Много е трудно, аз през първите 3 месеца свалих 25кг. Няма храна, няма сън, къпането е мираж (на 10-15 дни си мие косата). След 4ти-5ти месец става по-леко, бебето започва да спи вечер. Истината е, че моето е на 4г, а на мен все още не ми е леко... трудно е, разбирам те, аз още съм в паника. Незнам има ли край.
- Публикувана: 6 септ. 2025, 18:59 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2025, 15:50 ч.
Организация в грижите за бебе
Тя моята започна да спи вечер. Пак има будения за хранене, но прави по-големи интервали сама и е ок. Ама тогава гледам да спя и аз. Както и сутрин след първото хранене си поспива, спя и аз. След това е вече непредвидима ситуацията. Ако я и хванат мъките в 17:00 не се знае до кога продължават. И ако не си се наспал..
Мисля, че тревогите и зора няма да има край, че и като порастат сигурно и тогава ще ни вдигат нервите. Ама.. родителство.
Мисля, че тревогите и зора няма да има край, че и като порастат сигурно и тогава ще ни вдигат нервите. Ама.. родителство.
Аз съм с три деца, най-малкото е на годинка. Може би най-добрият съвет, който мога да ти дам е, че трябва да се настроиш, че вече живееш съвсем друг живот. Всичко се променя с раждането на детето, ти и мъжа ти също ще се промените. Отнема време, докато се научиш да живееш с новия ритъм. Вече няма да имаш спокойствие, освен в моментите, в които бебето спи. Забрави, че къщата ти ще е подредена, всеки ден ще е сготвено, прането ще е сгънато и прибрано. Много често си просто в режим на оцеляване. Бебенцето е още много малко, като поотрасне, ще почнете и да излизате навън и да ти олеква малко. Само да стоиш вкъщи никак не е добре за теб, пробвай да смениш средата. Вечер таткото като се прибере, излез на разходка сама из квартала, купи си нещо дребно за пиене или хапване, отдели се малко от бебето и помисли за себе си. Ще ти се отрази добре. Иначе всичко е до напасване на режимите. Моето най-малко дете расте покрай дейностите на по-големите и никога не е била тя центъра на ежедневието ни. Но всяко семейство е различно и трябва вие да си намерите начин за вашето.
Е, аз имам само 1 дете (със сигурност и абсолютно категорично не исках и не искам второ), той, както писах вече е на 9 г. и определено може вече и всяка вечер да е сготвено, и прането да е по конец (не че моето е, ама това е защото ме мързи), вече подредена къща е мираж наистина, но мисълта ми е, че след като малкият човек стане по-голям - нещата са съвсем различни.
Колкото по-големи стават, толкова са по-независими. Да, с порастването идват други проблеми, но аз много отдавна се чувствам вече АЗ, Мила, а не Мила-майката на Пенчо. Не че детето ми се казва така, ама разбрахте мисълта ми. Когато Пенчо беше бебе и малко дете, аз не се чувствах отделна личност и страшно много се бунтувах срещу липсата на свобода (и сън най-вече). Е, и това минава.
Но не, не бих си го причинила повече - никога повече. Но това съм аз, разбира се, има жени, които цялата тази работа с бебетата и малките деца ги кефи много. Просто аз явно не ставам много-много за майка и ми беше прекомерно тежко.
Не че не си обичам детето, много го обичам даже, ама сега ми е далеч по-приятно да съм с него, отколкото като беше бебе или малко дете. Не че не се грижа за него все още като една квачка, но е съвсем различна грижа. И не, не се срамувам да го кажа, въпреки че мога да отнеса хейт, ама жените сме различни все пак и ако за някоя бебешкия период и периодът на яслената възраст, детско-градинската и предучилищната е супер, за мен откакто е на училище ми е много по-лесно и приятно.
Колкото по-големи стават, толкова са по-независими. Да, с порастването идват други проблеми, но аз много отдавна се чувствам вече АЗ, Мила, а не Мила-майката на Пенчо. Не че детето ми се казва така, ама разбрахте мисълта ми. Когато Пенчо беше бебе и малко дете, аз не се чувствах отделна личност и страшно много се бунтувах срещу липсата на свобода (и сън най-вече). Е, и това минава.
Но не, не бих си го причинила повече - никога повече. Но това съм аз, разбира се, има жени, които цялата тази работа с бебетата и малките деца ги кефи много. Просто аз явно не ставам много-много за майка и ми беше прекомерно тежко.
Не че не си обичам детето, много го обичам даже, ама сега ми е далеч по-приятно да съм с него, отколкото като беше бебе или малко дете. Не че не се грижа за него все още като една квачка, но е съвсем различна грижа. И не, не се срамувам да го кажа, въпреки че мога да отнеса хейт, ама жените сме различни все пак и ако за някоя бебешкия период и периодът на яслената възраст, детско-градинската и предучилищната е супер, за мен откакто е на училище ми е много по-лесно и приятно.
Страхотна майка си, Мила! Всяка жена за себе си различно го усеща.
Аз съм казала категорично, че второ ако има ще е, когато номер 1 дете стане достатъчно самостоятелно да може да се облече/съблече само̀ и да яде само̀😀 абе 4 години -5 минимОм. И да мога да съм наваксала съня.
От малката нощем не мога да се оплача, хваща я зорА следобед. Иначе след първото среднощно хранене си спи, сутринта също. Ама тогава е и моето спане..
Аз съм казала категорично, че второ ако има ще е, когато номер 1 дете стане достатъчно самостоятелно да може да се облече/съблече само̀ и да яде само̀😀 абе 4 години -5 минимОм. И да мога да съм наваксала съня.
От малката нощем не мога да се оплача, хваща я зорА следобед. Иначе след първото среднощно хранене си спи, сутринта също. Ама тогава е и моето спане..
Гушкам те, Мила! Много ти благодаря!
Само ще се похваля с риск да ни урочасам, но бебето спа 3+ часа, имахме гости, към края на гостуването се събуди да се покаже 😁 успяхме да чилнем.
Ще се оправим, просто ми е много шантаво особено през нощта. Пък бащата като спи е като пън.
Много забавни ситуации има докато спи. Ама като съм изнервена и изтощена не ми е забавно😅
Само ще се похваля с риск да ни урочасам, но бебето спа 3+ часа, имахме гости, към края на гостуването се събуди да се покаже 😁 успяхме да чилнем.
Ще се оправим, просто ми е много шантаво особено през нощта. Пък бащата като спи е като пън.
Много забавни ситуации има докато спи. Ама като съм изнервена и изтощена не ми е забавно😅
Азара, дано нещо и от моя опит да ти е полезно. Имам 1 дете, засега. Родих на по-късна възраст спрямо връстниците ми, а това си има както предимствата, така и недостатъците. Много помага, но и пречи това човек да си има установени дългогодишни стандарти за поддържане на домакинството. На мен ми отне много време да приема, че нещата вече няма да са както преди.
В чисто битов план много се улесних, когато си купих електрически термос с предварително зададени температури на подгряване - едната беше 40 градуса, ама реално около 36. Около 400 мл е вместимостта - като налея вода и я преваря на 100 градуса, я оставям да си изстива и преди следващото хранене само пускам да подгрее до 40 вече стерилизираната вода. Купих си много шишета, за да мога да мия и подсушавам, когато аз реша, а не когато се налага. Ако искаш го приеми за мързел, но за мен е улеснение, че мога да си мия шишетата в съдомиялната. Така на ръка мия само ринговете и бибероните. До 6тия месец стерилизирах всичко. След това започнах да пропускам. Като се уверих, че проблеми няма - спрях напълно.
Като ми изсъхнат шишетата ги зареждам с нужната ми доза мляко и така на следващото хранене само наливам вода и тръскам. Дава ми някакво спокойствие - винаги имам готови шишета с мляко и термос с вода, когато излизаме, дори да е непредвидено. Термосът ми не е специален бебешки, защото са излишно скъпи и с малка вместимост - обикновен голям термос си избрах. Стерилизира се като го напълниш догоре с вряла вода, затвориш, разтръскаш и оставиш така за няколко часа да си изстива сам.
Чувствам се по-спокойна, когато знам, че в чантата на количката имам налични всички консумативи - вода, мляко, памперси, еднократна подложка (ползвам я многократно, разбира се), мокри кърпи, дрешки за преобличане, една пелена (дето не знам защо я мъкна и нея).
Гледам да си почивам, когато спи детето, но честно - не ми се получава. Гледам тогава да свърша нещо вкъщи, защото не приемам, че домът ми трябва да прилича на Бейрут след бомбардировка. Имам строен график в кой ден от седмицата какво трябва да се пере - светли дрехи, тъмни дрехи, спално бельо, хавлии и кърпи. Този график стриктно се спазва, иначе ще ми се счупи схемата. Съдомиялната се пуска, когато се напълни. Роботът обикаля пред ден-два. Много неща са ми автоматизирани и това е огромна помощ, но умората си я има. Просто с детето, закачено за мен, всичко отнема много повече време и чудеса не могат да се очакват. Все пак приоритетът е да си гледам детето и да си играя с него пред това да слугувам на външния вид на дома ми. Старая се да осигурявам приемливо чиста и здравословна среда на живот. Важно ми е обаче и аз да не превъртя от цялото натоварване. Мъжът ми се включва много активно в обгрижването на детето, но през деня основната тежест си е върху мен. С времето нещата стават по-лесни. Или може би човек свиква с промяната на начина на живот. Нямам вече време за готвене като преди - често поръчвам храна за нас, а на детето вземам от една частна кухня, понеже не одобри храната от общинската. Доволна съм - яде вкусно и разнообразно. Единственото, което ми трови ежедневието е, че най-близката площадка, на която има съоръжения за деца под 2 години е на голямо разстояние от дома ми, а все по-често вече ходим там.
В чисто битов план много се улесних, когато си купих електрически термос с предварително зададени температури на подгряване - едната беше 40 градуса, ама реално около 36. Около 400 мл е вместимостта - като налея вода и я преваря на 100 градуса, я оставям да си изстива и преди следващото хранене само пускам да подгрее до 40 вече стерилизираната вода. Купих си много шишета, за да мога да мия и подсушавам, когато аз реша, а не когато се налага. Ако искаш го приеми за мързел, но за мен е улеснение, че мога да си мия шишетата в съдомиялната. Така на ръка мия само ринговете и бибероните. До 6тия месец стерилизирах всичко. След това започнах да пропускам. Като се уверих, че проблеми няма - спрях напълно.
Като ми изсъхнат шишетата ги зареждам с нужната ми доза мляко и така на следващото хранене само наливам вода и тръскам. Дава ми някакво спокойствие - винаги имам готови шишета с мляко и термос с вода, когато излизаме, дори да е непредвидено. Термосът ми не е специален бебешки, защото са излишно скъпи и с малка вместимост - обикновен голям термос си избрах. Стерилизира се като го напълниш догоре с вряла вода, затвориш, разтръскаш и оставиш така за няколко часа да си изстива сам.
Чувствам се по-спокойна, когато знам, че в чантата на количката имам налични всички консумативи - вода, мляко, памперси, еднократна подложка (ползвам я многократно, разбира се), мокри кърпи, дрешки за преобличане, една пелена (дето не знам защо я мъкна и нея).
Гледам да си почивам, когато спи детето, но честно - не ми се получава. Гледам тогава да свърша нещо вкъщи, защото не приемам, че домът ми трябва да прилича на Бейрут след бомбардировка. Имам строен график в кой ден от седмицата какво трябва да се пере - светли дрехи, тъмни дрехи, спално бельо, хавлии и кърпи. Този график стриктно се спазва, иначе ще ми се счупи схемата. Съдомиялната се пуска, когато се напълни. Роботът обикаля пред ден-два. Много неща са ми автоматизирани и това е огромна помощ, но умората си я има. Просто с детето, закачено за мен, всичко отнема много повече време и чудеса не могат да се очакват. Все пак приоритетът е да си гледам детето и да си играя с него пред това да слугувам на външния вид на дома ми. Старая се да осигурявам приемливо чиста и здравословна среда на живот. Важно ми е обаче и аз да не превъртя от цялото натоварване. Мъжът ми се включва много активно в обгрижването на детето, но през деня основната тежест си е върху мен. С времето нещата стават по-лесни. Или може би човек свиква с промяната на начина на живот. Нямам вече време за готвене като преди - често поръчвам храна за нас, а на детето вземам от една частна кухня, понеже не одобри храната от общинската. Доволна съм - яде вкусно и разнообразно. Единственото, което ми трови ежедневието е, че най-близката площадка, на която има съоръжения за деца под 2 години е на голямо разстояние от дома ми, а все по-често вече ходим там.
Съветът който бих дала на първо място е да си вземеш ергономична раница и да слагаш бебето в нея, когато трябва да си свършиш нещо вкъщи. Препоръчвам Neko Tiny, на мен ми беше много удобна. Така можеш и да си изчистиш и да си сготвиш, а бебенцето е в теб и е изправено.
Също така излизайте задължително всеки ден ан разходка. За бебето е много полезно, а и за теб. Не е хубаво това затваряне вкъщи за психиката. Измисляй си задачи, я магазин, я нещо друго. Не си поставяй за цел определено време да сте навън, щом вече сте излезли. И 30 минути пак е повече от нищо.
За режима - препоръчвам режим: хранене, будно време и чак след това приспиване. Не прочетох колко е голямо бебето, но обикновено поне 1 час будуват. Особено ако е с рефлукс е добре да мине това време преди да го приспиваш. Памперс сменяй преди хранене, така няма да повърне докато сменяш.
И спи винаги когато можеш, всичко друго може да изчака!
Ще става по-лесно! Кураж!
Също така излизайте задължително всеки ден ан разходка. За бебето е много полезно, а и за теб. Не е хубаво това затваряне вкъщи за психиката. Измисляй си задачи, я магазин, я нещо друго. Не си поставяй за цел определено време да сте навън, щом вече сте излезли. И 30 минути пак е повече от нищо.
За режима - препоръчвам режим: хранене, будно време и чак след това приспиване. Не прочетох колко е голямо бебето, но обикновено поне 1 час будуват. Особено ако е с рефлукс е добре да мине това време преди да го приспиваш. Памперс сменяй преди хранене, така няма да повърне докато сменяш.
И спи винаги когато можеш, всичко друго може да изчака!
Ще става по-лесно! Кураж!
Бебето е на месец, раница след конс.с гастро, понеже рефлукса не е официална диагноза в момента, а може да ги дразни носенето в раница.
Иначе, няма как да ходя до магазин с бебето, столчето е в колата на ММ, не сме взели още второ. Пеша няма как при нас.
Памперс сменям преди хранене задължително, но понякога трябва и след, но съм хванала цаката как и кога и тн.
Вече не повръща. Храним я бавно, държим я изправена повече време, на антирефлуксна възглавница е. Така или иначе докато се разхълца и оригне, после да я подържим малко и то почти час си минава.
Иначе и аз съм си набелязала Неко Тайни и като разберем окончателно дали е ок за нея, ще идем на консултация и ще го пробвам на живо.
🥰
Мислех да поръчам направо, но по-скоро искам на живо да ги пробвам кое как ще ми е удобно.
Иначе, няма как да ходя до магазин с бебето, столчето е в колата на ММ, не сме взели още второ. Пеша няма как при нас.
Памперс сменям преди хранене задължително, но понякога трябва и след, но съм хванала цаката как и кога и тн.
Вече не повръща. Храним я бавно, държим я изправена повече време, на антирефлуксна възглавница е. Така или иначе докато се разхълца и оригне, после да я подържим малко и то почти час си минава.
Иначе и аз съм си набелязала Неко Тайни и като разберем окончателно дали е ок за нея, ще идем на консултация и ще го пробвам на живо.
🥰
Мислех да поръчам направо, но по-скоро искам на живо да ги пробвам кое как ще ми е удобно.
Значи без магазин. Слизаш долу пред вас, возиш бебето в количката докато заспи и сядаш някъде да пийнеш кафе, четеш книга, бг мама, каквото дойде 😁
А столчето си го премести, за да си мобилна. Рано или късно все ще се наложи да го преместиш, на мъжа ти не му трябва, а на теб.
Изглежда че сте се нападнали вече и се справяте с бебето. Остана и ти да си повярваш малко повече и да отпуснеш душата! 😁❤
А столчето си го премести, за да си мобилна. Рано или късно все ще се наложи да го преместиш, на мъжа ти не му трябва, а на теб.
Изглежда че сте се нападнали вече и се справяте с бебето. Остана и ти да си повярваш малко повече и да отпуснеш душата! 😁❤
Ще взимаме просто второ столче 😁
Ама този месец и без това сме на няколко прегледа и ще сме заедно, няма да сме с моята кола.
А от толкова лежане върху мен успях да прочета една книга, сега съм на втора🤣 има и плюсове 😅
Много си мила и ти. Просто тези три дни таткото си беше вкъщи. Сутрин поемаше той бебето и аз поспивах. Само че сега утре пак е на работа и му ‘връчих’ първото среднощно хранене.
