Гражданска инициатива на осиновени и осиновители

Аз наистина мисля,че не се включвам за сега с работа в общото дело. Без сарказъм бяха думите ми.

Дар за мен, а защо не пробваш със статиите в Капитал? Ако са в стила на последния постинг вярвам, че ще имаш шанса да те публикуват.
На мен ми хареса, а съм по принцип ужасно критична. 
Ако в статиите ти има и препоръки за разрешение на проблема, още по-добре.
Успех!
Ако ти трябва малко инфо за сравние с Германия, съм насреща за всякакви въпроси, чийто отговори могат да се намерят в нета, по брошури и да се преведат.
Аз помня поетия комсомолски ангажимент относно домовете в Германия, но ще се разтърся, като се оттърва от стреса..тоест след няколко месеца.
Ако някой има друго поръчение към мен - изпълнявам.

Дар за мен, това с тайфата скучаещи домакини нима те изнендва. За повечето хора съдбата на децата от Могилино е в реда на нещата. Децата и техните права и проблеми не носят доходи и дивиденти.
И се питам колко от хората , осиновили дете са в състояние да излязат и да обяват пред всички своята тайна. Аз се чувствам анонимна тук /поне в някаква степен/ и се опитвам да науча себе си да не бяга от факта осиновяване, но ми трудно.
Все ми се струва, че мястото, което и обществото ми отрежда е на осиновител, а не на родител.
Когато писах писмото си си мислех, че не искам да предизвиква съжаление. Не че хората, до които го адресирах, според мен могат да изпитват съжаление. Тогава си мислех, че едва ли някой се интересува от моята радост, че съм родител, от радостта на децата ми, че си имат мама и тате, от болката, която носят в душата си.
Всеки сам води своята битка с болките и раните си. Ние се опитваме да да разкажем на хората за болките на деца, за чиито болки имаме право да мислим, че знаем повече. само че дали хората се интересуват от това, че някой страда?
Като нямат хляб да ядат пасти.
В провинцията е още по-страшно. Поне вие в София не се отказвайте.
Още не съм написала писмото си. Пиша - Синът ми можеше да е едно от децата в Могилино>> и запецвам.
Много объркано стана

Не е объркано, к.димитрова. Разбирам какво казваш.

Объркването идва от другаде. Нека проумеем, че няма организация, която да реши проблемите на децата, вследствие изоставянето им. Е, поне не е в нашите възможности. Нашите усърдия в тази насока, могат да повлияят на единици – на нашите деца, тези пред които сме поели отговорност. Първичната рана не е обект на тази тема.

Това, което можем да се опитаме да променим със знанието си и опита си (и тук няма място за фантазия и тълкувания, аз чувам и виждам какво е преживяла дъщеря ми, как то й влияе днес, как ще й влияе още дълго време), е да се намали максимално пагубния ефект на институционализация при децата.
С прости думи: минимален престой в настоящия модел институции, както и промяна на този затворен модел. Така, както вече е сторено в много държави.

Този ефект не е много ясен, не само сред обикновеното гражданство, той не е много ясен дори на много хора, осиновили децата си. Няма как да е ясен, ако не видиш тези големи деца, в една нормална среда, до връстниците им израснали в семейство. Има доклади, има психологически изследвания, наблюдения на специалисти... но явно не са достатъчни, защото са някак "хартиени", някак абстрактни. Някак не стигат до хората.
Затова си позволих да застана пред камерите, да извадя някои, само някои нелицеприятни истини. Защото вече знам със сигурност - и най-добрата институция в настоящия си вид, осакатява неимоверно тези деца.
Някой ден, детето може да ме осъди за това и ще е право. Поех този риск с пълното си съзнание.
Не мога и не искам да изисквам подобно нещо от други. Но наистина не разбирам, как можем да очакваме разбиране към нас и децата ни, когато ние не проявяваме такова към тези с не така благосклонна съдба...
С цялото ми уважение към личното пространство на всеки и с правото му да прецени кое е най-доброто за него и семейството му!

Риен… за какво отказване иде реч! Ти се шегуваш. Няма отказване. И да ни има, и да ни няма тук, отказване няма. Бавно и славно. Все някой ден...
На Капитал писах вече… явно, не са впечатлени. Трябва да видя дали перото ми е криво или грешката не е в читателя. 

Дар, аз до твоя извод стигнах още преди много месеци и точно затова рева само за пропаганда. И аз срещнах отпор точно в лицето на майки на малки деца и то нееднократно. Обществото е проблемът, не институциите, пропаганда му е майката.
Обаче напоследък не мога да съм много активна, имам други неща да уреждам и бия отбой за кратко, имам важни лични планове, които ще осъществявам в близките няколко месеца.

Аз не бия отбой - в наличност съм.
Не охранявам лично пространство - не виждам смисъл.
Имам какво да кажа, искам да го кажа и на моменти го казвам.
Въздържам се от медийни изяви, защото го закъсах от към визия /страх от зъболекари/, а пък се оказа че ме мъчи някаква суета. Оправя ли фасадата - може и за това да разчитате на мен.
Пиша, получавам - не се притесявам да пусна писмата, подписани с имената си.
Мисля си, че ако възпитам децата си правилно, те ще оценят това което правя в момента.
Тях самите не бих сложила в светлините на прожекторите до толкова, доколкото те имат право на избор, а за момента не са в състояние да го направят.

тук съм, писмо нито едно не съм получила.
за коледа пак?

