Гражданска инициатива на осиновени и осиновители

Момичета - страхотна работа сте свършили!        Нямам думи направо!

Ще извинявате, че не съм много активна напоследък, но покрай цялата олелия не ми остава много време за нет-а. 
Нали знаете -  (не че е оправдание, ама..)

Здарвейте,
а мисли ли сте по въпроса за периода, в който социалните работници викат семейството за първи избор на дете. Знам за семейство, което от 1 година чакат да ги извикат за дете. Одобрени са за осиновители, но явно няма дете за тях. Възможно ли е една година да няма подходящо дете за тях?
От тук изниква и следващият въпрос: Знам за осиновители, които поради въпросното забавяне сами си търсят дете в домовете. Естествено, това не е законно. Някои от тях се насочват направо към родилните домове, където след уговорки с лекарите си намират бебета. Процедурата от там насетне е въпрос на плащане. Това законово как може да се пресече. Има много корупция поради тази причина. Пазят се деца за конкретни хора. Санкции за тези груби нарушения?

ами бинито, има ги санкциите в наказателния кодекс. големи глоби и затвор за посредниците. но осъдени няма.........обществена тайна са тези осиновявания и са много. схемата е-припознаване от съпруга, осиновяване от съпругата. всяко подобно дело би трябвало да е ясно на съдията, който го гледа, но от законова гледна точка е коректно осиновяване. колкото до чакането, там наистина има доста неясни неща. напоследък зачестиха подобни информации, че хора без петенции за етнос и пол чакат доста време. други пък, с претенции за етнос получават по няколко предложения за броени месеци. другото е, че няма хора, подали документи за осиновители и неодобрени за такива.

Предложенията за промени в сроковете са абсолютно несъобразени с други срокове във връзка с произхода и пр. Материята има нужда от цялостна промяна и работа "на парче" е повече опасна за децата и за осиновителите, отколкото полезна.

Аз не се се включих в работата по промените именно защото се опасявах, че не мога да дам категорично цялостната концепция, пожеже не мога да преценя кое би било по-доброто за децата и за сигурността на осиновителите.

Поздравявам ви за ентусиазма   , без него не може да се направи никаква крачка, но професионалните ми и лични възгледи ме спират да кажа "а" и "б" след като не мога с чиста съвест да завърша нещата докрай и в тяхната цялост.

Аз не  само съм юрист, видял доста деца, био-родители и осиновители, аз съм и дете, участвало на 10 месечна възраст в такива процеси.
Ако можеше да видиш нещата с очите на такова дете, то щеше да разбереш, че такова дете  има друго светоусещане по темата. Теб не те засяга дълбоко темата и ти остава само повърхността - клиенти, опашки и пр.

Може и да греша, но се чувствам прекалено отговорна и именно тази материя се нуждае от пределна задълбоченост и отговорност. Това е много различно от просто напасване на срокове.
А отговорността на професионалиста не се влияе от заплащането, тя си е присъща на човека.

Неколегите са герои, че са се заели с това, и много ги приветствам, имам предвид Мата, Галин, Дар, Кудку и останалите, но за професионалистите летвата на качеството и изискванията не може да се сваля под предлог, че работата е безплатна.

   Именно защото не се чуствам годна да я направя в съответствие с моите критерии за качество, затова и не участвам.

Miraetta, всички в този подфорум значт, че ти имаш най-много юридически и практически опит в областта на осиновяването.
Ще те помоля обаче ако не можеш, или не искаш, или не се чувстваш достатъчно подготвена да помагаш, да не се месиш и да не критикуваш труда на другите!
Може и да не са толкова добри юристи като теб, но поне имат желание и ентусиазъм, които изказвания като твоето само могат да охладят.

За даца като тези в Могилино биха се грижили успешно (плюс платените лелки в домовете) монахини или студенти, ако се въведе задължителен стаж под формата на помощ и грижа за тези деца 30 (или друг брой) работни дни за студентите - медици, както и за сециализантите - педиатри. Те ще видят така реално доста страдания, а децата ще видят друг тип хора с друго отношение.

Никой няма да осинови тези деца и няма смисъл да се заблуждаваме. А ако един поиска, то не се съмнявам, че би го подкрепила както администрацията, така и съда, така и всички и не би страдал от никаква бюрокрация.
Целта би следвало да има законов механизъм  здрави деца да  не достигат до живот в подобно общество,  който би ги разболял и забавил развитието им, а за болните да се грижат просветени хора и хора с желание.

Предполагам, малко са тези от вас, които скоро или въобще някога са измили наакан и наповръщан възрастен или болно осакатено дете.
Ако нямаш вяра или убеждание, или други мотиви - не става.  Моля да ме извините, че съм толкова директна, но аз знам за какво става дума.

Изоставянето от майката е нещо, от което няма човек, който да се е съвзел напълно.  Останалите бели ги причинява животът в институциите, но той има пагубно влияние на второ място след това, което вече се е случило.
Писах по този въпрос много старателно, на това бе посветено и писмото ми, но нещата, които пиша, не  звучат лесно за разбиране и приемане. Предполагам, на моменти звуча страшно и отблъскващо. Няма бременна с нежелана бременност, която да не се е опитала да си помогне за да се "освободи от проблема". Тези опити са в основата на мъките на децата. Отделно са тези, които са от желана бременност, но са с генетични увреждания и са оставени по решение на родителите. Ако я няма първичната любов, всяка болест и недъг лесно те грабва в прегръдките си.
 
Написах си и конкретните предложения - независимо от броенето на сроковете, от прекъсването и отброяването им отново, в това число и по обективни причини, то общият срок за престой на дете преди предлагането му за осиновяване  без съгласие да не надвишава срок, определен в абсолютна стойност. Само така реално би се помогнало.
Промените в режима на осиновяването постигат  други цели, но не и тези несрети души като тези деца в Могилино да имат по-сносен живот.

Широкомащабна просвета сред жените във фертилна възраст за предотвратяването на нежеланата бременност, отделен механизъм за получаване на   съгласие  в сихрон с механизъм за осиновяване и без съгласие при определени условия и пр., грижи за децата от лица, различни от лелички, които иначе биха били безработни и пр. 
Ама това, което казвам, не звучи добре и затова децата като мен не пишат много.

Приемете извиненията ми.
 

Miraetta, имам усещането, че си пропуснала един от етапите, през които минаха хората, които се обединиха на протеста за Могилино.
Стана ясно, че проблемите са много и макар свързани един с друг, са доста специфични, за да станат обект на една група предложения.

Затова, ние – редовите родители, се разделихме на ДБМ (доброволци, познаващи добре ситуацията в институциите отвътре), майки на деца със специални нужди (познаващи от своя страна конкретните проблеми в тази насока) и осиновители (надявахме се да има и осиновени, затова и инициативата бе кръстена спонтанно така).

Нашите предложения не решават проблема Могилино. По принцип, не смятах, че това не е ясно.
Вярно, че следенето на всяка една стъпка, информация, събитие, коментар и т.н. относно развитието в Могилино, отнема време и е трудно да се следи всичко заедно, но след толкова време, вече би трябвало  що-годе да сме наясно, кой за какво се бори под това слънце.

Имаше време, когато писахме, питахме. Старахме се да не пропуснем нито един от загатнатите проблеми.
Сега излизат наяве недоволни, с други гледни точки.
Не ни остава друго, освен да кажем, времето и вярата ще покажат.

Сит на гладен не вярва. Така е било открай време.

Дали осиновяването е винаги най-доброто решение за много от изоставените деца, е спорен въпрос, но е факт – реален до болка, че настоящият модел на социалните домове за деца у нас, е най-пагубното за детската душа. Тук, ако не вярвате на големите, питайте малките – те ще ви кажат.

Как да стане така, че несполучливите осиновявания да намалеят е обект на друг разговор. Опитахме се да вмъкнем някои точки, които ако сте прочели внимателно, не само не целят облекчаване на проучването на кандидат-осиновителите, а по-скоро се опитват да съкратят излишната административна процедура, за сметка на обучението и правилната и навременна информираност.
По наше мнение е нужно  в процеса на проучване да се включи и задължителен брой посещения на специализирани институции за деца. Това умишлено отрязване на контакта между децата и бъдещите родители, от една страна доведе до някои положителни резултати, но от друга страна  значително повиши критериите за дете.

Не знам кой мил или не насрани задници, кой е получавал наготово или се е борил за всяко дребно нещо в скромния си житейски път, но мисля, че е крайно време да спрем да реагираме на свършена работа.
Тук всеки има личната си история, ако не я изнесъл докрай на показ, то не значи, че няма опита или познанието. Нека се уважаваме и уважаваме труда на хората.

Това, което няма да допусна, въпреки, че времето ми е крайно ограничено, е в тази тема да се разменят обвинения и критики на общо основание.
Тук има смисъл само навременната намеса с конкретни предложения и коментари, били те и крайно различни.

Стана ни ясно вече, че обидени има и ще има. Не ни е ясно защо, но уважаваме правото на навременна лична позиция, както и на пасивност.
Критиката на общо основание, пост фактум, обаче няма никакъв смисъл.

P.S. Темата (темите), третиращи Могилино са тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=230750.0

Съгласна съм с всичко, което казваш.
Ние говорим на различни езици.  ( малък пример: Аз говоря за реалната тежест на грижата за специални деца и болни, а ти го тълкуваш в смисъл, че иде реч за борба или получаване наготово.)

Това е, друго няма.

Пак се извинявам, че се намесих.

може ли някой да ми обясни, за какво иде реч тук!? досега, мисля че на всички ни беше ясно кой какво прави и че в темата е добре дошло всяко различно мнение, стига да е конкретно и аргументирано!
а сега чета някакви неща и недоумявам каква е целта де се изговорят 

Извинявам се и за предизвиканото недоумение.

Ok. Да продължим тогава от там, където бяхме - децата. Тези, които все още живеят там и нямат реални шансове да получат адекватни грижи, както и шанс за по-кратък престой в "изолаторите".

За какво говоря, Миаретта, би разбрала, ако детето ти се държеше като онези от така дискутирания филм, а ти бдиш, за да не си удря главата в стената насън. Това не е първична рана, това е болка от липса на внимание, най-обикновено внимание.

Прекалено са ангажирани майките на по-големите осиновени деца, инак със сигурност биха взели участие, относно "вторичните" следи, които оставя институцията в децата им.
Призовавам да си спомните целта на всичко.
Тя не е да си доказваме опита или знанията, а да ги употребим на място, ако има желание за това.

няма нужда от извинения.
въпроса е, че тук четат и пишат различни хора, повечето не се познават и съдят един за друг само от нета, а това не е особено обективно.
и въпреки всичко идеята е да бъдем градивни, и колкото и да сме различни, се опитваме да сме и добронамерени, имаме една и съща цел - да открием топлата вода!
качествата си на лична основа, който има желание може да мери на друго място.