18 СОУ в София с японски, китайски, арабски и фарси.

  • 168 248
  • 903
  •   1
Отговори
# 270
Ще следя темата с интерес. Може и да се регистрирам.

# 271
  • Мнения: 3 886
КОГАТО  чета такива неща започвам да се замислям за смянаааааааааааа Close

# 272
Искам да попитам има ли прием след 8 клас... миналата година щях да кандидатствам, но изпуснах срока за документите и сега съм в затруднение.

# 273
Ще има прием, разбира се.След 8ми клас-една паралелка, а от 1ви клас-2 паралелки.

# 274
  • Мнения: 565
А случайно да знаете дали има прием след 4 клас с английски език
И някой знае ли как точно става приема?

# 275
  • Мнения: 19
Не си стува да кандидатствате след 4 клас. В училището се обръща повече внимание на японски език, не че той е на ниво, а английския е оставен на заден план. Детето ми е 4 клас и го твърдя това, заради опита, който натрупахме през това време. Горчив опит...

# 276
  • Мнения: 497
Защо бъркате среден курс с гимназията? Японски между 5-7 клас не се предлага. При сина ми в 5 клас имаше като СИП персийски. Разбира се, изобщо даже не ми мина през ума да го запиша. Е, продължи това само първия срок...
Бимба, английския в средния курс е смешка и това е меко казано. За три години моето дете смени 3 учители - от трън на глог. Не сме разчитали ама изобщо на училищно обучение по ангрийски от първи клас.

# 277
  • Мнения: 3 479
Към майките, чийто деца не могат да четат гладко в 3ти клас:
Според мен колко бързо ще се научат децата да четат гладко след като са научили буквите и сричкуването, зависи изцяло от това колко често четат книги. Не мога да повярвам, че дете изчело задължителните списъци (това го давам като абсолютен минимум) след първи и втори клас няма да може да чете гладко?! В училище учителката трябва да научи децата на буквите, как се сричкува, как се четат препинателните знаци), свързването на думите в изречения, прочитане на кратък текст дори и не съвсем гладко. Оттам нататък трябва да се чете в къщи, за да се подобрява четенето и разбирането на прочетеният текст. Час по четене има само в първи клас (простете ако греша, обаче в момента нямам деца в начален курс). Във втори и трети клас текстовете би трябвало да се преразказват и да се задават въпроси по тях, а не да се упражняват децата в четене.
В случая и двете страни (родители и учител) са виновни - учителката, че не е дала указания на родителите децата да четат в къщи, а родителите, защото са чакали децата им да придобият техника на четене в училище. Това няма как да стане в час от 40 мин и в клас от мин.25 деца. На дете се пада по около минута и половина четене на ден и така няколко дни в седмицата.
Ако всяка вечер преди лягане детето чете по 10 минути под надзора на родителя, няма как да не напредне. През ваканциите естествено има повече време, затова се дава и списъка с книгите.

# 278
  • Мнения: 497
А има и проблем, наречен дислексия, така че мислете и върху това, ако детето е 4 клас и не може да чете и срича. Не е срамно. И известни личности го имат - напр. Том Круз (ако не бъркам).

# 279
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 148
Казабланка - не бъркаш освен него и Джордж Буш, и Дисней и са много известни личности. Има тема за дислексията в Деца с увреждания, там е заради трудната им интеграция. Но хванат ли цаката, те са с огромен талант в нещо - музика, рисуване, страхотни архитекти също могат да станат. 

# 280
  • София
  • Мнения: 62 595
Мен пък много ме дразнят учителите като се захванат с това гладко четене на глас. Четенето на глас не е олицетворение на четенето изобщо. Човек все си чете по един и същ начин, независимо дали става въпрос за четене на глас или наум. При четенето наум човек изговаря мислено думите, а при четенето на глас участват същите структури плюс гласовия апарат. Когато човек чете в зависимост от това колко умел четец е се връща по няколко пъти назад и препрочита определени думи или части от израчението, ако това, което е очаквал да прочете и е прочел не съвпада с това какво разбира от текста. Направете един експеримент. При положение, че не ви се случва често да четете на глас пробвайте да четете непознати текстове с различна трудност. Хващам се на бас, че няма да четете гладко, а колкото по труден и непредвидим е текстът, толкова повече ще се запъвате и ще се връщате назад. Та, четенето на глас се автоматизира, но се съмнявам дълбоко то да прави детето по-умел четец в сравнение с четенето наум. Просто четенето на глас е начин да се провери до известна степен как детето чете. Но това дали всъщност разбира какво чете се разбира със задаване на въпроси по съдържанието. Детето ще стане умел четец просто ако чете повече. С четенето на глас то просто използва и гласовия си апарат.

