Да напусна ли работа заради моята първокласничка?

 Не, как така за една седмица стигна до такива крайни изводи. Ти ако почнеш нова работа, били искала в рамките на една седмица, в напълно нова и непозната обстановка, да те квалифицират какви са ти възможностите ?
 Успокойте топката и като начало въведете нови правила, написаното домашно да е според изискванията, преди филмите или другите забавления.
 Организиране на отговорност спрямо училището-домашните тя да си ги следи, чантата тя да си я подрежда, изобщо всичко да си е нейно задължение, защото си е такова реално.
 

Дай й малко време.
Та тя е съвсем в на4алото.
Ще свикнете.
Рано е да взимаш такива кардинални решения.

Не мисля, че би могла да решиш "проблема", ако и доколкото съществува такъв, като напуснеш работа.
Фактът, че смята наум и че чете добре още в началото на първи клас показва, че детето ще се справи съвсем прилично, та дори отлично поне през първата година в училище. Защото целта на първи клас е именно това - да усвои четенето и да се научи да смята до 20. Е, тя вече го умее. Остава писането и субективния момент за "стараенето".

Допусни мисълта, че твоето дете може и да е от тези, които пишат грозно - дали краснописът обаче е определящ за успешното представяне в училище... Дори и за теб да е важно, "безпаметното писане на чертички и ченгелчета" ще помогне единствено малко по-бързо да придобие сигурна и податлива за писане ръка.
Но това пък ще се случи рано или късно, и без да тормозиш себе си и детето си.
"Стараенето" не би могла да промениш, дори и да си непрекъснато с детето си. Въпрос на вътрешно усещане е. Твоето чувство за "старание" може да е много по-различно от нейното.
Създаването на навици, свързани с учебния процес, също ще отнеме време.

Моят син също пишеше ужасно в началото. Сега пише добре. Без да положа/и особени усилия.
Но и във втори клас без мой контрол, трудно  би организирал така деня си, че да отдаде приоритет на задълженията, свързани с училището.
Но дори и през ум не ми е минала мисълта да напусна работа

А и ти ми се струва, че си взела своето решение, характеризирайки "истерията на първата седмица" като недостатъчен повод да "захвърлиш всичко"

И аз имам първокласничка. Първите две домашни написа старателно - по математика имаше звездичка, но по български - не. Обясних й, че явно трябва да се старае повече по български, дадох й тетрадка за упражнение. И какво стана - тетрадката беше накъсана, а следващото домашно беше написано така - по 3 криви ченгелчета на ред. Скарахме й се последователно с баща й, обяснихме, че никой не си къса тетрадките и че там където ти е трудно, трябва да полагаш повече усилия. Взех нова тетрадка за упражнения, обясних й,ч е искам да напише 3 страници с ченгелчета и след като ги проверя, трябва да си напише наново и домашната. Оставих я сама. След известно време дойде и ми показа упражнителната тетрадка и тетрадката за домашно - и в двете беше писала много красиво и старателно /чак не повярвах на очите си  /. Та, трудности явно ще има, моята е голям инат, но трябва да се търсят начини за убеждаване. Байбиби, вие поне можете да четете, а моето хлапе досега не е проявило никакъв интерес и ми се струва, че най-трудно ще ни е именно с четенето.

И аз смятам,че не е нужно да напускаш работата си.Ако напуснеш,какво ще получиш?Възможно по-добре написани работи,но детето ще свикне с мисълта,че мама и занапред ще поеме контрола в ръцете си и ще те държи отговорна,ако случайно нещо не е наред.
Съгласна съм с мнението,че детето трябва постепенно да свикне с новите задължения - играта свърши,колкотъо и да е жалко,и сега на първо място са уроците.Ако са свършени-заповядай,гледай филмчета.А това,че не са достатъчно красиво написани -не се притеснявай.С времето,когато почват да получават оценки за работата си,тя ще види,че по математиката и литература са й отлични,защо да не се научи да пише по-добре за да се изравнят оценките?
Всичко ще дойде по местата си,просто дай й време.Дай и на себе си

Мислиш ли, че ако напуснеш работа ще се реши проблема?? НЕ, само ще си изнервена  и ще й се караш - няма да се оправят нещата. Дай й време да свикне, че вече не е в градината и че вече няма да играе само. Стимулирай я. Кажи й колко горда ще бъдеш с нея, ако се старае повече. Когато си напише чертичките я питай коя чертичка и харесва най-много и след това я помоли да се постарае да напише един ред с най-хубавите чертички.....неща от този род.

Не може ли да я запишеш на занималня извън училище, с по малко внимание и повече контрол.
Имам впредвид някой да се занимава повече с детето, да набляга на не толкова добрите му умения.
Ако в училище не се обръща внимание, някоя частна занималния със сигурност ще го прави.
Напускането на работа не е добрия вариант.

