КИТАЙ

Ооо, много поздрави на Тея! (Ако ме помни де )
Никога няма да забравя това описание на Беливанова за красивата жена (имаше и за мъж - височината беше определяща, но не помня какво беше "изискването"), защото ми напомняше силно за описанието на красивите жени от нашия си фолклор. Абе има нещо там, имам предвид общото м/у нашия и техния фолклор, но не знам има ли такива изследвания и ако има - можеш ли да напишеш нещо?
И една корекцийка към мен самата - има и китайска азбука, много е интересна, но за съжаление (или може би не) не се използва в нито една сфера или равнище на езика, а е дадена само като допълнителна информация в речниците. Яни, спомняш ли си кога, кой и защо е създал азбуката, че аз не помня много...даже хич...  

И Корея да е, много народ много чудо 

Като стана въпрос за йероглифите, близки ли са като начин на изписване/ значение в различните страни, един китаец може ли да чете и разбира смисъла на японски/корейски или обратното?

По повод на козметиката има цели серии за азиатски кожи, за избелване, какво да се прави компаниите отговарят на търсенето 

Характеристика на китайската митология


Китайската митология няма аналог в световната история на народната мисъл. Първо тя е изключително фрагментарна. Парченца от митове и легенди се срещат понякога само в лек намек или дадени като пример само с името на легендарен герой в някой философски трактат.

Второ. Има няколко Велики бедствия, сполетяли китайската литература още в Древността. Първият, който откровено е идеологизирал и подбрал трактатите, които 25 века ще определят същината на китайската литература е самият Конфуций. Той всъщност лично нищо не е записал, неговите слова са записани от неговите ученици. Затова пък е извършвал изключителна редакторска работа, като е използвал само онова, което най-добре подхождало за неговата теория за най-правилно управление на Поднебесната /с това име и до днес понякога китайците наричат своята страна/;

Трето. Първият човек, успял да обедини Китай през ІІІ в.пр.н.е. е владетелят на едно от седемте големи царства, които се борели за надмощие повече от два века. Той постепенно завладял всичките седем царства и дори разширил територията на Китай на юг и на север. Нарекъл се Циншъхуан ди, т.е. Първият император на Цин, той е и въобще първият император в историята на Китай. Наред с положителните въведения, за които ще говоря на друго място, той решил да уеднакви йероглифите, като наложи писмените знаци на собственото си царство. Какво направил ли? подходил изключително брутално - събрал всякакви трактати от цялата страна и просто … ги изгорил. Дори и подпалването на Александрийската библиотека надали може да се равнява по загуби с този акт. В следствие на това имаме трактати, които са внимателно обработени, тук таме археологически разкопки с надписи върху ритуални съдове, картини, случайни находки на древни трактати. Източници, които са успели да оцелеят и от които черпим сведения са:


Най-първият и най-пълен трактат, от който черпим сведения за китайската митология е «山海经» или “Книга за планините и моретата”. Трактатът е писан на територията на царство Чу /楚/ и отразява народната мисъл от началото на периода на Воюващите царства до началото на династия Хан /ІІ в.пр.н.е./. В трактата са включени общо 18 дяла, като пет са отнесени към “планините”, а 13 – към “моретата”. В дяловете на планините са описани чудновати растения и зли духове, а при моретата срещаме описания на далечни страни, странни хора и техните обичаи. Всичко е придружено с ярки цветни рисунки и по тях са възстановени голяма част от образите на митичните същества на Китай. Трактатът е преведен на български през руски език от проф. Бора Беливанова, заедно с “Небесата питам” /«天问»/ - другият най-пълен трактат по митология на Китай. Предполага се, че “Небесата питам” е написан от първия индивидуален поет в китайската история Цю Юен.

«书经» Shūjìng “Шудзин”, отразява събитията от ІІ хил.пр.н.е.

«礼记» Lĭjì “Книга на ритуалите”

«试经» Shījìng “Книга на песните” – сборник от 305 народни песни, редактирани може би от самия Конфуций.

«周礼» Zhòulĭ “Ритуалите на царство Джоу”

«楚词» Chùcí “Песни на царство Чу”

«国语» Guóyŭ “Речи на царствата”

«左传» Zuòzhuán “Дзуоджуан”

«列子» Lièzĭ “Лиедзъ”

«史记» Shĭjì “Исторически записки” на Съма Циен


Има опити за систематизация на митологията от Юен Къ “Митове на Древния изток”, който черпи сведения от “Книга на планините и моретата” и от “Небесата питам” на Цю Юен (340-278 г.пр.н.е.). Разбира се, горните трактати съвсем не изчерпват писмените източници, свързани с митологията, но и тези да запомните пак ще е добре )).

