Организация в грижите за бебе

KPP,

Явно си забравила, че бебетата поне до 2-тия месец се хранят на всеки 3 часа, независимо дали е ден или нощ. Сложи едно хранене в 23 ч., едно в 02 ч., едно в 05 ч. + смяна на памперси, оригване, приспиване, при бебетата с колики и рефлукс реване от болки, повръщане и т.н. и да видим колко точно се спи през нощта.
Не всички сме имали късмет да ни се родят кротички и тихички деца, които да си спинкат по часовник всяка нощ без да се будят. Разбира се, че всяка нормална майка си прави режим на бебето - къпане, последно хранене в еди колко си часа, но оттам насетне - дали бебето ще се буди или не е Божа работа. Има колики, рефлукси, после зъби, емоции, някои бебета са поначало мега ревливи… Ако щеш и 10 консултанта по бебешки сън (сериозно ли има и такова?) да викнеш - като бебето се плюнчи като булдог и венците му ще избухнат - много ясно, че ще реве през нощта, съответно и ти няма да спиш. А само за инфо - зъбите растат до 2 годишна възраст и последните са от най-гадните, тъй че просто недей да предизвикваш съдбата с такива лековати изказвания.
Родителите са различни, бебетата са различни, обстоятелствата са различни.
И аз исках да си ходя насам-натам сама, ама кърмех и имах хиперлактация, съответно и да нямаше бебе около мен, гърдите ми ме побъркваха. Надувах се, почваше да боли, да тече… Бях решила, че това да си кърмя бебето е при положение, че имам кърма и нищо не налага храненето с АМ е по-важно от шматкането с приятелки или там каквото ми се правеше в моя случай. Сега сигурно не бих си го причинила това, но тогава бях убедена, че правя по-добрия избор.
Та така - в обобщение - бебетата не са кученца, които можеш да дресираш, нито бебешкият период е песен. Това, че при теб се е получило така се дължи на факта, че бебето ти явно не страда от рефлукс, колики, болезнено зъби никнене и съответно спите повече през нощта, освен това и не кърмиш.

Консултация за сън, с оглед запознаване нормите за сън за новородено и като цяло какъв е съня при новородените, защото преди 4тия месец той е много по-различен от нашия. За режим по часове говорим от 8ми месец нататък. Но от 0 месеца още трябва да се следят нормите - колко часа будуване и колко часа сън трябва да има на денонощие, какви са максималните wake windows и т.н.
Бебе за хранене, освен ако е недоволен или няма здравословен проблем, със специална препоръка от педиатър, не се буди вечерта. Бебетата си имат инстинкт и сами си регулират, когато са готови. Моят син сам си махна нощното хранене в петия месец. Още на втория махна двете и остана с едно. Бебетата се гушкат и е изключително грешно схващането, че не трябва да се гушкат и приспиват на ръце. Те го искат не защото се лигавят и манипулират, а защото имат нужда от топлина и сигурност.

Mila1331, разбира се че не съм забравила. Затова казах 10 часа сън, в който се включват храненията. Аз лично вечер памперс не съм сменяла и не сменям, освен разбира се, ако не е наакан. Ако на детето му се спазват нормите, то не се буди, когато му се прияде вечер, а става леко неспокойно/мрънка, в полубудно състояние и като го нахраниш, заспива пак и няма нужда от друсане, приспиване, игри. Ако има такава нужда - значи нещо не е ок с "режима". Колики и рефлукс и синът ми има, но и за тях си има трикове, така че детето да бъде спокойно, доколкото може. Иначе моето дете и всичко друго, освен тихичко и кротичко. До втория месец направо ни стопяваше свещите, докато не разбрах, че проблемът е в това, че не съм запозната с нормите за сън. Направих консултация, започнах да прилагам и всичко се оправи. Детето стана спокойно. Разбира се, че се буди и мрънка вечер, но всичко е в просъница. Периоди, като колики, скок в растежа, зъби, са извънредни, ние говорим за принцип, а не изключения.

Не знам защо приемате думите ми като нападка, напротив - споделям опит, защото съм била в абсолютно същата ситуация до втория месец на бебето и казвам как разрешихме проблема.
Също така - кърмех до 4ти месец, не знам защо си направи извод, че не съм кормила

Има консултанти, Мила, аз съм направила вече един ‘разговор’, но чакаме да минат лекарите и малко по малко да се регулира детето откъм хранене и тн.
Памперс сменям преди всяко хранене независимо напишкан или наакан.
Понякога и след хранене ако свърши работата тогава.