# 281
  • Мнения: 377
Fufu, за пореден път те засичам да даваш кардинално отрицателно мнение за цялото училище само защото твоето дете не е научило английски и не може да чете! Започвам да се замислям дали нямате някакви разправии с училището на лична основа!?
Моите деца също не са научили английския език от училище (ходят на частни уроци), но това не означава, че училището, в което учеха до 7 клас е лошо. А, това, че детето ти не може да чете - другите мами преди мен са ти отговорили.
Защо не потърсиш причините за проблема първо във вас и да вземеш съответните мерки, докато още има време, вместо да оплюваш цялото училище?
Имам познати деца, както в началния курс, така и в прогимназиалния курс на 18-то (освен моите, които са в гимназията) и не съм чула някоя мама да е недоволна!

Така че, моля те, престани да обобщаваш, само защото твоето дете не се справя! И не ни излизай с номера, че всички деца от класа са полунеграмотни! Това могат да ни го кажат само майките на другите деца. Ти не можеш да даваш такива оценки!

# 282
  • Мнения: 3 479
Андариел, принципно си права.
Според мен обаче трябва да се четат гладко текстовете от читанките, защото те са (или би трябвало да са) адаптирани за възрастта на децата.
Твърде е възможно и някое от децата да има обучителни трудности, но това едва ли се отнася за целия клас. В този случай пак отговорността и инициативата са на родителите, макар ролята на учителя също да е много важна.

# 283
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, текстовете от читанката затова са там - за да ги четат в клас и часовете по четене наистина да са часове по четене и децата да се сменят в четенето на глас. Моите са в друго училище, но ще кажа един пример като парадокс какво се прави по български, че може и при вас да е така. Оказа се, че в часовете по четене децата четат съвсем малко, а повече пишат. Имат отделна тетрадка за домашно по четене  Crazy Когато повдигнахме въпроса на родителската учителката каза, че се опитва да преразпредели материала, защото часовете по български са малко и децата имат проблеми с усвояване на теоретичната част (части на речта, граматика и т.н.), а това ще е много важно за малките матури. И се оказва, че децата четат на глас (разбирам, че и това е нужно) съвсем малко, а доста от децата са зле. И учителката каза, че не може да се справи и с това, защото няма време и прехвърли топката на родителите на неможещите да четат. А родителите очакват децата да се научат да четат в училище. Получи се доста кофти положение, от което трудно може да се излезе с полза за всички деца.

# 284
Здравейте всички! Този форум е доста разгорещен. Искам да предложа на вниманието на всички майки нещо, което ми попадна преди време в интернет. Това е един вид проект насочен към децата от началния курс на обучение. Аз го предложих на нашата класна-сина ми е в трети клас-но тя отказа да го реализира. Затова си позволявам да го предложа на вниманието на всички, с тайната мисъл, че някой може да го предложи на някоя от началните учителки. Проекта е насочен към това децата да заобичат книгите и да придобият отношение към четенето. Неща, които остават за цял живот и сега му е времето децата да се научат на тях. А ето го и самия проект:

Битката на книгите

През 1997 г. група швейцарски преподаватели се обединяват около идеята да създадат навици за четене на книги и любов към четенето на децата от 8- до 12-годишна възраст. Така се ражда програмата „Битката на книгите”, която бързо е възприета от още девет франкофонски държави. В момента в нея участват повече от 20 хиляди ученици от Европа, Африка и Америка. Програмата се провежда през цялата учебна година и завършва с викторина на ежегодния Панаир на книгата в Брюксел и Салона на книгата в Женева. Нейното мото е „Четенето със и за удоволствие”.
Целите на програмата са да:
•   стимулира и развива удоволствието от четенето при децата от 8- до 12-годишна възраст;
•   предлага на участниците богат избор от романи на съвременни автори от Европа, Африка и Канада;
•   разширява познанията за света чрез четенето (размишление, познание и толерантност);
•   подпомага културния обмен между участниците от различните страни;
•   организира посещения на местни културни забележителности;
•   сближава читателите и авторите (писателски работилници, срещи и кореспонденция)
•   организира празници на книгата и международен финал;
•   изгражда критерии при използване на интернет благодарение на дейностите, предложени на сайта на програмата.
Как може да се участва в програмата?
   Всеки клас трябва да има преподавател, който да е убеден в ползата от четенето и който да възпитава у учениците желание да четат. Той трябва да притежава добра компютърна грамотност;
   Училището трябва да има възможност да организира на своя територия или другаде с различни партньори (местната библиотека, културен център и др.) три или четири пъти годишно, чрез интернет, участие в национални и международни конкурси. Тези конкурси, както и други дейности, позволяват на участващите класове да спечелят квалификационни точки за Панаира на книгата в Брюксел и за финала на програмата по време на Салона на книгата в Женева в края на месец април и началото на май;
   Пряката връзка чрез интернет мрежата с класове от Африка и Америка ентусиазира учениците;
   Класовете от Белгия посещават през февруари Панаира на книгата в Брюксел и участват на полуфинал, където присъстват и медиите. За преподавателите и класовете входът е безплатен;
   Програмата предлага различни дейности на преподавателите, но те имат свободата да изберат в коя да участват: писателска работилница, срещи с автори, кореспонденция между училищата, обсъждане на книги, дискусионен форум, „пътуваща книга” и др.;






Какви книги се избират за четене?
Изборът на книгите се прави от швейцарските преподаватели, основатели на програмата, на базата на няколко критерия:
•   разбираемост на текста за децата от 8- до 12-годишна възраст, разпределени в 4 възрастови групи (8/9, 9/10, 10/11 и 11/12 години);
•   културно разнообразие;
•   възможност да се контактува с автори - наши съвременници;
•   качество на текста (всяка година учениците избират своите предпочитани книги, което позволява на организаторите да направят избора за следващата година).
Организационните комитети на всяка страна изготвят списък от около 30 книги според възрастовата група и ги изпращат на участващите класове.

Защо се избират 30 различни книги за всяка възрастова група?
   Разпределянето в класа на около 30 различни книги за четене е, за да могат да учениците да отговорят на въпросите от викторината. В класовете се работи по групи, като се включват както най-добрите, така и най-слабите ученици. Това стимулира по-слабите ученици да полагат повече усилия, тъй като успехът на класа зависи от всеки.
   Книгите отразяват различни социални реалности според националната принадлежност на авторите. Така учениците могат да сравняват книгите и да опознават различните култури.
   На викторината, организирана на Панаира на книгата в Брюксел, участват много белгийски и чужди автори. По този начин четенето не остава абстрактна дейност, а се превръща в средство за срещи и диалози.

Как се участва в програмата и какви са нейните дейности?
Всеки участващ клас получава на края на октомври списък с избраните книги, според възрастовата група на читателите, като се дават шест месеца за четене.
По време на програмата се провеждат различни дейности с участието на много автори – писателски работилници, тематични дни и др.
Добри практики
Много добра практика е създаването на писателски работилници. Авторите на книгите участват в турнета, като търсят интересни начини за представяне на произведенията си. Кристиян Хайнрих е илюстратор на детски книжки и в края на януари 2008 г. гостува на четири класа от швейцарско училище. Когато се подготвя за срещата, той предлага на децата те сами да измислят продължение на една от книгите. Учениците си представят приключенията на героя и всеки съчинява по един епизод от тази история, а художникът рисува. Той приема да илюстрира корицата на това измислено от децата приключение.
Ален Бержерон е канадски писател и е автор на 70 книги за деца, но една от тях, „ „Дървото на радостта”, привлича вниманието на швейцарска учителка. Тя решава заедно с децата да направят „на живо” такова дърво на радостта. С помощта на местните власти идеята е осъществена през декември 2007 г.

Източник:
http://bdl.unige.ch/portail/index.php
http://bdl.unige.ch/batlivre/presen/p_present0809.htm

Това е. Аз го казах този проект на братовчедка ми в Стара Загора. Нейната дъщеря е във втори клас. От у-щето се заитересуваха и вече го реализират. Децата вече имат напредък, поне според нея. Успех! Ако имате въпрос пишете във форума. Аз обещавам да влизам от време на време.

Общи условия

Активация на акаунт