стискам палци на жена ти, Павлине! 
- Публикувана: 11 окт. 2007, 00:46 ч.
- Последно мнение: 29 март 2011, 22:01 ч.
Гражданска подкрепа за ничиите деца!
Бусът продължава да е най-голяма нужда, като УНИЦЕФ не може да го купи.
Не мога да повярвам, тоя бус стана исторически.
Засега още не съм се разгрял 
.
.
Успех утре.
стискам палци на жена ти, Павлине!
да,вси4ко ще е наред
Тео,моми4ета,среща с УНИЦЕФ едва идната седмица.С Душана?Славка не мога да я 4уя
Подготвяме нови писма до МТСП,ДАЗД и АСП.Както и имаме срещи в СО за домовете с които работим и ще посикаме изри4ни разрешения за достъп до някои
Тео,моми4ета,среща с УНИЦЕФ едва идната седмица.С Душана?Славка не мога да я 4уя
Подготвяме нови писма до МТСП,ДАЗД и АСП.Както и имаме срещи в СО за домовете с които работим и ще посикаме изри4ни разрешения за достъп до някои
Подготвяме нови писма до МТСП,ДАЗД и АСП.Както и имаме срещи в СО за домовете с които работим и ще посикаме изри4ни разрешения за достъп до някои
Душана не ми е отговорила още, може да не е тук.
Може да й звъннем, ако междувременно не получа отговор. Мене живо ме вълнува този дом Н8, какъв е случая там? 
Тео,моми4ета,среща с УНИЦЕФ едва идната седмица.С Душана?Славка не мога да я 4уя
Подготвяме нови писма до МТСП,ДАЗД и АСП.Както и имаме срещи в СО за домовете с които работим и ще посикаме изри4ни разрешения за достъп до някои
Подготвяме нови писма до МТСП,ДАЗД и АСП.Както и имаме срещи в СО за домовете с които работим и ще посикаме изри4ни разрешения за достъп до някои
Душана не ми е отговорила още, може да не е тук.
Може да й звъннем, ако междувременно не получа отговор. Мене живо ме вълнува този дом Н8, какъв е случая там? ще знам края на седмицата Теди и ще ти пиша
Бусът продължава да е най-голяма нужда, като УНИЦЕФ не може да го купи.
А само като се сетя,че в Гомотарци имат два и да ги пита човек какво праят с втория 
Бусът продължава да е най-голяма нужда, като УНИЦЕФ не може да го купи.
Не мога да повярвам, тоя бус стана исторически.
Ако ще е само за няколко месеца, защо трябва да са купува нов автобус? Не може ли вместо нов за 35 000 да се купи използуван за 10 - 15 бона? Не може ли да се намери някоя транспортна фирма, която да осигури транспорт на децата за 6 месеца за много по-малко от 35 бона?
Колко често в седмицата трябва да се ходи до Русе?
Ето ви една идейка:
Снощи гледах уеб страницата на Шоуто на Слави. Имат мейл адрес за предлагане на гост. Какво ще кажете да предложим да се покани някоя отличена мама, или някой от БХК или УНИЦЕФ да говори по темата за Могилино и децата с уврежания? Някой, който с обаянието си и фотогеничността си... и не на последно място с добри аргументи, ще спечели зрителите на шоуто за каузата.
Разбира се, да предложим не значи да стане, но мисля, че може да се напише нещо от сорта на: "Тази противоречива тема ще направи шоуто най-гледаното предаване на Балканския полуостров и ще направи Слави да изглежда като един рицар". Шегувам се, но мисля разбирате идеята.
Снощи гледах уеб страницата на Шоуто на Слави. Имат мейл адрес за предлагане на гост. Какво ще кажете да предложим да се покани някоя отличена мама, или някой от БХК или УНИЦЕФ да говори по темата за Могилино и децата с уврежания? Някой, който с обаянието си и фотогеничността си... и не на последно място с добри аргументи, ще спечели зрителите на шоуто за каузата.