Според мен, ако не е наакано бебето, памперс не се сменя, защото така се разсънва. Нашата педиатърка каза да слагаме по-обилно павловича мас, на сутринта мием дупето и мажем със Судокрем. Даже, като мина на АМ, му давам директно, както си лежи в леглото и го обръщам настрани. Като имаше рефлукс, го държах в мен по коремче, полуизправен за около 20-30 мин след хранене. Той спи през това време, после местя в кошарата, като го слагам настрани. Имах едно одеяло на руло, за да го подпирам и матракът ни беше повдигнат. За коликите - шишета на Dr Browns. Всички други при нас, а и при познати, правеха зверски колики. От там - Лефакс, при кризи, през останалото време пробиотик и Био амика, плюс Санколик. Масажи сигурно правех по 5 пъти на ден, включително преди нощен сън най, дълъг (имам предвид на коремчето, има си масажи за колики) Tummy time също много помага. Като има сериозна криза - първо притискаме с коремчето към нас, слагаме чувалче със затопляне костилки, като се поуспокои - масажче, докато омекне коремчето и Лефакс и Санколик. Иначе, когато са в скок в растежа - тук ги следим и са доста точни https://naninanibebe.com/polezno/kalendar-za-rastezhni-skokove/,  няма спасение.

След последното даване на симетикон и запека, който докарах на бебето - не бих дала скоро пак.
Маха газовете, че да я запече, топ две вечери бяха..
друг вид капки давам, за момента е спокойна.
Другите неща ги правим, да.
Но и напишкана не бих я оставила.. особено ако ще я храня, как ще я оставя напикана не знам.

При всяко бебе действа различно за коликите, да. Всеки си има рецепта. Иначе, два дни не се води запек, имай го предвид, защото и занапред ще имате такива случаи. Аз в началото много се шашках, като е имало дни, в които не ака. Нормално е до три дни. Вече в края на третия, може да се направи клизмичка. Иначе през останалите дни - масажчета и термометър в дупето. После, със захранването вече се регулира по-лесно с разхлабващи плодове. Ключово да си ака редовно е Tummy time. Понеже така се движи.
Зя напишкан памперс, педиатърът ли ви е казал? Памперс се сменя на минимум 3 часа през деня. Вечер може и да не се сменя, освен ако нещо не е пропуснал. Ако бебето няма проблем със запичане, изобщо не виждам нужда от толкова честа смяна на памперс. Особено пък вечер. Яде в просъница и на тъмно, полежи заспало по коремче, да оригне и в кошарата. Иначе всичко друго ги разсънва и после няма заспиване. Така и самото дете страда, защото му се нарушава сънят и от там после кисело и ревливо бебе. То затова и трениране за гърнето се започва към 8ми месец, за да може до годинка и половина да се махне дневният памперс, до две годинки и нощният. Има си и бебета, които не търпят изобщо и леко на напишкан памперс, но ако вашето не е такова, според мен не се занимавайте вечер да сменяте памперс.

Много бодра звучиш, KPP, обаче нещата не са чак толкова лесни и прости, както писах по-горе. Наистина от това, което чувам, бебчето ти е доста кротичко, иначе нямаше да си толкова chill. Което е супер и трябва само да се радваш, че е така и имаш време и енергия и за теб самата, защото това е важно не само за теб, но и за бебето, и за мъжа ти. Една наспала се майка, която не е майка 24/7 е далеч по-продуктивна от другата, в това няма никакво съмнение 😉.
Памперси сменях и нощем, поне първите 2 месеца, докато спре да се буди за нощно хранене, защото се наакваше на всяко такова. А сори, ама наакано бебе не бих държала да спи така с часове, най-малкото после ще се подсече и ще реве от това.
После - първо спря да ака толкова често, второ - спря и да се буди през нощта, но пък аз го будех сутрин, за да мога да му докарам някакъв режим през деня и да успява да си ляга примерно към 23 ч. или нещо такова беше. След което изкарахме 2-3 месеца по-нормални, обаче почнаха ли зъбите до 2 годишна възраст беше ад. Почти всяка нощ рев, понякога по 20 пъти съм ставала. Тъкмо избие един зъб, почва следващия… кошмар. Просто ревеше. Разбира се, в някакви моменти съм го взимала да спи при нас, в резултат, на което и до днес има навика като се събуди от нещо си да се домъква и да се пльоска да спи на спалнята, но ако тогава това ме побъркваше - сега с кеф си гушкам детето. Защото знам, че това ще свърши много скоро и се възползвам от факта, че още дава да го гушкам. Но като цяло, има неспокойни деца, с различна емоционалност, моето не показва много емоции през деня, но през нощта е съвсем различно. Водила съм го на детски психолог, знам си причините…
Мисълта ми е, че режимите са нещо супер, за което и аз винаги съм се борила, независимо, че явно дори не съм знаела, че има специалисти по детски сън, обаче не винаги се получава така плавно и гладко.
Иначе - моето на гърне беше от 9-10-тия месец нататък, когато вече можеше съвсем стабилно да седне, без да се клатушка, че да падне. Всеки ден, без изключение, по няколко пъти на ден. Ама какво от това. Дневният памперс успях да махна на 2 г. и 10 м., с нощен беше до 5 г., защото страдаше от нощно напикаване. Всъщност - той си се напикаваше до миналата година, понякога всяка вечер, понякога с паузи от месеци. Неврологичен проблем, наследствен, в семейството на мъжа ми почти всичките му роднини от мъжки пол са били така. Поне моето успях с подходящи упражнения да го избавя от това чудо, от година няма почти никакви изцепки, докато чичо му и дядо му са имали такива проблеми до пубертета.
Та - пак подчертавам - деца различни, родители различни, обстоятелства различни. Това, че при някоя от нас работи или не работи нещо, не трябва да е меродавно, така за мен даже се създават някакви комплекси, тип “Ами на Мария бебето си спи цяла нощ, тя си ходи на фитнес, фризьор и маникюр всяка седмица, а аз тук будувам всяка нощ, не съм си мила косата от 10 дни, значи нещо на мен не ми е наред, не се справям, ала-бала”. По принцип и затова избягвам да пиша в бебешките теми, въпреки че явно имам какво да напиша, но понеже Азара ми е много мила от всички други теми, в които сме се засичали, затова искам да ѝ вдъхна малко кураж, че да, трудно е в момента, но докато се обърне, нещата ще се променят. Всеки детски период си има своите предизвикателства, но за мен именно първите 2 месеца бяха най-тежките, защото всичко е супер ново. После вече се свиква с всичко - и със зъбите, и със сополите в яслата, и със забележките в училище 😉.
Само да са ни здрави дечицата.

