Аз много искам още едно дете, но с тази първа бременност(родих в 32 гест.седмица) тръпки ме побиват. Засичам тук една-две майки с по две деца и двете им бременности са били недоносени. 
Всички знаем, че риска се покачва, когато първата ти бременност е завършила преждевременно. От друга страна не може да се мисли негативно и тук се сещам за думите на една лекарка, която ми каза ,че правилото било всяка следваща бременност да е все по-доносена. Е, хайде нека си дадем кураж!
Всички знаем, че риска се покачва, когато първата ти бременност е завършила преждевременно. От друга страна не може да се мисли негативно и тук се сещам за думите на една лекарка, която ми каза ,че правилото било всяка следваща бременност да е все по-доносена. Е, хайде нека си дадем кураж! 
. Родих доста рано 29.г.с. полежах си в патологията и в интензивно и когато се освестих след операцията и след упойката първо погледнах дали иамам гривна на ръката /т.е че детенцето е живо/ после си казах да готова съм да мина през това пак искам още едно детенце.Дали има риск- ДА , дали мога да загубя детето или да има увреждания - ДА, но мисля позитивно и някъде в душата си усещам че съм готова да износя и да родя едно живо и здраво дете и се моля да имам сили ако нещатат не се случат така.
. Именно заради стреса от ранното раждане, миниатюрното бебе и последвалите ревливи дни и нощи, разбрах, че с едно дете не може, всичко може да се случи, колкото и черногледо и грозно да звучи. А риск винаги има, дири и да имаш бременност и раждане по учебник, кой може да ти гарантира, че всичко ще е ОК. Цунки 
всичко да е наред!И стига с черни мисли! 
...теглото не е от такава огромна важност; по- важно е да е доносено относно седмици, развитие...Ако трябва влез в Родилно малко на "системи за угояване"_ аз така им викам 
и да бият инжекции за разгръщане на дробчетата; аз с Лора изоставах 2-3 седмици и след 10 дневен престой в болницата пак се роди дребосък 
...но аз не се спирах... 
)-когато човек е наясно какво му предстои, ако може да избегне грешките или намери някакво решение на проблема си, страхът постепенно изчезва. Несигурността е нещото , което ни кара да се притесняваме. 
/ .След целия кошмар /родена е в 27 г.с. в тежко състояние/ със сигурност ще ме е страх, няма как, но бих родила още едно детенце /, а може и двечки/.Също като Salai ми се иска да разбера какво е да кърмиш 
/буцата застава и сълзите сами тръгват,даже сега като пиша едвам се сдържам.Та никой изобщо не можа да ми даде смислен отговор на въпроса,защо аджаба се случи така,след като всичко ми беше О.К? Но аз също много бих искала да имам второ,дерзая се и хем ми се иска,хем не ми стиска...както се казва!Абе не знам,ама шубето е голям страх са казали хората....Пред дилема съм и аз момичета...голяма! 
Но сме решили живот и здраве след 3-4 годинки, пък каквото сабя покаже. 
Мнението беше, че шанса да се повтори прееклампсията е минимален, но не и нулев. Просто при първа бременност, завършила така, втората ще бъде следена по-внимателно и налагат ли се мерки, ще бъдат взети по-навреме 
. Важното всичко да се следи на време и тогава ше бъде наред. 