Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

На радостите ни. На малките неща, които ни доставят огромна радост.
За родителите на здрави деца те ще бъдат и са незабележими.

Да Вълчо,и аз се радвам,че Петя се учи неща,които ги правят деца на по 7год.,но за нас е постижение,въпреки,че след 2 месеца ще навършим пълнолетие.

Здрасти. Ние сме пълнолетни от половин година.
Мина ми нещо през ума, ама друг път ще споделя. 
Така де, ако и внучетата са аутисти, поне дядовците и бабите ще са в час.

Толкова хубави неща сте написали,мами и татковци,че с усмивка ви чета вече един час...утре ще дочитам...Толкова е хубаво да съм сред вас!

Днес не можахме да сложим Давид на скенера.Писъци и чудесии бяха.Легнах аз до него,после баща му...НЕ и НЕ...Утре имаме среща с анестезиолог,да се опознаят с Давид и да прецени каква упойка да му сложи за следващия Скенер...
В училище /Детската градина/ тази година се представяме по-добре.Учителката му е същата ,което много ме радва.Тананикал си песнички,танцувал с децата,правил опити да оцветява прости фугури.Говори много нови думички...ту на испански,ту на български/май двуезичието му прави проблеми/Получават се понякога толкова смешни изрази  Притеснява ме това,че психопедагожката в училище е нова,а така бяхме свикнали със старата.По два часа на ден ще се занимават...дано да се разбират...
Иначе със дрехите и ние се мъчим,мъчим се и с обувките.Поне се понаучи се да си вдига гащите след тоалетната,че иначе ще му се смеят децата.
Понякога ми се струва ,че симптомите изчезват,но понякога....е обратното.Писъците почти приключиха,сънят му се нормализира...НО отказва все още да се храни с нещо различно от хляб,мекици,плодово и соево мляко и няколко вида плодове...

Мдам...така е. Сега ако знаеш на бебока колко се радвам на всяка дума. На това как хваща лъжицата сам и се храни. На това как маже по масата. Как играе във ваната...Потичат ми сълзите като го гледам как се нарежда до батко си и се опитва да прави каквото и той.Как си кърми    мечето... Неща които с първото си дете не забелязвах.Изглеждаха ми естествени някак...дотолкова, че да не им обърна внимание. Сега обаче се научих не само да ги забелязвам, ами и да ги търся...

бяхме преди няколко дни на площадката.Пиехме кафенце, децата играеха. Дойдоха една мама и баба с детенце на около 3 годинки. Неможаха да седнат на масичките покрай малчо.
като си тръгнахме проведохме с мъжа ми следния разговор в колата...ей така от нищото първите ни думи бяха:
-Ти видя ли то ходи на пръсти
-и не иска да стъпи в пясъка
-и не гледаше като му говорят и не реагираше като го викат.
-не реагираше на забраните и неможеше да прецени че ще падне от катерушките
- и Пищеше като нащо маймунче като иска нещо вместо да го посочи или каже с дума
- и майка му и баба му и двете неможеха да успеят да му отвлекат вниманието....

представям си как сме го зяпали детето без да осъзнаем  Дано не са ни видели майката и бабата - много грозно, много....  срам ме е от мене си.
А не трябва да мислим така. Не трябва да търсим проблемите в децата.

Нашата терапевтка винаги когато почна да я питам за нещо и все ми напомня:"Не казвай какво НЕ МОЖЕ, говори постоянно той какво МОЖЕ"
Е, аз се опитвам, ама не винаги ми се получава, понякога изпадам в едни дупки 

По цели нощи се питам какво и как мога да променя... от нещата които "не може" ...

Да ви питам нещо все се каня - ние научихме момче и момиче и ги различаваме вече. Обаче неможе да научи ТОЙ и ТЯ ....
За себе си говори вече по-рядко с името си , по често казва МОЕ и АЗ спонтанно в изречение.