Цикли митове


1) Космогонични митове
Третират въпроса за произхода на света. Класическата китайска философия от архаичния период, а също и философията от периода на дин. Хан (汉) не са ни оставили никакви концепции за сътворението на света. Древните китайци не възприемали материалния свят като резултат от някакъв творчески акт. Той просто съществувал от прастари времена. Не бил сътворяван, но в определен момент можел да бъде подреден.


-) Мит за Хундун (混沌) или Хаоса:
“Бурният бил владетел на Южния океан, Поривистия – владетел на Северния, а владетел на Средния бил Хаоса. Бурния с поривистия се срещали понякога в земите на Хаоса, който ги приемал радушно. И двамата, като се замислили как да възнаградят Хаоса за неговата доброта, си рекли: “Всички хора имат по седем отвора, за да виждат, чуват, ядат и дишат. Само Хаоса си няма никакъв отвор. Да се опитаме да му пробием!” Всеки ден пробивали по една дупка. На седмия ден Хаоса умрял.”


Цю Юен описва Хаоса в “Небесата питам” по следния начин:

Дълбока древност… Как започва?
Кой на потомците ще каже?
Там нямат форма “горе”, “долу” –
Как да се обясни, разкаже?
Мрак, светлина и здрач замъглен –
Кой може да ги проумее?
Безформеност там значи форма –
Кой знае формата къде е?


-) Мит за Пангу (盘古):
Дава най-пълната версия на китайския космогоничен мит. Познат ни е от паметниците, датирани около ІІІ в. Нищо чудно тогава, че едни учени се опитват да разглеждат този мит като много стар, други го смятат за относително късен, а трети въобще го свързват с чужда традиция, като твърдят, че китайците са го възприели от некитайските народности, населявали Южен Китай.
“Роден във вътрешността на огромно яйце, съдържащо първоначалния хаос, Пангу раснал и раснал, докато най-сетне му било трудно да си поема дъх. Затова заспал, за да се събуди отведнъж след осемнайсет хиляди години. Разтъркал очи, ала не видял нищо. Наоколо било непрогледна тъма. Поискал да се измъкне от това гигантско яйце – грабнал брадвата и ударил с нея по тъмнината. Разнесъл се оглушителен трясък и яйцето се разпукало. Небето започнало да се отделя от земята.”
Пангу растял по пет метра на ден, а след смъртта му, членовете му изградили архитектониката на света.
За архитектониката на света черпим сведения предимно от “Небесата питам” (天问). Небето се разделя на девет слоя, небесни върви го придържат към земята. Има 5-8 стълба (според различни източници), които го крепят и 12 дяла, символизиращи зодиака. Има върви, които свързват Небето и Земята, чрез тях хората могат директно да общуват с Небето.


2) Появата на хората

Има няколко легенди за произхода на хората и нито една от тях не дава приятно за човечеството обяснение.

-) Нюуа създава хората и спасява света от унищожаване:
Битката на Джуансю (颛顼, владетелят на Севера) и Гунгун предхожда създаването на хората.
“Навремето Гунгун се борил с Джуансю за трона на Сина на небето и в яда си ударил със своя рог планината, наричана от тогава Нащърбената планина. Пречупила се подпората на небесата и се скъсали вървите на земята. Небето се наклонило на северозапад. Затова и слънцето, звездите и луната вървят натам. Земята пък престанала да изпълва югоизтока. Затова натам са устремени всички реки и всичкият прах”.
Тази катастрофа нарушила световния ред, затова богинята Нюуа събрала разноцветни камъни, разтопила ги в огъня и с тях залепила лазурното небе. После отсякла краката на морската костенурка и ги сложила като четири колони на небесата.
За Нюуа още се разправя, че “когато небето и земята се отделили вече едно от друго, хора още нямало. Тогава богинята започнала да извайва хората от глина. Това било толкова бавна и тежка работа, че не можела да я довърши. Тогава взела една клонка и я потопила в калта. Измъкнала я и отърсвайки калта от нея, създала хората. Затова заможните и достопочтените били направени от глина, а бедняците и нисшите съсловия се родили от калните пръски.”
Няма съмнение, че схващането за различния произход на висшите съсловия и на простия народ е вече по-късен елемент в този мит.

-) Друга версия приписва създаването на хората на Нюуа и Фуси.
Братът и сестрата били съвсем сами, затова станали мъж и жена. Те родили парче месо, което разрязали на парченца. От всяко парче се появил човек.

