Моля за мнение

лично аз не съдя за хората по техният етнос  и не името прави даден човек, а напротив .Детето ми е още много малко за да разбира това, но смятам именно така да го възпитам

Стига с тези комплекси.
Раждаш дете на човек, а те притесняват неговите имена и етнос?
За сметка на това пък се съобразяваш с мението на баба ти ?

    Не мисля, че малките деца ги засяга и разбират това, но  тийнейджърите и възрастните определено се влияят от това. Съжалявам, но това са моите наблюдения.

А таткото какво мисли по този въпрос? Мисля, че дватата трябва да го обсъдите.

Ох, кога ще порастнем като общество?
Много е тържно, ако за 18 години за някои неща обществото ни се променя толкова бавно или въобще никак. Все пак цяло едно поколение израстна....

Помисли от друга страна-дори нашата принцеса, моя адашка  си кръсти детето Хасан.
И ще ме прощаваш, но аз бих ти се обидила силно. Избрала си този мъж, харесала си го достатъчно, за да имате отношения, после семейство, после дете, но фамилията не може да бъде неговата 
Звучи ми несериозно и инфантилно, както и цялата история, както сте я почнали. Т.е. да криеш и нямаш позиция по мое мнение вреди ужасно-на теб, на мъжа ти, на отношенията ви и на детето.
А баба ти е време да си гледа плетките, аз моите отдавна не ги слушам като ми заговорят архаизми, да не говорим, че не се допитвам до тях.
Трябва да си направиш крачката, защото така не може да продължиш напред.

Защо ми се струва ,че ти не си много сигурна във вашата връзка?Човек който е на сто процента сигурен в избора си не се влияе от мнението на околните.Тези проблеми трябва да си ги решите в семейството което сте създали.

Миличка, донякъде има право баба ти. Но само, ако живееше около 1980г. Сега немисля, че е проблем името. Особено ако си в голям град. Дори и да стане нещо, в което се съмнявам, винаги можете да му смените името. Само не се впрягай за неща, които не само не са станали още, а може и въобще да не се случат      

Защо би трябвало да му се подиграват? Ти не си ли имала приятели или съученици с турски имена? Аз съм имала и никой не им се е подигравал, нито ги е отритвал по някакъв начин. Баба ти говори щуротии с извинение.

Вече има достатъчно смесени бракове, за да се притесняваш, че точно твоето дете ще бъде отритнато по някакъв начин. Все пак зависи от това къде живееш и колко са силни предразсъдъците на заобикалящите те. Но ако смяташ, че си с подходящия човек не виждам нищо ненормално детето да носи неговите имена. Освен това с новите тенденции българските имена няма да са това, което е било по времето на баба ти. Аз също съм имала съученички туркини и нямам спомен да е имало някакво кофти отношение към тях.

Моят син си играе с едно детенце - много сладко момченце на име Арда !
И за момент не ми е минавало през ума да го игнорираме / синът ми разбира се нищо не разбира от имена / , но мисля че излишно се притесняваш !

Имала съм съученици с турски имена , никой не се държеше лошо с тях . Може би е съвпадение , но всичките бяха много добри и приятно и имаха много приятели 

Ей, в кой век живеете?! Няма такова нещо!!!


Възпитай го, като добър човек, обичай го и никой няма да го отритне, даже на против.

Относно любопитството ти, мисля, че в днешно време живота ни е изпъстрен с хора от
най-различни етноси и цветове и децата ни ги възприемат съвсем нормално. Да не говорим за всички вносни имена, които са на мода на последък...

Ами и да има проблеми детето, поне си носи истинското име. А не като Майкъл Георгиев или Дейвид, син на Ганка и Колю. Освен това твоят брак е смесен - тоест наднационален - тоест по-скоро екстравагантен. Това често е предимство. Да си с нещо специален не е лошо. Най-малкото учи на толерантност към културата и мнението на другия човек. А и говори, че бракът е сключен въпреки известна съпротива, т. е., по любов. Пожелавам на детето ти да бъде ярко и запомнящо се, а не да се опитва да се слее със стените.

В групата на дъщеря  ми ( 2 г. 2 м.) има мулатче.
Много съм доволна от този факт- така тя от малка свиква, че има и по- различни на вид деца, които иначе по нищо не се различават от нея.
С мъжа ми сме много толерантни към по- лазличните от нас. Надяваме се и тя да бъде толерантна.

Здравей миличка!

