Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

Апарата не може просто да се купи, не само защото е скъп, а и защото с него работят добре обучени специалисти. Вижте какво попрочетох:

 В началото се прави "слухов тест" , който е особена процедура на метода. Слуховия тест дава възможност да се идентифицират функционалните възможности на ухото, установявайки неговите силни и слаби страни. Това дава възможност да се сравни процеса на слушане с "идеалната крива", която съответства на показанията, които биха се получили ако ухото функционираше  правилно.
Определят се четири параметъра:
1. Определяне на праговете. Става въпрос за минималните прагове на тествания.
2. Пространствени изследвания. Способността на ухото да локализира звука в пространството.
3.Изучаване на селективността.
Селективността - това е способността на ухото да възприема колебанията на честотите вътре в звуковия спектър и определя направлението на тези колебания.
4. Определяне на доминиращото ухо.
Възможността да се проведе този тест зависи от степента на развитие на детето и наличието на реч (контакт) Преди теста се правят разяснения какво трябва да се прави или по точно как да се реагира по време на тестването. При деца, при които е невъзможно да се проведе теста, се прави консултация с родителите.

Провеждат се 3 курса, с почивка от 1-2 месеца. Третия курс е с майчиния глас. При аутистите стандартните 61 часа са недостатъчни, с тях се провежда 68 часов курс.

Целите, които се гонят са:
Намаляване хиперчувствителността към звуците
Намаляване страха от тактилен контакт
Изменение на речта (при аутистите рецептивната реч)
Изменения с вкуса, подобрява се възприемането на храната
Изменя се представата за самия себе си
Подобряване на социалните навици
По-малко агресивно поведение
Подобряване на визуалния контакт

Тъй като повечето аутисти слушат предпочитателно с цялото си тяло, а звуците, получени от тялото не преминават през филтрация, а отиват направо във мозъка, то и неуместния фонов шум не е филтриран. По този начин аутистите постоянно се намират под атаката на звуци. При тях липсва механизъм за избирателно отсяване на сензорната информация, която постъпва чрез тялото.

Изменение на речта

Методът помага на аутистите да развият способността да слушат и контролират себе си, което развива желание за комуникация. Аутистите трябва да се научат как да използват собственото си тяло, да развият способността си да възпроизведат звук, а това на свой ред води до речта.

да де любознателна, аз не пиша много изчерпателно, че не съм и много компетентна. То и обучение върви с апарата. Както не можеш да си купиш оригинални монтесори материали, ако не си дипломиран монтесори, така и този апарат не може просто да се купи, а върви с обучението. Отделно е, че може би е по-добре специалист с  повече опит да те тества, ама тогава в чужбина.
Сега в БГ ще бъде Алан Хийт и ще тества около 10 деца и ще обучава хората, които са решили да се занимават. Знаете ли, че на мен много ми липсва инфо какво в БГ се прави, защото има семинари, тестови обучения, най-лошото е, че няма разработена система, а всеки работи на парче и като чели няма обединение поне в основните неща, а от това страдат децата. Както й да е.

Чудя се за тази система - може ли да се каже, че всички бебета първо чуват с костите си и после се научават да чуват с ушите?  Отделно в ухото е и вестибуларния апарат и може би и равновесието и ходенето на пръсти има връзка.

