Плевенска октомврийска, есенна и дъждовна

Валенцето, Ема я вземат от яслата на обяд. Вярно, че Мими е по-голяма, но и на двечките им е за първи...и няколко дни  след първия път да се отделят от вкъщи! Според учителката Ема още не е готова да остане цял ден. Но пък бележи развитие, на петия ден вече е проявила интерес към играта на децата в групата, дори към сервирания обяд, защото след "ам-ам" мама ще дойде  да я вземе. Но все пак тя е на 1 г. и 7 месеца, а Мими е по-голяма и все си мисля, че колкото и по-трудно да свикват с новата обстановка по-големичките на възраст деца, все пак на тях може да им се обясни, че напр. с други дечица ще играят, пеят, рисуват...И те самите могат да го осъзнаят и приемат в един последващ момент. Радвам се, че Мими преодоля този кризисен момент! Емичка има още време да привиква, но тя е контактно и общително дете и все ще се впише в групата. Просто е въпрос на време! А за нас - въпрос на притеснения като за всички родители и баби.
А аз съм многословна по обясними причини - детенце с малката рожба и татито са далече, скъпият  е изпратен на 300 и повече км. и аз съм захапала компютъра без ограничения и конкуренция от последния!

Арита,аз откакто бях без компютър нямам спирка .Ще се избием вкъщи с мъжа ми кой да седне като вече заспаха децата.
За градината-аз в началото си мислех,че моето дете няма никога да свикне.Писах ви колко ни беше тежко,тя какви ми ги говореше. Но свикна.истината е,че според мен/съвсем лично мнение/,на около 2,5-3г децата по-лесно могат да бъдат занимавани и привлечени от персонала в градината.Поне при нас е така.Мен повече ме е страх от болестите-в групата на Мими постоянно кихат и кашлят,едни сополи,една дълбока кашлица чувам от определени дечица.Госпожата един ден обясняваше на една майка,че детето и не може да яде от силната кашлица .Оф,не знам,сложно е,хората ходят на работа..но все пак.Дано Мими удържи фронта.Днес и е четвърта седмица и засега няма пропуснат ден.

Валенцето, ние сме на тази фаза в момента , едва на четвъртия ден Емичка е проявила интерес към другите деца и си е казала името, в предишните дни-рев и не е давала никой да я докосне, аз си представям ужаса на това малко човече в чуждата обстановка, сред чужди и непознати хора...няма да продължавам. Безкрайно ми е мъчно, че на тази възраст трябва да приемат неизбежното,  без да осъзнават защо се налага драстична промяна в ежедневието й. Но тази промяна рано или късно идва, не мога да преценя кой е най - добрият за детето момент. Вече условията на живот са толкова форсмажорни, че няма  никакви унифицирани критерии и обстоятелства. Моля се като теб да е здрава, да се справя с инфекциите и вирусите, на които яслите/градините са  жив развъдник, но при положение, че на родителите им се налага да работят, че бабите и дядовците/както е при нас/ са далече и самите те работят, малчуганите нямат друг избор.

запис

Ехо, не мога да смогна да ви изчета, бре!
Гледам пъзели редите... Не ме бива хич за тези неща. И не ме влече, неам нерви.
В редките моменти, когато ми е скучно и не ми се чете нещо, не ми се гледа филм и пр., се занимавам с разни неща от сорта - да ушия чантичка от стари дънки /по идея от подфорум Хоби/:

да направя лампи от подръчни материали:

 - общо взето, все неща, нетипични доскоро за мен.
Сега ще се заемам с рязане на стари поларени одеалца, за да сътворя това весело одеялце:

/пак от Хоби взех идеята/
Моята работа ще е "развали къща, да направи колиба", ама на, навила съм си на пръста и туй то.

Арита, дано скоро се адаптира Емичка! Жална работа е така, но трябва, за доброто на детето е. 
Валенце , Тити не ходи на градина, защото са в стачка все още. Като ще я пращам да я гледат лелите и мед. сестра, то по-добре да си я гледам аз, и без това съм по цял ден вкъщи. 
Водих я, хареса й. Поигра си, докато децата спят. Каза, че учителката /моя приятелка/ й харесва, че ще й е по-приятно там, отколкото в старата градина.
Тази вечер тръгнах да й казвам, че ще ставаме по-рано от обикновено утре сутринта, а тя дори не изчака да се изкажа и се разплака.   Реши, че ще ходи на градина утре.
Не мога да го разбера това дете... Вече съм отчаяна. Не знам какво и как да й обяснявам вече.
Питам я защо се разплака, а тя ми отговоря, че е защото "особено много обича мама и не иска да се разделяме изобщо и никога, никога, никога" /времето, в което ще е на детска градина/.
Намерила съм един детски психолог близо до нас. Ще я заведа тези дни, явно е нужно.
Ако някой има идея, как да се справя с този проблем, моля, да ми даде съвет!