Мисля, че страховете са ти напразни, защото по тази логика трябва да се подиграват на всички деца, които не носят български имена - в това число влизат всички Джулии, Ериковци, Дейвидовци и прочие, които се нароиха напоследък у нас.

Един от най-добрите ми приятели е български турчин. Жена му е българка и имат две прекрасни деца - момиченце и момче, които имат много хубави имена - Айлин и Денис и не мисля, че са много различни или ще доведат до подигравки.
Така че - радвай се на детето си, на съпруга си и пращай мрънкащите роднини на ....хайде да не казвам точно къде, че ще ми дърпат ушите.

 

Това,че баба ти трябва да си гледа плетките много ми хареса! Кой от нас като малък не си е измислял чужди имена само и само да звучи специално.Ако името е хубаво и носи хубав смисъл какво значение има какво е?Даже според мен детето ти ще изпъква в положителния смисъл и ще има по- ярка индивидуалност.

Мисля,че мина времето когато българина е "отритвал" или делял хората по име или етнос.Лично за мен това никога не е било от значение.Децата ми също не обръщат внимание на тези неща.Явно баба ти има подобно отношение към хората и съди по себе си.
Все пак точно старите хора са автори на поговорката "Името не прави човека".

В класа на дъщеря ми има 7-8 деца от смесени бракове - съответно и чужди за нас бащини и фамилни имена. Класната им още в началото им каза, че са много хубав интернационален клас. Дъщеря ми никога не е обръщала внимание на името на детето - вълнува я отношението към нея на даден човек. Както са ти казали и другите майки - не живеем в 70-80те години. Мисля, че не трябва да взимаш под внимание думите на баба си - по-възрастните хора просто не могат да свикнат със свободното поведение на по-младите и с настъпилите промени.....

Все още има и ще продължава да има лошо отношение към различните от нас, за мое най-голямо съжаление.
Мога да ти кажа как постъпи една приятелка, и двамата с мъжа й са турци, но си говорят на български - кръсти си щерката Ирен. А друго турско семейство (българска туркиня и изселил се в Турция български турчин) искаха да кръстят дъщеря си Жасмин. Използват чужди имена.

Докато детето стане голямо,
може китайците в България
да са повече от турците. А
баба ти помислила ли е и по
този въпрос, може би има мнение.

Несигурна ми изглеждаш.
Което не е добре.

По принцип, ако сте в малък град, възможно е детето да претърпи някои подигравки, но не мисля , че е страшно. В по-големите градове още има някои наченки на подобно отношение, но до няколко години ще отшуми. Казвам го от краткия си опит сред учениците от по-малките класове. Виждала съм да се подиграват на арабка и да й казват талибанка, но беше единичен случай.
Не му сменяй името! По-важното е да е горд, че е син на баща си инче каква личност ще израстне?! Не може човек цял живот да се крие!
Тъпо е малко, но в тази връзка ти препоръчвам горечщо филма "Sunshine" на István Szabó:
http://www.imdb.com/title/tt0145503/

И моите деца са с чуждоземски фамилии.
Не са турски, арменски са.
Аз лично не се притеснявам, проблемът ще е в мен, ако децата ми се притесняват от имената си

Важно според мен е и ти като поотрасне детето да не се държиш така сякаш се срамуваш от името му, за да не очаква и то, някакво по-негативно отношение към него от другите. Казвам го, защото мъжът ми е турчин и все още е с българските имена, които им наложиха 89г. Той се притеснява от истинските си имена, и винаги когато се представя пред чужди хора, си казва българското име, което никой от близките ни не го използва. Даже децата ни знаят само истинското му име.
А по повод дискриминацията - смятам, че все още я има, и то не само измежду по-възрастното поколение. Но такива хора винаги ще има, важното е детето ти как ще ги приема.

Моето дете е още малко и затова ще ти отговоря за себе си. Една от най-добрите приятелки, които някога съм имала беше туркиня. И то по ония времена, когато беше забранено да се слуша турска музика по домовете и да се говори турски. Родителите ми естествено не бяха особено щастливи от този факт. Мисълта ми е, че дори в ония времена е имало такива като мен, които не са се подигравали на деца с различни имена. Какво остава за днес-времената са коренно различни. И както някой спомена-на фона на разните Лоренцо, Марио, Белинда един Сюлейман с какво повече е различен? Между другото не знам как се казва синът ти, но името Денис  (или Дениз?) за момченце е много популярно точно в такива бракове като вашия.

Е като не би сменила имената за нищо на света, за какъв дявол ти беше тази тема. Вие сте си взели решението...

