Интересно ми е у дома как сте се организирали (говоря за семейства, в които не присъстват редовно баби и дядовци, а само майката и бащата на бебето). За нас е много ново, сами сме тук.
След раждането изпаднах в депресия още в родилното.
Когато се прибрах не ми беше по-леко, заради повръщането на детето, теглото, накрая и кръв в изпражненията, имах чувството, че все нещо се случва и аз съм супер тревожна вече.
До колко и как участва бащата в грижите?
Получавате ли друга помощ от близки?
Как организирате ежедневието си с новородено, когато е неспокойно?
Как вършите ежедневните си дейности - хранене, къпане, готвене, чистене?
Аз за момента единствено мога да се занимавам с нея, има моменти, в които е много неспокойна, има моменти, в които е супер спокойна, но разбира се ден за ден е различно.
За момента все още съм на режим оцеляване - гледам когато мога да спя, ако мога хапвам някой залък, но съм вече много скарана с храненето, при стрес не мога да се храня. Нямам възможност да върша друго, а много ми се иска, в същото време ако ми е свободно времето ще предпочета да си почина и да презаредя за вечерта.
Бащата е по цял ден на работа, отделно и пазарува след работа, я аптека, я хранителен магазин.. като се прибере я поема да мога да се окъпя и да хапна, оправям шишета и тн за следващите хранения, докато се оправя дойде време за следващото хранене и
нямаме квартален магазин, без кола не може да се излезе. Столчето за колата е едно, за момента. Още не съм шофирала с детето, а и ме е страх да сме сами за сега.
На моменти имаме доста добра организация, но на моменти умората и напрежението избива, най-вече при мен и започвам да избухвам, а аз не съм така по принцип. Когато съм се понаспала съм друг човек. Но умората..
не се оплаквам от самото майчинство, обожавам си детето и е най-прекрасното нещо в моя живот.
Обожавам си и мъжа. Страхотен е и е човека, на когото имам най-много доверие, най-близки сме си един на друг. В негово лице съм срещнала най-много подкрепа откакто сме заедно. Ако не беше той през бременността най-вероятно щях да полудея, защото не беше леко и тогава. Но явно раждането ме промени. А не го искам. Снощи и сутринта от умора пак бях на ръба на отчаянието.
Няма да ми помогнат коментари от рода на ‘лесно майка се не става’, ‘да не си го правила като не ти е добре’ и тн.
Очаквам съвети за справяне с организацията и умората.
Все имам чувството, че не се справям. Знам, че това е и много труден период за отношенията в двойката, искрено се надявам да не ги прецакаме с това напрежение.
Той също е уморен, когато се чувствам добре и съм отпочинала гледам да не го занимавам.
Бебето е с рефлукс, отнема време да се нахрани, оригне, да се подържи права, понякога се буди скоро след като е заспала.. отделно и едната баба с нейното ‘не я свиквай на ръце, не я свиквай да спи в теб’, а аз виждам, че това помага на дъщеря ми да е по-спокойна в момент на колики и други неразположения..
След раждането изпаднах в депресия още в родилното.
Когато се прибрах не ми беше по-леко, заради повръщането на детето, теглото, накрая и кръв в изпражненията, имах чувството, че все нещо се случва и аз съм супер тревожна вече.
До колко и как участва бащата в грижите?
Получавате ли друга помощ от близки?
Как организирате ежедневието си с новородено, когато е неспокойно?
Как вършите ежедневните си дейности - хранене, къпане, готвене, чистене?
Аз за момента единствено мога да се занимавам с нея, има моменти, в които е много неспокойна, има моменти, в които е супер спокойна, но разбира се ден за ден е различно.
За момента все още съм на режим оцеляване - гледам когато мога да спя, ако мога хапвам някой залък, но съм вече много скарана с храненето, при стрес не мога да се храня. Нямам възможност да върша друго, а много ми се иска, в същото време ако ми е свободно времето ще предпочета да си почина и да презаредя за вечерта.
Бащата е по цял ден на работа, отделно и пазарува след работа, я аптека, я хранителен магазин.. като се прибере я поема да мога да се окъпя и да хапна, оправям шишета и тн за следващите хранения, докато се оправя дойде време за следващото хранене и
нямаме квартален магазин, без кола не може да се излезе. Столчето за колата е едно, за момента. Още не съм шофирала с детето, а и ме е страх да сме сами за сега.
На моменти имаме доста добра организация, но на моменти умората и напрежението избива, най-вече при мен и започвам да избухвам, а аз не съм така по принцип. Когато съм се понаспала съм друг човек. Но умората..
не се оплаквам от самото майчинство, обожавам си детето и е най-прекрасното нещо в моя живот.
Обожавам си и мъжа. Страхотен е и е човека, на когото имам най-много доверие, най-близки сме си един на друг. В негово лице съм срещнала най-много подкрепа откакто сме заедно. Ако не беше той през бременността най-вероятно щях да полудея, защото не беше леко и тогава. Но явно раждането ме промени. А не го искам. Снощи и сутринта от умора пак бях на ръба на отчаянието.
Няма да ми помогнат коментари от рода на ‘лесно майка се не става’, ‘да не си го правила като не ти е добре’ и тн.
Очаквам съвети за справяне с организацията и умората.
Все имам чувството, че не се справям. Знам, че това е и много труден период за отношенията в двойката, искрено се надявам да не ги прецакаме с това напрежение.
Той също е уморен, когато се чувствам добре и съм отпочинала гледам да не го занимавам.
Бебето е с рефлукс, отнема време да се нахрани, оригне, да се подържи права, понякога се буди скоро след като е заспала.. отделно и едната баба с нейното ‘не я свиквай на ръце, не я свиквай да спи в теб’, а аз виждам, че това помага на дъщеря ми да е по-спокойна в момент на колики и други неразположения..
не ми пука) 