Разбира се, че искам поне още едно дете. И живот и здраве, дано се получи, ще гледам напред с оптимизъм и ще се старая да не се измъчвам с негативни мисли, пък каквото е писано..
- Публикувана: 19 септ. 2007, 14:57 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2008, 07:39 ч.
Ще се решите ли на още едно дете?
Аз, незнам дали бих се решила на още едно дете?!
Сина ми се роди в 32 г.с 3450гр, 45см. Има увреждания и не се знае от какво са. Хубаво е човек да се изследва за да избегне евентуални проблеми при следващо дете, но ако знае какви са. В случая със сина ми, това е невъзможно (поне за сега). Ходихме по какви ли не лекари, но всички го гледат, казват, че най-вероятно е някакъв синдром, но не знаят какъв.
Винаги съм мечтала за още едно дете и не съм се отказала категорично, но при мисълта за сълзите, които проливах когато разбрах в 7-мия месец, че на детето му има нещо. Когато го родих и ужаса, който изпитах когато го видях в неоантологията ... незнам ... предполагам, че е въпрос на време да събера сили.
Скоро малкото ми съкровище ще направи 5 месеца и се подобрява, но лекарите така и не могат да ми помогнат ...
Религиозна съм и вярвам, че "винаги след дъжд изгрява слънце". Затова стискам палци на всички решили се на второ (защо не и 3-то или повече деца). Вярвам, че ще станете горди родители на прекрасни деца!
Сина ми се роди в 32 г.с 3450гр, 45см. Има увреждания и не се знае от какво са. Хубаво е човек да се изследва за да избегне евентуални проблеми при следващо дете, но ако знае какви са. В случая със сина ми, това е невъзможно (поне за сега). Ходихме по какви ли не лекари, но всички го гледат, казват, че най-вероятно е някакъв синдром, но не знаят какъв.
Винаги съм мечтала за още едно дете и не съм се отказала категорично, но при мисълта за сълзите, които проливах когато разбрах в 7-мия месец, че на детето му има нещо. Когато го родих и ужаса, който изпитах когато го видях в неоантологията ... незнам ... предполагам, че е въпрос на време да събера сили.
Скоро малкото ми съкровище ще направи 5 месеца и се подобрява, но лекарите така и не могат да ми помогнат ...
Религиозна съм и вярвам, че "винаги след дъжд изгрява слънце". Затова стискам палци на всички решили се на второ (защо не и 3-то или повече деца). Вярвам, че ще станете горди родители на прекрасни деца!
След 3 спонтанни и едно раждане в 31г.с 1850г и 41см, 27 дни в болницата за да стане 2300г,после 20 дни в клиниката на д-р Чавдаров......бях категорично против за второ дете. След 3г обаче все повече ми се иска да си имам още едно бебче, но не съм се престрашила още. Не е вярно, че се забравя или времето лекува, просто с времето ставаме по- смели и силни. Кураж на всички!!! 
Не мога да не споделя - след раждане в 36 седмица 2050 г и 46 см, синът ми имаше много проблеми - преминахме през 4 операции и многобройни изследвания. Бях решила, че не искам втори път да мина през този ужас.
И аз като писалите мами, месец и половина чаках на обяд да разбера дали е наддал с 5 грама и какво е състоянието му, на всеки рожден ден си спомнях кошмара от неочакваното раждане.
Знаех, че аз съм виновна - заради високото кръвно и първия етап на преекламсия, който в далечната 1991 година никой не ми обясни.
Полека лека обаче спрях да преживявам отново и отново на рожденния ден на сина ми. Той растеше, стана на 13, а аз продължавах да се страхувам. И когато разбрах, че съм бременна на 36 години, изпитах същия неподправен ужас, че всичко ще се повтори. Но се взех в ръце, следих внимателно кръвното и другите параметри - когато в 33 седмица започна да се качва - влязох в болница, пих хапчета и така в първия ден на 40 седмица се роди най-красивата принцеса.
Затова - не допускайте мрачни мисли, вярвайте в себе си - ще се справите!