По принцип имаш право на 6 месеца неплатена отпуска (ако не си я използвала),която се полага за гледане на дете до навършване на 7годишната му възраст.Така че нищо не ти пречи да проучиш въпроса и да си вземеш месец-два от нея.За нея не трябва разрешение от работодателя-просто го уведомяваш.Само че не знам кка точно законово е това до навършване на 7г щото нали едни деца са родени януари пък други примерно ноември.Моето дете е родено през октомври и за себе си съм решила ,че след две години ,когато тръгне в първи клас ще си взема оставащите 4месеца(аз два от тях съм използвала).Всички те разубеждават ,ама всяко дете си е различно.

15 септември откриване на учебната година - събота
17-21 - понеделник/петък - 5 дни
23 септември - ти си притеснена...мисля че е прекалено рано безпокойството ти, детето ти е във съвсем 'нов свят'Дай шанс на детенцето...за 5 дни то просто се е ориентирвало, ....успех

В никакъв случай.
За Бога, това е първата седмица в училище, детето се адаптира към коренно различен начин на живот и отговорности.
Адаптацията на децата е приблизително приключена към ноември, дане кажа и повече.
Кривите чертички са въпрос на моторика, ще се регулира с времето, ако и обръщате внимание, нека е постепенно и внимателно.
Ако се притеснявате, можеш да говориш с учителката с молба да обърне внимание /детето ще се впечатли/ и вие уикенда и връчете една тетрадка за упражнения, но за мен лично това не е никакъв проблем, стига детето да се справя изобщо с учебния процес.
Да напуснеш рабора, заради кривите чертички, извинявай, но не ми звучи сериозно.

Според мен напускането на работа е крайна мярка.
Преди това има други начини.Явно е, че занималнята не ви устройва  като  постигнати резултати.
Не можете ли да наемете жена, която да се занимава с нея?


Освен това всички, които са ти казали, че детето се адаптира са прави.Изчакай още  малко.Не може от първата седмица да стане перфектната ученичка при положение, че до вчера е играла...

И другото, което казвам и на моята дъщеря; важното е да се научи да пише грамотно!!
Не бих се радвала на  калиграфски почерк,  пълен с правописни и граматически грешки.

baibibi  и моята е така - не мога изобщо да я накарам вкъщи да се упражнява или ако го направи, е набързо и небрежно претупано. Успокоявам се, че все пак в училище се старае и засега се справя добре. Но само там. Явно мен не ме има за капацитет. Често ми се случва да споря с нея кое е правилно - признава само това, което са й казали учителите, но не и аз. На твое място не бих напуснала работа, а бих я записала в частна занималня, където децата са малко и учителите са стимулирани финансово подготовката да е добра.
 
 

Не напущай работа ,остави детето да се адаптира и свикне с новото положение.Трябва им време на децата да осъзнаят,че тепърва им предстоят отговорности.При мен беше така:юли започвам работа-септември първокласничка.За миг дори не е стоял въпроса да напусна,не че е нямало проблеми,но мисля,че така тя стана отговорна и самостоятелна.Имай търпение и давай съвети,поощрявай дори и малките успехи,това  ще я стимулира по вече.Твърде е рано да правиш генерални изводи.

Вземи си малко отпуска в началото, докато свикне. И не очаквай тя да е твое копие, но с 20 години по-късно. Тя е различен човек.
И таткото - нека и той помага с каквото може. Момичетата са много склонни да слушат татковците за такива важни неща като домашните.
Успех

  По отношение на краснописа, според мен първо е рано да се притесняваш, второ не е нещо от особено значение в първи клас. Димана до ден днешен пише доста грозничко, въпреки че вече сама почва да се опитва в определени текстове да вкарва и краснопис и старание, така че всяко нещо идва с времето си.
 

Има смисъл единствено ако и без друго смяташ да си сменяш работата.
В интерес на истината, писането на ченгелчета е скучна работа. Помня, че ми беше ужасно досадно. Дори веднъж, когато учителката ми направи забележка, че пиша грозно, аз станах и и казах: Да, ама мама каза, че е по-важно да се пише правилно, отколкото красиво!
Винаги съм била добра ученичка обаче.
Щом чете и смята, значи се справя добре детето.

