Работна тема писма

Ами, мили "лястовици бяли", това с агитацията се оказва най-трудоемкото и отчайващото. Иска здрави кепенци на очите, инак човек може да се поболее от безсилие.
Но те, хората не са виновни.
То ни е предадено в наследство - от родителите, на тях от техните родители и така някъде до Самуил, че и назад.

Няма да се давате!
Ако не друго, бъдете сигурни, че тази борбеност ще предадете и на децата си. А това е повече от богатство!

Фокси, абе тука чета една, две точки почти съвпадат с тези, които бях изложила като искания. Но по другите, които ефективно могат да намалят броя на тези деца в институциите - ни вопъл, ни стон.
Ти как го разбираш това "развиване на капацитетът на органите, включени по процедурите по осиновяване"?

Маме Галя, да не те разбере криво някой с тия непривични дейности? Ама щом е за добра кауза, айде, нейсе! 

В името на каузата 

Сега метнах едно очо на петицията...след два дни, има цели 817 подписа...не знам, с парен чук ли трябва да ударят тази нация или какво? Егати и летаргията.

Момичета чак сега успях да седна да гледам филма, иначе петицията сме я подписали и препратили където на когото мога.Не можах да изгледам целия филм защото прекъсна на средата и вече не мога да го пусна.Но от това което видях направо съм потресена и нямам думи.И всичко това в наши дни под носа ни.Чувала бях че някъде са лоши условията но като това  .Колко заблудена съм била.


Ами и аз съм като нея.С друго като не мога поне се опитвам с агитация.
Имам въпрос .
В клюкарника май четох за митинг който ще се организира в София.За съжаление не всеки може да отиде до там,например ние а искаме да го подкрепим.Но няма ли как и в другите градове да се направи едновременно / като даскалите/.
Ако има някакви координати в Русе на ДБМ може да се опита да се направи нещо.Имам позната в местния вестник, която би ми помогнала за връзка с медиите.
Ако има нещо пишете ми, насреща съм да помогна с каквото мога.

Моля ви някой да оправи нашите снимки в албумите.Аз съм ги сложила и в двата и в snimka  и в multi.

Пиша със сълзи на очите.С много мъка и сълзи изгледах филма докрай.Господи, смили се над тези невинни души .За втори път в живота си виждам такъв ужас и очите ми не могат да повярват.
Като ученичка играех народни танци и ходихме на турне в Полша.Там ни заведоха на "екскурзия" до концлагера Освиенциум.Бях шокирана - газовите камери стаите куфарите на хората и имаше снимки , много снимки.Там видях това което се беше случило преди толкова години с над 6 милиона души.И този филм ме върна към този кошмар.Кого трябва да шамаросаме.Непростимо е в наши дни да съществуват такива места.
А тези деца, за мен са най-силните деца - аз не бих издържала на болката която понасят.
Ние тук пишем за нашите болки  от това че не можем да бъдем биологични родители и други разни неща.На фона на тяхната болка чак ме е срам да кажа колко съм изстрадала.
Някъде днес прочетох коментар че може би е по-добре тези деца да не пораснат/ Господ да ме опази ,че казвам това/ за да не попаднат в домовете за възрастни, където положението е същото.Със съжаление ще кажа че може би така за тях ще е по- добре.Това тяхното не е живот.Дано за в бъдеще такива деца да има по-малко, но нека за тези които ги има да направим всичко възможно да улесним живота им.Ако ще това да ни отнеме години.
Дойде ми една идея.Предаването на Гала "Пълна промяна" защо вместо да помагат на разни баби да се върнат десетилетия назад, не вземат и не поемат някоя операция на тези деца.Видях и такива на които по този начин може да им се помогне.Например Диди както я наричат.Тя имаше дефект в говора - може би е поправимо.Тя засега разсъждава адекватно, но както каза мисля че социалната, тя може и да полудее ако остане там и продължат да я лъжат.
Простете стана дълго ,но толкова неща напират в главата ми.
С каквото мога винаги ще съм на разположение да помагам.

Закачам се за Фоксче, че ми идва точно цитата.

1) Не съм много съгласна със "запазване и развиване на идентичността (етническа, религиозна, културна и др.)"

Това ще да го е писало някое юпи, което дете не е и виждало, камо ли да е отледало, а най му иде да превежда и синхронизира ..., пък и бая воеяжи, гледки и пари от командировки е усвоило

Да има инфо детето и то след определена възраст безусловано -ОК, ама насила да се запазва, та чак и доразвива ..., хайде, моля ви се.

