От моята не, страх ме е от смъртта на хората, които обичам.
- Публикувана: 19 окт. 2007, 11:47 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2007, 21:38 ч.
Страхувате ли се от смъртта?
Да, страх ме е. Не искам детето ми да расте без майка и да причиня такава мъка на родителите ми.
Знам, че хората, които обичам, рано или късно-ще си заминат от този свят, но се моля това да не е скоро.
Знам, че хората, които обичам, рано или късно-ще си заминат от този свят, но се моля това да не е скоро.
Точно това щях и аз да напиша, от моя живот са си отивали близки хора - и млади, и стари
Не мислете за това и няма да ви е страх.
Да, бе! Все едно мога да го контролирам, ако ми е фобия
Ако ти беше фобия, щеше да ти трябва лудница
Чак пък лудница
Смело! 
Изпитвам ужас при мисълта за смъртта , изпадам в паника. Страхувам се да не загубя близък , страхувам се за себе си. Опитвам се да не мисля , но само при вида на некролог ( а те са навсякъде) се ужасявам. Разбирам , че това е естествения ход на живота, но чувствата и емоциите ми са по-силни и не мога да ги контролирам. Не съм от хората които за най-малкото отиват на лекар, но съм от хората , които си втълпяват най-лошото.
Най-големият ми страх е това
И на мен, направо се ужасявам като се замисля понякога
Изпитвам ужас от това, че ще ме затворят в ковчег, от това, че ще се разделя с близките си. За душата ми не изпитвам страх.
затова още от сега казвам че искам ако е възможна да съм донор или кремация!