По отношение на краснописа, според мен първо е рано да се притесняваш, второ не е нещо от особено значение в първи клас. Димана до ден днешен пише доста грозничко, въпреки че вече сама почва да се опитва в определени текстове да вкарва и краснопис и старание, така че всяко нещо идва с времето си.
- Публикувана: 23 септ. 2007, 01:12 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2007, 16:26 ч.
Да напусна ли работа заради моята първокласничка?
Има смисъл единствено ако и без друго смяташ да си сменяш работата.
В интерес на истината, писането на ченгелчета е скучна работа. Помня, че ми беше ужасно досадно. Дори веднъж, когато учителката ми направи забележка, че пиша грозно, аз станах и и казах: Да, ама мама каза, че е по-важно да се пише правилно, отколкото красиво!
Винаги съм била добра ученичка обаче.
Щом чете и смята, значи се справя добре детето.
В интерес на истината, писането на ченгелчета е скучна работа. Помня, че ми беше ужасно досадно. Дори веднъж, когато учителката ми направи забележка, че пиша грозно, аз станах и и казах: Да, ама мама каза, че е по-важно да се пише правилно, отколкото красиво!
Винаги съм била добра ученичка обаче.
Щом чете и смята, значи се справя добре детето.
разбира се, че не 
съгласна съм напълно с мненията на останалите момичета и няма да се повтарям, но
Това е така. И моя син бях записала на занималня - държавната в училище От 30 деца всички бяха от различни паралелки и с различни уроци и домашни, а дори и с различни помагала. Като се приберем в 18.00 и почваме на ново да пишем, аз късам листи или установявам че домашната е до половината и хайде дописваме. Сума нерви изхабих и детето мъчих, понякога до 21ч. писахме .... Ходих и няколко пъти да го взема по-рано и видях какво става всъщност там..... Мислих какво да правя и в крайна сметка го преместих в частна занималня /имаше няколко групи по 15-16 деца, помещаваше се пак в училището/. Умувах и разпитах за Госпожите. Избрах си учител от "старата школа" /ако мога така да се изразя/. От ноеммври го прехвърлих там и само за 2 седмици имаше коренна промяна. До края на четвърти клас изкара при нея и съм много доволна. Написваше и научаваше винаги, рядко сме се занимавали в къщи и то само с математика. А тя дори им правеше много допълнители упражнения.
Та не знам какви са възможностите ти, но помисли да смениш занималнята
съгласна съм напълно с мненията на останалите момичета и няма да се повтарям, но
... Занималнята в училище е гола вода. Учителката свежда контрола до това да ги попита дали са си написали домашното, но КАК е написано това домашно, не я интересува. То и не би могла, разбира се, да погледне във всяка тетрадка /на 27 деца/ и да ги накара да повторят упражнението, ако не е като хората.....
Та не знам какви са възможностите ти, но помисли да смениш занималнята
А какъв ли пример ще й дам за в бъдеще - учи, учи, учи, за да можеш един ден да си стоиш вкъщи и да помагаш на децата си да учат.
Още повече, че явно детенцето ти е достатъчно умно и схватливо, просто може би краснописа няма да й е силната страна. Приеми го от тази гледна точка и не бъди прекалено критична майка. Може пък и да бъркаш в преценката си, толкова малко време е минало, децата не могат да се пренастроят, че вече идва ред на сериозните занимания. Детето също е стресирано и има нужда от подкрепа, а не изява на амбиции!
Явно първолачешкия стрес не е само за децата, ами и за родителите!
Пожелавам ти леко изкраване на първата ученическа година!
А какъв ли пример ще й дам за в бъдеще - учи, учи, учи, за да можеш един ден да си стоиш вкъщи и да помагаш на децата си да учат.
Без да съжалявам, не мога да се съглася с това.
Значи е най-добре най-доброто от себе си (учи, учи, учи) да го дадеш на някой друг (защото ти плаща), а не на детето си, което ти е плът и кръв, най-скъпото в живота......
Къде е логиката? Ще кажете, обичаме децата си. Но в природата обичта (така да го наречем) означава точно майката да даде най-доброто от себе си на своето поколение, за да може то да оцелее и да даде свое добро поколение.
А в повечето случаи се установява, че е много трудно да се намери баланс точно със своето дете. Защото никой родител не иска да бъде лош. По-лесно е някой друг да го прави.
