Страхувате ли се от смъртта?

  • 2 226
  • 42
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
19 окт. 2007, 11:47 ч.
Тъй като аз съм нова и незнам дали тази тема се повтаря ще помоля за извинение автора за плагиатството ми,ако има такова!
Напоследък преживях много загуби в началото на годината точно в навечерието на 30-ят ми рожден ден почина баща ми (Бог да го прости).Съвсем наскоро при катастрофа загубих приятел -младо,красиво момче все още не беше се оженил, нямаше детенце един син на майка и баща.И да ви кажа започнах да се усещам,че все повече започнах да се замислям за смъртта и да се страхувам от нея.А вие?

# 1 19 окт. 2007, 11:50 ч.
  • UK/София
  • Мнения: 7 681

 За мен не се страхувам.Страх ме е, че мога да загубя някой близък човек!

# 2 19 окт. 2007, 11:51 ч.
  • Мнения: 325
Страхувам се, но повече се страхувам от староста.

# 3 19 окт. 2007, 12:04 ч.
  • Мнения: 3 268
Такава тема имаше вече.Да,страхувам се,и то много.

# 4 19 окт. 2007, 12:06 ч.
  • Мнения: 3 459
Цитат на: stefani6 в пт, 19 окт 2007, 12:04
Да,страхувам се,и то много.
Peace

# 5 19 окт. 2007, 12:10 ч.
  • Мнения: 2 891
Най-големият ми страх е това  Confused

# 6 19 окт. 2007, 12:10 ч.
  • Мнения: 1 250
Разбира се.

# 7 19 окт. 2007, 12:13 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Оооо, треперя, мисля и блещя очи - страх ме е, да!

# 8 19 окт. 2007, 12:18 ч.
Това е нещо неизбежно, рано или късни всеки ще се срещне с нея. Не мислете за това и няма да ви е страх.

# 9 19 окт. 2007, 12:19 ч.
  • Мнения: 2 891
Цитат на: mikova_ в пт, 19 окт 2007, 12:18
Не мислете за това и няма да ви е страх.

Да, бе! Все едно мога да го контролирам, ако ми е фобия  Crossing Arms

# 10 19 окт. 2007, 12:21 ч.
  • Мнения: 1 520
Старая се да не се страхувам.

На скоро почина дядо, преди няколко години баба.
Последните години загубите са били все на възрастните около мен и просто си казвам, че такъв е живота.
След 85-90 години това е естествения ход на събитията. И може да се случи във всеки един момент.
А понякога и честно трябва да се признае, че това е по-добрия изход. Всеки човек има някаква своя чест и достойнство и иска до последно да ги запази.

При младите е друго.
Там живота е несправедлив. Отговорите не са достатъчни.

# 11 19 окт. 2007, 12:22 ч.
  • София
  • Мнения: 1 176
Аз не обичам да говоря за това, страх ме е, разбира се.

# 12 19 окт. 2007, 12:22 ч.
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Не се страхувам от самата смърт, страх ме е от акта на умирането, да не изпитвам болка.  Confused

# 13 19 окт. 2007, 12:24 ч.
Цитат на: jj okocha в пт, 19 окт 2007, 12:19
Цитат на: mikova_ в пт, 19 окт 2007, 12:18
Не мислете за това и няма да ви е страх.

Да, бе! Все едно мога да го контролирам, ако ми е фобия  Crossing Arms

Ако ти беше фобия, щеше да ти трябва лудница

# 14 19 окт. 2007, 12:27 ч.
  • Мнения: 1 424
Да, много !  Confused

# 15 19 окт. 2007, 12:41 ч.
  • Мнения: X
От моята не, страх ме е от смъртта на хората, които обичам.

# 16 19 окт. 2007, 12:46 ч.
  • Мнения: 184
Ама че гадна тема  Thinking

# 17 19 окт. 2007, 12:46 ч.
  • Мнения: 1 277
Да, страх ме е. Не искам детето ми да расте без майка и да причиня такава мъка на родителите ми.
Знам, че хората, които обичам, рано или късно-ще си заминат от този свят, но се моля това да не е скоро.

# 18 19 окт. 2007, 12:48 ч.
  • Мнения: 1 317
Цитат на: стрина Цонка в пт, 19 окт 2007, 12:46
Да, страх ме е. Не искам детето ми да расте без майка и да причиня такава мъка на родителите ми.
Знам, че хората, които обичам, рано или късно-ще си заминат от този свят, но се моля това да не е скоро.