-) Пангу – създателят на света:
Трета версия разказва, че всички червеи, които се развъдили в тялото на Пангу, се превърнали в черноглавия народ.
Това, че липсват Адам и Ева, прародителите на всички хора, е много характелно за китайската митология.


3) Митове за Потопа

-) Фуси и Нюуа спасяват Бога на Гръмотевиците.
Точно преди да стане Потопа, Фуси и сестра му пуснали Бога на Гръмотевиците, който бил заловен от баща им, на свобода. Богът им се отблагодарил, като им дал семена на тиква-кратунка. Децата посадили семената и не след дълго от семената пораснала кратунка, в която имало място колкото да се съберат братчето и сестричето. Не след дълго завалял пороен дъжд, който залял земята и унищожил всички хора. Само Фуси и сестра му се спасили във вътрешността на тиквата. След като Потопа свършил, двете деца се оказали сами. Не след дълго сестрата родила парче месо. Те дълго се чудели какво да направят с него. Накрая го разрязали на малки парченца и ги разхвърляли по земята. От всяко парченце се появил човек.
Така Фуси станал вторичен баща на човечеството. Не се споменава изрично коя е сестрата на Фуси, но много от изследователите смятат, че това е Нюуа.


-) Гун и Великия Ю.
Според друга традиция, Потопът станал по време на управлението на император Яо (尧 Yáo). Китайският Потоп освен това е местно събитие, което обхваща само Срединните царства, тоест онези китайски територии, които били в централната, алувиална равнина на днешна провинция Хънан и земите, граничещи с днешните провинции Шанси, Хъбей и Шандун. Освен това водите не погубили целия човешки род.
И така, император Яо търсил герой, който да овладее Потопа. Отговорили му, че Гун (鮌 Gŭn) е човекът, който търси. Девет години Гун се опитвал да се справи с водите, но не успял. Възпротивил се на избора на Яо да възкачи на престола Шун и бил убит на планината Ю Шан (Планината на Перата).
В “Книгата на планините и моретата” се казва, че три години след смъртта си Гун се появил в образа на жълт тигър и в този си вид създал син, роден от жена (мотивът се отнася към ритуалните съвокупления на жени-магьосници с животното-тотем).

Синът на Гун бил Великия Ю (大禺), който успял да се справи с Потопа. Той прокопава канали и насочва водата към морето. “Прогонил змиите и драконите и ги пуснал в гъсталаците. Водите потекли по земята и така се появила Яндзъ, Хуай и Жълтата река, както и реката Хан.”

Помощници му били Хуанлун или Жълтият дракон и една костенулка, която носела на гърба си 青泥. Тълкувателите единодушно отъждествяват тази Зелена кал с вълшебния “сижан”. “Сижан” е онази пръст, която щом я изкопаеш, сама се запълва и затова с нея можело да се прегради пътят на водите. и затова с нея можело да се прегради пътят на водите.

За делата на Великия Ю се говори в много древни съчинения и му се приписват различни подвизи. Цю Юен в “Небесата питам” пише:

А Ю в утробата му раснал.
Бил друг, различен – по какви причини?
Делата наследил, които
Покойният баща оставил,
Той продължава. Как с успех ги свършва,
Щом всичко сам по свой замисъл прави?
От дълбини бездънни бликнал
Потоп – как бездните затрупал?
Различни там били земите –
Как подредил ги в девет групи?
Как драконът Инлун оформил,
Как очертал реки, морета?
Какво градил Гун упорито?
Как свършил Ю градежа сетен?

Тези девет групи, в които Ю подредил земите, символизират деветте провинции, които изграждали Древен Китай по време на митичните Пет императора и д. Ся (夏). Ю основал династия Ся (ХХІ-ХVІІ в.пр.н.е.) и станал пръв неин владетел. За да затвърди властта си, той наредил да се събере метал от деветте провинции и да се отлеят девет триножника – Деветте дина (鼎) на Ю. Тези динове се предавали по наследство на всяка следваща династия в течение на осемнадесет века, докато били загубени през династия Цин (3 в.пр.н.е.).


4) Соларни митове

-) Куафу (夸夫) или Самохвалеца
Куафу бил внук на Хоуту, бога на земята и правнук на Гунгун, който в битката си с Джуансю счупил една от небесните подпори, Нащърбената планина. Вероятно от прадядо си Куафу наследил склонността да нарушава естествения ред на нещата. В «山海经»  за него пише:
“Куафу не умеел да прецени силите си. Поискал да настигне слънцето и го гонил чак до долината Ю. Бил много жаден и искал да пие. Затичал се тогаз да изпие водите на Жълтата река и на реката Уей, ала водите им не утолили жаждата му. Решил да поеме на север, та да изпие Големите блата (大泽 zé) . Не стигнал обаче дотам и умрял по пътя от жажда.”