Разбира се, да предложим не значи да стане, но мисля, че може да се напише нещо от сорта на: "Тази противоречива тема ще направи шоуто най-гледаното предаване на Балканския полуостров и ще направи Слави да изглежда като един рицар". Шегувам се, но мисля разбирате идеята.
Бусът продължава да е най-голяма нужда, като УНИЦЕФ не може да го купи.
Не мога да повярвам, тоя бус стана исторически.
Ако ще е само за няколко месеца, защо трябва да са купува нов автобус? Не може ли вместо нов за 35 000 да се купи използуван за 10 - 15 бона? Не може ли да се намери някоя транспортна фирма, която да осигури транспорт на децата за 6 месеца за много по-малко от 35 бона?
Колко често в седмицата трябва да се ходи до Русе?
Може и на старо бус, разбира се, но трябва в него без проблем да влизат инвалидни колички, с минимален дистрес за детето. Не е въпросът колко често трябва да се ходи до Русе, а да има бус за всякакви ситуации. В Могилино няма лекар, а тези деца боледуват. Трябва да има на какво да ги метнат и да ги закарат до болницата в спешни ситуации.
Идеята за Слави е хубава (въпреки че той е голям простак според мен), но е важно по време на предаването да се каже КАКВО ТОЧНО може да направи обикновения човек. Повече цъкане с език и тюхкане не ни върши работа.
Ето ви една идейка:
Снощи гледах уеб страницата на Шоуто на Слави. Имат мейл адрес за предлагане на гост. Какво ще кажете да предложим да се покани някоя отличена мама, или някой от БХК или УНИЦЕФ да говори по темата за Могилино и децата с уврежания? Някой, който с обаянието си и фотогеничността си... и не на последно място с добри аргументи, ще спечели зрителите на шоуто за каузата.
Разбира се, да предложим не значи да стане, но мисля, че може да се напише нещо от сорта на: "Тази противоречива тема ще направи шоуто най-гледаното предаване на Балканския полуостров и ще направи Слави да изглежда като един рицар". Шегувам се, но мисля разбирате идеята.
Снощи гледах уеб страницата на Шоуто на Слави. Имат мейл адрес за предлагане на гост. Какво ще кажете да предложим да се покани някоя отличена мама, или някой от БХК или УНИЦЕФ да говори по темата за Могилино и децата с уврежания? Някой, който с обаянието си и фотогеничността си... и не на последно място с добри аргументи, ще спечели зрителите на шоуто за каузата.
Разбира се, да предложим не значи да стане, но мисля, че може да се напише нещо от сорта на: "Тази противоречива тема ще направи шоуто най-гледаното предаване на Балканския полуостров и ще направи Слави да изглежда като един рицар". Шегувам се, но мисля разбирате идеята.
веднага ти казвам:Славка и още няколко 4овека от занимаващите се организации с Могилино категори4но не желаят да се изсипват в шоу програми от типа на Слави.Знам го по друг повод и когато стана въпрос се каза,4е такъв тип програми не са "нашите изяви"
аз също съм на мнение,4е в Слави не ни е(им е)мястото.Както за проблемите,така и за нас.Няма да влизам в размишления-разсъждения,но не съм на мнение,4е е мястото
По въпроса за Слави ще кажа следното и от тук нататък ще мълча.
В живота човек си поставя цели и избира средствата как да ги преследва. Едната крайност е максимата "целта оправдава средствата", или всичко е позволено само и само да се постигне целта. Другата крайност е Дон Кихот, биещ се със вятърните мелници -- идеалистът, който воюва усилено със злото, но не постига нищо. Хората обикновено са между тези две крайности, но къде точно помежду, е въпрос на лична преценка. Да си като Дон Кихот те кара да се чуствуваш много добре, но да си близо до другата крайност, ти помага да вършиш работа. Какво означава когато дори не намираш за нужно да си откриеш една банкова сметка която да позволява на хората да ти дадат парите които твърдиш че толкова много ти трябват? Дали не си твърде близо до Дон Кихот и твърде далеч от реалния живот? Само питам. Нямам претенции да знам отговорите.