Знаеш ли...друго интересно нещо - докато се прави терапията - това са си 2 часа закачено детето с кабели - което ще рече с ограничени движения, освен това трябва да "търпи" слушалките и "пояса" на челото си(нещо което не вярвах, че моето дете ще успее). Та тези 2 часа - детенцето стои с мама на масичката и работи - през цялото време докато то слуша на машината се разговаря с него - т.е. музиката върви някак си на заден план. Слушалките са направени така, че то чува музиката, но чува и речта ни и може да комуникира с нас без проблем. през това време детето трябва активно да участва в занимания с майката - това е доста трудничко понякога - ние си правехме "домашните" - четях му прикзаки, режехме, лепях му картинки и му обеснявах какво правим, карахме колички и т.н.... зареждах до себе си един куп игри за да мога да ги сменям като му омръзне. Последните 30 минути - когато се слуша специалната музика, която да разтовари мозъка му от натоварването което е получил вече може да се остави детето да легне и да му се говори нещо колкото да не заспи и да продължава да е "активно" присъстващо в терапията...
Мен това поддържане на активност и взаимна постоянно комуникация за 2 часа повече ме измъчваше отколкото опитите му да свали слушалките.
Сега ние ще правим 3 месеца пауза. Най рано април ще продължим. Въпреки,че вече се вижда че има ефект и то огромен, на мозъка трябва да се даде почивка (през което време детето също ще напредва, защото вече еди каква си област там е активирана). немога да го обесня добре, не искам да подведа някого какво точно се случва в главата на детето 
Тук тази терапия не е много разпространена защото е скъпа. Много родители това ги спира - някак си не им се вярва, че като си дадът парите за слушане на музика и ще има ефект някакъв... И аз не вярвах де  изглеждаше ми ала-бала...ама сега съм на друго мнение вече.

TanyaMG, това за купуването беше за Деси
За ходенето на пръсти прочетох, че според нечие авторитетно мнение, ходенето на пръсти е недостатъчност във възприемането на пространството от детето.На този етап за него е линейно, а за да се задържи на линията, му е необходима минимална точка на опора.Такива деца още по-добре се задържат на височина (нямат страх, височината е триизмерност), на края на первази и шкафове. Водата, къпането в басейн и вана също е триизмерност, дълбочина.
Има методика за възстановяване на пространственото възприятие, изхождайки първично, това е постройката на тялото (относително започваме да се възприемаме като ляво-дясно, горе-долу), като първична координатна система, а не като абстрактно понятие, което идва по-късно, със зрелостта на висшите дялове на мозъка.


Друга теория:

От гледна точка на сензорната интеграция, ако няма физически причини, ходенето на пръсти може да е от:
1.Повишена чувствителност - така както ние ходим на пръсти върху лед.
2.Проблеми с проприоптиката - детето ходи на пръсти, за да избегне болезненото налягане на съединението на костите (Tendon Guard reflex)
3.Детето има мъглява представа за собственото си тяло. Вървят неправилни сигнали. Такива деца не могат да отговорят къде се намира определена част от тялото им, ако не е в полезрението им.

Едно упражнение при този проблем е ходенето върху дебела връв.

За проверката на любознателна и за пълзенето: моя голям син не е пълзял, направо проходи, доста рано, преди годинката. Той е с дислексия.

Моля, кажи ако проверката ти покаже (макар и не съвсем статистически), че това е вярно.

В научн. литература има много за връзката на "непълзенето" и дислексията. Но не и с други състояния. Както и има и дислексици които са пълзели или такива като моя голям син - непълзели и без проблеми.

ljuboznatelna , това откъде го изкопа?  Дай насам да прочетем още.
Моя син почти не ходи вече на пръсти - според нашето ОТ - ходенето на пръсти се дължи при него на 2 неща - едното е сетивността (той и до ден днешен така ходи примерно върху трева), другото е пространственото възприемане - това, за частите на тялото дето написа - при моя син беше много силно изявено - примерно при опит да се облече можеше да видиш как се опитва да "намери" къде му е ръката.

Изкопах го от тук http://www.elinahealthandbeauty.com/forum/  , подфорум     " Проблемы сенсорной интеграции детей аутичного спектра". Но изисква регистрация. Там пише и за Томатис.