Самият факт, че съм будна в момента от около час и половина, мисля че е показателен как са нещата и при мен. Но някак си не ми пречи или свикнах вече, не ми е драма. Първите три месеца си накупувах шапки, защото не си миех косата по над 10 дни. Нямах време. Обаче и тогава пак не ми беше драма. Та, идеята ми е, защото осъзнавам, че съм прозвучава сякаш имам бебе - кукла - нямам   само че вероятно вътрешната ми настройка е такава, че - нещата стоят така, сега е така, адаптирам се и няма драма, щастлива съм и съм свежа, наслаждавам се. Иначе, спя по около 4-5 часа на денонощие по принцип.
Замислям се, че може би най-добрият съвет към авторката в случая май е - приеми го и се наслаждавай, трудното ще мине и ще бъде забравено, остават само хубавите спомени и научените уроци. И гледай да си крадец време, даже да са 5 мин на ден под душа. Мен най-много ме спасяваха в началото 3те часа кафе с приятелки през уикенда, някак си си беше нещо мое и се връщах към мен,извън майката. После вече и като започнах да поработвам, тези два пъти по 4 часа в седмицата отново ме спасяват. Откъсваш се и правиш нещо твое си. В същото време, мъжът ми пък си има два пъти в седмицата ходене на тенис до 21 ч, за да може и той да има нещо негово, понеже той с приятели не излиза. Но ние намерихме идеалният баланс, в момента ходя и понякога цял ден уикенда нанякъде да се шматкам. За мен е супер, защото време за мен, за мъжа ми също, защото имат време по мъжки само двамата. Неделя пък ни е семеен ден и тогава сме цял ден тримата нанякъде. Общо взето, след 4тия месец нататък някак си нещата от само себе си започнаха да се наместват, ние влязохме и в новата реалност и вече си я приехме като постоянна. Бэди сигурна, става все по-лесно и все по-хубаво.
Най-хубавото нещо в живота е да имаш дете. Това е магия и дар от Бог.

Да, за всичко това, което пишеш сега съм абсолютно съгласна.
Настройката и нагласата са супер важни. Ако се приемат негативите някак философски от рода “Да, така е, в момента е това, но нищо не е вечно, постоянно, необратимо, т.е. и това ще мине”, нещата вървят далеч по-гладко. Аз лично доста дълго време тропах с краче, защото не бях свикнала да не мога да си правя каквото си искам, когато си искам, но това е положението - за към онзи момент. Сега си правя каквото си искам, когато си искам - в момента детето е при баба си, аз сама си искам да си будувам цяла нощ 😂, пък дори и да си беше вкъщи - все тая, той вече си е самостоятелен, може като стане да си направо закуска, да си се занимава с нещо, пък аз да поспя евентуално до по-късно. Тъй че изобщо не съм съгласна с някои от мненията, че едва ли не, появяват се децата и край, сбогуваш се за век и веков с индивидуалността си, свободното време и старото си аз. Да, и аз си мислех, когато родих, че ще е така, но то не е.
KPP, наистина е хубаво, че някак сте успели с мъжа ти да си организирате така нещата че да имаш и ти собственото си свободно време, както и той, за да се избегне чувството за “затвор”.
Вярвам, че всяко семейство, в което има любов и разбирателство може да се получи така… но е много до напасване между мъжа и жената. Но това е тема на съвсем друг разговор.
За мен нещата лично светнаха, когато спрях да кърмя, малкият беше на 11 месеца. И някъде 2-3 седмици се разболях доста тежко и докато се оправя, което беше за около седмица, го оставих на майка ми и баща ми да го гледат. Честно казано, успях да си пооправя къщата, да се понаспя, да с е почувствам аз, изобщо съвсем друг човек бях. Но дори и бабите и дядовците да не са наоколо постоянно - ако могат поне от време на време да се включват по-нататък - наистина е добре - за всички замесени страни.