Точно това щях и аз да напиша, от моя живот са си отивали близки хора - и млади, и стари  Confused

# 19 19 окт. 2007, 12:55 ч.
  • София
  • Мнения: 4 777
Много ме е страх  Tired Не толкова от това, че ще умра, а че не искам да страдат роднините ми заради мен. Още повече ме е страх да не ги загубя тях.

# 20 19 окт. 2007, 13:06 ч.
  • Мнения: 1 416
Преди се чувствах безсмъртна. Сега не е така. Страхувам се, да.

# 21 19 окт. 2007, 13:07 ч.
  • Мнения: 2 891
Цитат на: mikova_ в пт, 19 окт 2007, 12:24
Цитат на: jj okocha в пт, 19 окт 2007, 12:19
Цитат на: mikova_ в пт, 19 окт 2007, 12:18
Не мислете за това и няма да ви е страх.

Да, бе! Все едно мога да го контролирам, ако ми е фобия  Crossing Arms

Ако ти беше фобия, щеше да ти трябва лудница

Чак пък лудница  Shocked Смело!

# 22 19 окт. 2007, 13:35 ч.
  • Мнения: 494
Гадна ми е мисълта за болезнена и бавна смърт...,но чак пък да ме е страх-не.Притеснявам се да не е много скоро,когато са ми още малки децата.Обаче не мисля за това.Нито пък ме е страх.Божа работа...Много повече ме е страх от болестите и то не за мен,а за дечурлигата...

# 23 19 окт. 2007, 14:14 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Най-малко се страхуват силно вярващите и абсолютните атеисти. Останалите ги втриса  ... ако искаш да не те е страх, вярвай в бог или въобще го отхвърли.

# 24 19 окт. 2007, 14:31 ч.
  • София
  • Мнения: 1 893
Изпитвам ужас от това, че ще ме затворят в ковчег, от това, че ще се разделя с близките си. За душата ми не изпитвам страх.

# 25 19 окт. 2007, 14:42 ч.
  • Мнения: 119
Изпитвам ужас при мисълта за смъртта , изпадам в паника. Страхувам се да не загубя близък , страхувам се за себе си. Опитвам се да не мисля , но само при вида на некролог ( а те са навсякъде)    се ужасявам. Разбирам , че това е естествения ход на живота, но чувствата и емоциите ми са по-силни и не мога да ги контролирам. Не съм от хората които за най-малкото отиват на лекар, но съм от хората , които си втълпяват най-лошото.

# 26 19 окт. 2007, 15:39 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 488
Моята смърт съм я приела за нормално нещо. Не искам да мисля обаче за болката, с която ще живеят близките ми след нея...
Смъртта на близък човек... Няма думи, които да опишат чувствата ми по този въпрос. Няма думи за такова състояние като моето...

# 27 19 окт. 2007, 15:56 ч.
  • София
  • Мнения: 726
Не! За мен смъртта/конкретно моята/ ще е едно ново начало!

Изключително тежко обаче преживявам смъртта на близки мои хора.

# 28 19 окт. 2007, 15:57 ч.
  • София
  • Мнения: 462
Цитат на: jj okocha в пт, 19 окт 2007, 12:10
Най-големият ми страх е това  Confused

И на мен, направо се ужасявам като се замисля понякога Tired

# 29 19 окт. 2007, 16:06 ч.
  • Мнения: 394
Цитат на: etomira в пт, 19 окт 2007, 14:31
Изпитвам ужас от това, че ще ме затворят в ковчег, от това, че ще се разделя с близките си. За душата ми не изпитвам страх.
Аз като малка гледах документални филми за това как някои хора като умрат и ги закопаят се събуждат и като са разравяли ковчезите са намирали че в паниката са ровили по ковчега с нокти за да излезнат и са умирали от недостиг на въздух! Ето от това най много ме е страх да не се събудя след като са ме заровили Shocked затова още от сега казвам че искам ако е възможна да съм донор или кремация!

# 30 19 окт. 2007, 16:19 ч.
  • Мнения: 82
И аз съм казвала на нашите, че искам да ме горят ама само като почна и майка: 'стига с тия мохабети'. Добре че ме подсети пак да подхвана темата когато е удобно Simple Smile. Иначе от моята смърт не ме е страх, само да е бърза.

# 31 19 окт. 2007, 16:25 ч.
  • София
  • Мнения: 1 893
Neonka, много добре си описала това, което мисля. И аз искам да ме кремират...