Много се радвам, че Мими се адаптира и е щастлива там /снимките от тържеството са чудесни/. За Яна на Деси, също се отнася! Мечтая си и аз някога да се похваля с това.

Гледах снимките и на другите на малчовци - пораснали са сладурите! Да са живи и здрави!

Айде, лека ви нощ от мен!

Дивиана,хубаво е,че си решила да отидете на психилог.Моят личен опит с такъв специалист е повече от добър.Нали след като минахме през комисия в РИО,на Буби се отпусна освен ресурсен учител,и психолог.Миналата учебна година той идваше два пъти седмично в градината и прекарвахме доста време в разговори.Той е млад мъж ,много интелигентен и разбран човек и ми оказа неоценима помощ.Говорихме,даваше ми ценни съвети за отношението ми и поведението ми относно Буби,а и към Мими също.
Освен това ти препоръчвам ако не си го направила вече,да прочетеш темата в Нашите деца,заглавието и беше нещо от сорта Разбираме ли душите на децата си.Много хубава тема,препоръчвам я на всички.
Дивиана,едната учителка на Мими е възрастна.В началото,когато Мими плачеше през цялото време в градината и наобяд я прибирах направо останала без глас,ми каза,че в 30годишната си практика има само едно дете,което така и не е свикнало.Периода на адаптация бил около месец,въпреки че аз бях решила,че ако Мими плаче така повече от две седмици ще я спра от градина.Много се надявам ,че при новите госпожи и лели в Снежанка Велина ще се адаптира.Ще ми е интересно и какво ви е посъветвал психолога,ако е удобно да споделиш!

  Значи Люси е с фамилия Бояджиева  ...

Добро утро 

Гледате ли БТВ - излъчват от Плевен?

Дивиана, с много интересни занимания си се захванала   

Аз отивам на зъболекар след малко и Миташки, (сам се е нагласил, без да го видя), ще го гледа една приятелка.

Намерих онзи ден в нашите 3 ленти от фотоапарат и като ги разгледах видях, че на тях съм аз на не повече от 2-3 годинки. Взела съм ги и ще отида в едно фото да ги питам дали искат да извадят тези черно-бели 30 годишни снимки  Много искам да ги извадя на хартия да се видя, а и нашите младииии-млади...

Аз пък тази нощ сънувах,че участвам в Пълна промяна .Брех каква красавица станах,чак не можах да се позная.Бяха ми поотрязали всичко що стърчи-отпред,отзад...ама най-вече отпред И после се събудих ...пак си бях аз .

Мда, "Сутрешният блок" на БТВ го излъчват от "Панорамата" (последния етаж с панорамната рисунка). Гледах малко около 7.30ч.
Валенце, мечти, мечтииии ......

Много е смешен Бареков с тоя калпак.

Валенце, ето какво сънувах аз - че съм влязла в болница за операция, но по погрешка ме хакват в Пълна промяна и ме правят като негърката дето я даваха снощи, но циците ми са някъде на корема, нищо, че са направени готини..хахаха И голяма драма беше, исках да съм си аз и ревях, че си харесвам гърдите и си искам старите

явно вчера тая негърка е имала голям ефект..

Див, Яна си ходи на градина. Стачката е вече символична само май. Вчера и беше първият ден и се върна с две научени стихотворения, супер сияеща и доволна, наиграна и мн превъзбудена, едва заспа и съответно сутринта не беше наспана и се разрева че не иска да ходи, като се поосвести по пътя и пак си върна доброто настроение.
Нормално е Тити да плаче така и да мрънка и да иска да е с теб, тя повече с теб е била, а и така с местенето насам натам няма време да свикне и да се успокои може би. Висчки помрънкват сутрин.... 

