От години съм на принципа да помагам само и единствено тогава, когато ме помолят за услуга - независимо кой, защото понякога непоисканата услуга може да се превърне в "мечешка". Или казано най-кратко, ръководя се от следните поговорки: "Пътят към ада е покрит с добри намерения" и "Няма ненаказано добро" - има много истина в тях.
Вършейки услуга винаги го правя заради себе си, без да очаквам някой да ми е благодарен, или да ми я върне. Чувствам се по-добре ако успея да помогна на някой.
В тази връзка си спомням преди години, когато бяха на мода "Тимуровските команди". Била съм 3-4-ти клас, когато със съучениците ми си бяхме направили такава групичка и ходихме да помагаме на възрастните хора. Ярък спомен ми е как видяхме възрастна жена, която се беше натоварила с много торби и се опитваше да пресече улицата. Всички се втурнахме към нея, грабнахме торбите от ръцете й (с намерение да й помогнем), а тя се изплаши и започна да ни моли да й ги върнем и да я оставим на мира
. Та така с непоисканата помощ.
Вършейки услуга винаги го правя заради себе си, без да очаквам някой да ми е благодарен, или да ми я върне. Чувствам се по-добре ако успея да помогна на някой.
В тази връзка си спомням преди години, когато бяха на мода "Тимуровските команди". Била съм 3-4-ти клас, когато със съучениците ми си бяхме направили такава групичка и ходихме да помагаме на възрастните хора. Ярък спомен ми е как видяхме възрастна жена, която се беше натоварила с много торби и се опитваше да пресече улицата. Всички се втурнахме към нея, грабнахме торбите от ръцете й (с намерение да й помогнем), а тя се изплаши и започна да ни моли да й ги върнем и да я оставим на мира
. Та така с непоисканата помощ. 