Понякога се чувствам като хваната в капан, защото знам, че няма как да я избегна.

# 32 19 окт. 2007, 16:38 ч.
  • Абсурдистан
  • Мнения: 3 321
Много ме е страх, както от моята така и от тази на хората които обичам. Много гадна тема

# 33 19 окт. 2007, 17:17 ч.
  • Мнения: 109
При споменаването на самата дума настръхвам .  bishop
Но едно е ясно че и да не мислим за нея тя мисли за нас.

# 34 19 окт. 2007, 17:21 ч.
  • Мнения: 516
не.

# 35 19 окт. 2007, 17:27 ч.
  • Мнения: 4 447
Не.

# 36 19 окт. 2007, 17:30 ч.
  • София
  • Мнения: 443
Вероятно загубата на близки хора те кара да се замислиш за това. Не мисли. Всички ни е страх. От болести, катастрофи, заметресения, наводнения, кво ли не. Ако се оставим на страха, ще психясаме тотално.  
Вероятно при теб е по-силно в момента, породено от загубата на близък човек. Ще мине, не мисли за това

# 37 19 окт. 2007, 17:37 ч.
  • Мнения: 750
С всяка смърт на бизък или роднина,усещам че все повече се доближавам до смърта! Confused
По някога се чудя,кога ли ще ме сполети и мен....тогава ми става мъчно за децата ми,не за мен!Не искам да страдат по моята смърт!Но пък се моля да си отида преди тях....не бих могла да оцелея и минута без тях!
Разбира се,че ме е страх!
Когато човек не знае нещо,не може да го види,да го пипне...да си го обясни е нормално това да буди страх у него!
В другата такава тема бях казала,че не вярвам на онези които казват,че не се страхуват! NaughtyИ продължавам да го твърдя.....няма човек който да не се бои от смърта!
Не може,човек да не се страхува от края си....От онзи момент в който ще спре да диша и ....душата му ще отиде някъде!Или,може би...и това няма да стане!Знае ли човек! Thinking
По дяволите...много ме е страх!
За това и не мога да рзбера самоубийците! newsm78

# 38 19 окт. 2007, 17:44 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 048
И мен ме е страх - изпитвам ужас най-вече от мисьлта да не остане дьщеря ми без мен докато още сьм й нужна. Зная, че това е един естствен завьршек на живота ни, но когато си отиват млади хора и малки невинни дечица ми се кьса сьрцето от мька. Иначе аз вярвам в това, че умираме само тялом, но не и духом.

Последна редакция: пт, 19 окт 2007, 23:30 от soff

# 39 19 окт. 2007, 21:14 ч.
  • Мнения: 3 034
ужасно! и моето е фобия, в лудница не щат да ме вкарват, но от пристъпи на паника ме лекуват  Sad мисълта, че един ден просто няма да ме има, няма да видя изгрев, слънце, няма да стана, да проговоря... колкото пъти се опитвам да си го представя (щото така трябва, да се изправя човек очи в очи със страха и фобията), толкова пъти се задушавам от ужас  Cry и не е вярно, че вярващите не се страхуват. аз вярвам, но ме е страх от мисълта, че точно мен такава каквато съм сега няма да ме има - не душата ми или нещо друго, а това което съм сега просто ще изчезне... и какъв е смисълът тогава на всичко?  Tired

# 40 19 окт. 2007, 21:27 ч.
  • София
  • Мнения: 1 825
Да. Поради тази причина много трудно станах шофьор, ако може да се каже, че съм. И до ден днешен трудно возя хората, които обичам. Не ме е страх за себе си, страх ме е, че близките ми ще страдат. Губела съм близки хора и знам, че ще продължавам да ги губя. Като малка все сънувах природни бедствия и катастрофи. Много ме беше страх, да не загубя майка си. Не ми се мисли как ще разсъждавам, като се сдобия с детенце. Страх ме е от всичко безвъзвратно. Може би трябва да бъда малко по-вярваща...

# 41 19 окт. 2007, 21:29 ч.
  • там от където съм
  • Мнения: 1 073
Да,но за жалост рано или късно ще дойде това време,така,че я приемам! Rolling Eyes

# 42 19 окт. 2007, 21:38 ч.
  • Мнения: 1 488
Не ме е страх от моята смърт, ако е безболезнена. Ако има много болка, тогава се страхувам. Страхувам се от смъртонсната болка, тази която не може да се понесе...
А за другите, да , страхме е е от смъртта на най-близките ми хора... Как ще продължа? Незнам?....

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата