На мен единственото което ми помогна с организацията при моето първо бебе ( което поразително много прилича на бебето на Lili325) беше да наема жена да идва да чисти. Викам я на две седмици - преобръща къщата, всичко изчиства. Това е въпрос и на финансова възможност, но бих го предпочела отколкото разни роботи и машинки. Или бавачка, както някой предложи по горе
- Публикувана: 6 септ. 2025, 18:59 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2025, 00:41 ч.
Организация в грижите за бебе
Абсурд да пусна жена да чисти вкъщи или да ми гледа детето. Не казвам, че е лошо, а че аз съм такава. Като беше бебе, чистех в събота или неделя. Таткото навън с детето и за час и половина изчиствах. Перални и сушилни по две на ден. Готвя задължително всеки ден, защото аз предпочитам готвена храна. Мъжът ми яде, каквото има. И много часове навън с детето. Каква е моята тактика? Като се прибере от работа мъжът ми, изцяло поема той детето. Час-два са само, но това е почивка за мен. Сега е на две и нещата са долу-горе същите. Просто всичко правим двете, защото на нея й е забавно.
Ние след втория месец се стиковахме. Сега много добре си разпределяме задачите у дома и ни се случват по-лесно нещата.
Уикендите ако искам да изляза или да ида по задачи я гледа той. Когато се прибере от работа я къпем, после единия я облича, другия прави млякото, после единия я храни, другия оправя банята.. слагаме я да си ляга и имаме цяла вечер на разположение.
Така сме си направили нещата покрай бебето, че всичко да ни е максимално улеснено.
Например в спалнята имам непромокаема пеленка, също и стелажна количка, в която съм си наредила памперси, кърпички и такива неща и така си я оправям в леглото, няма нужда да ходя до повивалника и да се разсънвам допълнително. Стерилизатора е голям и го пускам веднъж на ден, взела съм си толкова шишета, че да ги въртя. 5 хранения дневно - 5 шишета за деня си подготвям предварително и само си измервам с отделно шише водата. Когато наближи вечерта си пускам използваните шишета да се стерилизират. Сутрин ММ става и я храни той (обикновено бебето се буди 6:30-7:30), след това се оправя за работа и тръгва, оставя ми я и си доспиваме с нея.
Не съм се вторачила в домакинството обаче. Готвя ако имам време и сили, ако не - има алтернативи. На него рядко му остават сили и за готвене, защото се прибира късно.
Гледаме уикендите да се редуваме с излизанията, ако имаме общо събитие пък идва някоя от бабите (те не са в нашия град). В началото бая се дърпах, сега приемам всякаква помощ. Ходихме и на концерти и на сватби, аз излизах по женски, ходих и на маникюр, педикюр, на терапии за косата..
днес започнах едни тренировки, доста добре ми се отразиха и най-вероятно уикендите ще са за това. Докато бях навън, той е почистил и оправил в нас, перални, миялни. . Даже успяхме две серии от сериала да си изгледаме😀
Между храненията, когато бебето спи в повечето случаи си почивам, чета книга.
Взех си мини степер за вкъщи, когато имам време и сили действам на него.
Най-тегаво ни беше организацията първия месец и нещо, тогава бебето още имаше нощни хранения, аз бях в депресивен период, на него също се отрази цялото нещо. Гледаме малко по малко да влизаме в крак.
Уикендите ако искам да изляза или да ида по задачи я гледа той. Когато се прибере от работа я къпем, после единия я облича, другия прави млякото, после единия я храни, другия оправя банята.. слагаме я да си ляга и имаме цяла вечер на разположение.
Така сме си направили нещата покрай бебето, че всичко да ни е максимално улеснено.
