п.п. ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца... да не е Лайза Минели....
- Публикувана: 8 окт. 2007, 18:26 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2007, 23:40 ч.
Тъкмо взе да разбира какво искам.....
A После очаквате на вас да ви свири някоя цял живот.
Няма мъж, който може да се промени!
Аз затова не се и опитвам. Трябва много добре да се обмислят недостатъците и тогава да се втурваме да се женим или да имаме деца от тях.
Компромисите са излишни и не са от полза на никого, особено на децата. Най-много да подхранят нечие мъжко егоистично его. Аз лично не правя компромиси. Имала съм много дълги връзки, но никога не съм искала от тях да се родят деца. Когато прецених, че приятеля ми ще бъде добър баща тогава родих дъщеря си. И не се опитвам да го променям - абсурдно е!
Аз затова не се и опитвам. Трябва много добре да се обмислят недостатъците и тогава да се втурваме да се женим или да имаме деца от тях.
Компромисите са излишни и не са от полза на никого, особено на децата. Най-много да подхранят нечие мъжко егоистично его. Аз лично не правя компромиси. Имала съм много дълги връзки, но никога не съм искала от тях да се родят деца. Когато прецених, че приятеля ми ще бъде добър баща тогава родих дъщеря си. И не се опитвам да го променям - абсурдно е!
Не съм много съгласна тук. Всеки човек би могъл да се промени стига да поиска и да разбере сам, че така е по-добре за него. Аз доста пъти обяснявах на моя човек, че така както я кара все на инат няма да стигне до никъде. В една връзка винаги трябва да има компромиси и от двете страни. И в един слънчев ден и той сам разбра, че е така. Отстъпване и компромиси са нужни понякога, но трябва да се преценя с кое можеш да направиш компромис и с кое не!
Що не ги възприемете мъжовете си такива каквито са. То на края така става, ама много нерви се хабят 
Всъщност пътищата са два - безразличие или изневяра. За който не му стиска - първото пътче, за който има смелост - второто!
Нали не си мислите, че има хора с чиито характери вашия биха се припокрили на 100%. Няма такъв филм. Има хора, които си приличат, такива които се допълват, такива които умеят дипломатично да заглаждат различията в характерите и т.н Другото са празни приказки.
Мисля си, че когато има наистина обич, всичко е преодолимо...различията също.
Мисля си, че когато има наистина обич, всичко е преодолимо...различията също.
Сори, ама днес ми е малко кофти ден, та ми се иска да попитам. Какво, мила Касиди, наричаш "наистина обич"? 
Макар проваления си брак зная че ако си натисках парцалите и имаше обич от моя страна, щях да туширам ежедневно и ежечасно различията в характерите ни. Като няма обич едно или двустранно всяко различие е като трън в очите. Разбираш ли какво исках да кажа?Давам себе си за пример, защото това говори опита ми и естествено никой не е длъжен да разсъждава като мен.
Скъпа, meris.to, мога да ти отговоря само за частта за детето. Решаваш кое е приоритет в живота ти и не правиш компромиси с него! Аз съм дете на разведени родители и помня какъв ад беше. И защо? Сега след толкова години отношенията на майка ми и баща ми са чудесни. Заедно сме на всички празници, помагаме си, но това което пречи да се забрави миналото е обидата. В такава ситуация всички са наранени. Прецени дали можеш да разчиташ на мъжа си и ако е така, приеми го с недостатъците му. Ако ли не, животът ти ще си минава със скандалите, докато ти се надяваш той да се промени. А детето е най-потърпевшо! Убедена съм че ще е по-щастливо, ако сте разделени /това не значи, че ще остане с един родител/, но отношенията между вас са като на нормални и зрели хора, отколкото да е в дом където сте изнервени непрекъснато и напрежението с нож да го режеш.
Сори, ама днес ми е малко кофти ден, та ми се иска да попитам. Какво, мила Касиди, наричаш "наистина обич"?
Макар проваления си брак зная че ако си натисках парцалите и имаше обич от моя страна, щях да туширам ежедневно и ежечасно различията в характерите ни. Като няма обич едно или двустранно всяко различие е като трън в очите. Разбираш ли какво исках да кажа?Давам себе си за пример, защото това говори опита ми и естествено никой не е длъжен да разсъждава като мен.
И коя е тази обич, дето пък е толкова либерална? Сигурно онази, дето ни води към "сляпата неделя" 
Като има обич Люсил за мен е трудно да бъда дълго време сърдита, нацупена, крива, мрънкаща, недоволна, капризна, претенциозна. Когато няма обич, човек може да бъде от всичко по много и рано или късно идва края. Не ми се зацикля в темата, защото ми е болна. Доста сол изядох зада стигна до важни за самата себе си изводи. Хубавото на времето е че учи хората, на обич-не, но на мъдрост-да.
Темата за мен също е "болна", но пък аз имам друг начин на лечение - зациклям здраво в нея и не излизам, докато не съм " помъдряла" достатъчно 
Нали си говорим истини, изобщо никакво засягане няма 
Упоритка си значи, това е хубаво. Но какъв ти е стумила да упорстваш? Може би обич....
Упоритка си значи, това е хубаво. Но какъв ти е стумила да упорстваш? Може би обич.... 
все мъжете са ви виновни и все те трябва да правят компромисите...
абе момичета, що не вземете да се погледнете в огледалото, ама без розовите очила и да видите, че отсреща не седи Василиса-прекрасная и да се поровите в крехката ви душевност и след дълго търсене и лутане да установите, че вашите характери не са от най-идеалните, че и вие имате трески за дялане...
и вече след това, да погледнете човека отсреща и да му търсите карез....
п.п. ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца... да не е Лайза Минели....
абе момичета, що не вземете да се погледнете в огледалото, ама без розовите очила и да видите, че отсреща не седи Василиса-прекрасная и да се поровите в крехката ви душевност и след дълго търсене и лутане да установите, че вашите характери не са от най-идеалните, че и вие имате трески за дялане...
и вече след това, да погледнете човека отсреща и да му търсите карез....
п.п. ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца... да не е Лайза Минели....
Никой никого не може да промени ако човекът отсреща не иска да го направи