В моята съвест, шоуто на Слави заема комфортно място на оста "целта оправдава средствата" <-> Дон Кихот. Смятам че това е и мястото, където пословичният "българин", така често споменаван в този форум, се чуствува много комфортно. Дали не е редно, след като така много искаме да го просветим този пусти "българин", и ние да направим една-две крачки да се приближим към него? Само питам. Не знам отговора и както вече казах, това е въпрос на лична преценка.
Има ли някаъв смисъл това което казвам?
В живота човек си поставя цели и избира средствата как да ги преследва. Едната крайност е максимата "целта оправдава средствата", или всичко е позволено само и само да се постигне целта. Другата крайност е Дон Кихот, биещ се със вятърните мелници -- идеалистът, който воюва усилено със злото, но не постига нищо. Хората обикновено са между тези две крайности, но къде точно помежду, е въпрос на лична преценка. Да си като Дон Кихот те кара да се чуствуваш много добре, но да си близо до другата крайност, ти помага да вършиш работа. Какво означава когато дори не намираш за нужно да си откриеш една банкова сметка която да позволява на хората да ти дадат парите които твърдиш че толкова много ти трябват? Дали не си твърде близо до Дон Кихот и твърде далеч от реалния живот? Само питам. Нямам претенции да знам отговорите.
В моята съвест, шоуто на Слави заема комфортно място на оста "целта оправдава средствата" <-> Дон Кихот. Смятам че това е и мястото, където пословичният "българин", така често споменаван в този форум, се чуствува много комфортно. Дали не е редно, след като така много искаме да го просветим този пусти "българин", и ние да направим една-две крачки да се приближим към него? Само питам. Не знам отговора и както вече казах, това е въпрос на лична преценка.
Има ли някаъв смисъл това което казвам?
По въпроса за Слави ще кажа следното и от тук нататък ще мълча.
В живота човек си поставя цели и избира средствата как да ги преследва. Едната крайност е максимата "целта оправдава средствата", или всичко е позволено само и само да се постигне целта. Другата крайност е Дон Кихот, биещ се със вятърните мелници -- идеалистът, който воюва усилено със злото, но не постига нищо. Хората обикновено са между тези две крайности, но къде точно помежду, е въпрос на лична преценка. Да си като Дон Кихот те кара да се чуствуваш много добре, но да си близо до другата крайност, ти помага да вършиш работа. Какво означава когато дори не намираш за нужно да си откриеш една банкова сметка която да позволява на хората да ти дадат парите които твърдиш че толкова много ти трябват? Дали не си твърде близо до Дон Кихот и твърде далеч от реалния живот? Само питам. Нямам претенции да знам отговорите.
В моята съвест, шоуто на Слави заема комфортно място на оста "целта оправдава средствата" <-> Дон Кихот. Смятам че това е и мястото, където пословичният "българин", така често споменаван в този форум, се чуствува много комфортно. Дали не е редно, след като така много искаме да го просветим този пусти "българин", и ние да направим една-две крачки да се приближим към него? Само питам. Не знам отговора и както вече казах, това е въпрос на лична преценка.
Има ли някаъв смисъл това което казвам?
В живота човек си поставя цели и избира средствата как да ги преследва. Едната крайност е максимата "целта оправдава средствата", или всичко е позволено само и само да се постигне целта. Другата крайност е Дон Кихот, биещ се със вятърните мелници -- идеалистът, който воюва усилено със злото, но не постига нищо. Хората обикновено са между тези две крайности, но къде точно помежду, е въпрос на лична преценка. Да си като Дон Кихот те кара да се чуствуваш много добре, но да си близо до другата крайност, ти помага да вършиш работа. Какво означава когато дори не намираш за нужно да си откриеш една банкова сметка която да позволява на хората да ти дадат парите които твърдиш че толкова много ти трябват? Дали не си твърде близо до Дон Кихот и твърде далеч от реалния живот? Само питам. Нямам претенции да знам отговорите.
В моята съвест, шоуто на Слави заема комфортно място на оста "целта оправдава средствата" <-> Дон Кихот. Смятам че това е и мястото, където пословичният "българин", така често споменаван в този форум, се чуствува много комфортно. Дали не е редно, след като така много искаме да го просветим този пусти "българин", и ние да направим една-две крачки да се приближим към него? Само питам. Не знам отговора и както вече казах, това е въпрос на лична преценка.
Има ли някаъв смисъл това което казвам?
Има смисъл, разбира се!
Не ти правя четки, но наистина подкрепям казаното от теб!
Според мен Слави е борец за най-различни благородни каузи и като такъв си е съвсем подходящ за целта!
Само че не можем да накараме насила някого да отиде в шоуто му, нали?
П.П. Не считам Слави за простак, ни най-малко!
Павлине, един съвет за писмото, ако ще се прави като chain letter според мен трябва да е малко по-кратко Мисля си , че няма да го прочетат, ако е прекалено дълго 
И накрая една съвсем дребна забележка:
"Евродепутати. Ако живеете в Европейска страна, можете да се обърнете и към депутатите в ЕП, представители на страната, в която живеете:"
Трябва да е, ако живеете в страна членка на ЕС.
Мисля си , че няма да го прочетат, ако е прекалено дълго И накрая една съвсем дребна забележка:
"Евродепутати. Ако живеете в Европейска страна, можете да се обърнете и към депутатите в ЕП, представители на страната, в която живеете:"
Трябва да е, ако живеете в страна членка на ЕС.
Много смисъл има, Павлине, и аз се лутам между тези въпроси. Определено съм по-скоро за идеята, целта оправдава средствата, тъй като целта са деца, жертви на неработеща социална политика. Да, Слави е такъв, онакъв и аз така мисля, а къде са сериозните журналисти, къде в сериозните предавания присъства темата? И каква и е аудиторията? За съжаление цялата ни работа е Дон Кихотовска, защото неизвестните са много, уравнението не се получава, и 2 плюс 2, определено не прави 4. Избягвам да пиша подобни неща, тука винаги съм оптимист, песимизма го пазя за себе си. Все пак, ще видим, Павлине, принципно си прав, все пак допускам варианта, аз да не съм наясно с някои детайли.
Много ми се иска, някой журналист да направи филм за всичко случващо се сега, от филма на Кейт насам, смятам, че е много показателно. Реакцията на МТСП и всички останали държавни институции и реакциите на хората, насреща. Медиите, реално какво последва, един голям абсурд, пародия. Един филм, една журналистка, без никакво значение за подбудите, спаси едни забравени деца. Имаше общесвен отзвук, но той беше като спазъм, кратък и съответно, неефективен. Защо? Защо няма адекватна реакция, защо няма реално насочено внимание към тези проблеми? Има страшно много защо и странни неща, които мен лично ме водят само до един извод. Проблемите са безумно много и дълбоки, спасението е в общото, всички да мислят и работят заедно, но това е невъзможно. Тогава, какво? Тогава спасението е извън това тук, трябва да дойде отстрани, отвън. Дали е възможно, не знам, но отвътре няма да стане, въпреки че и отвън няма да стане, без работа отвътре.
Избягвам да пиша подобни неща, тука винаги съм оптимист, песимизма го пазя за себе си. Все пак, ще видим, Павлине, принципно си прав, все пак допускам варианта, аз да не съм наясно с някои детайли. Много ми се иска, някой журналист да направи филм за всичко случващо се сега, от филма на Кейт насам, смятам, че е много показателно. Реакцията на МТСП и всички останали държавни институции и реакциите на хората, насреща. Медиите, реално какво последва, един голям абсурд, пародия. Един филм, една журналистка, без никакво значение за подбудите, спаси едни забравени деца. Имаше общесвен отзвук, но той беше като спазъм, кратък и съответно, неефективен. Защо? Защо няма адекватна реакция, защо няма реално насочено внимание към тези проблеми? Има страшно много защо и странни неща, които мен лично ме водят само до един извод. Проблемите са безумно много и дълбоки, спасението е в общото, всички да мислят и работят заедно, но това е невъзможно. Тогава, какво? Тогава спасението е извън това тук, трябва да дойде отстрани, отвън. Дали е възможно, не знам, но отвътре няма да стане, въпреки че и отвън няма да стане, без работа отвътре.