С две прекрасни деца съм ( между другото с 5 години разлика са) и виждам, ме имаме доста сходна ситуация. Ние също няма на кого друг да разчитаме, далече сме от родители и трябва да се справяме двамата. Помощ за няколко дни и после се виждаме 2 пъти годишно. Когато трябваше да преминем през първите месеци, мъжа ми поемаше грижите за баткото и домакинства. Съня през нощта беше за него, беше при баткото за да може да се наспи. Не съм имала задължения да готвя, чистя и пера. Разбира се не съм оставила всичко за него. И при нас имаше рефлукс. Той заемаше цялото ми време, хранене, оригване, повръщане, преоблечени, пране, гладене... и пак същото. Отшумява след 3-4 месец. Ползвах антирефлуксна възглавница, която ми помогна. Може да пуснеш някое изследване за да провериш нивата на желязо и т.н. Аз имах и следродилна депресия, но се хванах на време. Сега е на 18 месеца, вече всичко е наред и се чуствам добре. Сега се старая да му върна жеста, като поемам по голяма част от задачите за да си почива.

Страхотно сте се организирали. Ние тези дни малко по-леко го караме. И двамата сме наясно, че сме уморени, аз днес съм с мигрена цял ден и ако не успея да заспя в спалнята най-вероятно ще спя в хола, за да мога да събера сили (бебето ако плаче е ясно, ама нали знаете онези звуци🤣 пък с мигрена понякога чуваш всичко х 100).
А и бебето започна да си маха сама едното хранене, вчера и през нощта не ни е будила, така че може и да минем с по-леко положение вечер.
Почти цялата бременност ме носи на гърба си. Ако не беше той, щях да полудея. Сега си страдаме и двамата просто и това е, ще стискаме зъби и така.
За желязо най-вероятно ще пускаме, предполагам гастро ще иска заради изхожданията със жилки кръв.

Още ли има жилки кръв? По принцип е възможно заради запек да се цепне леко и да се появи кръв, но ако го има многократно в изпражненията, сигурно е някаква непоносимост. Предвид, че е само на АМ, вариантите не са чак толкова много.

На гастро сме на 18-ти и ще имаме яснота. Намаляха жилките като честота. Последната седмица само един памперс имаше.
И ние с педиатърката за това се съмняваме, но нека се изкаже гастро.
Не е със запек иначе. Жилки има като са й течно-кашавите изхождания.
Запече се наистина за два дни от еспумизана, но като го спрях и се изака нормално. Но нямаше кръв при запека.
Досега 4-5 пъти е имала по 2-3 леки жилки.

През първите 2 месеца от живота си синът ми ядеше на всеки час и половина по 40 минути! Всеки божи ден! По цял ден! По цяла нощ! Без прекъсване. В края на втория месец една нощ го хранех в кухнята и се питах защо просто не умрях при раждането му. Толкова тежко ми беше. И ако не беше съпругът ми може би наистина щях да хвърля топа.

Една нощ бебето спа цяла нощ. На сутринта бях убедена, че се е съдрал от рев и глад цяла нощ, а аз просто не съм се събудила от преумора. На следващата нощ ставах през 15 минути да го проверявам дали диша. Едва на третата нощ повярвах, че имало Господ. От тогава и аз спя като белите хора. Това обаче не изключва факта, че и до ден днешен се събужда скандално рано, за да изпие бутилка мляко и пак да си заспи като царя на света.

Опитах се да илюстрирам, че бебетата са различни и далеч не всички са толкова благи за отглеждане като това на КРР. Към днешна дата знам, че и аз не съм толкова за оплакване, понеже съм чувала и истории за деца, които до 3-4 годишна възраст продължават да се будят за хранене по нощите. Не мисля, че става въпрос за някакви изключително проклети деца или чак пък толкоз некадърни родители. И не си представям да си мъча детето да седи будно според някакви идиотски норми, та видиш ли така щяло да спи нощем. Принудителното будуване е форма на тормоз и се прилага в следствените арести, не по детските стаи.

Какво визирате под принудително будуване? За пръв път чувам за такова.