АГ - клиника Селена гр. Пловдив - 2 част.

Аз и друг път съм писала тук - родих август миналата година, секцио, без уговорка, един ден преди раждането отидох да се запозная с д-р Минев и на другият ден родих. Бях с лап топа си през цялото време и понеже имах много работа, заради мен пуснаха wireless , така че има и Интернет даже Но според мен не ти остава много време за компютъра, аз спах през цялото време почти...

Момичета искам да прочета и първа част на темата, но от линка даден на първа страница, излиза съобщение" Тази тема не е намерена в архивите! Моля, изчакайте страницата да презареди.След 10 секунди ще бъдете пренасочени обратно към Форума на BG-Mamma, а ако желаете, може да използвате функцията за търсене в архивите - ТУК."
Моля, дайте нов линк или точно заглавие да потърся  . Чета заради моя приятелка, която няма нет в момента, а май чака бебче 

Архивираните теми за сега са само извадени от тук, но още не са прибавени в архива. Ще се наложи да изчакате 2, 3 дни. Ще случи и това.
Ако имаш спешен въпрос, попитай тук и момичетата ще ти отговорят.

     Аз една глупост да попитам В Хасково има традиция като се роди бебето в болницата да се носят пити,торти,печени пилета,абе селски пости...И съм в спор със свеки,защото тя иска и в Селена да носи,а аз ще умра от срам ако го направи...Та,някой от вас носил ли е нещо,какво и как реагираха в болницата?

Занесохме безалкохолно, бонбони, които оставих на дежурните в момента сестри и лекари. Цветя за сестрата, която го обличаше на изписването. Мисля, че това е напълно достатъчно, а и не е задължително. Благодариха хората, даже май бяха леко учудени. Все пак нали си плащаш и то не малко. Но чак торти, пилета и прочие  Дано успееш да секнеш мераците на свекито 

Аз им дадох бонбони, безалкохолно и цветя за акушерката и за д-р Топалова. И аз мисля, че е излишно пити, торти и т.н. 

Занесете си ги питите, тортите, че и пилето
Ще си го хапнат с кеф хората, не всеки ден им носят пиле 
Когато раждах, моят мъж занесе торта тирамису, правено от него, ами много я харесаха хората
Той си и прави хубаво тирамису, де

Сега да попитам нещо
Разкажете ми за епидуралната
Всички ли раждахте с епидурална?
Сигурно сте писали, но да попитам пак

Мисля,че бонбони,безалкохолно,цветя може и една бутилка някакъв алкохол са напълно достатъчни.Като раждах първия път с мен изписваха още едно момиче и цялата рода се изсипа ама до девето коляно  и всеки носеше торти,пити,пилета,а бе каквото се сетите.Представете си 15 човека,че и повече дали не бяха бутат тия чанти и пити на доктора той горкия се ошашави. Голям смях беше с тия хора.


А иначе за епидуралната упойка и  мен ме интересува някой да сподели всичко.
Вярно ли е че ти слагат катетър след операцията?Ако не искаш пак ли ти слагат?

А иначе за епидуралната упойка и  мен ме интересува някой да сподели всичко.
Вярно ли е че ти слагат катетър след операцията?Ако не искаш пак ли ти слагат?
[/quote]
Като те вкарат в операционната,сядаш на леглото,извиваш си гърба като котка,естествено има сестра която ти помага и те държи,усещаш боцкане,не боли,след което ти слагат едно много тънко катетърче,закрепват ти го с лепенки,стига някъде горе на рамото,през него слагат упойката.На следващия ден през него слагат пак обезболяващо и на другия ден ти го махат,също не боли.Както каза анестезиолога-бях при Кичуков-това Ви е най-малкият проблем и се оказа прав.

А кой беше твоя проблем тогава? Най-малкия, а кой е най-големия?