Например в спалнята имам непромокаема пеленка, също и стелажна количка, в която съм си наредила памперси, кърпички и такива неща и така си я оправям в леглото, няма нужда да ходя до повивалника и да се разсънвам допълнително. Стерилизатора е голям и го пускам веднъж на ден, взела съм си толкова шишета, че да ги въртя. 5 хранения дневно - 5 шишета за деня си подготвям предварително и само си измервам с отделно шише водата. Когато наближи вечерта си пускам използваните шишета да се стерилизират. Сутрин ММ става и я храни той (обикновено бебето се буди 6:30-7:30), след това се оправя за работа и тръгва, оставя ми я и си доспиваме с нея.
Не съм се вторачила в домакинството обаче. Готвя ако имам време и сили, ако не - има алтернативи. На него рядко му остават сили и за готвене, защото се прибира късно.
Гледаме уикендите да се редуваме с излизанията, ако имаме общо събитие пък идва някоя от бабите (те не са в нашия град). В началото бая се дърпах, сега приемам всякаква помощ. Ходихме и на концерти и на сватби, аз излизах по женски, ходих и на маникюр, педикюр, на терапии за косата..
днес започнах едни тренировки, доста добре ми се отразиха и най-вероятно уикендите ще са за това. Докато бях навън, той е почистил и оправил в нас, перални, миялни. . Даже успяхме две серии от сериала да си изгледаме😀
Между храненията, когато бебето спи в повечето случаи си почивам, чета книга.
Взех си мини степер за вкъщи, когато имам време и сили действам на него.
Най-тегаво ни беше организацията първия месец и нещо, тогава бебето още имаше нощни хранения, аз бях в депресивен период, на него също се отрази цялото нещо. Гледаме малко по малко да влизаме в крак.
В началото беше като малък кошмар хем мъжа ми е с много гъвкав работен график и имаше доста прекарано време вкъщи. Ние нямаме никаква помощ от баби и дядовци, и роднини въобще, и си зависеше от нас да оцелеем. Първите 3 месеца почти не ги помня хем бебето ми е почти на 10 м, сиреч не е било много отдавна. Беше голям шок за нас - аз се възстановявах от първо раждане с всички екстри ала разкъсвания, последвало прекалено стегнато зашиване, зор с кърменето, помпи и тн. Бебето ставаше на 2-3 часа нощем, аз докато смогна с помпите ревеше, после като заспи след ядене се налагаше да мия и стерилизирам 16 000 неща и реално не спях. ММ също ставаше, а в един момент се редувахме (с адаптирано мляко). Слава богу, бебето от 3тия месец започна да спи по цяла нощ без будене и тогава мисля, че беше първата точка, в която наистина усетих голямо подобрение. Иначе дните ми недоспала вървяха като един дълъг, безкраен общ ден без ясно начало и край, и бях супер измъчена, отчаяна и изтормозена. От третия месец нататък може да се каже, че успяхме наистина да се организираме. Защото се наспахме. 
Сега вече цялото нещо върви доста по-гладко. Редуваме се за много неща. Наехме помощ с гледането на малката, за да можем периодично да излизаме и двамата заедно без дете (ходим на катерене). То е по за 2-3 часа тук таме, но е зареждащо. Сутрин я извеждаме заедно в парка и се редуваме - ту единия е с количката, а другия ходи да бяга в гората, ту другия.
Домакинството има известно разпределение, но в момента повечето е върху мен. В това време той гледа бебето, за да мога бързо, стегнато и без препятствия да си свърша, каквото съм решила. Ядем почти изцяло само готвено, рядко поръчваме. И двамата предпочитаме така, а и гледам да сготвя в по-голямо количество и да има за следващия ден. Предварително си взехме уреди - хубава прахосмукачка с миене и без кабел та се минава супер бързо, сушилня, за да няма простиране и гладене.
Имаме куче, с къс косъм е, а и прахосмукачката обира всичко доста ефективно. След всяко излизане ММ му мие лапите в банята. Това е първото като се приберем. Аз събличам бебето, сменям памперс и пускам пюре да се грее за обяд, а той влиза в банята с кучето и му мие лапите и ако се е накалял го къпе.
Шофираме и двамата та като някъде се ходи, няма проблем. Детето си спи в кошарата, ляга около 21-22 ч и става между 8:30 и 10 сутрин без да се буди та нощем вече си спим.
Иначе от третия месец започнахме и да си ходим напред назад по планини, море, пътувания с бебето. Доста места посетихме. Имаме кротко бебе. Тя обича и в раница, и в самар, и в количка, няма проблеми с нищо и се забавлява, и си спи навсякъде.
За мен организацията може да е добре при два фактора:
- Спокойно бебе;
- Свестен баща.
ММ много ама много си гледа детето и нямам никакъв проблем да му я оставям и да излизам. Стиковаме се доста добре, макар че на моменти има напрежение - според мен това е неизбежно с малко дете.
Сега вече цялото нещо върви доста по-гладко. Редуваме се за много неща. Наехме помощ с гледането на малката, за да можем периодично да излизаме и двамата заедно без дете (ходим на катерене). То е по за 2-3 часа тук таме, но е зареждащо. Сутрин я извеждаме заедно в парка и се редуваме - ту единия е с количката, а другия ходи да бяга в гората, ту другия.
Домакинството има известно разпределение, но в момента повечето е върху мен. В това време той гледа бебето, за да мога бързо, стегнато и без препятствия да си свърша, каквото съм решила. Ядем почти изцяло само готвено, рядко поръчваме. И двамата предпочитаме така, а и гледам да сготвя в по-голямо количество и да има за следващия ден. Предварително си взехме уреди - хубава прахосмукачка с миене и без кабел та се минава супер бързо, сушилня, за да няма простиране и гладене.
Имаме куче, с къс косъм е, а и прахосмукачката обира всичко доста ефективно. След всяко излизане ММ му мие лапите в банята. Това е първото като се приберем. Аз събличам бебето, сменям памперс и пускам пюре да се грее за обяд, а той влиза в банята с кучето и му мие лапите и ако се е накалял го къпе.
Шофираме и двамата та като някъде се ходи, няма проблем. Детето си спи в кошарата, ляга около 21-22 ч и става между 8:30 и 10 сутрин без да се буди та нощем вече си спим.
Иначе от третия месец започнахме и да си ходим напред назад по планини, море, пътувания с бебето. Доста места посетихме. Имаме кротко бебе. Тя обича и в раница, и в самар, и в количка, няма проблеми с нищо и се забавлява, и си спи навсякъде.
За мен организацията може да е добре при два фактора:
- Спокойно бебе;
- Свестен баща.
ММ много ама много си гледа детето и нямам никакъв проблем да му я оставям и да излизам. Стиковаме се доста добре, макар че на моменти има напрежение - според мен това е неизбежно с малко дете.
Много е възможно да има напрежение, важното е да откривате път един към друг и да осъзнавате откъде е дошло това напрежение. Както написах и в другата тема, едно ‘извинявай’, ‘справяш се страхотно’, ‘обичам те’ може да те вдигне, особено като виждаш подкрепата отсреща.
Напрежението при нас идва обикновено преди излизане, защото тогава се вършат 50 неща и всяко излизане е като малка сватба.
Хем имаме подготвена раница, ама то все има нещо още, бебето трябва да се облече, кучето също, ние да се оправим, пък тя в това време обикаля апартамента пълзейки и се изправя на всичко. Иска да участва дейно, ама няма как да се облека докато тя се мъчи да ми увисне на коляното. Таман се оправи единия и другия си изяжда нагръдника (кучето това, не мъжа ми ). После пък тя намерила начин да си събуе чорапите и си ги яде... и да, напрягащо е особено пък и ако бързаме за някъде. То не е до извинения. В тия моменти и да се държи единия по-грубо е ясно, че не е лично. А Лили, разбираме те всички, убедена съм. Не е в тебе проблема, според мен. Има си бебета, силно лепнати за майките си и по-ревливи, по-истерични. Аз го виждам нагледно. Имам близка приятелка, която един филм не е гледала от раждането насам. Детето й иска постоянно внимание. Може да се заиграе само, но за броени минутки и истерясва, ако тя не си играе през цялото време с него. Приспиват се заедно още, то докато спи, тя е приклещена до него, защото мръдне ли и се буди. Ясно, че всяка организация ще й е трудна. Нашето е голяма блейка. Тя също, ако рязко стана и изляза от стаята за нещо е недоволна и тръгва да ме търси, реве, ама ако я изчакам да се заиграе с някакви играчки, се разсейва и може бая време да си изкара, играейки си и разглеждайки разни предмети без да ме търси. Тогава и да изляза, няма голяма драма стига да не го направя прекалено забележимо.