разбира се, че не 
съгласна съм напълно с мненията на останалите момичета и няма да се повтарям, но
 Това е така. И моя син бях записала на занималня - държавната в училище От 30 деца всички бяха от различни паралелки и с различни уроци и домашни, а дори и с различни помагала. Като се приберем в 18.00 и почваме на ново да пишем, аз късам листи или установявам че домашната е до половината и хайде дописваме. Сума нерви изхабих и детето мъчих, понякога до 21ч. писахме .... Ходих и няколко пъти да го взема по-рано и видях какво става всъщност там.....  Мислих какво да правя и в крайна сметка го преместих в частна занималня /имаше няколко групи по 15-16 деца, помещаваше се пак в училището/.  Умувах и разпитах за Госпожите. Избрах си учител от "старата школа" /ако мога така да се изразя/. От ноеммври го прехвърлих там и само за 2 седмици имаше коренна промяна. До края на четвърти клас изкара при нея и съм много доволна. Написваше и научаваше винаги, рядко сме се занимавали в къщи и то само с математика. А тя дори им правеше много допълнители упражнения.
Та не знам какви са възможностите ти, но помисли да смениш занималнята

Тук ми намирисва на майка- маниачка

Именно заради това не бива да прибягваш до тази крайна мярка!
Още повече, че явно детенцето ти е достатъчно умно и схватливо, просто може би краснописа няма да й е силната страна. Приеми го от тази гледна точка и не бъди прекалено критична майка. Може пък и да бъркаш в преценката си, толкова малко време е минало, децата не могат да се пренастроят, че вече идва ред на сериозните занимания. Детето също е стресирано и има нужда от подкрепа, а не изява на амбиции!
Явно първолачешкия стрес не е само за децата, ами и за родителите!
Пожелавам ти леко изкраване на първата ученическа година!   

Без да съжалявам, не мога да се съглася с това.
Значи е най-добре най-доброто от себе си (учи, учи, учи) да го дадеш на някой друг (защото ти плаща), а не на детето си, което ти е плът и кръв, най-скъпото в живота......
Къде е логиката? Ще кажете, обичаме децата си. Но в природата обичта (така да го наречем) означава точно майката да даде най-доброто от себе си на своето поколение, за да може то да оцелее и да даде свое добро поколение.

А в повечето случаи се установява, че е много трудно да се намери баланс точно със своето дете. Защото никой родител не иска да бъде лош. По-лесно е някой друг да го прави.

Щом една седмица в първи клас те докарва до такова състояние, искам да те видя, когато дъщеря ти стане 7 клас.
По-спокойно, сега е времето да греши и да се учи да учи. Знам, че майките сме склонни да драматизираме, но все пак това е първи клас... Извикай някоя баба, обръщай й внимание събота и неделя, ще се оправят нещата. И в никакъв случай не напускай работа.

Първите 2-3 месеца в първи клас могат да са много изнервящи. Това, че детето не се справя с краснописа не бива да те притеснява. Големият ми син се справя повече от прекрасно в училище, но така и не успях да го науча да пише поне приемливо грозно. Някъде във втори клас вдигнах ръце. А първи клас бях с него в къщи, тъй като имах бебе, борихме много писането и резултат почти никакъв. Има си хора, на които моториката на ръката е такава и това си е. В крайна сметка по-добре да се справя със знанията, а да пише грозно, отколкото да ниже букви като мъниста, но с материала да има затруднения. Разбирам, че краснописа е важна част от обучението в долните класове, но пък си давам сметка, че в днешно време на ръка почти не се пише и всъщност са важни съпътстващите качества, а не краснописа сам по себе си.
Относно напускането на работа можеш  да решиш единствено ти, но преди това имаш варианта да намериш жена, която да се упражнява с него следобедите. Детето на занималня ли ходи?

В петък случайно намерих първата тетрадка на сина си от първи клас. Разгледах я цялата и видях, че няма нито едно печатче. Дъщерята за пет дена донесе пет печатчета.
Подходих по еднакъв начин с подготовката на децата си в предучилищна възраст - еднакъв като средства за помагала, като време за занимания. Исках да четат, пишат и смятат до 100. Резултатът на сина - отиде на училище като сричаше, пишеше печатно, броеше до 1000 и смяташе до сто с прехвърляне на десетици и изваждаше с точка. С една дума математическия дух здраво се е настанил в него, догодина смята да кандидатства ва МГ.
Резултатът с дъщерята - чете гладко, пише изключително красиво, но смята прости суми - например 55 + 33. Ако й дам 55 + 39 не се справя. Значи това са нейните възможности на този етап.
Изводите:
1. Всяко дете има индивидуален праг на възприемането на знания.
2. Всяко дете се "събужда" по различен начин и показва по различен начин какво знае.
3. Щом детето е доволно от уменията си и не изпитва вътрешна необходимост да стане по-добро, значи не му е времето. По-добре щастливо и уверено в себе си дете, отколкото изтормозено учениче, което се чувства виновно, че е предало родителите си.

Браво! Абсолютно си права.

Аз нарочно спестих подробността, че моя грознописец също се справя много добре по математика. Стана ми интересно, че и при твоето дете е така, ще вземе да се окаже закономерност 

В първи клас домашните могат да се контролират от родителското тяло точно за 1/2 час. Всяка вечер.
Пък е и твърде рано, за генерални решения за напускане на работа. Поне не поради таз причина.

