Дали не ми трябва психиатър....

  • 6 407
  • 59
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 883
Имала съм такива моменти, макар че имам 1 дете. И аз се бях засилила към психиатъра, но се оказа, че съм за ендокринолог. Консултирай се с джипито си, може да имаш хормонални проблеми. Моите симптоми бяха нервност, треперене на цялото тяло и най-вече на ръцете, загуба на килограми, обилно изпотяване.

# 46
  • Primum non nocere !
  • Мнения: 1 526
Хиперфунция на щитовидна жлеза, нали?
Ако някой е прочел постовете ми, ще види ,че никъде не съм поругала хомеопатията.
Тя е възникнала преди 200 и точно тук в Германия. Но никъде не се практикува като първоцел,, тя е придатък на медицината, затова се нарича и артернативна.Друг е въпросът, че при нея оздравяването се дължи на 90% сугестия/ самовнушение/.

Правете си рекламата/ визирам Илиана и Александър/,колкото си искате, но не забравяйте ,че лечението от хомеопат, може да пропусне органично заболяване.Давам пример, възрастен пациент с инконтиненция ,лекуван от хомеопат за хипетрофия на простата, потърсва лекарска помощ,когато е твърде късно. Оказва се с карцином на простата и метастази.
Им им, за коментара ти че няма открит метод за лечението на болести, няма да коментирам.Толкова ти е здравната култура.

# 47
  • София
  • Мнения: 2 217
Да ви кажа така се заплеснах да чета полемиката в темата, че забравих за проблема си напълно за около 15-20 минути Joy
Сериозно, мненията на всички са ми ценни и мили - всеки е искал да ми помогне и споровете възникват не защото някой от вас иска да се докаже пред другите, а защото колкото и чужд човек да съм, на всички ви се иска да не допусна грешка, с която да се унищожа съвсем. Според мен затова става така и в много други теми....
Може де се окаже, че наистина ми трябва комбинация от медицини - класическа и алтернативна, защото аз по принцип от дете съм доста лабилна емоционално.
Така че, явно ще действам ширикиспектърно Wink

# 48
  • София
  • Мнения: 1 783
Им им, за коментара ти че няма открит метод за лечението на болести, няма да коментирам.Толкова ти е здравната култура.

Ако беше прочела внимателно, това което съм написала, щеше да разбереш, какво имам пред вид. "Абсолютно" е употребено в смисъл на "идеален".
Колкото до ниската ми здравната ми култура, тя се базира на доста години учене и специализация. Аз не обиждам никого , независимо дали ми харесва мнението му или не, ще бъда благодарна, ако ми се отвърща със същото.

# 49
  • Мнения: 1 559
Алекса, радвам се, че темата те е откъснала от проблема ти поне за малко.  Grinning

Шехи, разбрах колко си наясно що е хомеопатия и как действа тя. ooooh! Пред твоето тълкувание и Ханеман (бащата на хомеопатията, нали си наясно кога и как е възникнала хомеопатията уж) би останал безмълвен. Shocked

Хомеопатията е алтернативна медицина ("алтер" = "друг"), защото подходът към здраве и болест, както и методът на лечение са различни от тези на конвенционалната медицина, а не защото е "придатък на медицината". hahaha Това за придатъка ще го запомня, развесели ме.

Лечението от хомеопат не може да пропусне органично изменение, ако хомеопатът е достатъчно кадърен и съвестен, а пациентът -достатъчно искрен. Нямам представа по каква причина хомеопатът, за когото пишеш, не е потърсил консултация с уролог. Не мога да коментирам случай, с който не съм наясно.

Много интересно на какво си правя реклама при положение, че нямам практика като хомеопат...Какво точно си рекламирам? newsm78

# 50
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Шехи
Цитат
...тя е придатък на медицината, затова се нарича и алтернативна...

  Нямам думи, просто съм заслепен от блестящата мисъл!  ooooh!

 Тук явно прозира вкопчване в Монопола! , който вече е започнал да се изплъзва...

Цитат
Друг е въпросът, че при нея оздравяването се дължи на 90% сугестия/ самовнушение/.

 - Какъв по-прекрасен лечебен метод, при който само с няколко капки дестилирана вода се вършат чудеса, да приемем че си права и е от "самовнушение" - дай Боже всекиму такова чудесно излекуване!, вместо алопатични лекарства с ужасяващи токсични "странични ефекти" Peace

# 51
  • Мнения: 4 414
Алекса, щом се чудиш дали имаш нужда от помощ, потърси я!
такива състояния не са безобидни, не само защото могат да са само върха на айсберга, но и защото влияят зле на бебето. 
аз бих оставила психиатъра на последно място.
от привържаниците на хомеопатията съм /може да ти помогне. на мен ми е помагала с натрапчивите ми мисли./, но няма да настоявам. мисля, че психотерапевт или добър психолог биха могли да ти помогнат, ако не си готова да се довериш на хомеопатията.
йога или чигун са също неща, които подобряват психическото състояние, а и са подходящи за бременни. казвам го от опит.

хайде да не превръщаме темата с спор за това какво може/не може хомеопатията/традиционната медицина. Praynig не може ли просто хората с положителенен или отрицателен опит от нещо да го споделят, без да се бият с другата страна и да водят теоретични спорове?!

