  Karen e dostatuchno za da se pomisli seriozno po vuprosa!!!!!!!!!

аз също давам името и помощта си, макар че нямам никакво време, понеже сама гледам осеммесечната си щерка, тати работи по цял ден. Мога много да разкажа за хлебарките и отношението, също да цитирам и имена с директни обвинения. Познавам млада жена, на която изпускат първото бебе, в последващата бременност изпускат две близначета, и все пак тя решава да се бори за ДЕТЕ. То, ЧЕТВЪРТОТО, и първото живо, е вече юнак. Мога да помогна май единствено като завършила българска филология.
Също така майка ми води тел.предаване, собствено, по местната кабеларка, В Пазарджик, чието ефирно време, ако се наложи, може да се използва за целта.
Но това наистина е много труд, просто не съм наясно как ще се намери толкова много време. Но наистина си заслужава