Деси,поне ме успокои ,че не само аз ги сънувам тези. Пустите операции на бюста,само около 5000лв ми трябват и веднага отивам да ми го намалят.Ще го раздавам на нуждаещите се.
Айде отивам да водя и Бубка в градината,ще се включа пак .

Арита,  май радост и Ема си приличат по емоционалната свързаност с майките си....Нашите лелки също казаха, че Радост не е готова да остава дори за обяд - взимам я в 11,30. Тази седмица ще пропусне яслата, защото е с едни гадни сополи и не ми се ще да ходи там като не е напълно здрава. Не ми се мисли какво ще е другата седмица, адаптацията ще трябва да започне от ново. Реве ми се направо, много ми е мъчно, не мога да свикна с мисълта, че някой друг, непознат, ще бъде с дъщеря ми по цял ден, вместо аз. Разколебана и раздвоена съм . От една страна ни трябват пари, т.е. наложително е да започна работа, от друга страна искам да съм с дъщеря си, да я уча всеки ден на нещо ново, а и тя мен и държавата ми е дала това право да мога да я отгледам и да съм с нея до 2 години, пък макар и с нищожни финансови средства. Сега с Драго се чудим кое да изберем - малко повечето средства, нужни ни за да изкараме зимата или да се свием и само с най -необходимото, но с детето до мен и да съм спокойна за нея.
Знам, че след няколко месеца ще се наложи да я дам на ясла(но това си е половин година) и да започна работа, но все пак се успокоявам с факта, че тогава тя ще разбира повече и поне ще може да  казва за нуждите си, а сега едва понякога аз я разбирам, а камо ли 2-3 лелки, които имат още куп други деца на главите си.

фурор, ние също сме притеснени от реакцията на Емичка към яслата, но тя изненадващо  бързо  се адаптира. Вчера е проявила интерес към децата и игрите им,  само е хленчила малко, а като ги видяла, че сядат на масата за обяд, нали се отнася до ам-ам  !, се присламчила и тя и даже позволила да я хранят. Майка й казва, че като я взела на обяд не е плакала, а е пяла през цялото време, докато са се прибирали у тях. Но дори и да свиква по-трудно, ако я спрем за известно време, после пак ще мине през периода на адаптиране, ще има рев и сълзи... Дано и Радост свикне по-бързо и безболезнено в яслата, вярно е, че чужди хора се грижат за тях, но много е важно персоналът да е добър и внимателен към децата. Мисля, че ако детето е по-голямо, по-трудно ще се приспособи. Ох,  всяко дете минава през такъв период, но като родители не може да не ни боли от това, че децата ни страдат  и не осъзнават защо се налага такава промяна. А и Емичка е леко хремава, но дано  се размине само с това. Бързо оздравяване на Радост и я гушни от мен!

Здравейте и от мен в този облачен,но недъждовен ден. 
За адаптирането на по-големи дечица в яслата мога да ви кажа нещичко и аз.Моята Мими тръгна на ясла на две год.и половина.Два дена беше до 11,30 ч.,два дена оставаше до преди спането/тоест след като се наобядват си я взимах/ и после оставаше вече да спи там.Първите две седмици плачеше,когато я водех,но след като останеше с лелите и децата,вече без мен се успокояваше.След тези две седмици ходеше,като вече осъзнаваше,че след като се наспи мама ще дойде и ще си я вземе.Сега ходи с голямо удоволствие и много и харесва там.Само искам да уточня,че след тези две седмици на адаптация се започна едно боледуване и изобщо не ходи редовно на ясла.Общо взето повечето от времето си го прекарва в къщи.
Та, на фурор бих дала като съвет мнението си като майка и на голямо и на по-малко детенце.И синът ми ,като ходеше на ясла постоянно боледуваше.Сега наблюдавам как е и с дъщеря ми.
Фурор,ако работата ти е сигурна,отложи  я и си остави детенцето в къщи поне до пролетта.Вярно,че пари трябват,но си помисли все пак тези които ще изкараш дали си заслужава да ги дадеш за лекарства на Радост.Дано да ти е здраво детенцето и да не ви ловят разни болести,че на мен не знам вече до къде ми е стигнало от какво ли не.Да не ти изреждам през какво мина Мими до сега от както ходи на ясла.Решението вземаш ти,но знай,че моментите прекарани с Радост сега няма никога да ти се върнат.Възползвай се.