Работна тема писма

Аз обаче имам малък проблем със снимките - оригиналите са на служебния ми компютър, а аз съм в болнични, така че първоначалната снимка също е минала през снимка.бг, от където я свалих, за да се изрежат очите

Толкова съм горда със себе си .Качих снимки и на двата сайта.Но ще помоля който може да и на двете места да ги оправи, но само тези дето са в цял ръст.Предварително благодаря.
Колкото до писмата направо незнам какво да напиша и как може за толкова години да го напишеш на няколко реда, ще видя обаче какво мога да направя.И после на мейла от 1 стр.ги пускаме нали.

Днес си напълних главата с глупости и мразя компютъра, ако ми мине до довечера ще ги кача и на новото място.
Ако не съм се отсърдила на компютъра /той пък какво ми е виновен за глупостите на Социалното министерство така и не разбрах/, ще ги кача в неделя вечерта.

Обяснете, моля, на провани като мен къде да изпратя писмото, ако все пак успея да напиша такова .Бих искала и да видя албума с очите,ще помисля как да изпратя снимка. 

Аист, най-първия пост в тази тема дава отговор на въпроса ти.

Ох, така написано звучи грубо, а аз просто съм лаконична, моля не търсете вложени чувства.

Тъй като скоро подадохме документи за осиновяване, няма кои очички да кача. Но си мисля дали да не кача моите очи те също са тъжни, защото очакват онези малките тъжни очички.

За първи път в живота ми, започвам да се чувствам безсилна с думите.
Исканията, които изложих (позволих си да го направя, надявайки, се следите темата, чийто линк се намира в тема от нашия форум "децата, които никой не иска) и се надявах да ги коригирате, допълните, дискутирате.
Ето ги:

1. Строго фиксиран период за отказ от родителски права при явно непроявен интерес към детето или липса на доказуеми факти, че такъв не може да се приложи за момента.
2. Механизъм, по който, за децата получили такъв, да се оформят максимално бързо документи и съответно вписване в Регистъра.
3. Да има задължение от страна на биологичните родители, при даден отказ от тяхна страна, да оставят максимално пълна и точна информация за произхода, наследствени заболявания и друга полезна информация за психическото и физическо здраве на детето.
4. Да се задейства програма, в която бъдещите кандидат - осиновители да се запознават обстоятелствено със спецификите на отглеждане на децата отраснали по институциите, съобразно възрастта, периода на престой, специфични заболявания, не на последно място - етноса. Навсякъде, не само в някои избрани общини.
5. Кандидат - осиновителите, без изисквания за здравословно състояние, да се ползват от преференции, според тежестта на заболяване при детето, било по време на процедурата по осиновяване, както и в следствие - медицинска помощ, медикаменти, професионални асистенти и т.н. - всичко, което би могло да облекчи отчасти отглеждането на едно дете със специфични заболявания.
6. Както в някои други страни, кандидат - осиновителите, заявили, че желаят да осиновят дете над 5 години - да се ползват с предимство при разглеждане на докладите.
7. Задължително майчинство, независимо от възрастта на осиновеното дете (също по образец на други страни).
8. Задължително в ДАЗД, своевременно да информират хората за законовите възможности за отглеждане на дете, лишено от родителски грижи и всички произтичащи от това събития.

Дали са юридически издържани? Надали.
Дали са реални, според мен - да.

Статистиката, за която се споменава я има и в бг-мама, любезно предложена от БАОО. Гугъл, момичета, просто е. (Извинете хапливостта). Тя обаче включва данни, само до 2005 година.

Ето положението относно международните осиновявания, доста добре поднесено от една журналистка, по-разбираемо е от нормативните документи: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2605&sectio … =5&id=0002301


Друго какво? Да. Дайте да дадем. Ми добре, хайде да започнем просто - от професиите. Кой какво може да даде:
Аз съм преводач и редактор с италиански език.
Мога обаче да работя и с графични програми.
Рисувам доста добре.
В сферата на правото съм профан. Аполитична.

Приятелят ми е компютърен специалист.

Значи по горните идеи, с какво можем да сме полезни, освен с набирането на информация (това всички го умеем), преводи, текстове, рисуване на лозунги и груба физическа сила?

Като говорехме за координация, имах предвид именно това, всеки да поеме по нещо и стриктно да го стори. Аз дотук инвестирах повече време в приказки и мятане от едната в другата тема, отколкото за ефективна работа.
Писала съм и до Дарик радио, привлякох издателя си и неговата фондация към каузата ни, който ще осъществи и колажа. Чакам обаждане и за тематично телевизионно предаване.

От мен за сега е това.