Колкото до хората, който иска се включва, който не иска има причина да не го прави, насила хубост не става.

В последния капитал имаше 2 страници публикация по темата:

http://capital.bg/show.php?storyid=403184

Темата е за децата с увреждания. И как добре крием тези домове в дън земя. И не само за деца. Също и за възрастни.

Самата мисъл, че сме били възпитавани в среда, която крие недъгавите си деца трябва да подсказва на какво сме учени.

Проблем няма. И ако има не е наш.

Никой не обича да се говорят нелицеприятни истини. Боли. Никой не обича болката.

Има много начини да се представи тази информация. Ако болката в нея е по - голяма от тази, която може да бъде поета тя ще бъде игнорирана.

Аз не съм писал още писмо. Не успявам да намеря най - правилното. Не искам да е изтъкано от болка. Не искам да е моя интерпретация. Иска ми се да е някакси по - всеобхватно, по - истинско... И не успявам да го направя.

Като успея ще го пусна.

Имам писмо от администрацията на президента, където цитират чл. еди кой си от Конституцията, че право на законодателна инициатива има всеки народен представител и Министерски съвет. Прикачения файл (писмото) незнам как да го сложа тук, но ще опитам да го пратя на мама Галя

Слагам линка тук, ще го сложа и в още една две теми, нищо че може да ви се струва без връзка с подфорума.
За мен има връзка.
Марина Кузманова - mamma e 'Човека, дал ни поле за изява във форумите, помогнал с възможността за пулбикуване на всеки зов за помощ и прочитането му от многохилядна аудитория.
Гласувайте за нея!   

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=245995.0

Момичета, налага се да използвам темата за да внеса малко яснота относно притесненията на някои от вас, стигнали до мен.
Помните как започна всичко по идеята за създаване на НПО, идея, която беше подкрепена като нужна от съвсем недостатъчно, но от друга страна и не малък брой хора.

Фактът, че в момента се регистрира такова, го дължим чисто физически на мата и мъжа й.

Никой от нас, участващите директно или индиректно не е подготвен кадър, политическа фигура или тесен специалист в сферата.
Всяка една информация със обществено важна значимост, както и всяка една среща с експерти от институциите е била отразена.

Резултати засега няма, има само действия.
Информацията, която ни е била необходима за да се подготвим за адекватното водене на разговори, за създаването на предложенията по промени в законовите наредби, нужните контакти и осъществяването им е дело на работа от нулата, в най-пълния смисъл на думата. Четене и тълкуване на закони наши и международни, доклади, статии, личен опит… това е пътят, който поехме за да придадем някаква форма на идеите си. Всеки индивидуално и по своя преценка.

Ние сме обикновени хора, майки.
Нито преди зараждането на идеята за НПО, нито след това е имало и ще има лидери. Всичко се осъществява на принципа на самоинициативата и възможностите ни.
Ако в бъдещото НПО, има някакви фигури, определени като председатели, управители и т.н., то е, защото закона изисква това. Повтарям, няма лидери, няма хора водачи. Поне засега няма такива, имащи тази възможност и желание.

Нека не превръщаме една в крайна сметка идеалистична идея, в поле за конфликти.

Лично аз, имах и продължавам да имам серия от сериозни проблеми на доста нива. Проблеми, които не съм изваждала и няма да извадя във форума.

Другите по-активни участници също имат своите.

Ако има периоди, в които тук няма информация, то е, защото няма такава. И говоря за информация, следствие на наши действия.
Ако вие, имате идеи, не е необходимо да чакате нечие позволение. Действайте.
Имаме това място засега като възможност за координация, както и при желание и възможност, всякакви други начини на връзка.

Участието в тази инициатива, както преди, така и след регистрирането на НПО, е доброволно и по собствена воля.

Искрено, моля, да интерпретирате правилно този пост и да си спестим за бъдеще подобни съмнения.

Днес съм в странно настроение, за това се правя на читател, но не се сдържах.
Излагам собствено виждане, никого не ангажирам да го приема, който иска да го коментира, който успее да ме обори - ще го похваля. 


Това е момента, в който аз виждам пълната анархия готова!

Когато лявата ръка не знае какво прави дясната най често се стига до пълно разминаване на идеите и начините на действие, което неминуемо води до грешки.
Действието по гореописания начин наистина заприличва на неорганизирано запълване на свободното време на майки-домакини.
Действието "с позволение" /което аз бих нарекла съгласуване и изразяване на единно становище на членовете на НПО е нещо друго. Но то се постига с дискусии, уточнявания и градивна критика. Та дори и с хващане за косите на моменти.
Самосиндикалните действия на шепа ентусиазирани доброволци по-скоро ще навредят.
Ако не сте съгласни с това, дайте ми други мотиви за образуване на НПОрганизация.


ПП. Дар, нищо лично, цитирах теб, защото в този пост намирам изречението.

Галя, мислех, че не е нужно пак да навлизаме в детайли. Аз лично, в момента имам доста напрегнат период.

Разбрах кое не ти харесва, но не ми стана ясно как да го решим? Имаш ли конкретни предложения?

Организирано или неорганизирано действие в рамките на НПО не е детаил, а основен принцип /лично мнение/

Хайде малко по-сериозно, Галя: пиша, че имам лични проблеми, недостиг на време и други ресурси, крайно необходими за редовни и изобилни координационни срещи.
Сега, мата ще ви пусне последна информация. Ако, има желаещи и можещи, могат да поемат задачата.