Щом една седмица в първи клас те докарва до такова състояние, искам да те видя, когато дъщеря ти стане 7 клас.
По-спокойно, сега е времето да греши и да се учи да учи. Знам, че майките сме склонни да драматизираме, но все пак това е първи клас... Извикай някоя баба, обръщай й внимание събота и неделя, ще се оправят нещата. И в никакъв случай не напускай работа.
По-спокойно, сега е времето да греши и да се учи да учи. Знам, че майките сме склонни да драматизираме, но все пак това е първи клас... Извикай някоя баба, обръщай й внимание събота и неделя, ще се оправят нещата. И в никакъв случай не напускай работа.
Първите 2-3 месеца в първи клас могат да са много изнервящи. Това, че детето не се справя с краснописа не бива да те притеснява. Големият ми син се справя повече от прекрасно в училище, но така и не успях да го науча да пише поне приемливо грозно. Някъде във втори клас вдигнах ръце. А първи клас бях с него в къщи, тъй като имах бебе, борихме много писането и резултат почти никакъв. Има си хора, на които моториката на ръката е такава и това си е. В крайна сметка по-добре да се справя със знанията, а да пише грозно, отколкото да ниже букви като мъниста, но с материала да има затруднения. Разбирам, че краснописа е важна част от обучението в долните класове, но пък си давам сметка, че в днешно време на ръка почти не се пише и всъщност са важни съпътстващите качества, а не краснописа сам по себе си.
Относно напускането на работа можеш да решиш единствено ти, но преди това имаш варианта да намериш жена, която да се упражнява с него следобедите. Детето на занималня ли ходи?
Относно напускането на работа можеш да решиш единствено ти, но преди това имаш варианта да намериш жена, която да се упражнява с него следобедите. Детето на занималня ли ходи?
В петък случайно намерих първата тетрадка на сина си от първи клас. Разгледах я цялата и видях, че няма нито едно печатче. Дъщерята за пет дена донесе пет печатчета.
Подходих по еднакъв начин с подготовката на децата си в предучилищна възраст - еднакъв като средства за помагала, като време за занимания. Исках да четат, пишат и смятат до 100. Резултатът на сина - отиде на училище като сричаше, пишеше печатно, броеше до 1000 и смяташе до сто с прехвърляне на десетици и изваждаше с точка. С една дума математическия дух здраво се е настанил в него, догодина смята да кандидатства ва МГ.
Резултатът с дъщерята - чете гладко, пише изключително красиво, но смята прости суми - например 55 + 33. Ако й дам 55 + 39 не се справя. Значи това са нейните възможности на този етап.
Изводите:
1. Всяко дете има индивидуален праг на възприемането на знания.
2. Всяко дете се "събужда" по различен начин и показва по различен начин какво знае.
3. Щом детето е доволно от уменията си и не изпитва вътрешна необходимост да стане по-добро, значи не му е времето. По-добре щастливо и уверено в себе си дете, отколкото изтормозено учениче, което се чувства виновно, че е предало родителите си.
Подходих по еднакъв начин с подготовката на децата си в предучилищна възраст - еднакъв като средства за помагала, като време за занимания. Исках да четат, пишат и смятат до 100. Резултатът на сина - отиде на училище като сричаше, пишеше печатно, броеше до 1000 и смяташе до сто с прехвърляне на десетици и изваждаше с точка. С една дума математическия дух здраво се е настанил в него, догодина смята да кандидатства ва МГ.
Резултатът с дъщерята - чете гладко, пише изключително красиво, но смята прости суми - например 55 + 33. Ако й дам 55 + 39 не се справя. Значи това са нейните възможности на този етап.
Изводите:
1. Всяко дете има индивидуален праг на възприемането на знания.
2. Всяко дете се "събужда" по различен начин и показва по различен начин какво знае.
3. Щом детето е доволно от уменията си и не изпитва вътрешна необходимост да стане по-добро, значи не му е времето. По-добре щастливо и уверено в себе си дете, отколкото изтормозено учениче, което се чувства виновно, че е предало родителите си.
В петък случайно намерих първата тетрадка на сина си от първи клас. Разгледах я цялата и видях, че няма нито едно печатче. Дъщерята за пет дена донесе пет печатчета.
