Миналата пролет случайно видях снимката на едно око и сълза и кликнах на публикациите. Не можах да спя след като прочетох за малкия Калоян. След няколко месеца попаднах на видеото. Нещо ме тегли към това дете, което е на небето сега. Не знам защо. Той е напуснал тази земя 8 дни, след като се е родил моят син. Тия дни бяха много трудни и за мене, но малкият човек се пребори. Понякога си мисля за Калоянчо и си поплаквам...
- Публикувана: 29 септ. 2007, 20:53 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2011, 22:15 ч.
Почивай в мир Калоянчо на Искрица Надежда!
за теб мъничък, нежно и чисто като душата ти... 
Мила ми Искричке, дано днес не влизаш във форума и не четеш... Дано животът те е грабнал в прегръдките си и те вихри в танца си. Коки е завинаги както в твоето сърце, така и в нашите, а там е почитан всеки ден и всяка минута и месечините от напускането му просто нямат значение. Болката е тук всеки ден, ръка за ръка с радостта.
Прегръщам те силно!
Коки, детенце, най-ефирните целувки и прегръдки за теб!
Прегръщам те силно!
Коки, детенце, най-ефирните целувки и прегръдки за теб!
Здравей, мое нежно дете, мой Калоянчо!
Пиша ти писмо, защото ти замина за една далечна и непозната страна!...
Иска ми се да имах вълшебна пръчица, с която да променя съдбата и да върна времето назад...Иска ми се...но това се случва само в приказките! А аз живея в реалността.
В тази реалност, в която, ти мое дете, вече не си до мен. Две дълги, празни и болни години...Продължавам да живея, да дишам, да се усмихвам дори! Продължавам да участвам в театъра, наречен живот, защото моята роля явно още не е приключила.
Но вече всичко е различно. Много пъти съм чувала изтърканата фраза, че времето лекувало. Няма такова нещо! Не и за тази болка! Тя е неизличима и времето само я прави по-силно осезаема и обвива, като с пипала на октопод душата ми!
Не спирам да се питам къде замина, Калоянчо, опитвам се да си те представя как би изглеждал сега...колко ли си пораснал?...Знам, че вече си добре, знам...В твоя свят няма болка и всичко е красиво. Болката е тук, на земята!
Не се сърди на мама, че не спира да те търси! Често идваш в сънищата ми - красив, като ангел. Разхождаме се из прекрасни зелени градини, пълни с цветя, говорим си и се смеем. Така не ми се събужда след такъв сън...
Боже, колко боли, че те няма! Гледам снимките ти и имам чувството, че ако протегна ръка, ще те докосна...помня всичко...Ръцете ми сега са празни, а така копнея отново да те притисна до сърцето си, дори да е само за миг...
Не искам да плача, не искам да ме виждаш все тъжна, но сълзите не ме слушат, сами се стичат, горещи и различни от всички други сълзи...като въгленчета парят лицето ми...
Бяхме неразделни, детенцето ми! Ти ми донесе толкова много светлина, показа ми какво е истинска и безусловна любов, научи ме да бъда по-добра, научи ме да се боря! Толкова много ми липсваш, моя звездичке!
Знам, че раздялата ни е временна и ще бъдем отново заедно някой ден! И отново ще те държа в прегръдките си. Времето е просто миг, илюзия...
Ще се опитам да запълня този миг пълноценно, ще се опитам този миг да е стойностен и да дам най-доброто от себе си, ще обичам хората, ще вярвам в доброто, ще мечтая, ще живея заради теб...така, както ти ме научи!
А ти...винаги ще бъдеш част от този мой живот, защото си в сърцето ми и оттам няма как да си тръгнеш, Коки!
Обичам те, мое малко момченце! Завинаги!
Мама
Пиша ти писмо, защото ти замина за една далечна и непозната страна!...
Иска ми се да имах вълшебна пръчица, с която да променя съдбата и да върна времето назад...Иска ми се...но това се случва само в приказките! А аз живея в реалността.
В тази реалност, в която, ти мое дете, вече не си до мен. Две дълги, празни и болни години...Продължавам да живея, да дишам, да се усмихвам дори! Продължавам да участвам в театъра, наречен живот, защото моята роля явно още не е приключила.
Но вече всичко е различно. Много пъти съм чувала изтърканата фраза, че времето лекувало. Няма такова нещо! Не и за тази болка! Тя е неизличима и времето само я прави по-силно осезаема и обвива, като с пипала на октопод душата ми!
Не спирам да се питам къде замина, Калоянчо, опитвам се да си те представя как би изглеждал сега...колко ли си пораснал?...Знам, че вече си добре, знам...В твоя свят няма болка и всичко е красиво. Болката е тук, на земята!
Не се сърди на мама, че не спира да те търси! Често идваш в сънищата ми - красив, като ангел. Разхождаме се из прекрасни зелени градини, пълни с цветя, говорим си и се смеем. Така не ми се събужда след такъв сън...
Боже, колко боли, че те няма! Гледам снимките ти и имам чувството, че ако протегна ръка, ще те докосна...помня всичко...Ръцете ми сега са празни, а така копнея отново да те притисна до сърцето си, дори да е само за миг...
Не искам да плача, не искам да ме виждаш все тъжна, но сълзите не ме слушат, сами се стичат, горещи и различни от всички други сълзи...като въгленчета парят лицето ми...
Бяхме неразделни, детенцето ми! Ти ми донесе толкова много светлина, показа ми какво е истинска и безусловна любов, научи ме да бъда по-добра, научи ме да се боря! Толкова много ми липсваш, моя звездичке!
Знам, че раздялата ни е временна и ще бъдем отново заедно някой ден! И отново ще те държа в прегръдките си. Времето е просто миг, илюзия...
Ще се опитам да запълня този миг пълноценно, ще се опитам този миг да е стойностен и да дам най-доброто от себе си, ще обичам хората, ще вярвам в доброто, ще мечтая, ще живея заради теб...така, както ти ме научи!
А ти...винаги ще бъдеш част от този мой живот, защото си в сърцето ми и оттам няма как да си тръгнеш, Коки!
Обичам те, мое малко момченце! Завинаги!
Мама