Този откъс очевидно описва някаква страшна засуха, която древните обяснили с легендата за Куафу. Реките сменили коритата си и това променило облика на света.

-) Сихъ е основна фигура в соларните митове. Едни я смятат за жена – съпруга на Дидзюн (Едноногия бик – бог на неплодородието) и майка на десетте слънца; длуги я мислят за мъж – кочияш на слънчевата колесница; а трети разделят това име и образуват две имена Си и Хъ.

Най-близко до митологията е версията на «山海经», където четем, че Сихъ къпе десетте слънца в Сладките вирове и е тяхна майка. Баща им е Дидзюн. Конфуцианците го смятат за един от легендарните владетели на Китай, управлявал през периода 2435-2365 г.пр.н.е., а Съма Циен дори твърди, че той е бил правнук на Жълтия император. Освен Сихъ, майката на слънцата, Дидзюн имал и още една съпруга – Чанси, която му родила дванадесетте луни – те символизират дванадесетте месеца.

Главният соларен мит на Китай е свързан с десетта слънца, които се появили на небето едновременно. “Те изпепелили зърното и посевите, погубили дърветата и тревите, а хората нямало откъде да се сдобият с храна.” Заедно с тях се появили още шест чудовища, които измъчвали хората.

Слънцата се редували на небосклона. Те живеели на клоните на Фусан – Подпиращата черница. Всяко слънце извървява своя път на небосклона, а на следващия ден на небето се появява ново слънце. Защо китайците си обясняват пътя на слънцето с цели десет слънца и до днес си остава загадка. Това може да е свързано с представата, че месецът се дели на декади, а не на седмици, както при европейците.

-) Стрелеца И и простреляните слънца
Стрелеца И (羿) е един от главните герои в китайската митология. Той малко прилича на Херкулес. Пратен от Яо, убива девет от слънцата и шестте чудовища. Той имал съпруга – Хънъ, която била много коварна жена. За подвизите си Стрелеца И получил Елексирът на безсмъртието от Сиуанму – Майката на Западните Владетели, но Хънъ му го откраднала и избягала на луната. Там тя се превърнала в жаба и останала самотна да броди като дух на луната. След като изгубил елексира, Стрелеца не можел да остане жив. Убил го ученикът му Фън Мън, завидял на изкусната стрелба на учителя си.


5) Петте посоки на света

Древнокитайската мисъл е разделила света на пет посоки: центъра и четирите посоки. Всяка от тях има свой владетел, свой елемент, цвят, животно дърво и управлява различни сфери от живота.
В трактата 淮南 е представена следната система:

“Изтокът е дърво. Негов владетел е Великия Блясък, или Тайхао. Това е Фуси, чийто помощник е Гоуман. В ръка той държи пергел и властва над пролетта. Божество на тази посока на света е Суйсин, или планетата Юпитер, а нейно животно е Дзанлун, или Бледозеления Дракон.
Югът е огън. Негов владетел е Огненият Император, или Йенди, чийто помощник е Червения блясък, или Джумин, това е Джужун. В ръка той държи везни и властва над лятото. Божество на тази посока на света е Инхуо, или планетата Марс, а нейно животно е Джуняо, или Червената птица.
Средата е земя. Неин владетел е Жълтия Император, или Хуанди, чийто помощник е Хоуту (Повелителят на земята). В ръка държи въже и властва над четирите посоки на света. Божество на средата е Джънсин, или планетата Сатурн, а нейно животно е Жълтия Дракон (黄龙).
Западът е метал. Негов владетел е Шаохао, чийто помощник е Жушоу. В ръка държи ъгломер и властва над есента. Божество на запада е Тайбай (太白 Великата белота) – планетата Венера, а животното е Белия тигър (白虎).
Северът е вода. Негов владетел е Джуансю, чийто помощник е Тъмния мрак (玄冥 Хuánmíng). В ръка държи отвес и властва над зимата. Божеството е Меркурий (чънсин), животното е Мрачния Боец (玄武).”


Какво знаем за всеки от императорите?

В Центъра е Жълтия император (黄帝). Той живее в планините Кунлун (Тибет), в палати, направени от нефрит. Има четири лица, обърнати към четирите посоки на света. Той дава началото на всички обреди и учи хората как да прогонват злите духове; също дава на хората оръжието, металолеенето и рудодобива. Той е прародител на племето Мяо. Неговите божествени потомце са конеглави. По-известни са Джуансю, Гун и Ю.