Мерси
Ей това е много хубаво написано:
http://www.elinahealthandbeauty.com/forum/viewtopic.php?t=4607 за СИД на руски

а тук на английски има пак за СИД:
http://blog.wired.com/biotech/2007/02/hacking_my_chil.html

По принцип темата за СИД е много интересна и важна, защото детето трябва да може да възприема с 5-те си основни сетива и да преработва инфото. Имаше и тема на любознателна тук, имаше полезни неща, споделени от различни хора. На мен за това ми се стори интересна теорията на Томатис, защото третира слуха, един от основните източници на възприятие.
Иначе за ходенето на пръсти съм чела много теории, включително и горните, обаче съм намирала терапии само с 1-2 изречения, а в БГ няма и кой да ги прилага последователно, да следи до къде е стигнало детето, да дава нови задачи, да има подходящ салон. И ходенето на пръсти ми се вижда част от цялостен процес, не може само за ходенето да се работи.
Но добре, че децата се справят, може би съвета на лекарите от Горна Баня, че така си ходят  някой до 3, други до 5 години е верен.

За статистиката на Любознателна! Моят син е с ГРР. Проходи на 10м. без да пълзи и не падаше, но ходеше толкова безобразно, че всички гледайки го си мислеха , че всеки момент ще се размаже  . Сега в момента , малко преди да навърши 6г.,  пълзи като хлебарка  Дано това да приключи скоро, защото изхвърлям пети , непоправимо скъсан на коленете панталон. ЗА сметка на това обаче никога не е ходил на пръсти, но има сензорни проблеми-запушва уши и т. н.


Само да попитам този семинар и диагностика на 10 деца се отнася за терапията на Томатис или е нещо друго?

nadejda.v.l, за семинара виж:

Така мисля, говореше се за електронно ухо, машина, слухова преработка и т.н., ако искаш пиши на Оля или виж писаното около 22.01 в темата имаше още коментари и още един организатор. Това за 10 деца - докато плащах размених няколко думи за семинара и така разбрах, моето дете не е сред тях и нищо не знам, да не стане нещо като развален телефон. Оставила съм да ми се изясни на семинара за родители и след това ще търся още инфо. Все пак да ви кажа, че ще има и семинар за Сензорна интеграция и системата Brain Gym, но не знам окнкретно, за повече инфо вижте назад или пишете на организаторите.

За моята статистика - беше писано за проблеми при здрави деца, но за пълзенето нещата се разглеждаха в два аспекта , за значението му и последствията при здрави деца, и при болни деца, затова ми стана интересно Теорията е (той твърди, че е и практика), че по-късно при здрави деца, които не са пълзели или този период е бил почти нищожен, се появяват проблеми с координацията, ходенето, обособяването на водеща ръка (десничар, левичар), проблеми с четенето и писането. За децата с увреден мозък пълзенето е важно, защото това момага на незасегнатите дялове от мозъка да поемат отчасти функцията на засегнатите и така детето да напредва и без някакво вмешателство.
[desi], аз не можах да определя моето дете от кой точно тип е, даже по-скоро ми прилича на втория, но като е толкова рядък, има вероятност и да греша нещо. Във всеки случай изглежда точно така, ама 1:1. Когато устата й не е заета с гризене, издава звуци - ооо, ааа. Пуска всички телевизори, радиа и всичко що може да пусне, изпада в еуфория на сватби и шумни събирания, по цял ден скача на пружината, ако не скача, бяга из коридора напред назад. Ако стои на място, гризе, чопли, мачка. Изпада в нервни състояния - минава от рев във кикотене и пак рев. Ама много отчайващо ми изглежда прогнозата, че се работи много трудно
Сега е на тема рязане с ножица. При нея е някакъв стериотип, може да го прави час, по пет пъти на ден. Не изрязва, а просто реже. Успя да се научи и да си държи листа с другата ръка, което за нея е голям успех. Аз пък използвам този й навик, за да вкарам нещо в главата. Казвам - хайде да режем роклята. Червената рокля, пак червенатта рокля и така докато стане на малки късчета роклята После друго. Тя повтаря като папагал.

[desi], не си права, че децата които прохождат рано нямат нужда да пълзят, поне не всички. Моят син пък лази (по корем ) месец, месец пълзя и проходи също в девети месец.