И не се заблуждавай, че в частните занимални на нещо ги учат и на нещо държат. Там само отговарят за 100%-товото опазване на тялото. НИЩО друго не е важно.

П.П: Ако това ще те успокои - моята мърла е в 4-ти клас и пише все още супер грозно. Не й дреме, никак даже.

Ама детенцето е на училище само от пет дена! Как е възможно да се притеснявате за такива неща?!Не говоря за напускането на работа в името на детето - няма лошо, но трябва да си отговорите за какво го правите? В случая съм потресена от мотивите и повода. Това, от което имат нужда малчуганите на тази възраст, е да им бъде забавно, интересно и любопитно в училище, да поискат да знаят все повече и повече - а краснописът и "старанието" нямат абсолютно никаква стойност! И с риск да има обидени, не само от лична гледна точка, но и от тази на учителка ще кажа, че дори родителската небрежност не може да донесе такива сериозни и дълбоки проблеми, каквито прекомерните амбиции.

Проблемът не е в кривите чертички, а в липсата на амбиция и желание за работа вкъщи.

Ако питаш майка ми - Нейната мърла е на 32 и все още пише грозно. Някъде към 4-ти клас се примири, че няма да пиша красиво като голямата ми сестра /тънко-дебело/, но мисля, че ми го натяква поне до към 18-тия ми рожден ден...

Дайте време на детето - а и ченгелчетата не са най-важното /от опит го казвам/  

Ако си паникьосана, изчакай!
Аз напуснах работа чак януари, но не защото пишеше грозно, а защото училището беше калпаво. Във втори клас я преместих в добро у-ще и пак тръгнах на работа. Сега е 5 клас, все още не пише красиво, ама научи доста неща.

Явно в мен е вината!

 Стига де, прекалявате, какво желание, каква амбиция, та няма и пет дена занимания на 17.09. не се учеше. Децата в класа още не се познават, цялата ситуация им е нова и стресова, тепърва ще се изграждат навици. Това с домашните нищо не им говори ако са първи деца, дайте им време.
  офф. Аз за това не пиша в темата за първолаците, много се пресилват и преекспонират нещата, направо като масова истерия ми звучи всичко. Успокойте малко топката и желанието ще се появи и амбиция, само им дайте шанс на децата да се ориентират, време и търпение трябват.

аз напуснах - точно 5 дни преди да започне училище!Изобщо не го бях планувала, даже и детегледачка бях наела от месец май точно с идеята децата да свикнат с нея и така от сптември тя да ги прибира от у-ще и градина.И всичко беше чудесно>Поне така изглеждаше.
Но лятото ми обърка плановете, у-щето наближи, и нещо в сърцето ме стегна и така напуснах.

Цитирам горенаписаното само защото отговаря на въпроса ти( колкото и да не ви се вярва)Точно защото детето ти е съвсем в началото има нужда от теб.Моята си ходи на занимлня, но когато я взема имам време детайлно да излсушам всяка дума и за пръв път от както работя (работех) да намеря отново онзи чисто спокоен, отговарящ на детските потребности тон- без да изисквам, без да съм строга- просто изслушваща и отговарящя внимателно спокойно, имаща време и нерви за всичко.Давам и времето от което ма нужда - напълно съм наясно че е в нова среда и т.н. Не е върпоса в кардиналните решения - въпроса е в твоите приоритети, ако смяташ че наистина мъничко организираност и навик които можеш да и създадеш ще и липсват и объркват занапред не се колебай.Все пак темата е подчинена на много въпроси и отговори....

абе и аз си спомням, как след цял ден уроци по ченгели, най-накрая майка ми се отказа, че съм била супер неграмотна и няма да се науча, както брат ми да съм перфектна.

А пък ей, нА - пиша по-хубаво от него. Но това с щерката за жалост няма да се случи 