И аз като писалите мами, месец и половина чаках на обяд да разбера дали е наддал с 5 грама и какво е състоянието му, на всеки рожден ден си спомнях кошмара от неочакваното раждане.
Знаех, че аз съм виновна - заради високото кръвно и първия етап на преекламсия, който в далечната 1991 година никой не ми обясни.
Полека лека обаче спрях да преживявам отново и отново на рожденния ден на сина ми. Той растеше, стана на 13, а аз продължавах да се страхувам. И когато разбрах, че съм бременна на 36 години, изпитах същия неподправен ужас, че всичко ще се повтори. Но се взех в ръце, следих внимателно кръвното и другите параметри - когато в 33 седмица започна да се качва - влязох в болница, пих хапчета и така в първия ден на 40 седмица се роди най-красивата принцеса.
Затова - не допускайте мрачни мисли, вярвайте в себе си - ще се справите!
Разбира се,че бих се решила, това ,че едното ми дете е недоносено не значи със сигурност,че и другото ще е недоносено, просто ако забременея пак ще гледам да се пазя повече, тъй като може би и аз имам вина за преждевременното ми раждане.
Само така.След първата ми проблемна бременност (раждане в 34 седмица, 1480 гр. и 42 см), втората протече по мед и масло, но разбира се много се пазех и пиех Магнерот от самото начало.
Аз се престраших, но сега умирам от страх. Родих в 38-ма 1800кг., 44 см.
На предната консултация пак засякоха изоставане по BPD с около седмица. По другите измервания е в норма. Ще видим другата седмица. Но аз вече не съм добре, само черни мисли са ми в главата. Добре, че е детето, та се разсейвам с нея.
Не знам какъв ще е финала. Много ме е страх.
На предната консултация пак засякоха изоставане по BPD с около седмица. По другите измервания е в норма. Ще видим другата седмица. Но аз вече не съм добре, само черни мисли са ми в главата. Добре, че е детето, та се разсейвам с нея.
Не знам какъв ще е финала. Много ме е страх.
Взех необходимите мерки по-рано. Бях в паталогична за вливания и профилактика на белите дробове, пих Магнерич и Но шпа до края.
Така, че имайте вяра в себе си и да пратим черните мисли далеко, далеко....
На Коледа стават чудеса.
barfly, честита рожба и от мен!
Аз също искам второ детенце, но много ме е страх. При мен проблемът е физиологичен и 99% е сигурно, че пак ще се повтори случката
Още преди да забременея ми бяха установили деформацията и ме бяха предупредили за рисковете, така че от началото бяхпо болници... Имам двурога матка, която не може да побере нормално бебче - моята сладурка изчака до 34 седмица и 2 кг и реши да излиза.... При спешното секцио отстраниха преградата в матката, но година по-късно преградата отново израсна...
До преди година и дума не давах да се изрече за второ - направо ме втрисаше, но напоследък все по-често се замислям, даже и на таткото взе да му поотминава стреса
Но сме решили живот и здраве след 3-4 годинки, пък каквото сабя покаже.
Аз също искам второ детенце, но много ме е страх. При мен проблемът е физиологичен и 99% е сигурно, че пак ще се повтори случката
Още преди да забременея ми бяха установили деформацията и ме бяха предупредили за рисковете, така че от началото бяхпо болници... Имам двурога матка, която не може да побере нормално бебче - моята сладурка изчака до 34 седмица и 2 кг и реши да излиза.... При спешното секцио отстраниха преградата в матката, но година по-късно преградата отново израсна... До преди година и дума не давах да се изрече за второ - направо ме втрисаше, но напоследък все по-често се замислям, даже и на таткото взе да му поотминава стреса
Но сме решили живот и здраве след 3-4 годинки, пък каквото сабя покаже. Аз вече имам двечки и добре, че второто беше недоносено. Винаги съм казвала, че ако Лора ми беше първо дете сигурно никога нямаше да се навия на второ. Минаха 2 години и половина от раждането и, всичко е ОК и въпреки това още не мога да се отърся от ужаса, хем минавам за силен човек. А само да мярна по новините нещо за кувьози и т.н. сълзите ми рукват веднага....
Препоръчани теми