Изтокът е подчинен на Фуси (伏牺), когото свързваме със сестра му Нюуа. Майка му Хуасю го зачева, след като стъпила в божествена стъпка. Познат ни е от легендата за Бога на Гръмотевиците и Потопа. Дава живот на хората, основоположник на брачната институция. Багуа (八卦) или 64-те хексаграми са негово изобретение. Учи хората да плетат мрежи за риба и да правят примки за лов на птици, също им дава огъня. Фуси има дъщеря, която се казва Мифей. Тя е една от знамените красавици на Китай и за нея са написани много поеми. Тя се удавила в река Луо и станала нейна богиня.

Владетел на Юга е Огнения император (炎帝), още наречен Божественият земеделец (神农). Той е брат на Хуанди. Има човешко тяло и глава на бик. Затова в жертва му принасяли бикове с отрязани глави. Научил хората да обработват земята, да я напояват, поставил начало на разменната търговия и билколечението. В Хуайнандзъ четем: “Божественият земеделец опитвал вкуса на всички растения и всеки ден по седемдесет пъти се тровел.” Шъннун стои на колене с обърнато лица на север, към Центъра, в знак на подчинение към брат си Хуанди, от когото е загубил битката за Престола на Сина на Небето.

Запад е във властта на Шаохао. Интересно е, че китайската традиция не приписва на Шаохао никакво велико дело. Конфуцианската историография го представя като слаб владетел, запомнен с това, че по негово време избухнал бунтът на племето, наречено Деветимата Ли (九李).

Последната посока е Северът. Неин повелител е Джуансю (颛顼)(2513-2435г.пр.н.е.). Той победил Гунгун в битката за трона. Разкъсал връзките между Небето и Земята. Има трима сина, които са духове на треската, едрата шарка и чумата. Неговите потомци се отличават със свинска зурла. Твърди се, че негов потомък е Циншъхуанди, основателят на д. Цин. Джуансю дава началото на музикалното изкство.


6) Други легенди и митове

-) Тъкачката и Пастира /牛朗与织女/
В “Книга на песните” за пръв път се среща мотивът за Тъкачката и Пастира:
Там, на небето, има Небесна Река.
Вгледай се в нея – свети, сияе над нас.
Бавно се движи Тъкачката – трите звезди,
Седем небесни дяла минава на ден.
Ала, макар и седем да мине на ден,
Своята тъкан няма да свърши докрай.
Ясна блести на небето звездата Пастир,
Ала не може кола да подкара и тя.

В този стих се говори явно за две съзвездия, разположени от двете противоположни страни на Млечния път, който китайците от незапомнени времена наричат Небесната река (天河). Тъкачката има три звезди от нашето съзвездие Лира, образуващи триъгълник, в който най-ярката звезда е Вега. От другата страна на Млечния път, в нашето съзвездие Орел, също има три звезди, но разположени по приблизително права линия, най-ярката от тях е Алтаир. Това е Пастирът.

Първа пълна версия на този мит срещаме в произведението “Записки за празниците по годишни времена в царство Дзин-Чу”:

“На Изток от Небесната Река е Тъкачката. Тя е дъщеря на владетеля на Небесата. Цяла година тя тъкала и изплитала от коприна небесните премени. Смилил се Владетеля на Небесата над нейната самота и й позволил да се омъжи за Пастира, който е от западната страна на Небесната река. Като се омъжила за него, Тъкачката обаче престанала да тъче. Тогава Владетеля на Небесата се разгневил и й наредил да се върне на изток от Небесната Река. Само веднъж в годината й позволява да се срещне със съпруга си.”
Тя се виждала с Пастира на седмия ден от седмия месец и минавала при него по мост от свраки. Датата не е случайна, тъй като само на този ден на небосклона могат да се видят едновременно и двете съзвездия. Тази дата се е превърнала в празник на неомъжените девойки в Китай.

-) Култът към Сиуанму.
Първоначално Сиуанму (西王母 Xīwángmŭ) – Майката на Западните Владетели, се споменава като име на едно от племената, населявали Китай. Това поетично наименование постепенно еволюира през образа на император чак до име на страшен демон, причиняващ зло. В “Хуайнандзъ” за пръв път се казва, че Сиуанму е същество от женски пол, а «山海经» дава следното описание: “Сиуанму има човешки облик, ала опашка на леопард и зъби на тигър. Може добре да свири с уста, а в раздърпаните си коси носи фиба. Властва над изпращаните от небето епидемии и бедствия.”