Да научиш хлапето да работи самостоятелно е едно от най- трудните неща при възпитанието, но и най- полезното, на което един родител може да научи детето си. Много възрастни не са придобили този навик, тъй като или никой не им е обръщал внимание или по цял ден са имали по някоя квачка на главата си.
Миналата година моят синковец беше в първи клас и аз избрах момента да съм по майчинство с втория брой. Нарочно избрах този момент, изчаках. Останах си, съвсем умишлено в къщи първия срок, за да му обърна малко внимание и да влезе в час, както се казва. От тогава до днес работя. В къщи е бавачката, но тя се занимава с бебето, не с писане на домашни. Цяло лято поддържах огъня- давах по малко задачи, писане и четене, но за сметка на това- всеки ден. Често поръчката ми не беше изпълнена, тогава в действие влизаше наказателната метода. това не е жестоко, напротив, изключително полезно е.Утре животът при неизпълнение на основните му поръчки, няма да го гали с перо, ще му налага санкции, много по- тежки от тези, които му налагам аз сега.
В момента, в началото на втори клас сина се връща от училище, вече сам, обядва, сяда и си пише домашните, плюс това, което аз съм дала допълнително /винаги давам по нещо отгоре/. След това "времето е наше", както се казваше от една политическа сила на времето. Имало е инциденти- забравил да си напише по БЕЛ веднъж, за тази година и за сега- само това, но иначе в сравнение с миналата година има резултати. Това, на което държа, е не толкова отличен по всичко, колкото другото- да знам, че сина ми може да се оправя сам. Това е основния житейски урок, на който, ако съумея да го науча, ще се чувствам като родител, изпълнил основната си задача. Това обучение не трае един ден или един срок или една година, а години наред. Надявам се да се справя.
Много по- лесно би било да го запиша на занималня, да му наема учител или просто да го зарежа. Не мисля, обаче, че това е правилният начин. Начинът, който съм избрала аз, считам за по- полезен за бъщете му. Той се опитва да се справи сам, когато се върна от работа- работим заедно, като преглеждам нещата му, коригирам, ако има нужда, обяснявам и поставям задачите за следващия ден. Времето на това е точно сега, в малките класове. Мисля, че в V клас ще бъде вече късно за това.

Моят син няма амбиция на седем години да се справя сам. Това е моя амбиция, в положителния смисъл на понятието, която считам че ще доведе поне до придобиване на полезни навици. Имам близки, които висят до вече големите си тинейджъри и се ровичкат в нета да им търсят инфо за поредния реферат. Е това не желая да ми се случва. Имам проблеми с детето, то се дърпаше /вече не/, не искаше, но това е част от трудността, която следва да изпита родител, желаящ да възпита човек, а не да отглежда вечното дете.

А как се справяте (и родителите и децата) с извънкласните занимания? Нямам предвид кръжоци в училище, а всички други неща, на които се ходи на друго място.
Ако детето не ходи на занималня, то трябва някой да върви по цял ден с него. И за да вървят нещата, самото дете трябва да започне да си организира времето, за да може да се справи с всичко. И то ако си харесва заниманията.
Какво става, обаче, като трябва едновременно да учи в училище, ходи на занималня и например на някакъв език?

Ние ходим на английски с автобуса. Синът се качва на спирката от къщи, аз го посрещам в центъра, курсовете са близо до моята работа. Той е посещавал школата вече две години през лятото, на лятна занималня. След това го вземам в 17,30 часа и си отиваме заедно в къщи.
С извънкласните занимания не мисля да прекалявам. За детето не би било добре постоянна ангажираност с много неща и пълна липса на време за свободна игра. Тази година се спряхме на английски. Следващата година можем да добавим и нещо друго, но за сега- това. Иначе ходи на плуване, но събота, на закрит басейн, който се намира в неговото училище и с дядо си или някой от нас.
За да започне детето да си организира времето само първо трябва да му се даде възможност за това и то да бъде стимулирано в тази насока. Мисля също, че е важно с тези опити да се започне навреме.

Навреме, навреме, и то май е от първи клас или предучилищна, ако я кара в училище.

Браво за плуването. Ама аз като чуя само плуване, и ми става нещо студено и мокро. Моите са повече по изкуствата, но пък е доста шумно. Добре, че комшиите са разбрани хора.

Как студено, вътре е сауна. Освен това след басейнчето играем билярд, понеже до него има такива екстри, има и фитнес, и солариум, и масаж, но синът не се възползвал от тези благини /все още и до колкото аз съм информирана /- освен билярда, него го е играл. Пием си кой кафе, кой- други работи. Цяло лято ходихме по топлите басейни, а Овощник ни беше любимото място за релакс.

Благодаря, момичета!
Не оставайте с впечатлението, че за мен луличките са най-важното нещо на света, но в момента те учат лулички. Значи трябва да се насочи цялото усилие и възможности на детето да се справи с тези лулички. След месец - два вече ще пишат букви - тогава ще е важно детето да положи старание в писането на букви. В края на годината обучението им ще изисква да пишат правилно, да знаят как и къде се поставят препинателните знаци - тогава ще е важно точно това. На всеки етап от обучението на децата в училище има нещо важно, което трябва да се усвои. Независимо дали са наклонени чертички и ченгелчета, или задачи с две неизвестни. За момента това е материалът, който се изучава. Не мога да кажа "не е чак толкова важно да пише еднакви лулички, по-важно е някой ден да усвои правописа", защото това е все едно да кажа: "не е толкова важно да усвои правописа, по-важно е да вниква в произведенията на Гьоте и Шекспир". Лошото е, че за да се достигне до някакво ниво на знанието, се минава по много стъпала - в този момент дъщеря ми се препъна в първото стъпало - чертички и лулички.
Занималня частна нямам под ръка, не се предлага тази услуга в училището, а ако съм на работа, кой ще я води другаде?
Да наема жена ми се вижда малко преливане от пусто в празно - аз трябва да работя по цял ден, за да си позволя да наема гледачка и да й плащам, а от друга страна да изпитвам вечно някакво угризение, че не съм до детето си - аз, неговата майка, а не някой чужд човек. Предполагам, че присъствието на майката в трудни моменти е по-успокояващо, отколкото на външен човек.
От друга страна детето е толкова скапано вечер, че направо заспива над тетрадката за упражнение - едвам успявам да я накарам да напише по 5-6 реда.
И най-важното - имам и син, който е само една година по-малък от дъщеря ми - как да лиша и него от филмчето, защото сестра му не си е написала домашното, или как да я стимулирам да се упражнява, когато той в съседната стая се е отдал на развлечения?
Охххххххх!