Подходих по еднакъв начин с подготовката на децата си в предучилищна възраст - еднакъв като средства за помагала, като време за занимания. Исках да четат, пишат и смятат до 100. Резултатът на сина - отиде на училище като сричаше, пишеше печатно, броеше до 1000 и смяташе до сто с прехвърляне на десетици и изваждаше с точка. С една дума математическия дух здраво се е настанил в него, догодина смята да кандидатства ва МГ.
Резултатът с дъщерята - чете гладко, пише изключително красиво, но смята прости суми - например 55 + 33. Ако й дам 55 + 39 не се справя. Значи това са нейните възможности на този етап.
Изводите:
1. Всяко дете има индивидуален праг на възприемането на знания.
2. Всяко дете се "събужда" по различен начин и показва по различен начин какво знае.
3. Щом детето е доволно от уменията си и не изпитва вътрешна необходимост да стане по-добро, значи не му е времето. По-добре щастливо и уверено в себе си дете, отколкото изтормозено учениче, което се чувства виновно, че е предало родителите си.
Подходих по еднакъв начин с подготовката на децата си в предучилищна възраст - еднакъв като средства за помагала, като време за занимания. Исках да четат, пишат и смятат до 100. Резултатът на сина - отиде на училище като сричаше, пишеше печатно, броеше до 1000 и смяташе до сто с прехвърляне на десетици и изваждаше с точка. С една дума математическия дух здраво се е настанил в него, догодина смята да кандидатства ва МГ.
Резултатът с дъщерята - чете гладко, пише изключително красиво, но смята прости суми - например 55 + 33. Ако й дам 55 + 39 не се справя. Значи това са нейните възможности на този етап.
Изводите:
1. Всяко дете има индивидуален праг на възприемането на знания.
2. Всяко дете се "събужда" по различен начин и показва по различен начин какво знае.
3. Щом детето е доволно от уменията си и не изпитва вътрешна необходимост да стане по-добро, значи не му е времето. По-добре щастливо и уверено в себе си дете, отколкото изтормозено учениче, което се чувства виновно, че е предало родителите си.
Браво! Абсолютно си права.
Аз нарочно спестих подробността, че моя грознописец също се справя много добре по математика. Стана ми интересно, че и при твоето дете е така, ще вземе да се окаже закономерност 
В първи клас домашните могат да се контролират от родителското тяло точно за 1/2 час. Всяка вечер.
Пък е и твърде рано, за генерални решения за напускане на работа. Поне не поради таз причина.
И не се заблуждавай, че в частните занимални на нещо ги учат и на нещо държат. Там само отговарят за 100%-товото опазване на тялото. НИЩО друго не е важно.
П.П: Ако това ще те успокои - моята мърла е в 4-ти клас и пише все още супер грозно. Не й дреме, никак даже.
Пък е и твърде рано, за генерални решения за напускане на работа. Поне не поради таз причина.
И не се заблуждавай, че в частните занимални на нещо ги учат и на нещо държат. Там само отговарят за 100%-товото опазване на тялото. НИЩО друго не е важно.
П.П: Ако това ще те успокои - моята мърла е в 4-ти клас и пише все още супер грозно. Не й дреме, никак даже.
Ама детенцето е на училище само от пет дена! Как е възможно да се притеснявате за такива неща?!Не говоря за напускането на работа в името на детето - няма лошо, но трябва да си отговорите за какво го правите? В случая съм потресена от мотивите и повода. Това, от което имат нужда малчуганите на тази възраст, е да им бъде забавно, интересно и любопитно в училище, да поискат да знаят все повече и повече - а краснописът и "старанието" нямат абсолютно никаква стойност! И с риск да има обидени, не само от лична гледна точка, но и от тази на учителка ще кажа, че дори родителската небрежност не може да донесе такива сериозни и дълбоки проблеми, каквито прекомерните амбиции.
дори родителската небрежност не може да донесе такива сериозни и дълбоки проблеми, каквито прекомерните амбиции.
П.П: Ако това ще те успокои - моята мърла е в 4-ти клас и пише все още супер грозно. Не й дреме, никак даже.
Ако питаш майка ми - Нейната мърла е на 32 и все още пише грозно. Някъде към 4-ти клас се примири, че няма да пиша красиво като голямата ми сестра /тънко-дебело/, но мисля, че ми го натяква поне до към 18-тия ми рожден ден...
Дайте време на детето - а и ченгелчетата не са най-важното /от опит го казвам/