Именно това, че повелява над болестите я издигнало сред другите божества, след като в началото на нашата ера страшна суша опустошила страната и станала причина за невероятен по размери глад. От тогава хиляди хора започнали да отдават почести на Майката на Западните Владетели. Религиозният даоизъм използвал този култ и превърнал Сиуанму в свое основно божество, като я облякъл с човешки черти и я наделил с безсмъртие. Това станало съвсем естествено, тъй като именно тя дала на Стрелеца И елексира на безсмъртието, откраднат от жена му Хънъ. Според преданията Сиуанму живеела по склоновете на Кунлун, беряла плодове от вълшебните дървета, които растат там и правела магическата отвара. Тази легенда става причина когато от запад в Китай достигат първите праскови, те единодушно да бъдат признати за “плод на безсмъртието” и с течение на времето да станат символ на безсмъртието.

Скоро намерили партньор на богинята, специално измислен за нея. Той се казвал Дунуанфу (东王父 Dōngwángfù) Бащата на Източните Владетели. Двойката станала много популярна и започнала да символизира началата Ин и Ян.

Обратна еволюция изминало пък най-популярното будистко божество: от мъжкия бодхисатва Авалокитешвара се превърнало в могъщата и навсякъде почитана бодхисатва на милосърдието Гуанин.



Съставител: Я. Шишкова /по книгата “Митология на Китай”, Мечислав Кюнстлер, Български художник, София, 1987 г., стиховете са в превод на проф. Бора Беливанова/

Яни,    Засрамваш всички китаисти, ей!    Сиреч - мен.
АниСим, един китаец би могъл само бегло да схване смисъла на японски текст, освен ако не е учил японски. Просто използваните от японците йероглифи са доста малко и те се "вмъкват" в азбучния текст. Но да, на отделните йероглифи смисъла ще схване всеки китаец. На корейски няма как да схване смисъла, защото те си пишат на тяхната си азбука, а йероглифи ползват, доколкото знам, само в официални документи. А японците и корейците, ако не са учили китайски, не могат да хванат много от даден текст, защото просто не знаят йероглифите и въобще не знаят езика. Както и Яна е писала в предишни статии - не е правилно да се поставя знак за равенство между тези азиатски езици.
Яни, искам да си "поръчам" още една лекция, но само ако няма да те затрудня - за зодиака! Искам, ако можеш, да напишеш кои са всички зодии (аз, разбира се, ги знам, а и сме имали лекции на старокитайски за отделните зодии при Катърова, страшно интересна материя, но не бих могла да го опиша тук, а смятам, че и другите момичета ще се заинтересоват), както и отделните елементи на всяка зодия. Ето например сега сме в годината на Златното Прасе. Интересно ще бъде да напишеш и кратка характеристика за всяка зодия (общо, не по отделните елементи, защото това е доста трудоемко и въобще това е една необятна материя - кажи-речи - като будизма. ) Мерси!   

И само да кажа, че дотук съм колектирала близо 70 стр. страшно интересна и полезна информация за Китай. Абсурд да принтирам всичко, ще ми свърши мастилото. Ще си ги чета на компа.

 

Да ще е интересен китайския хороскоп    да се представи. Чела съм, че в една от годините на дракона, не е добре да се раждат деца (ако не ме лъже паметта), но имаше нещо специфично, май в годината на огнения дракон беше  ...

А да вметна че скоро се натъкнах на статия на Яна в този сайт http://ide.li/ 

Zanda очарована съм от твоите разкази и начина ти на писане 
Много е интересно.
Имам приятелка,която е с китаец и си имат 1 годишно българо-китайче.
Наскоро излизахме с тях на кафене и на него не му беше много приятно.Каза  че българското висене по кафенетата не го разбира.Смисъл има за тях ходенето на ресторант с много ядене и там вече могат да стоят дългоооо и да си говорят до забрава,но да има манджа.
Интересно е, че той знае много български думички,особено обръщения към бебето,докато тя на китайски не,защото били трудни

Лунните години от 1900 до 2007 г.

Знак От дата до дата

Плъх Януари 31, 1900 - Февруари 18, 1901
Бивол Февруари 19, 1901 - Февруари 7, 1902
Тигър Февруари 8, 1902 - Януари 28, 1903
Заек Януари 29, 1903 - Февруари 15, 1904
Дракон Февруари 16, 1904 - Февруари 3, 1905
Змия Февруари 4, 1905 - Януари 24, 1906
Кон Януари 25, 1907 - Февруари 12, 1907
Овца Февруари 13, 1907 - Февруари 1, 1908
Маймуна Февруари 2, 1908 - Януари 21, 1909
Петел Януари 22, 1909 - Февруари 9, 1910
Куче Февруари 10, 1910 - Януари 29, 1911
Глиган Януари 30, 1911 - Февруари 17, 1912