Ами имаше предвид следващите дни,като мине обезболяването,докато се раздвижиш ,да ставаш и ходиш без проблем,имах и проблем с гърдите и кърменето,бавно и трудно започнах да се изпикавам без катетър/тъй като се поемат доста течности,ужасно е усещането да ти е пълен мехура,а да не можеш  или да докараш една-две капки/,като прибавим и многото безсънни нощи,чувстваш се физически и психически много по-зле,отколкото да изтърпиш слагане на упойка.

Понеже за болка и обезболяване става въпрос,  иска ми се да споделя следното - физическата болка, катетъра, първия ден след операцията, безсънните 2-3нощи след това, трудностите при първите опити за кърмене... са някак си наистина най-малкия проблем.  Има нещо, което е много по-тежко за мен от това - постоянната тревога и безпокойство от новия живот , който ти предстои, защото след като станах мама, животът ми започна съвсем наново и аз съм изключително различна. Не знам дали защото съм безкрайно емоционална или прекалено глупава, но първия месец след раждането на сина ми премина в постоянна тревога и много сълзи. Вярно е, че физичекото ми възстановяване беше свързано също с доста болка, обаче тя премина за около 5-6 дни...другото си остава и до днес, макар и вече в по-ограничени количества. И най-вероятно ще го нося завинаги със себе си.  Майка ми все ми е казвала, колкото и клиширано да звучи - "не е лесно да си майка"...оказа се абсолютно права.
Добре, че раждах в Селена и ми се обръщаше внимание non stop, защото иначе бих се чувствала много по-безпомощна и физически и психически.

Момичета, моите уважения, всеки се чувства по различен начин.
Лично за мен проблемите приключиха, в момента  в който родих, миналия път. Нито ме е било страх от кърменето, нито нищо, защото знаех, че това са неща, които зависят от мен. А нещо, с което съм се заела, няма оставяне по средата.
Всичко беше наред, защото аз и бебето бяхме добре.
Единственият ми гаден спомен е самото раждане.
Разбира се тепърва започвам да чета  за епидуралната.
Но далеч не искам да мисля, че това ми е най-малкия проблем.

Аз имах предвид ,че като усещане,като степен на болка епидуралната упойка не е проблем,иначе упойка не е от хубавите неща,които могат да ти се случат,няма добри упойки за организма,независимо какви са,всяка си има отражение,дори и да е най-нова,най-добра,най-щадяща и т.н.
А пък може само да се радваш,че си от малкото жени,на които проблемите свършват с раждането.За мен едно дете си е проблем цял живот,както е и същевременно радост и удовлетворение.

Каспър, от няколко дена все ще пиша за епидуралната, но все не ми остава време.
Та така. Първото дете си го родих без никакви обезболяващи, изтърпях си контракциите, родих, всичко мина и болката беше забравена, остана само щастието от малкото човече и всичко свързано с него. Сега втория път, започнах да мисля и за епидурална, но много повече ме беше страх от поставянето й отколкото всичко друго. И реших, че едно дете съм родила без упойки, ще родя и още едно така Този път обаче всичко стана много за бързо и болките изведнъж станаха много начесто и доста болезнени. И буквално в последния момент си промених решението и казах, че искам упойка. Постави ми я д-р Георгиев. Беше изключително внимателен, постоянно ме успокояваше, говореше ми. Понеже нямаше време при мен ми вля всъщност само една доза /доколкото знам иначе се вливат на няколко пъти/. За около 10-ина мин болките намаляха, усещах вече само напъните. След около още 10-ина минути родих Не е вярно твърдението на някои мами, които бях чела, че нищо не усещаш след упойката  Просто болката е много притъпена и това й е хубавото на епидуралната. След като родих не съм имала никакви последствия от упойката. Родих в 19 ч, на сутринта бях вече що годе отпочинала, нямах главоболие или каквото и да е друго. На третия ден вече си сядах относително спокойно
Та накратко - моето лично мнение, споделено след опита ми е, че ако имаш възможност да си позволиш слагането на епидурална и нямаш някакви противопоказания за нея, действай смело и предполагам раждането този път ще е много по-добър спомен за теб