Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
, ама все ми се ще нещо още - чудя се, ако и капна лимонов сок, дали ще ми се разсърди много? 
Спомням си, че на мен ми е помагало много 
. Хубаво ми напомнихте за Пулмекс бебе- то, ще я омажа с него за това хъркане, че ме притеснява - чак не ми се вярва да и се размине, при положение, че аз и баща й сме болни, пък тя все в нас се вре. 
- Очевидно се страхува от изоставяне - непрекъснато ме търси, трудно заспива и все се гуши в мен, спи неспокойно и проплаква... 
, а преди не беше така (имаше дълбок и спокоен сън). Явно и в яслата я усещат (и ми казват), че видимо тъгува... И аз я виждам - вече не плаче и влиза сама, но ако се разхлипа е много жално (като я вземам наобяд задължително) 
..., за разлика от Преслав, който много бързо "се адаптира" и мрънкаше от инат и глезотия, а не от мъка като Диди... Абе, оказа се малко от "тихите води" моята мома - водят я "кротка и притеснителна", ама само аз я знам как пердаши отракания си батко. 
. Станал ли е известен и в България този ден?
.
Такава кротушка изглежда!
Откъде го лепнах това чудо само се чудя 
, ама ме гложди по същия начин...