Религиозната и културна приналежност идва вследствие на дълъг процес на съпреживяване.
Аз съм такава, каквото е семейството ми, ям това, на което вкусно ухае къщата ми и на което бабите ми са ме учили, техния Бог е моя Бог, защото в мигове на мъка или нерешителност него съм търсила и на него съм се оповавала, културата на обитаване на детето е като на семейството му, то друга няма къде да види и така изкуствено някой нещо да ви задължава - НЕ.

Против съм и изкуствено да се поставя едва ли не граница - над 18 г. на детето да му се втълпява, че е очаквано от него едва ли не да си смени и възгледите и религията и всичко.
Осиновяването като правен институт няма нужда да се лашка като махало на часовник от пълното отричане на значимостта на био-произхода до противоположната крайност !!!!!

Като порастне, ако толкова иска (но не да му се натрапва от всякакви медии и писания, че се очаква нещо да избира, променя и т.н.), детето да избира каквато вяра или без бяра и каквато култура си иска , а и пластични хирурзи  , ама ако си европеец, а детето с био-родител от някоя екзотична страна (усвоявал у нас науките, например) с банани около кръста ли ще танцувате, бе мами ????

Аааа, може на татковците това да им хареса, ама детето ще се шашне, брей.

Мисля, че дете, попаднало при нормални осиновители,  (емоционално, психически и пр. здрави иамам предвид) след време като научи, евентуално, че е от заченато и родено от хора от различен етнос и култура и религия, би гледало на описанията на тези нови неща (религия, етнос, обичаи и т.н.) както турист гледа обясненията на екскурзоводите като е на екскурзия в далечни дестинации - интересно му е и възприема просто какви чудесии има по белия свят.

2) За мен като професионалист е крайно неудовлетворително формулирането на някои от исканията в петицията, въпреки, че я подкрепям за да съм солидарна с вас.
Как може искането за едникратен платен отпуск за осиновяване на дете, независимо от възрастта му, да е като последно предложение в края на една от точките, колято е посветена на темата за изоставянето.
Ако това (платеният отпуск ) не заслужава да я ясно казано и да си има отделна точка, не знам кое заслужава, след като това е единственото ясно и реално изпълнимо.

3) Какво разбирате под "да се съкрати срокът за отказ"? С колко да се съкрати ? А подписалите наясно ли са колко е минималният сега?
Казвам - 14 дни е.
На колко смятате, че следва да се съкрати за да е разумен срок според вас?

4)С тези обаждания на майката и периодична демонстрация на интерес се започват нови отброявания в сроковете. (За различни от предишната точка говорим).
Бих предложила въпреки тези прекъсвания на броенето на срока да има общ срок, който не мойе да бъде повече от един определен разумен срок. Че то докато проявяваме хуманност към майките, детството на детето ще мине и то ще си плати за хуманността ни към възрастните - родили, но несиурни дали са достатъчно стабилни да си гледат детето.

МОЕТО ПИСМО:

     Не съм добър списовател, не ставам за писане и затова нямам писмо с конкретни истории, а и не искам личните неща на хората, които са ми се доверили, да пъстреят тук и там от мое име. Те, ако искат, могат да си напишат.

Моето писмо е  до жените, на които Господ е дал дара, да се заражда у тях  живот, и е насочно към превенцията. Само тя има 100  % успех.
След като децата са вече пуснати в месомелачката: предчувствие за смъртоносна опасност и вечна раздяла докато си в корема на мама, изоставяне, безсилие, ужас, самота ... другите мерки идват със закъснение, за жалост.
Осиновителките в преобладаващата си част са прекрасни и обични жени, но идват на един по-късен момент по волята на Съдбата.

Та бих казала на жената, преди да пристъпи към непредпазлив секс, само две неща:

   1) Мило момиче,  може в  определени моменти да си  нещастна и да си убедена, че за света си никой , но след необезопасен секс е вероятно да се роди човек, за който е повече от сигурно, че ти ще си целият свят.
Ако не си в състояние на му предложиш свят топъл и спокоен, няма никаква причина да правиш необезопасен скес.

