Публикувана: 28 окт. 2007, 18:25 ч.
Последно мнение: 6 ноем. 2007, 10:11 ч.

Адски много ме боли!!!

4 703
28
1

28 окт. 2007, 18:25 ч.

Мнения: 827

Искам да споделя с вас за моята загуба.Загубих бебенцето си в 37 г.с. защото беше се оплело в пъпната връв.Много е тежко да родиш мъртвото си детенце, да го видиш и да не може да го прегърнеш.Раждането беше трудно защото бебето ми беше седалищно, тежеше 3,300кг. и ми е първо раждане, но да ви кажа не усещах физическата болка толкова силна колкото се чувствах разбита психически.Всичко стана толкова бързо...просто не можахме да осъзнаем че вече я няма...моето малко момиченце Cry

Това бебе беше най- желаното нещо за мен и таткото, всеки божи ден следяхме как се мърда, как хълца...но защо точно в този проклет ден не забелязах.Вече бяхме в ремонт по стаята на бебето и бях толкова захласната, че не ми направи впечатление че не мърда и хълца.Не искам да разказвам за действията на лекарките в поликлиниката които са виновни за моята трагедия.Имам тема във "Майки- Бъдещи и настоящи" в която съм разказала по подробно за "медицинските лица".
Исках да споделя моята мъка с вас защото толкова много ме измъчва и не мога да спра да мисля за мъничкото личице, за безжизненото телце, което толкова силно ми се иска в момента да е сред живите.Защо трябваше да ми се случи такова нещо, толкова много го исках и не можех да забременея 4 години.След като видях двете чертички на теста (макар че почти бях сигурна и преди теста) толкова много се зарадвах...а сега...вече я няма.
Сега само мисълта за друго бебе ме крепи и няма да се предадем пред мъката, ще изчакаме няколко месеца, ще се консултираме с някой добър лекар и ще почнем с опитите за бебче.Живот и здраве, ако всичко е наред и доктора ни даде зелена светлина март месец мислим да се пробваме.Стискайте палци да се възстановя бързо и да имам още една безпроблемна бременност само че с щастлив край.

# 1 28 окт. 2007, 18:39 ч.

София
Мнения: 345

Мила ladybebi , толкова ми стана мъчно. smile3518

Дано се възстановиш бързо и скоро ново бебче да топли сърцето ти, макар, че винаги ще мислиш и за това ангелче. Praynig

# 2 28 окт. 2007, 19:21 ч.

Мнения: 319

Мила ladybebi така се натъжих когато прочетох написаното от теб Cry

Много ми е мъчно,че така са се развили нещета,но мила не тъжи-Събирай сили за новия ден,за ново опити за бебче.Желая ти бързо възтановяване и много скоро живо и здраво бебенце Praynig

# 3 28 окт. 2007, 19:32 ч.

Мила Ladybebi, не зная какво да ти пиша, толкова е тъжно...Само ти и половинката ти си знаете какво ви е.От мен знай едно, не се самообвинявай. За нищо. Сигурна съм, че си била прекрасна майка. И пък ще бъдеш. Трябва обаче да се стегнеш и да продължиш напред. И аз изживявам много тежко моята трагедия, но съм се зарекла, че ще се боря! Hug

Бъди много силна!Да се възстановиш бързо!

# 4 28 окт. 2007, 20:26 ч.

Мнения: 7 348

Нечовешко е да има толкова много мъка. Cry

Кога ще свърши този ад? Cry

Съжалявам, ladybebi. Cry

# 5 28 окт. 2007, 20:38 ч.

София
Мнения: 94

Братовчедка ми загуби преди няколко месеца бебенцето си по същия нелеп начин. Ужасно е тъжно. Cry

Прегръщам те силно и вярвам, че Господ ще ви прати и друго бебенце скоро и ще бъдете прекрасни родители! Praynig

# 6 28 окт. 2007, 20:43 ч.

Мнения: 4 451

Ужасно съжалявам, миличката.

# 7 28 окт. 2007, 23:02 ч.

Мнения: 3 166

Искерно съжалявам, че и ти си минала през този ад. Знам какво е да родиш детето си и никога да не го гушнеш. Неописуемо страшно е. Знам, че в момента все още е трудно да приемеш, че това се е случило. Питаш се защо на теб. Защо твоето бебе? Няма да ти кажа "не тъжи". Тъкмо обратното - смятам, че болката трябва да се изживее, за да я приемеш и да продължиш напред. Говори за случилото се, ако изпитваш нужда да го правиш. не спирай сълзите си, когато ти се плаче. Говори си с мъничкото ангелче, говори му за всичко онова, което изпитваш... То те чува. И някак си с времето ще приемеш, че се е случило. Никога няма да спре да боли. Но ще приемеш и ще се роди надеждата за бъдещето и за едно ново бебе. То няма да замени изгубеното, но ще осмисли живота ти по нов, различен начин. Този ден ще настъпи - убедена съм в това. Просто си дай мъничко време.
Прегръщам те!
Винаги когато имаш нужда да говориш за случилото се - ние ще бъдем тук!

# 8 28 окт. 2007, 23:37 ч.

Варна
Мнения: 1 008

Мила ladybebi съпричастна съм с мъката ти и силно те прегръщам Hug

# 9 29 окт. 2007, 11:54 ч.

Мнения: 515

Толкова много съжелявам мила никой не заслужава толкова много болка Hug

знам каво чувстваш и знам че какавото и да ти кажа няма да помогне затова мога да ти предложа само рамо на което да поплачеш, знай че тук винаги ще намериш подкрепа

# 10 29 окт. 2007, 12:26 ч.

Мнения: 827

Много благодаря на всички ви за подкрепата.Имам чувството че колкото и да пиша и да разказвам за мъката си не мога да я изкажа цялата.Толкова силно искам да може да се върне времето назад и да мога да променя нещата, моля се постоянно, но не става.Всяка вечер си лягам с тази мисъл и сутрин ставам с нея.Постоянно пред очите ми е милото ми ангелче...
Силно се надявам да имам бебче за да мога да го даря с цялата си обич която се е насъбрала в мен.

# 11 29 окт. 2007, 16:02 ч.

Мнения: 1 210

ledibebi - нямам думи. От време навреме надниквах във ноемврийската темичка и бях като попарена преди няколко дни - но не се осмелих да пиша. Hug

В такива случаи оставам без думи (не че съм от особено приказливите).

# 12 29 окт. 2007, 16:32 ч.

Мнения: 345

Милата!!!
Много съжалявам, че и ти е трябвало да изживееш това. Наистина, просто нямам думи. Като прочетох поста ти се върнах 9,5 м. назад в собствения си живот Cry

. Твоята история е 90% и моя. Напълно разбирам болката, която изпитваш. Знам за сълзите, въпросите и страха. За гнева, който ще се появи към тази неправда. Cry

Но....., каквото и да стане ще дойде и твоето време, сигурна съм. Така както и моето, и на всички тук, които все още чакат своето малко бебче. bouquet

От къде знам ли? Ами, нали си имаме нашите прекрасни бремелинки Hug

.Техният пример е светлият лъч в тъмнината на очакването.
Да, болката няма да изчезне. Другото бебче няма да замени това, но никога не трябва да губим надежда. Надеждата, че следващия път всичко ще е наред и накрая - ще можем да вземем в обятията си своето живо и здраво бебче. Hug