Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Не се страхувам от болката /знам че тя минава/, страхувам се от усложнения и за здравето на бебето. Но се старая да не се оставям на страха, това всъщност е страх от неизвестното. Никой не знае какво и как ще се случи, защо да се страхувам предварително. Казвам си "не го мисли от сега, ще го мислиш последната седмица", после си казвам, че ще се страхувам последният ден и така. Това е моят начин за борба със страховете 
- уморих ги от смях, целия екип. На мен лично най-кофти момент ми беше първите няколко дни след раждането, защото имах доста шевове и не можех да сядам, никак - то бебето като се развика и аз докато се размърдам до там, минали 10 мин. - гадничко беше. А по време на раждането на мен много ми помагаше идеята с дишането - аз така и не се научих да дишам правилно, но като се съсредоточиш в това и сякаш те боли по-малко и за по-кратко. 
Качила съм до сега вече общо 3кг., кръвно 100/60. Дадох и кръв та да видим следобед резултатите. Вчера ходих с една приятелка да ме запознае с докторката, при която живот и здраве ще раждам. каза, че съм с предна плацента и това туптене ниско долу се дължи именно на това и на срастванията от предишното секцио. Сега естествено пак ще бъде секцио. 
.
[/url] 
за количката твърдо съм се спряла на cam но вчера ми хареса и един модел на peg perego 