  Децата на загиналите и умрелите от болести майки няма да са дамгосани от болката да са изтръгнати от установения с хилядолетия нормален живот, който имат даже и бебетата на животните (в миговете на най-голяма нужда и готовност да приемеш безусловната любов от мама когато си новодошъл на света) по волята на собствената си майка.
  Не се заблуждавай и сравнявай с тези майки. Разлика между вас е пропаст, която не се запълва с нищо. Във всяка клетка на техните деца не се е запечатило това, което вашите са попили.

  2) Никой мъж не ти е виновен. Ти си отговорна за това, какъв баща си избрала за децата си в по-голяма степен от мъжете.
Е, то е ясно защо. Дарът, да създадеш и износиш нов живот, върви с добавка - изисква отговорност. Ако имахте равна отговорност, Господ би дал възможност и на мъжа да ражда.

  Извинете ме момичета, т.е. жени, ако с нещо съм ви засегнала, но кой да ви го каже, ако не ние - десетилетия заплащащите за вашия минутен необезопасен секс.

Това писмо е моят принос  децата по домовете да стават по-малко.
Усилия към превенцията, а не само към лекуването на това зло - изоставянето на деца.

Едно момиче да помисли и да не се зачене едно нещастно дете  -  би било голям успех на това скромно и изстрадано писъмце.

 

П.С. Знам, че трябва да се прати на определен адрес, но нямам сили.
Ако го намирате полезно за вашата кауза - пратете го от мен. Ако не - да остане тук.

Абе хора, вие не спите ли бе  ? Е, аз си лягам рано, че много ми се доспива, ама..... какво да направя - най-вероятно от сряда натам няма да е така  .
Сега ще ходя и при Исето, ама искам преди това да хвърля две-три неща:

Дар за мен - нещата в стратегията са много общи, но тя ще се гледа в МС края на октомври, така че ако искаме да се опитаме да ги направим по-конкретни сега е момента, защото иначе ще я приемат и край - така мисля.

Мираета, личи си, че си юрист,  по т.2 ще ти отговоря - добре че изобщо включиха нещо за осиновяването в тази петиция и добре че беше Дар за мен да го пробута, че можеше и да го няма, така че ние сме доволни, че и това го има, а т.3. и т. 4. са изключително важни - точно това е проблемът - майката се обажда по телефона и всичко започва отново. Мариета, имахме предвид, че трябва да се съкрати срокът в който не е потърсено детето, но твоята формулировка според мен е по-добра - няма потърсено, непотърсено, да има срок да се вземе и ако не се спази да се вписва за осиновяване. Ох, ще ми се и да можем някакси тези две дела преди вписването да засегнем - да ги няма или да се сведат до едно, но юрист трябва, хора (Мираета ?). Аз все си тъпча около това забавяне, извинявам се за което, но мен то най-много ме засегна. Сигурна съм, че има и други, много по-важни неща, не ги отричам в никакъв случай.

провокирана от поредния случай, в който "майка" рои детето си в тоалетна , към първата точка в предложенията на ДарЗаМен, не е лошо да се добави изискване за автоматично отнемане на родителските права в такива случаи, а те не са малко.
Това дете сега май няма никакви шансове да бъде осиновено.
Аман вече

Защото, Мираетке, докато се писа тази петиция:

1. Не се появи и един юрист, за да размята правилно исканията или да ги формулира правилно
2. Защото тази петиция е писана в Клюкарника основно от ДБМ и други, мисля, че общо трима осиновители се явиха там, да си кажат болката
3. Защото и до последно не се разбра - тази петиция за кой е? За децата в Могилино, за институциите като тази в Могилино, изобщо за децата...


Както и ти, макар и несъгласни с доста от текста и начина, по който е изложен, подкрепяме всичко, което може да работи в някаква полза на децата.

Моля ви, да обърнете внимание на това.
Ако ви е възможно, опитайте се да привлечете и получите съгласието на повече такива.
Идеята ми е да добавим като текст във всяко писмо:

С подкрепата на:.................

И, разбира се, ако до тогава някой юрист ни помогне да формулираме по-добре нашите искания...би било прекрасно писмото да завършва и с тях.

От мен за сега има една фондация. Ден преди срока, ще ви дам името й.

Ти си ни борец и, слава Богу, че те има.

Само да не помисли някой, че критикувам теб или когото и да било другиго.

Изразявах само мнението си.

А за теб много 

Защо мислиш, че няма шансове ?

щото докато открият майката да даде отказ, ако даде...................детето ще си седи някъде.

мираеткеееееееееееееей. не се скатавай. имаме работна среща в неделя. трябва ни юрист. приеми го като комсомолско поръчение