# 52
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
 Алекса, хомеопатията е "нежната медицина" и би могла най-безвредно да ти помогне.  Peace

# 53
  • Мнения: 11
Това от което се нуждаеш е да разпределиш задълженията си (които те докарват до изтощение) между останалите членове на семейството.Оставяй ежедневните проблеми зад гърба си поне за 1 час всеки ден.Ти се нуждаеш от лично време и пространство и , ако не могат да те разберат просто оставяш тримата си мъже сами и се отдаваш на пазаруване , но за себе си или чаша чай с приятелка. От личен опит знам , че като изплачеш мъката си на приятелско рамо тя става поносима.Успех , миличка!

# 54
  • И тук, и там, навред....
  • Мнения: 755
Здравей, Alexa!
До болка познати ми звучат твоите мисли, чувства и желания! Имам една дъщеричка на почти 5 годинки, която съм чакала да се появи мн. години и до момента на раждането не се знаеше дали ще я имам....Е, слава Богу - след вс. премеждия тя се роди!
След време може-би от цялото натрупано притеснение, умора, неразбиране от най-близките и грижи по отглеждането й , в мен се натрупа страшна агресия. На моменти ме обхващаше такъв гняв, че ми е идвало да я пребия. Крещя, викам, удрям, а после се мразя до полуда, обвинявам се постоянно и плача, мн. плача!!!
Тя е трудно дете, а й никой не ми помага в отглеждането й. От както се е родила е постоянно само с мен и вече на моменти се дразним взаимно. Сега е по-голяма и е малко по-добре. Гледам да не се връзвам мн., мн., но като беше мъничка, направо изкрейзвах, та даже съм я заключвала в нейната стая, за да не я пребия  Embarassed
Чувството е ужасно! Embarassed Това влияе и на детето!
Др. седмица имам среща с психоложка, чувствам, че имам нужда от това/макар и позакъсняло/.Просто трябва да поговоря с някой страничен човек, а не с приятели  Tired Надявам се да ми помогне поне малко  newsm78
При теб са се насъбрали мн. фактори, но вярвай, че си силна и ще се справиш! Това е душевна криза, а тя е състояние на емоционални и психически стресове!
Чувство на самота, неразбиране, страх, безполезност и безпомощност ме мъчат и мен, но вярвам, че любовта към дъщеря ми е мн. по-силна и ще успея да мина през това изпитание!
Вярвам, че и ти ще успееш да го направиш! УСПЕХ!  bouquet

# 55
  • Мнения: 5 228
Момичета, това са сериозни проблеми, с които ако не се работи, се задълбочават. Не забравяйте, че колкото е мъчително за вас, толкова е мъчително и за близките ви, особено за децата, които не могат да разберат защо мама е тъжна и ядосана. Депресивни състояния не се преодоляват нито с пазаруване, нито с разговори с приятели. Преодоляват се със сериозна терапия

# 56
  • Мнения: 4 414
това може да ти помогне също:
Цветолечение на д-р Бах

# 57
  • Мнения: 243
Здравей, Alexa!
До болка познати ми звучат твоите мисли, чувства и желания! Имам една дъщеричка на почти 5 годинки, която съм чакала да се появи мн. години и до момента на раждането не се знаеше дали ще я имам....Е, слава Богу - след вс. премеждия тя се роди!
След време може-би от цялото натрупано притеснение, умора, неразбиране от най-близките и грижи по отглеждането й , в мен се натрупа страшна агресия. На моменти ме обхващаше такъв гняв, че ми е идвало да я пребия. Крещя, викам, удрям, а после се мразя до полуда, обвинявам се постоянно и плача, мн. плача!!!....

При мен положението е абсолютно същото, само дето ги имам две на куп...
Алекса, аз също съм мислила за помощ, но ме беше срам (честно казано) да си призная всичко това Embarassed Благодаря за темата. Сигурна съм, че помагаш така и на други като нас Hug

# 58
  • София
  • Мнения: 2 217
Дано сме по-малко бройки, които ги тресе тая тема Laughing

# 59
  • Мнения: 165
Момичета,темата е много актуална !По този начин всяка една от нас разбира,че проблема не е чужд сред останалите  Sad и това ме кара да мисля,че все повече хора са склонни да споделят без да се притесняват,което доказва,че не си единствен и не трябва да се срамуваш,а да потърсиш помощ!!!всеки сам да избере начина по който ще го осъществи,хомеопат,психиатър,психотерапевт и тн.........НО да си обърне внимание ,а не да го отлага защото със сигурност знам че от самосебеси не минава.Аз го имам същият проблем като на авторката,със същата разлика между децата само дето голямото ми е мома,а и не съм бременна Simple SmileПотърсих помощ от психиатър,заради себе си и най вече децата Peaceи искам да се справя докрай,защото много често се получава така ,че човек да не може да се справи сам !Казвам го от опит.Разбира се в твоето положение не можеш да взимаш антидепресанти,но след като родиш живот и здраве потърси помощ,не измъчвай душата си HugМного е важно разбира се и разбиране от близките.Защото трябва да се чустваш обичана и закриляна с хора около теб които всячески да помагат със грижите около децата.Понеже смятам,че повечето страдат всеотдайните майки,прегръщам те ,не се плаши.Мен лично много ме зарежда с положителна енергия,като си създам някакво разнообразие,лошото е ,че ,рядко ми се случва Sad

Общи условия

Активация на акаунт