Също седи в стола за хранене и готвя с нея. Сгъвам дрехи на пода до нея (е, вярно от време на време краде чорапи, честно, от кучето се научи ). Още като малко бебе я слагах в ел. люлката и с баща й тренирахме по 40-50 мин с тежести с разни онлайн тренировки в youtube и тя ни наблюдаваше и се хилеше все едно гледа театър. За много познати това е химера някаква. Ако нямаш и много помощ от някой страничен (роднина ли, гледач ли) няма как домът ти да е като в списание. Много е от значение харакера на бебето. Едно (като това на КПП) ще изчака докато мама се гримира, друго ще продъни тавана от викане. Ако ти е успокоение, чувала съм, че по-нервни бебета после стават доста по-спокойни големи деца и карат по-леко пубертет и тн. Не знам дали е вярно.
Ох, не помня вече в коя😀 май в Нощни истерии.
Може и да е вярно, с брат ми сме били кротки бебета, такива сме били винаги и през тийн годините не сме имали драми.
Сега да не се окаже, че кротките бебета пък после издивяват😀
Нашата е предимно кротка, но последните седмици вечер е кофти положението, май е скок на растежа. Проблемът при нас е, че точно, когато и двамата сме скапани от умора, точно тогава тя решава, че ще е неспокойна и няма да спи 😀 пък цял ден сме бленували да си легнем рано, да поспим😀 ММ бързо заспива иначе, за секунди е откъртил, пък аз стоя и съм пренапрегната и дори да ми се спи ми бяга съня, ако съм с мигрена пък хептен.
Като сме изнервени и двамата се караме, то аз се карам, той е везна и е по-спокоен😀
А аз съм много емоционална и понякога колкото и да работя върху тези емоции, избиват. За щастие е до мен, подкрепя ме, дори да се сдрънкаме намираме време да седнем да поговорим и да се изясним кой как и защо е реагирал така.
Но са си нормални периоди в живота, просто не е ок да се оставят неизяснени неща.
Със сигурност ми се иска някога второ дете, но след години 😀 и понякога се чудя дали ще е така както това бебе, защото тя наистина в повечето дни е страхотна, нормално е да има напрегнати моменти и тя.
Може и да е вярно, с брат ми сме били кротки бебета, такива сме били винаги и през тийн годините не сме имали драми.
Сега да не се окаже, че кротките бебета пък после издивяват😀
Нашата е предимно кротка, но последните седмици вечер е кофти положението, май е скок на растежа. Проблемът при нас е, че точно, когато и двамата сме скапани от умора, точно тогава тя решава, че ще е неспокойна и няма да спи 😀 пък цял ден сме бленували да си легнем рано, да поспим😀 ММ бързо заспива иначе, за секунди е откъртил, пък аз стоя и съм пренапрегната и дори да ми се спи ми бяга съня, ако съм с мигрена пък хептен.
Като сме изнервени и двамата се караме, то аз се карам, той е везна и е по-спокоен😀
А аз съм много емоционална и понякога колкото и да работя върху тези емоции, избиват. За щастие е до мен, подкрепя ме, дори да се сдрънкаме намираме време да седнем да поговорим и да се изясним кой как и защо е реагирал така.
Но са си нормални периоди в живота, просто не е ок да се оставят неизяснени неща.
Със сигурност ми се иска някога второ дете, но след години 😀 и понякога се чудя дали ще е така както това бебе, защото тя наистина в повечето дни е страхотна, нормално е да има напрегнати моменти и тя.