Плъх Февруари 18, 1912 - Февруари 5, 1913
Бивол Февруари 6, 1913 - Януари 25, 1914
Тигър Януари 26, 1914 - Февруари 13, 1915
Заек Февруари 13, 1915 - Февруари 2, 1916
Дракон Февруари 3, 1916 - Януари 22, 1917
Змия Януари 23, 1918 - Февруари 10, 1918
Кон Февруари 11, 1918 - Януари 31, 1919
Овца Февруари 1, 1919 - Февруари 19, 1920
Маймуна Февруари 20, 1920 - Февруари 7, 1921
Петел Февруари 8, 1921 - Януари 27, 1922
Куче Януари 28, 1922 - Февруари 15, 1923
Глиган Февруари 16, 1923 - Февруари 4, 1924

Плъх Февруари 5, 1924 - Януари 24, 1925
Бивол Януари 25, 1925 - Февруари 12, 1926
Тигър Февруари 13, 1927 - Февруари 1, 1927
Заек Февруари 2, 1927 - Януари 22, 1928
Дракон Януари 23, 1928 - Февруари 9, 1929
Змия Февруари 10, 1929 - Януари 29, 1930
Кон Януари 30, 1930 - Февруари 16, 1931
Овца Февруари 17, 1931 - Февруари 5, 1932
Маймуна Февруари 6, 1932 - Януари 25, 1933
Петел Януари 26, 1933 - Февруари 13, 1934
Куче Февруари 14, 1934 - Февруари 3, 1935
Глиган Февруари 4, 1935 - Януари 23, 1936

Плъх Януари 24, 1936 - Февруари 10, 1937
Бивол Февруари 11, 1937 - Януари 30, 1938
Тигър Януари 31, 1938 - Февруари 18, 1939
Заек Февруари 19, 1939 - Февруари 7, 1940
Дракон Февруари 8, 1940 - Януари 26, 1941
Змия Януари 27, 1941 - Февруари 14, 1942
Кон Февруари 15, 1942 - Февруари 4, 1943
Овца Февруари 5, 1943 - Януари 24, 1944
Маймуна Януари 25, 1944 - Февруари 12, 1945
Петел Февруари 13, 1945 - Февруари 1, 1946
Куче Февруари 2, 1946 - Януари 21, 1947
Глиган Януари 22, 1947 - Февруари 9, 1948

Плъх Февруари 10, 1948 - Януари 28, 1949
Бивол Януари 29, 1949 - Февруари 16, 1950
Тигър Февруари 17, 1950 - Февруари 5, 1951
Заек Февруари 6, 1951 - Януари 26, 1952
Дракон Януари 27, 1952 - Февруари 13, 1953
Змия Февруари 14, 1953 - Февруари 2, 1954
Кон Февруари 3, 1954 - Януари 23, 1955
Овца Януари 24, 1955 - Февруари 11, 1956
Маймуна Февруари 12, 1956 - Януари 30, 1957
Петел Януари 31, 1957 - Февруари 17, 1958
Куче Февруари 18, 1958 - Февруари 7, 1959
Глиган Февруари 8, 1959 - Януари 27, 1960

Плъх Януари 28, 1960 - Февруари 14, 1961
Бивол Февруари 15, 1961 - Февруари 4, 1962
Тигър Февруари 5, 1962 - Януари 24, 1963
Заек Януари 25, 1963 - Февруари 12, 1964
Дракон Февруари 13, 1964 - Февруари 1, 1965
Змия Февруари 2, 1965 - Януари 20, 1966
Кон Януари 21, 1966 - Февруари 8, 1967
Овца Февруари 9, 1967 - Януари 29, 1968
Маймуна Януари 30, 1968 - Февруари 16, 1969
Петел Февруари 17, 1969 - Февруари 5, 1970
Куче Февруари 6, 1970 - Януари 26, 1971
Глиган Януари 27, 1971 - Януари 15, 1972

Плъх Януари 16, 1972 - Февруари 2, 1973
Бивол Февруари 3, 1973 - Януари 22, 1974
Тигър Януари 23, 1974 - Февруари 10, 1975
Заек Февруари 11, 1975 - Януари 30, 1976
Дракон Януари 31, 1976 - Февруари 17, 1977
Змия Февруари 18, 1977 - Февруари 6, 1978
Кон Февруари 7, 1978 - Януари 27, 1979
Овца Януари 28, 1979 - Февруари 15, 1980
Маймуна Февруари 16, 1980 - Февруари 4, 1981
Петел Февруари 5, 1981 - Януари 24, 1982
Куче Януари 25, 1982 - Февруари 12, 1983
Глиган Февруари 13, 1983 - Февруари 1, 1984