ДСа ви кажа и с речта докъде сме  Сега се учим неща от рода на "момчеТО бяга СЛЕД топкаТА", "краваТА стои НА заленаТА трева". И всеки 2 седмици имаме по 12 нови домучки по теми да учим за домашно, Сега учим бебетата животни /теленце примерно че е бебе на крава/, предната седмица учихме инструментите/трион, клещи и т.н./
Вече имам картинки за една детска градина у дома с тея теми  Гледам ги колко са много и се радвам колко много е научил. Не всичките знае да ги каже, но като го пипиташ "Къде е бухала" и му покажеш 2 картинки ги познава.
Знае и да разпознае кое е домашно животно, морско животно, диво животно, зеленчуци, храна, играчки, насекоми, фигури, инструмент ...
А, и имаме вече глагол във всяко изречение 

Аха. Някоя съфорумка, мисля беше Бебоче, писа, че четяла и кимала с глава. Аха.
Бог те е дарил с Артур, а нас - с теб, да пишеш тук, да те четем и да се кафим.
Чувствителността ни е изострена до болезненост. Понякога си мисля, че да има един
здрав мъник след нестандартния батко е по-добре от здрав батко. Баткото дърпа,
дърпа, но в един момент е недостижим, поема си по неговия път, излиза от къщи
и край. Като си дойде, срам, не срам, ревем като магарета. Особено пък ако не си
направи труда да се обади, че ще си идва. А той ни се чуди.
А един малчо отзад догонва застига, помага и на мама, и по дълго ще са заедно.
Гледах учителката с болен син с ДЦП по телевизията, която на 52 години си родила
близначета и я разбрах.

А аз си мисля,че това е хубаво/като изключим причината поради която сме придобили това качество или умение/Ако хората имаха тези сетива ,а и тези знания живота на нашите деца щеше да е много по-лесен.Щеше да се получи една естествено защитена обществена среда.Хората,ако умееха да виждат проблемите на другите и поне малко да се съобразяват с това, е хе- е- е в какъв свят щяхме да живеем.

Може би си права. Ако някой беше видял проблема в детето ми и ми беше казал по-рано, сигурно  щеше да е много по-лесно да се преборим. Но никой не го виждаше. Всичко изглеждаше в реда на нещата...нали знаете - има и непослушни    деца. А аз самата разбрах, че нещо не е наред чак като стана на 4.
Сега обаче осъзнвам, че информация има навсякъде. Обградени сме от нея от всички страни тук. Всичко - и симптомите и как да търсим помощ и кое е и кое не е тревожно от "нормалните" неща.... Има я. Обаче аз не съм я виждала. Защото на моето дете такова нещо неможеше да се случи.  Такива неща се случваха на "другите".
Да знам, звучи много грозно. Обаче си е истина. Въпреки, че се смятам за много толерантен човек и никога човек с проблеми не се е почувствал зле с мен, винаги съм имала желание да помагам ако ще да е дори само като предизвикам една усмивка на лицето на някого...  аз не попусках,че това може да е част от семейството ми. Неможеше да се случи намайкия батко. Никога. Той беше роден здрав и трябваше да е здрав.
Знаете ли...понякога имам някакво странно усещане, че Господ видя, че мога да се справя с различно дете и ми прати такова. Малкото ми моченце се роди след ужасна бременност, докторите бяха казали, че ако въобще оцелее/в което никой от следящите ме лекари не вярваше и не искаше да ми дава надежди/, вероятността да има ДЦП или друг проблем е над 90%. Обаче аз отказах и амниоцинтезата, и тройния тест, и скенерите, и доплерите...те нямаше да променят нищо от това което става в мен. Щяха да ми дадът само нови страхове. Бяхме говорили с мъжа ми - каквото и да стане, само да минем през това и да родя живо дете ще се справим и ще си го гледаме такова каквото е.То беше нашето дълго чакано бебе. Поредния опит да имаме още едно дете след предните неуспешни.... каквото и да му има бяхме сигурни,ч е можем да се справим и да се преборим.
Господ обаче чу молбите ми и родих здраво дете. Никой неможеше да повярва че въобще това дете е оцеляло. бях бременна с близначета и едното от бебетата беше починало много рано. Кървях си почти 8 месеца, организма ми се опитваше да изхвърли и другото бебе, плацентата му се беше отлепила и той не се хранеше. Обаче оцеля. Роди се малък, много малък на ръст и килограми, но здрав. Бях сигурна в това, когато месец след раждането бебето ми се усмихна. И радостта ми щеше да бъде напълно пълна след всичките несполучливи бременности преди това - вече имах каквото винаги съм искала - многото деца. Обаче само няколко месеца траеше. и после БУУУУУМ ...оказа се че специално дете имам и винаги съм го имала. И съм била сляпа да го видя. Не беше честно. беше страшно. Това неможеш да се случва на мен. Аз не бях готова да повярвам, че това може да е детето което винаги е било до мен, което спеше години наред в леглото ми.... Имах чувството,ч е са ми сменили детето. Съвсем сериозно ви казвам. изпаднах в някаква дупка ...намирах оправдания за всичко и изкарвах терапевти и психолози,ч е се престарават и търсят под вола теле... После намерих тази тема. Четях и невярвах. Моето дете неможеш да има таквиа проблеми. Не, ще се събудя скоро и всичко ще е наред...
Всъщност когато се събудих осъзнах, че аз съм тази, което трябва да е готова да си приеме детето такова каквото е. Че не само трябва, а и МОГА да се справя. Все още вярвам, че всичко което имаме като проблем е преодолимо. Че ще е същия като братята си като порасне.
И знаете ли... не ми стига това. Опитвам се да помогна на разни просяци, на деца по улиците.... Просто имам някаква нужда да го правя.  Ако не бях с 3 деца сигурно щях да отида в някой лагер с недохранени деца в централна Африка...

Ох незнам защо ги питаш всички тея глупости. Яко ме е налегнала депресията напоследък  Извинявай те...

Деси, а е възможно детето наистина да има проблеми, и родителите му да знаят,
и да провеждат съответно лечение.
Гери, в един фантастичет разказ човек си счупва крака на улицата. Наобикалят го хора,
дете почва да плаче. Отпращат детето, той твърди че
не го боли. Хората го съпровождат до болницата и го изчакват в коридора
до завършване на съответните манипулации. Той по-късно разбира, че на тая планета
е така. Хората могат да поемат върху себе си част от болката на друг човек, и го правят.

[desi],не са глупости,не са....Обичам да те чета.Понякога си мисля,че казваш нещата,които аз не успявам да напиша...Благодаря ти!

аз съм сигурна в това. Просто тук рано или късно ще те насочат. Може и по-късно да е, обаче няма как да пропуснат детенце. Обаче и ние се вманиачаваме. Сам знаеш, че 2 годишното което се тръшка 24/7 в накакъв случай не е с проблем, а би било ако не се тръшкаше  затова и мисля, някои психолози се пазят от диагнози.  Просто сега аз ги виждам проблемите...а преди неможех. 
Освен това за детенцето което писах - ми представи си че не е спало следобеда - достатъчно условие да придобие всички симптоми накуп 
Аз намам смелостта да питам има ли му нещо. Ако искат ще ми кажат. Ако ли не...
Знаеш ли - едно от децата на съседите е с проблем. Незнам какъв. Не общува дори с братята си. В училище е 2 години назад. Подпитвах братята му - те ми казаха, че той бил "особен". Това дете не идва си си играе с моите у дома и аз питах защо. децата казаха - ми защото той не обича. Споделих с майката проблемите с моето дете - мислех, че тя ще ми каже за нейното. Обаче тя нищо не ми каза. А съм сигурна, че разбра защо и споделих. тя е ужасно мила и добра с моето детенце, сигурна съм че е чудесна майка и на нейното специално дете. Но тя не е готова да говори за това. И аз няма да я питам повече.


Абе нямай да ме тупне с нещо го главата днес - като латерна съм и само глупости пиша...