извинявам се, не е по темата...но имам спешно питане
"Шемен"
име на момче или на момиче е 

Имам много познати турци на моята възраст.
Разбира ме се чудесно. Поздравяваме се за Коледа и Курбан Байрам (дано правилно го написах).
Родителите ни и техните също се разбират прекрасно.
Само да подчертая, че аз съм православна християнка не поради това, че съм българка, а поради това, че съм вярваща.
Пред едни наши познати също стоеше този проблем. Момчето - турчин, мохамеданин, е влюбено в момиче - християнка, българка.
Майката надълго и нашироко си разговаря с мен колко и тежи това. Аз й казах, че вероизповеданието и националността не са от значение (те не са от най-ревностните мюсюлмани).
Обясних й, че както нашата връзка с мъжа ми се крепи на низ от компромиси, така и при тях ще бъде същото, но компромисите ще са от друго естество. Ще празнуват и двата празника, ще почитат различни светци и така нататък.
Жената видимо се успокои и нещата определено потръгнаха.
Така че се надявам и при вас нещата да се развият в благоприятна светлина.
Успех.
Всичко е въпрос на разговори и компромиси.

Зависи от пола на детето - в турския език няма мъжки и женски род. Имах 2 колеги Несрин - мъж и жена.

Гадното е,че още бабите опитват да налагат мнения за кого да се ожениш и на кого да е кръстено детето.Стига да му подхожда името с фамилията,нищо друго няма значение(пример за неподходящи имена и фамилии Джон Георгиев,Клаудия Петрова,Силвестър Николаев.Вносно име българска фамилия,въпреки,че не всички звучат толкова абсурдно).А щом религията не е проблем за вас,защо името да е?
А като се замисля си има и предимства-двойно повече празници..........и двойно повече подаръци.
Аз възпитавам моето дете,да уважава приятелите си независимо от имена,религий и т.н.Жалко е само,че още има хора,който живеят с някакви остаряли разбирания.

 Колкото и да е неприятно и да я отричаме, дискриминация има. Възрастните могат да се въздържат, но децата- не. В нашата градинка идва момченце от смесен брак с дубаец, вечно го гонят или бият, наричат го "мангал" и какво ли не. Когато майките им са там, положението е малко по-добре, но иначе... детето расте аутсайдер.

Темата е стара, но да се изкажа и аз.


Напротив. Проблемът не е в децата, а в родителите. Надали децата сами са си измислили тези думи и сами са се настроили срещу детето.

Мен дори ме учудва, че има все още хора, които приемат различните по този начин. 

Самата аз съм от смесен брак (баща ми е грък, но е роден в БГ и като ученик родителите му са го записали с бг. имена - и досега баща ми съжалява за това, защото това му е "отрязало корените").
Моите деца никога не са правили разлика между хората по цвят или име.
Имаме близка приятелка на семейството, която е монголка (половинката й пък е от австрийски произход). Нейната сестра е омъжена за българин и имат невероятно красиво момиченце с типично азиатски черти. Имаме познато семейство - майката е българка, а бащата е чернокож. Една от моите най-близки приятелки е от турски произход. Един от близките приятели на мъжа ми също е от турски произход. Имаме много приятели чужденци. Около нас е пълно с хора с различни религии, различно звучащи имена и различен цвят на кожата. Имаме дори  приятелско семейство - роми (страхотно семейство - млади, красиви, интелигентни, с деца като картинки).
Дори ние с половинката ми сме от различни деноминации на християнската църква.
Не знам, но за мен многообразието е полезно и красиво, защото учи на толеранс и обогатява хората.
Така възпитавам и моите деца и досега не им е минавало през ума да обидят някой, заради начина, по който изглежда.

Тези, които проявяват дискриминация, най-често са хора с комплекси и без собствено самочувствие.
Да съдиш за другия само по името или по външността му, без да го познаваш, наказва самия теб.

А за един баща няма по-неприятно нещо от това да му откажеш правото да е баща (щом той го иска), защото носи различно от "общоприетите" имена! Как ще обясниш на самото дете, ако избереш друго име, защо то не носи имената на своя баща, без да го озлобиш, обидиш или настроиш? Как ще докажеш на този мъж, че искаш точно неговото дете, ако не дадеш на детето си неговите имена?
А и не мога да разбера и приема нещо друго - уж обичаш този мъж, а си крила и връзката си с него, и бременността си. Любовта не е ли по-силна от срама? Ако те е срам от това кой и какъв е той, защо си с него? Ако го обичаш наистина, защо не се гордееш с това, което е той?