Да напусна ли работа заради моята първокласничка?

Ако си паникьосана, изчакай!
Аз напуснах работа чак януари, но не защото пишеше грозно, а защото училището беше калпаво. Във втори клас я преместих в добро у-ще и пак тръгнах на работа. Сега е 5 клас, все още не пише красиво, ама научи доста неща.

Явно в мен е вината!

 Стига де, прекалявате, какво желание, каква амбиция, та няма и пет дена занимания на 17.09. не се учеше. Децата в класа още не се познават, цялата ситуация им е нова и стресова, тепърва ще се изграждат навици. Това с домашните нищо не им говори ако са първи деца, дайте им време.
  офф. Аз за това не пиша в темата за първолаците, много се пресилват и преекспонират нещата, направо като масова истерия ми звучи всичко. Успокойте малко топката и желанието ще се появи и амбиция, само им дайте шанс на децата да се ориентират, време и търпение трябват.

аз напуснах - точно 5 дни преди да започне училище!Изобщо не го бях планувала, даже и детегледачка бях наела от месец май точно с идеята децата да свикнат с нея и така от сптември тя да ги прибира от у-ще и градина.И всичко беше чудесно>Поне така изглеждаше.
Но лятото ми обърка плановете, у-щето наближи, и нещо в сърцето ме стегна и така напуснах.

Цитирам горенаписаното само защото отговаря на въпроса ти( колкото и да не ви се вярва)Точно защото детето ти е съвсем в началото има нужда от теб.Моята си ходи на занимлня, но когато я взема имам време детайлно да излсушам всяка дума и за пръв път от както работя (работех) да намеря отново онзи чисто спокоен, отговарящ на детските потребности тон- без да изисквам, без да съм строга- просто изслушваща и отговарящя внимателно спокойно, имаща време и нерви за всичко.Давам и времето от което ма нужда - напълно съм наясно че е в нова среда и т.н. Не е върпоса в кардиналните решения - въпроса е в твоите приоритети, ако смяташ че наистина мъничко организираност и навик които можеш да и създадеш ще и липсват и объркват занапред не се колебай.Все пак темата е подчинена на много въпроси и отговори....

абе и аз си спомням, как след цял ден уроци по ченгели, най-накрая майка ми се отказа, че съм била супер неграмотна и няма да се науча, както брат ми да съм перфектна.

А пък ей, нА - пиша по-хубаво от него. Но това с щерката за жалост няма да се случи 

Да научиш хлапето да работи самостоятелно е едно от най- трудните неща при възпитанието, но и най- полезното, на което един родител може да научи детето си. Много възрастни не са придобили този навик, тъй като или никой не им е обръщал внимание или по цял ден са имали по някоя квачка на главата си.
Миналата година моят синковец беше в първи клас и аз избрах момента да съм по майчинство с втория брой. Нарочно избрах този момент, изчаках. Останах си, съвсем умишлено в къщи първия срок, за да му обърна малко внимание и да влезе в час, както се казва. От тогава до днес работя. В къщи е бавачката, но тя се занимава с бебето, не с писане на домашни. Цяло лято поддържах огъня- давах по малко задачи, писане и четене, но за сметка на това- всеки ден. Често поръчката ми не беше изпълнена, тогава в действие влизаше наказателната метода. това не е жестоко, напротив, изключително полезно е.Утре животът при неизпълнение на основните му поръчки, няма да го гали с перо, ще му налага санкции, много по- тежки от тези, които му налагам аз сега.
В момента, в началото на втори клас сина се връща от училище, вече сам, обядва, сяда и си пише домашните, плюс това, което аз съм дала допълнително /винаги давам по нещо отгоре/. След това "времето е наше", както се казваше от една политическа сила на времето. Имало е инциденти- забравил да си напише по БЕЛ веднъж, за тази година и за сега- само това, но иначе в сравнение с миналата година има резултати. Това, на което държа, е не толкова отличен по всичко, колкото другото- да знам, че сина ми може да се оправя сам. Това е основния житейски урок, на който, ако съумея да го науча, ще се чувствам като родител, изпълнил основната си задача. Това обучение не трае един ден или един срок или една година, а години наред. Надявам се да се справя.
Много по- лесно би било да го запиша на занималня, да му наема учител или просто да го зарежа. Не мисля, обаче, че това е правилният начин. Начинът, който съм избрала аз, считам за по- полезен за бъщете му. Той се опитва да се справи сам, когато се върна от работа- работим заедно, като преглеждам нещата му, коригирам, ако има нужда, обяснявам и поставям задачите за следващия ден. Времето на това е точно сега, в малките класове. Мисля, че в V клас ще бъде вече късно за това.

Моят син няма амбиция на седем години да се справя сам. Това е моя амбиция, в положителния смисъл на понятието, която считам че ще доведе поне до придобиване на полезни навици. Имам близки, които висят до вече големите си тинейджъри и се ровичкат в нета да им търсят инфо за поредния реферат. Е това не желая да ми се случва. Имам проблеми с детето, то се дърпаше /вече не/, не искаше, но това е част от трудността, която следва да изпита родител, желаящ да възпита човек, а не да отглежда вечното дете.

А как се справяте (и родителите и децата) с извънкласните занимания? Нямам предвид кръжоци в училище, а всички други неща, на които се ходи на друго място.
Ако детето не ходи на занималня, то трябва някой да върви по цял ден с него. И за да вървят нещата, самото дете трябва да започне да си организира времето, за да може да се справи с всичко. И то ако си харесва заниманията.
Какво става, обаче, като трябва едновременно да учи в училище, ходи на занималня и например на някакъв език?

Ние ходим на английски с автобуса. Синът се качва на спирката от къщи, аз го посрещам в центъра, курсовете са близо до моята работа. Той е посещавал школата вече две години през лятото, на лятна занималня. След това го вземам в 17,30 часа и си отиваме заедно в къщи.
С извънкласните занимания не мисля да прекалявам. За детето не би било добре постоянна ангажираност с много неща и пълна липса на време за свободна игра. Тази година се спряхме на английски. Следващата година можем да добавим и нещо друго, но за сега- това. Иначе ходи на плуване, но събота, на закрит басейн, който се намира в неговото училище и с дядо си или някой от нас.
За да започне детето да си организира времето само първо трябва да му се даде възможност за това и то да бъде стимулирано в тази насока. Мисля също, че е важно с тези опити да се започне навреме.

Навреме, навреме, и то май е от първи клас или предучилищна, ако я кара в училище.

Браво за плуването. Ама аз като чуя само плуване, и ми става нещо студено и мокро. Моите са повече по изкуствата, но пък е доста шумно. Добре, че комшиите са разбрани хора.

Как студено, вътре е сауна. Освен това след басейнчето играем билярд, понеже до него има такива екстри, има и фитнес, и солариум, и масаж, но синът не се възползвал от тези благини /все още и до колкото аз съм информирана /- освен билярда, него го е играл. Пием си кой кафе, кой- други работи. Цяло лято ходихме по топлите басейни, а Овощник ни беше любимото място за релакс.

Благодаря, момичета!
Не оставайте с впечатлението, че за мен луличките са най-важното нещо на света, но в момента те учат лулички. Значи трябва да се насочи цялото усилие и възможности на детето да се справи с тези лулички. След месец - два вече ще пишат букви - тогава ще е важно детето да положи старание в писането на букви. В края на годината обучението им ще изисква да пишат правилно, да знаят как и къде се поставят препинателните знаци - тогава ще е важно точно това. На всеки етап от обучението на децата в училище има нещо важно, което трябва да се усвои. Независимо дали са наклонени чертички и ченгелчета, или задачи с две неизвестни. За момента това е материалът, който се изучава. Не мога да кажа "не е чак толкова важно да пише еднакви лулички, по-важно е някой ден да усвои правописа", защото това е все едно да кажа: "не е толкова важно да усвои правописа, по-важно е да вниква в произведенията на Гьоте и Шекспир". Лошото е, че за да се достигне до някакво ниво на знанието, се минава по много стъпала - в този момент дъщеря ми се препъна в първото стъпало - чертички и лулички.
Занималня частна нямам под ръка, не се предлага тази услуга в училището, а ако съм на работа, кой ще я води другаде?
Да наема жена ми се вижда малко преливане от пусто в празно - аз трябва да работя по цял ден, за да си позволя да наема гледачка и да й плащам, а от друга страна да изпитвам вечно някакво угризение, че не съм до детето си - аз, неговата майка, а не някой чужд човек. Предполагам, че присъствието на майката в трудни моменти е по-успокояващо, отколкото на външен човек.
От друга страна детето е толкова скапано вечер, че направо заспива над тетрадката за упражнение - едвам успявам да я накарам да напише по 5-6 реда.
И най-важното - имам и син, който е само една година по-малък от дъщеря ми - как да лиша и него от филмчето, защото сестра му не си е написала домашното, или как да я стимулирам да се упражнява, когато той в съседната стая се е отдал на развлечения?
Охххххххх!

Струва ми се напълно излишно да трошиш толкова нерви поради съмнения, че един ден дъщеря ти ще пише грозно. Аз в първи клас бях трагичен случай, в началото се стараех - ми не се получаваше и престанах. В четвърти клас, като навлезе модата на лексиконите положих много усилия и значително си подобрих почерка. Сега пак е трагичен, но изобщо не ме вълнува - като се замисля ми се налага да пиша ръкописно точно 2-3 пъти в годината, при подаване на декларации и пр. - всичко останало пиша на РС-то, а шрифтове не е като да няма. Та задай си и този въпрос: Когато дъщеричката ти порастне дали изобщо ще и се налага да пише ръкописно? 

ПП. Много е некрасиво да наричаш детето си "мърла" 

Защо дъщеричката ти е "скапана" вечер? Какво толкова я измаря? Часовете в училище не са много, нито са трудни. Да не би да има други проблеми?
Миналата година моят син чакаше само да си дойде от училище, да си напише домашните и- не го търси, излизаше на вън и се прибираше вечерта.
Между другото нашата класна винаги е казвала на родителите, а и аз това знам от баща си- на детето не следва да се дава много работа, дава се малко, но всеки ден, което е по- добре от много, но не постоянно и много по- добре от много и постоянно /последното е най- вредно/.

Не се тормози толкова. Първи клас си е огромен стрес за детето. Някой деца им трябва повече време да се напаснат на новата обстановка. Дай й почивка. Щом ходи на занималня ще е съсипана естествено, то това си е пълен работен ден с нови хора, нови деца, нови изисквания, седене на чин по цял ден.
На твое място няма да я карам да се упражнява през седмицата изобщо, нека си ляга рано, да няма никакви грижи няколко седмици докато се поосвести. Винаги може да се упражнява събота и неделя по полвин час сутрин - напълно е достатъчно.
Ще наваксате с красивото писане после, а ако нещата не вървят добре все ще можеш после да напуснеш работа и да се посветиш на обучение.

Това наистина е кофти. Минах по този път, много е сложно.
Стремях се големия да се упражнява, докато малкия все още е на детска градина. За събота и неделя давах на малкия една тетрадка и той да пише и така. В предучилищната група се учат да пишат.
А за грозните чертички и лулички, не се връзвай толкова, и ние бяхма така, оправят се!
Дребния, докато реши с коя ръка да пише, ако знаеш какви "крокодили" имаше в тетрадките... И през ум не ми е минало да напусна работа, не мисля че това би могло да помогне. А и това все още е първата седмица, не си прави генерални изводи! Ще се оправи детето!

Наричам я така гальовно и на шега, разбира се. Дори понякога й казвам "идиотче мамино", но това не означава, че подценявам детето си или пък имам лошо отношение към него.
И не ме притеснява краснописа, а липсата на интерес и желание да усвоява това, което учат в момента /сега са чертички и лулички, утре ще е синтактичен разбор на изречение и задачи с две неизвестни/.
Уморява се, защото става доста по-рано отколкото е свикнала, след училище ходи на занималня, а в 5.30 часа, когато я вземам, задължително малко играе в градинката. Това, грубо сметнато, са си 12 часа на крак и в по-голямата част от тези 12 часа учи, а не играе.