Здравейте   Дани  също не е лазил  , ходеше с паяка  вместо да лази  и проходи около   1 и  2-3 месеца . 

Очаквайте превод  http://blog.wired.com/biotech/2007/02/hacking_my_chil.html   на   темата за  СИД   .
Постепенно постепенно ще бъдат преведени и   8-те глави   предполагам   че   ще е интересно за всички   

За Дани няма как да знаеш дали би лазил, ако нямаше проходилка. Просто децата не лазят, ако имат друг начин на предвижване... 

Недей толкова се притеснявам и мисли за неща минали и заминали... Ето - аз направих всичко "грешно" - с първото си дете - захранване със сокче на 1 месец, на 3 с пюрета, малко кърмене, нахаках всичките ваксини, слагах в проходилка, давах атибиотици и т.н. и т.н... Всичко направих не както трябва (А тогава вярвах, че е правилно) и всичко е наред.
С Малкия батко кърмих дълго, оставих без проходилка, спях с него в леглото си, спестих му ваксините, захраних след 8мия месец... Е и ? 
С третото си дете - кърмих 2 години, захраних, по точно той сам се захрани и почна да яде твърда храна чак на година и половина, дотогава само се опитвах да го храня, не давах лекарства никакви .... обаче сложих ваксини (без 3 ваксината), оставих го да пълзи....и още не знам кое как ще е. Той говори малко. Няколко думи. Напълно недостатъчно за 2 годишен, обаче пък разбира и изпълнява команди. Има много строги предспочитания към дрехи  Яде само няколко неща и често плюе ако не му хареса консистенцията... От ден на ден почва да яде все по малко неща... Обувки и чорапи вече е абсурд да ложа на краката му....  Все още с мъжа ми се чудим дали да не го дадем да го тестват терапевтите ни.... Трябваше да го направим като навърши 2, обаче засега само се успокояваме, че всичко е наред... като че ли ни е страх да го направим, защото сега като знам кое не е нормално и откривам подобни проблеми в него, макар и сама да знам, че има и по-бавни деца... камо ли пък 3 езични.Знам, и че някои "проблеми" са просто подражание на баткото...  Много съм объркана. Със всеки ден виждам, как малкия батко вече  преодолява последните си проблеми и съвсем скоро няма да се отличава от въстниците си, и със всеки ден повече се чудя дали не бъркам като отлагам тестовете на малкия...все си казваме - хайде, още малко време да му дадем....А истината е, че колкото повече чакаме толкова по-бавно би се преодолял проблем който на тая възраст може и да се изчисти само за няколко месеца...  Но пък при малкия има нещо което всеки ден ме убеждава, че сериозен проблем при него няма - той слага куклите да спят, кара количките, язди кучето и се прави, че язди кон, търси постоянно компанията на братята си...  неща които при малкия батко се появиха като навърши 5 години, а не 2. Но като се обърна назад и почти съм сигурна, че когато специалното ми дете беше на 2, освен, че неможеше да говори(А той също ползваше само няколко думи) други разлики с връстниците му не откривах .....

[desi], а мислиш ли, че малкият ти син е активно ангажиран в общуването с теб и другите от семейството т.е. да търси вниманието ви за да ви покаже нещо (предмет, картинка в книжка)? Има ли желание да се гушка в теб или баща си или да седите един до друг и да се занимавате с рисуване да речем?
Аз мисля в посока общуване защото смятам, че е най-важният показател за развитието на детето. Въпреки това, важно е да се отчитат и затрудненията в други области. Така както описваш нежеланието му за носене на дрехи и това, че избира храната, възможно е да проявява някакви затруднения в тактилните възприятия. Много хора имат изолирани сензорно-интегративни затруднения без това да е проблем в техния ежедневен живот. Ако обаче тези прояви пречат на поведението, необходимо е да се работи върху тях.


Искам да благодаря на всички, които пускат всякаква полезна информация и на преводачите разбира се