Дар за мен, следя темата в Клюкарника и знам, че ти си единствената, която се опита да постави искания там, което ти прави чест и не прави чест на мен например, но не считам, че съм достатъчно хммм не намирам думата... за да мога да защитя там това, което ние тук искаме, за разлика от теб, но.... въпреки всичките ти писания там, направени по страхотен начин, за което ти се възхищавам, не виждам "файда", освен това не видях на тях да им е особено нужна нашата подкрепа, като казвам, че не искам да се делим на ние и те в никакъв случай, просто въпросът ми е, дали не е добре да си направим едни наши искания - описаните от теб покриват доста голяма част от тях, да се говори с БАОО в подкрепа на писмото на ДБМ да излезе и от тях едно писмо с искания на осиновителите и ние да подкрепим него.
Това, което се опитвам да кажа е, че се притеснявам, че на ДБМ не им пука за нашите желания. Най-вероятно те са прави, понеже гледат нещата отгоре и виждат всички проблеми в домовете, докато ние гледаме само от страна на осиновители, но не мисля, че ще се съобразят изцяло с нас и хората от осиновяване, които толкова емоционално подкрепиха страхотната ти идея отново ще се сврът в черупките си. Защото всеки осиновител и всяко осиновено дете има своя болна тема, която иска да бъде засегната, а не е.
В никакъв случай не казвам да зарежем инициативата, нито да не се включим в инициативата на ДБМ, просто да обмислим как най-добре да го направим.

А между другото доколкото си спомням и на теб някой ти беше отговорил, че е добре да имаме конкретни искания и конкретни цифри, а може и да бъркам

За правото мисля, че има кой да ни помогне, но за сега си трае.

Значи по горните идеи, с какво можем да сме полезни, освен с набирането на информация (това всички го умеем), преводи, текстове, рисуване на лозунги и груба физическа сила?
Тук се страхувам, че повечето освен физическа сила друго не можем да дадем, но ми се ще да направим поне масовка и според мен започва да се получава.

Съгласна съм, Фокси, просто нямам думи да ти кажа колко съм съгласна и колко го разбирам.

Но в името на децата, трябва да преглътнем и да се подкрепяме, независимо  всичко.

И, ако не стане от раз, ще стане от стотния път. И, ако този път осиновяванията са на заден план, следващия - няма да е така. Просто имам нужда да вярвам, че няма да се отказваме, защото не всички живеят в тази ситуация. Но можем да им кажем, да им покажем.
Аз и по домове ходя и то не от днес. Виждала съм доста неща, но това, което видях с дъщеря ми...не съм го очаквала. Едва тогава разбрах...и продължавам да разбирам.
Та самите ние не можем да проумеем огромната разлика между децата и времето прекарано от тях в институцията.
Тук има няколко майки на деца, осиновени като по-големички и не смеят да отворят уста. Затова и другите няма да ни разбират. Защото ние искаме да живеем в тази романтична идея за осиновяването. Ако си го кажем - сякаш вече не е така хубаво. И боли.

А всъщност, всичко това е част от съвместния ни живот - и хубавото, и лошото, и болката, и радостта...

Едвам издържам да не постна писмото си в Клюкарника, наистина. Само заради вас се удържам. Не знам докога, обаче.

В два реда - с какво аз конкретно мога да помогна -
- английски, ако има нужда нещо да се превежда
- връзка с регионални медии - в Русе и региона
- коректорска и редакторска работа (това е което всъщност работя)
- занимавам се с деца с дислексия, съпътстващи състояния, хиперактивност (но това в случая май няма нищо общо)

За съжаление не мога да помогна с много. До сряда имам свободно време почти по 24 часа дневно, в което ако мога да върша нещо неспециализирано - давайте го. Друго за съжаление май не мога да предложа, но имам желание да помогна

Спомням си преди около 5 години, когато синът ми беше на почти 6 (осиновен е на 3 г.2 мес) една вечер гледахме снимки и той попита защо него го няма на снимките. Много добре знаеше че е осиновен и че е с нас от тригодишен, но му беше тъжно, че има снимки, на които той липсва. Обясних му, че са правени "преди още да го осиновим". Тогава той каза - "Защо се забавихте толкова много д аме намерите? Аз ви чаках и чаках и чаках..." Надя му отговори вместо мен по нейния си детски начин (тогава е била на - "Защото само си чакал. Ако беше плакал и крещял много -много силно, щяхме да те чуем и да дойдем по-рано". Борко се усмихна и каза с някакво облекчение "Добре, че поне ме намерихте. ТАМ не ми харесваше", а в очите му имаше толкова тъга...