Струва ми се напълно излишно да трошиш толкова нерви поради съмнения, че един ден дъщеря ти ще пише грозно. Аз в първи клас бях трагичен случай, в началото се стараех - ми не се получаваше и престанах. В четвърти клас, като навлезе модата на лексиконите положих много усилия и значително си подобрих почерка. Сега пак е трагичен, но изобщо не ме вълнува - като се замисля ми се налага да пиша ръкописно точно 2-3 пъти в годината, при подаване на декларации и пр. - всичко останало пиша на РС-то, а шрифтове не е като да няма. Та задай си и този въпрос: Когато дъщеричката ти порастне дали изобщо ще и се налага да пише ръкописно? 

ПП. Много е некрасиво да наричаш детето си "мърла" 

Защо дъщеричката ти е "скапана" вечер? Какво толкова я измаря? Часовете в училище не са много, нито са трудни. Да не би да има други проблеми?
Миналата година моят син чакаше само да си дойде от училище, да си напише домашните и- не го търси, излизаше на вън и се прибираше вечерта.
Между другото нашата класна винаги е казвала на родителите, а и аз това знам от баща си- на детето не следва да се дава много работа, дава се малко, но всеки ден, което е по- добре от много, но не постоянно и много по- добре от много и постоянно /последното е най- вредно/.

Не се тормози толкова. Първи клас си е огромен стрес за детето. Някой деца им трябва повече време да се напаснат на новата обстановка. Дай й почивка. Щом ходи на занималня ще е съсипана естествено, то това си е пълен работен ден с нови хора, нови деца, нови изисквания, седене на чин по цял ден.
На твое място няма да я карам да се упражнява през седмицата изобщо, нека си ляга рано, да няма никакви грижи няколко седмици докато се поосвести. Винаги може да се упражнява събота и неделя по полвин час сутрин - напълно е достатъчно.
Ще наваксате с красивото писане после, а ако нещата не вървят добре все ще можеш после да напуснеш работа и да се посветиш на обучение.

Това наистина е кофти. Минах по този път, много е сложно.
Стремях се големия да се упражнява, докато малкия все още е на детска градина. За събота и неделя давах на малкия една тетрадка и той да пише и така. В предучилищната група се учат да пишат.
А за грозните чертички и лулички, не се връзвай толкова, и ние бяхма така, оправят се!
Дребния, докато реши с коя ръка да пише, ако знаеш какви "крокодили" имаше в тетрадките... И през ум не ми е минало да напусна работа, не мисля че това би могло да помогне. А и това все още е първата седмица, не си прави генерални изводи! Ще се оправи детето!

Наричам я така гальовно и на шега, разбира се. Дори понякога й казвам "идиотче мамино", но това не означава, че подценявам детето си или пък имам лошо отношение към него.
И не ме притеснява краснописа, а липсата на интерес и желание да усвоява това, което учат в момента /сега са чертички и лулички, утре ще е синтактичен разбор на изречение и задачи с две неизвестни/.
Уморява се, защото става доста по-рано отколкото е свикнала, след училище ходи на занималня, а в 5.30 часа, когато я вземам, задължително малко играе в градинката. Това, грубо сметнато, са си 12 часа на крак и в по-голямата част от тези 12 часа учи, а не играе.

Това е един от мотивите ми, поради които занималнята съм я зачеркнала като възможност. Затова предпочетох "домашния вариянт"- освен че детето не е толкова натоварено и с часове в седнала поза, то само се учи да си разпределя времето и задачите, като има време и да излезе да играе, когато е готово.
Виж сега, луличките и синтактичният разбор са различни неща. Не познавам хлапе от обкръжението на сина, което да сяда и с интерес да пише редове наред едно и също. Друго е, когато се постави конкретна задача- математическа, открий грешките в изречението, състави текст по картинката, направи родословно дърво и т.н. Тогава интерес е налице, ако детето е било занимавано и владее материята. Тогава се търси конкретен отговор на конкретна задача.
И аз, и брат ми, и съпругът ми, и големият ми син пишем определено много грозно. Обаче когато си пиша актовете и служебната си документация това няма никакво значение, за никого. Когато синът ми отиде на олимпиадата по математика това, че бил обозначил с грозните си букви какво е получил в края на задачата, не изигра каквато и да било роля за класирането му.
Освен това с годините в училище предметите стават много и не е реално да се изисква влечение към всички тях и овладяването на всички тях до съвършенство.

Ако, обаче, не харесваш работата си и искаш да я смениш, то раздели това свое решение от другото. Двете неща са различни. Работа не се "зарязва" защото детето тръгва на училище 8когато детето по хипотеза е здраво/.

Според мен именно това е глобалната грешка. Аз смятам, че детето не трябва да се фокусира насилствено върху подобни скучни за него неща (които са различни за всяко дете, на някои точно това пък им е инетерсно), а да му се подклажда общият интерес и любопитство към знанието, към новото, към новите му умения, към необятния свят, който тъкмо започва да изучава. Всичко това, което не му е интересно, трябва или да му се направи интересно по някакъв хитър начин, или да се представи като някаква дреболия, която да свърши покрай останалото. Всичко това, разбира се, никак не е просто и е въпрос на голям талант от страна на началния учител и на родителите.  Лично мнение. Успех!!!

... и още нещо. Може би й е скучно да пише лулички, защото може да прави други, по-интересни, че и по-трудни неща - да чете, да рисува - и това просто й е тъпо?! Напълно я разбирам 

Има частни занимални, които си събират децата с бусчета от училищата, нямам представа от цени, но ще излезе по - евтино от жена вкъщи.
Има училища, в които занималните са задължителни и в тях се учи много сериозно.
А го има и варианта, при който детето все още не се е адаптирало към тази огромна промяна в живота си (това е един съвсем друг и нов начин на живот). Като посвикне, няма и да се уморява толкова.

За мен това да учиш с детето си не винаги е най - доброто решение, защото така то свиква да разчита на теб и не изгражда собствени навици. Но всичко е много относително и си зависи от детето.

Като се замисля, на тази възраст на някое деца все още им се доспива следобед. До вчера в детската са ги натискали да спят, а сега по цял ден на чин седят... ми изтощително е, шокиращо е и т.н.

То ще си покаже какво точно решение е най - доброто за вас, но обмислете и други варианти, изчакайте още поне две седмици.
И най - важното, не се шашкайте, кошмарът "Училище" тепърва започва! 

Ами мислех да напиша нещо, но после видях, че всъщност си си отговорила сама...

Не се поддавай на паника и истерия!

И на двамата тези лулички и ченгелчета им бяха много досадни. И на мен също.
Честно да ви кажа, не съм ги натискала за тези глупости. Гледахме "да не ни хванат". Добре, че учителките също бяха наясно и много бързо започнаха да им дават възможност да изписват цели букви.
И мен да ме накарат да пиша по цяла страница лулички, ще ми кажа..... Все пак да не забравяме и ние какви образи сме били като малки. Всеки път, когато си спомня за моите начервени тетрадки в първи клас, хващаше че срам от децата.

Ние също сме първи клас и аз забелязвам липса на интерес. Ние като не можем да се справим почва един рев.Първите дни упражняваше тези чертички по цяла страница и след това на тетрадката за домашни. След родителската среща реших че изисквам прекалено много от нея и сега сведохме упражненията до един ред. Имаме награда и браво.Само неможем да стойм на едно място то е въртене, местене, ставане, сядане абе цяло чудо.Ние си имаме бебе на 2-месеца така че смеси решили проблема с работата.

 baibibi, не напускай работа... само обяви, че стачкуваш

Мисля, че ужасно преувеличавате с мъжът ти....а и не всички деца са еднакви...може на неяя да не й е силно писането на ченгели...и за кой дявол трабва всички да са краснописци...може да е една малка талантлива математичка например...оставенте детето на мира, любов и търпение...дайте й шанс...

и на мен ми идваше първата седмица да си остана в къщи до живот,но тази стачка ми реши проблема.
(добре,че мъжът ми си взе отпуска)

Е аз направих голямата грешка,че и показах тетрадките на брат и от 1 кл.,ако щете ми вярвайте те са просто перфектни,говоря за най-първите тетрадки с чертички и лулички.А синът ми никога не пишеше и една точка в повече от това ,което г-жата им искаше,просто му се отдаваше,а не че се е старал.Стана ми криво,че направих такова съпоставяне,но разликата между двамата е огромна.Но пък колко грозно пише сега в 6 кл, да не повярваш.

Четох, четох и не мога да си обясня как човек, който изисква някакви индивидуални резултати от детето си, говори за себе си и за него в множествено число: "ние не искаме", "ние не пишем", "ние сме първокласници", "ние не можем"... Оставете децата да бъдат "той" или "тя" с индивидуалните им особености. Ако мислите, че детето има проблем с концентрацията, или няма интерес към преподавания материал, говорете на първо място с учителката му. Разберете какво е поведението му в клас, дали е като това вкъщи. Разбете и дали вашите притеснения не са нормални за 1/2 от родителите на децата в 1 клас. Уточнете и има ли начин да следите този процес и да обменяте по-често информация с учителката и докога е редно да се променят нещата (ако трябва да се променят): какъв е плана, ако сега има пропуски как да се наваксат и т.н. Тогава вече си правете сметка дали да напускате работа или не.

Аз бях изненадана да разбера, че учителките на сина ми (в ДГ) вече го определят като "кротко дете", при положение че поведението му вкъщи изобщо не съответства на това определение.

SV,
и у дома е така. Понякога ме вбесяват, но като се замисля, къде да се държат по-свободно? Ако и вкъщи не може, като влязат в пубертета ще си търсят всякакви неподходящи компании, където може. А и за какво е домът?
Не ходят на занималня и познай какво става като си дойдат. Тичат насам-натам полуоблечени, крещят.... ужас. Представи си какво усилие е за децата да стоят мирни половин ден! Опитвам се по-скоро аз да не се впрягам, но за съжаление не ми се получава всеки път.

RadostinaHZ, точно за това дадох примера. Доскоро живях с убеждението, че детето ми е много проблемно и в градината (понеже и вкъщи никак не е кротък). И се притеснявах как въобще там се занимава, доколко успява да внимава и да не пречи на останалите, докато не разбрах, че там е различен - внимателен, послушен, възприемчив.

Сигурно и с учениците е същото. Може пък детето на авторката да се окаже едно примерно и будно дете в клас, въпреки че вкъщи отношението му е различно и притесненията й да са ненужни.

Ако ти е толкова лесно да напускаш работа, вземи излез в отпуск 1 месец за твое успокоение, но не очаквай огромни резултати от детето. И на мен ми се струваш като майка маниачка.

Имам колежки, които пишат адски грозно, ама направо по детски грозно, да не мислиш, че им е зле интелектът или нещо друго. Просто, краснописът не е всичко. достатъчно ще й го натякват учителите, остава и майка фатална перфекционистка да има вкъщи. Подтискащо е да знаеш, че майка ти има за цел в живота да те прави съвършен.

Не, не сте ме разбрали май правилно! Не съм перфекционист, нито очаквам детето ми да стане калиграф. Въпросът ми е дали тази нейна незаинтересованост към учебния процес /в момента са лулички, утре ще са интеграли/ не е обезкопояващ сигнал, на който, ако не обърна достатъчно внимание сега, в бъдеще може да се превърне в голям проблем за детето ми. И не става дума да уча заедно с нея, а само да контролирам нейната самоподготовка. Естествено, че няма да й придържам ръката, докато се научи да ги изографисва проклетите ченгели, а просто, като е вкъщи, без един отбор деца около себе си, ще може да се съсредоточи повече, а и аз ще упражнявам по-строг контрол, отколкото госпожата в занималнята. В смисъл, няма да я попитам само дали си е написала домашното, а ще видя и КАК го е написала. Ако не е задоволително качеството, ще й обясня. Ще я накарам да се упражнява повече /явно има нужда от това/, ще проверя за грешки, ще изясним кое, как и защо....
Забелязах, че тя дори не държи правилно молива. Достатъчно беше да й покажа, да й обърна внимание, че ще й е по-лесно, ако си движи ръката еди как си, но нито класната й, нито госпожата в занималнята беше забелязала това. Ами нали смисълът на занималнята е цялата подготовка и контрол да се извършват там, а не след 6 часа вкъщи, когато детето едвам има сили да гледа, какво остава за писане и учене.

ами това може да го правиш и без да напускаш работа - просто й обпъщаш малко внимание кто се приберете....и все пак смятам, че това отношение не е покзателно....просто интересите са й другаде, не в чингелите...

baibibi,

вземи си отпуск за известно време и виж тогава как ще тръгнат нещата.Ако смяташ, че  дава по-добри резултати, докато учи с теб -напусни.Ако нещата не се променят, въпреки присъствието и старанието ти, значи няма чак такова значение дали си в къщи или не.  

Няма смисъл според мен да напускаш работа.По-добре поговори с нея, обясни и че трябва да се старае в училище, че вече не е малка и освен за игри трябва да се занимава и с други, по сериозни неща, за този етап-чертички и каквото там учат.А ако ти останеш вкъщи ще се изнервиш да се занимаваш само с това, ще и мрънкаш, тя ще се мъчи още повече с това писане и ще стане още по-нестарателна.Занимавай се с учебния материал, но не насочвай цялото си внимание в него.А относто сина ти-не може ли да създадете такъв график, че докато тя трябва да учи, той да се занимава с нещо друго(да рисува например)и когато тя си свърши работата, тогава двамата да сядат да гледат филмче