Плъх Февруари 2, 1984 - Февруари 19, 1985
Бивол Февруари 20, 1985 - Февруари 8, 1986
Тигър Февруари 9, 1987 - Януари 28, 1987
Заек Януари 29, 1987 - Февруари 16, 1988
Дракон Февруари 17, 1988 - Февруари 5, 1989
Змия Февруари 6, 1989 - Януари 26, 1990
Кон Януари 27, 1990 - Февруари 14, 1991
Овца Февруари 15, 1991 - Февруари 3, 1992
Маймуна Февруари 4, 1992 - Януари 22, 1993
Петел Януари 23, 1993 - Февруари 9, 1994
Куче Февруари 10, 1994 - Януари 30, 1995
Глиган Януари 31, 1995 - Февруари 18, 1996

Плъх Февруари 19, 1996 - Февруари 7, 1997
Бивол Февруари 8, 1997 - Януари 27, 1998
Тигър Януари 28, 1998 - Февруари 15, 1999
Заек Февруари 16, 1999 - Февруари 4, 2000
Дракон Февруари 5, 2000 - Януари 23, 2001
Змия Януари 24, 2001 - Февруари 11, 2002
Кон Февруари 12, 2002 - Януари 31, 2003
Овца Февруари 1, 2003 - Януари 21, 2004
Маймуна Януари 22, 2004 - Февруари 8, 2005
Петел Февруари 9, 2005 - Януари 28, 2006
Куче Януари 29, 2006 - Февруари 17, 2007
Глиган Февруари 18, 2007 - Февруари 6, 2008

E, чак трудни 
Едно "сяо баобао" (малко съкровище) все може да каже. А иначе и аз мисля, че по-добре на трапеза, отколкото по кафенета

Благодаря ти за милите думи!

Zanda, много ми е интересно всичко, което разказваш!За  Нова Година ще ходим на ескурзия в Китай и отсега чета всичко , каквото намеря за Китай! Ти много ми помогна! А ще ми кажеш ли ако тази година е на Прасето, то следващата на кого се пада?

Следващата година ще е годината на плъха

Легендата гласи, че когато се създавал небесният ред, Върховният бог наредил на дванайсетте зодиакални животни да преплуват една широка река и в реда, по който пристигнат, той щял да им даде зодиакален порядък.

Най-бърз и силен бил Биволът. Той плувал най-бързо. Плъхът видял, че няма да може да надплува останалите и проявил хитрост - той скочил на гърба на Бивола и, когато наближили брега, той скочил през главата му и бил пръв, стъпил на земя. Затова и той е пръв от дванайсетте, а втори е Биволът.

Единствен от всички, само Драконът не съществува сред природата, но той е блестяща фикция, символ на императорското начало. И все пак може да се окаже въздух под налягане. Родените в неговата година или са предводители, ярки индивидуалисти, духовни лидери или мошеници, празнодумци и прочее.


Ето някои от характеристиките на годината на Плъха:


Родените под този знак са очарователно агресивни, способни да печелят сърцата от пръв поглед. Отстрани изглеждат уравновесени, весели, доволни, но всъщност често пъти са избухливи и раздразнителни, обичат да критикуват и да злословят, поради което имат повече познати, отколкото причтели.

Жената Плъх има навика да пълни гардеробите с безполезни неща, често пъти е прахосница. Ако успеят да обуздаят вечната си неудовлетвореност, Плъховете по принцип успяват в живота, като в повечето случаи живеят повече от хитростта си, отколкото от труда. Те са отлични бюрократи, умеят да извличат полза от всякакви ситуации. Успяват в политиката, търговията. Благодарение на богатото им въображение могат да се изявят в редица артистични професии.

Плъхове са били: Шекспир, Жул Верн, Жорж Санд, Толстой, Екзюпери, Моцарт, Мата Хари, Ив Сен Лоран, Ричард Никсън.
Живеят щастливо с Драконите, които ги даряват със сила и равновесие, добиват сигурност редом с Бивола, преклоняват се пред очарованието на Маймуните. Трябва много да внимават със Зайците.


http://horoskopi.hit.bg/chhoroscope.html

 Zanda, а трябва ли да си имаме фигурка на Плъх  в къщи през следващата година за късмет или не е необходимо?

 Zanda, а трябва ли да си имаме фигурка на Плъх  в къщи през следващата година за късмет или не е необходимо? А цветът на следващата година какъв е ? Кажи ни нещо повече за следващата година?