Децата в домовете не могат да "плачат и да крещят много - много силно", така че някой трябва да го направи вместо тях.
Хубаво би било да сме повече - да се чуе по-силно, но...
Ако успеем да събудим поне един от онези там, горе... пак ще е победа

Попаднах на проекта на Национална стратегия за защита на детето 2007-2017 г., който ще се обсъжда от МС през октомври. Пускам частта, която касае осиновяванията:

"2. Осиновяване
2.1 Националните осиновявания да бъдат осъществявани по реда на останалите мерки за закрила с цел да се обоснове интереса на детето от осиновяването.
2.2 Приоритет за осиновяването на деца, български граждани, да имат българските граждани, а осиновяването от чужди граждани да е възможно, ако за детето няма подходящи осиновители български граждани.
2.3 Осиновяването да дава възможност за запазване и развиване на идентичността (етническа, религиозна, културна и др.) на детето както чрез избора на осиновители, така и чрез правна възможност за детето да получи информация за биологичния си произход. 
2.4 Да се развиват социални услуги за задължителна подготовка на кандидат осиновители и на деца, на които им предстои да бъдат осиновени, и за подкрепа на осиновители и осиновени.
2.5 Да се усъвършенства уредбата на осиновявянето като се: 1/ улесни достъпът на децата до осиновяване, ако това е в техен интерес, 2/ усъвършенства процедурата по осиновяване, като се търси баланса между необходимостта от подробно проучване и избор на най-подходящо семейство, и желанието за възможно най-бързо предоставяне на семейна грижа на детето и 3/ поддържане на национални регистри на децата, които подлежат на осиновяване и кандидат-осиновителите
2.6 Да се развива капацитетът на органите, включени в процедурите по осиновяване."

А ето и една интересна статистика (пак от стратегията):

"Деца, настанени в специализирани институции
Общият брой на децата в специализираните институции през 2006 г. е 8 653. В сравнение с 2001г. броят на институционализираните деца намалява с (3956) 31,4%.
Проследявайки данните от 2001 г. до 2006 г. може категорично да се каже, че се утвърждава трайна тенденция към намаляване броя на децата в специализирани институции, но въпреки това техният брой е все още голям. Намаляването на относителния дял на децата в специализирани институции спрямо детското население в страната е от 0,78% през 2001г. на 0,61% през 2006 г. 
Според резултатите от проведеното проучване от Държавната агенция за закрила на детето, най-голям е относителният дял на децата в специализирани институции, които са от семейства с един родител – 46% (или 3 958 деца). Безработни са родителите на 40% (3 460) от децата с много нисък социален статус и са в невъзможност да се справят с отглеждането им. Децата от многодетни семейства са 27% от настанените в специализираните институции (2 328), следвани от децата, които са изоставени или подхвърлени от своите родители – 15 % (1 322) и децата, на които единият родител е починал – 8,6% (742). Пълни сираци са 2% от настанените в специализирани институции или 174 деца. В специализираните институции се намират 159 (1,8%) деца, родени от непълнолетни родители – майки под 18 годишна възраст.
През 2006 г. се увеличава и броят на децата на чужди граждани и бежанци, настанени в специализирани институции в България с 56% спрямо предходната година. През 2005 г. те са 62, през 2006 г. вече са 97. Подобен проблем съществува и в останалите страни-членки на Европейския съюз и е предмет на специални мерки в социалната политика.
Националното проучване на ДАЗД показва, че през 2006 г. повече от 80% от децата, намиращи се в специализирани институции, имат семейство и са настанени поради невъзможност да бъдат отглеждани в семейна или близка да семейната среда. "

20% от 8 650 не е малко - 1 730 деца ги смятам аз, но от тук трябва да се отделят децата без отказ, децата със заболявания и др. специфични случаи.

Мили мои, имам огромно желание да бъда полезна с нещо конкретно и аз, но в момента нямам идея с какво точно мога да бъда.  Далеч съм от вас (с което отпада помощта с грубата физическа сила), в изкуствата не ми е силата (така че и с агитациони материали не мога да помогна), английския ми съвсем не е на перфектно ниво, а за набирането на информация - нямам време дори да опитам, за съжаление (имам някои и други семейни проблеми от здравословно естество, които за съжаление отнемат почти целият ми ден).
Иначе - опитвам се да правя съпричастни, колкото е възможно повече хора към нашата кауза, но имам чувството, че се сблъсквам със стена от апатия и безразличие. Да-а, трудно се прокарват идеи с некомерсиални облаги. Но, не се отказвам аз!!!

Ще помагам с преводи от и на английски, машинопис на български и английски и наличие на средно добра компютърна грамотност.
При нужда и с непривични дейности мога да се занимавам - просто казвайте какво трябва да се върши и готово.
И за груба физическа сила върша работа - поне габарит имам.