Аз си мисля същото. Освен това всеки е минал по пътя на точно това мислене "това на мен не може да ми се случи", или "два пъти светкавицата не пада на едно място"... След всички проблеми, които имах с първото си дете и фаталния край, и след всичко направено преди и по време на бременноста с второто ми дете, си мислех, че достатъчно съм се напатила, и е време вече само да се радвам. Да, така беше, до около две годишна възраст, защото не се развиваше по-различно от всяко друго дете - първа усмивка, гукане, ходене, лепетна реч, игри... Трудното беше докато успея да осъзная, че всъщност това, че имам точно такива проблеми с детето ми, не е поредното наказание, а е изпитание, през което трябва да мина,  щото...съм силна.../май вече не съм толкова  / Че това дете е избрало мен за майка, защото ще се чувства разбрано, обичано, такова, каквото е. И че, и аз като теб, си мисля, че има проблеми, които така или иначе са разрешими, макар и по-трудно, и ми се иска да вярвам в доброто бъдеще. Отдавна спрях да се самосъжалявам, макар че ми трябваше доста време. Започнах да мисля вече, че не децата ни са специални, а ние сме специално избраните, да бъдем техни родители. И трябва да бъдем горди от това!

Нямаше да повярваш ДесиВсеки трябва да измине своя път на прозрение,да "узрее".
Но аз имах друго предвид-ако всеки преди да отсъди-разглезен,невъзпитан-помисли че може да има друга причина,ако не се подсмихва саркастично когато някой гледа неразбиращо за елементарни неща,не се отдръпва с почукване по главата когато някой не се държи в съответствие правилата на добрия тон.....ако!!!И не мисля ,че това е в сферата на фантастиката-защото аз го правя,правят го и голяма част от вас предполагам,правят го и повечето мои приятели и близки.И ако ние се чудим дали имаме такива деца защото господ е видял,че можем да се справим или сме такива защото имаме такива деца,то нашите приятели и близки са се НАУЧИЛИ.Значи може.
Написах това защото моят син нямаше да има никакъв проблем,ако можеше да живее само в затворената семейна среда......Но не може.

Мили родители , моля ви за помощ и съвет . Аз съм ресурсен учител . Към мен се обърна семейство на дете с речеви проблем за ресурсно подпомагане и работа с логопед . Той е на 5 г . , от скоро посещава масова детска градина , според родителите и учителките е хиперактивен , недисциплиниран , не се вписва в колектива , не изпълнява команди и все в този ред . След 10-тина дни работа с детето , наблюдение , общуване и игри видях следното - детето избягва визуален контакт , търси моята подкрепа в игра , но той задава правилата , опитва се да учлени звук , но не му се отдава - излиза като мучене , докосва с уста подадените предмети и след това играе с тях . Предлагам му огледало да се огледа и да направим муцунки , да се оплези , да бръмчи , но той се поглежда и с рязък жест го отмества , при настоявани от моя страна - шумно се сърди и става . Усмивка , придружена със смях и поглед втренчен в моя получавам само когато го взема като бебе , люлея го и му пея тихи детски песни . Та питанката ми е следната - възможно ли е да говоря за диагноза от аутистичния спектър и към какви лекари да се обърне семейството за точно определяне състоянието на детето . Ако може бъдете съвсем конкретни , семейството има желание да открие отговори на въпросите си , но не знаят към кого да се обърнат . Детето се е родило с кръвоизлив на мозъка , невролога го е изписал със заключение клинично здрав . Да здрав е физически , много силен и неизтощим , но за хората в детската градина "от него нищо не става " - опитвам се да оборя подобно твърдение , но ми трябва и медицинска подкрепа . Благодаря ви за отговорите предварително .

Най добре е пържо семеистжото да отиде при домашния лекар и след тожа с напражление при психолог и евентуалните специалисти.
В децката градина не са специалисти за да казват 4е от детето нищо не става , това говвори за непрофесионализам.