Страхувате ли се от смъртта?

  • 2 209
  • 42
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 82
И аз съм казвала на нашите, че искам да ме горят ама само като почна и майка: 'стига с тия мохабети'. Добре че ме подсети пак да подхвана темата когато е удобно Simple Smile. Иначе от моята смърт не ме е страх, само да е бърза.

# 31
  • София
  • Мнения: 1 819
Neonka, много добре си описала това, което мисля. И аз искам да ме кремират...

Понякога се чувствам като хваната в капан, защото знам, че няма как да я избегна.

# 32
  • Абсурдистан
  • Мнения: 3 321
Много ме е страх, както от моята така и от тази на хората които обичам. Много гадна тема

# 33
  • Мнения: 109
При споменаването на самата дума настръхвам .  bishop
Но едно е ясно че и да не мислим за нея тя мисли за нас.

# 34
# 35
# 36
  • София
  • Мнения: 443
Вероятно загубата на близки хора те кара да се замислиш за това. Не мисли. Всички ни е страх. От болести, катастрофи, заметресения, наводнения, кво ли не. Ако се оставим на страха, ще психясаме тотално.  
Вероятно при теб е по-силно в момента, породено от загубата на близък човек. Ще мине, не мисли за това

# 37
  • Мнения: 750
С всяка смърт на бизък или роднина,усещам че все повече се доближавам до смърта! Confused
По някога се чудя,кога ли ще ме сполети и мен....тогава ми става мъчно за децата ми,не за мен!Не искам да страдат по моята смърт!Но пък се моля да си отида преди тях....не бих могла да оцелея и минута без тях!
Разбира се,че ме е страх!
Когато човек не знае нещо,не може да го види,да го пипне...да си го обясни е нормално това да буди страх у него!
В другата такава тема бях казала,че не вярвам на онези които казват,че не се страхуват! NaughtyИ продължавам да го твърдя.....няма човек който да не се бои от смърта!
Не може,човек да не се страхува от края си....От онзи момент в който ще спре да диша и ....душата му ще отиде някъде!Или,може би...и това няма да стане!Знае ли човек! Thinking
По дяволите...много ме е страх!
За това и не мога да рзбера самоубийците! newsm78

# 38
  • Пловдив
  • Мнения: 1 048
И мен ме е страх - изпитвам ужас най-вече от мисьлта да не остане дьщеря ми без мен докато още сьм й нужна. Зная, че това е един естствен завьршек на живота ни, но когато си отиват млади хора и малки невинни дечица ми се кьса сьрцето от мька. Иначе аз вярвам в това, че умираме само тялом, но не и духом.

Последна редакция: пт, 19 окт 2007, 23:30 от soff

# 39
  • Мнения: 3 034
ужасно! и моето е фобия, в лудница не щат да ме вкарват, но от пристъпи на паника ме лекуват  Sad мисълта, че един ден просто няма да ме има, няма да видя изгрев, слънце, няма да стана, да проговоря... колкото пъти се опитвам да си го представя (щото така трябва, да се изправя човек очи в очи със страха и фобията), толкова пъти се задушавам от ужас  Cry и не е вярно, че вярващите не се страхуват. аз вярвам, но ме е страх от мисълта, че точно мен такава каквато съм сега няма да ме има - не душата ми или нещо друго, а това което съм сега просто ще изчезне... и какъв е смисълът тогава на всичко?  Tired

# 40
  • София
  • Мнения: 1 825
Да. Поради тази причина много трудно станах шофьор, ако може да се каже, че съм. И до ден днешен трудно возя хората, които обичам. Не ме е страх за себе си, страх ме е, че близките ми ще страдат. Губела съм близки хора и знам, че ще продължавам да ги губя. Като малка все сънувах природни бедствия и катастрофи. Много ме беше страх, да не загубя майка си. Не ми се мисли как ще разсъждавам, като се сдобия с детенце. Страх ме е от всичко безвъзвратно. Може би трябва да бъда малко по-вярваща...

# 41
  • там от където съм
  • Мнения: 1 073
Да,но за жалост рано или късно ще дойде това време,така,че я приемам! Rolling Eyes

# 42
  • Мнения: 1 488
Не ме е страх от моята смърт, ако е безболезнена. Ако има много болка, тогава се страхувам. Страхувам се от смъртонсната болка, тази която не може да се понесе...
А за другите, да , страхме е е от смъртта на най-близките ми хора... Как ще продължа? Незнам?....

Общи условия

Активация на акаунт