Ооопределено сън има ли съм нов човек.
То и бебето тия дни беше чил. Ще видим тази седмица как ще е. 🥹
Ама този месец и без това сме на няколко прегледа и ще сме заедно, няма да сме с моята кола.
А от толкова лежане върху мен успях да прочета една книга, сега съм на втора🤣 има и плюсове 😅
Много си мила и ти. Просто тези три дни таткото си беше вкъщи. Сутрин поемаше той бебето и аз поспивах. Само че сега утре пак е на работа и му ‘връчих’ първото среднощно хранене.
Ооопределено сън има ли съм нов човек.
То и бебето тия дни беше чил. Ще видим тази седмица как ще е. 🥹
И аз се присъединявам към мненията за излизанията. Особено, щом имаш и кола. Аз нямах, защото съм кошмарна шофьорка и беше голяма мъка с тази количка, но съм пробвала и градски транпорт, и такси, всичко. Само и само да не съм вкъщи, то бебето не щеше да спи хич, ако не е навън с количката.
А пък ти и не кърмиш, тъй че реално е още по-лесно, не се налага да се съобразяваш с храненето толкова. Не че не съм кърмила във всички молове и къде ли не, ама предпочитах да съм си вкъщи, та се прибирах и излизах по 2-3-4 на ден. Още е хубаво времето - използвай го. Пък и за бебето е добре да е навън.
А пък ти и не кърмиш, тъй че реално е още по-лесно, не се налага да се съобразяваш с храненето толкова. Не че не съм кърмила във всички молове и къде ли не, ама предпочитах да съм си вкъщи, та се прибирах и излизах по 2-3-4 на ден. Още е хубаво времето - използвай го. Пък и за бебето е добре да е навън.
Леле, като ви чета - защо е нужно да има някой буден и дежурен между 00 и 7 сутринта? Защо бебетата са будни тогава? Ние с мъжа ми също сме си сами, нямаме помощ, бабите са в други градове. Синът ми е на 7 месеца. Още от самото начало нещото, с което не правех никакъв компромис е режима на сън. Има ди норми на будуване и сън, спрямо възрастта. И да, това е начинът бебетата да спят вечер. Щом едно бебе не спи вечер, не е защото е лошо или неспокойно бебе, а защото режимът му не е ок. На първо място, направете консултация с консултант по сън, за да коригирате режима, бебето да си се успокои и вече от там разпределяйте. Имайте предвид, че бебетата страдат от грешните режими и е много важно с това компромис да не се прави. Например, едно бебе на месец-два трябва да има 7:6 сън и будуване за деня и 9-10 часа нощен сън (разбира се със ставане за хранене). При нас първо коригирахме това, после вече си разпределихме ролите, спрямо нуждите на другия. Аз винаги имам един ден в уикенда за мен, в който излизам с приятелки или правя друго. Също вечерта аз поемам, ако има нещо, а мъжът ми сутрин става с бебето, преди работа, за да поспя аз. Имаме и бавачка два пъти в седмицата за по 4 часа, но не я броя, заговор аз използвам това време за работа, понеже имам частна практика.
И имайте предвид, че най-трудпо е първите два месеца, после бебето спира да става за нощно хранене, започва да има все по-предвидил режим и да става социално и нещата са песен
И имайте предвид, че най-трудпо е първите два месеца, после бебето спира да става за нощно хранене, започва да има все по-предвидил режим и да става социално и нещата са песен
Какви консултации по сън за новородено?! Иначе да, последната седмица спи и има само едно хранене през нощта, но това е отскоро.
По принцип лекари съветват до 6 месец да се буди детето за хранене. Моята педиатърка прецени, че може и да не я будим, а тя сама да си регулира, но на фона на килограмите и развитието й. Но й е рано да стои цяла нощ в сън.. не го разбирам и за момента смятам, че е рано.
И кой е казал, че стоим на пост дежурни🤣 просто като ревне бебето да стане единия, после другия.
По принцип лекари съветват до 6 месец да се буди детето за хранене. Моята педиатърка прецени, че може и да не я будим, а тя сама да си регулира, но на фона на килограмите и развитието й. Но й е рано да стои цяла нощ в сън.. не го разбирам и за момента смятам, че е рано.
И кой е казал, че стоим на пост дежурни🤣 просто като ревне бебето да стане единия, после другия.