Публикувана: 1 ноем. 2007, 08:24 ч.
Последно мнение: 26 септ. 2009, 21:12 ч.

Проблемна интеграция

10 141
30
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви предизвикателства срещат родителите на деца с увреждания при интегрирането им в образователната система?
Какви стъпки могат да предприемат родителите, за да улеснят интеграцията на децата си?
Какви примери за успешна интеграция са споделили родителите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви предизвикателства срещат родителите на деца с увреждания при интегрирането им в образователната система?
  
  Родителите съобщават, че често се сблъскват с дискриминация и неразбиране от страна на училищните директори и учители, които не вземат предвид нуждите на децата с увреждания. Някои директори отхвърлят децата без реална оценка на техните способности, докато други предлагат обучение в помощни училища, което може да не е най-добрият вариант за детето. Тези проблеми често водят до подаване на жалби до институции за защита правата на децата им.
- Какви стъпки могат да предприемат родителите, за да улеснят интеграцията на децата си?
  
  Препоръчително е родителите да не се колебаят да подават жалби до съответните официални органи и да търсят подкрепа от организации, фокусирани върху правата на децата. Освен това е важно родителите да изискват взаимодействие с ресурсни учители и да проучат наличните възможности за специализирана помощ, като например индивидуална подкрепа за деца със специални нужди и специализирани училища с необходимите ресурси.
- Какви примери за успешна интеграция са споделили родителите?
  
  Някои родители споделят своя опит в интегрирането на децата си в масови училища, като подчертават важността на подкрепата чрез индивидуален подход и подходящо възпитание. Те обясняват, че успехът зависи от сътрудничеството между родителите, учителите и специалистите и че активното участие на родителите в образователния процес е от решаващо значение.
- Какви съвети дават родителите за справяне с негативизма и дискриминацията?
- Къде мога да намеря помощ от специализирани организации и адвокати?

1 ноем. 2007, 08:24 ч.

Мнения: 3 546

Здравейте мили родители!
Сигурно всеки от вас се сблъсквал с проблема- интеграцията на моето дете.

Моля ако някой е стигал до подаването на жалби до различни институции да пише.
Ако някой има копие от тези документи се наемам да ги събера и предоставя на личност ,която ще присъства на среща с министри относно интеграцията на хора с увеждане.
Крайно време е да разберат пред какви трудности сме изправени!

# 1 1 ноем. 2007, 08:57 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 146

Аз съм от тези, които само се канеха да подадат жалба, но май ми мина като го приеха в новото училище - без проблем.

# 2 1 ноем. 2007, 09:16 ч.

Мнения: 74

Здравейте и от мен.Аз също имах проблем с приемането на детето в първи клас в 92-ро у-ще в Кр.поляна.След като ходи там около 2 седмици,учителката,казва се Стоянова,категорично ми заяви,че детето трябва да се обучава в помощно училище,независимо,че имах документи от психолог и неволог,че детето трябва да се обучава в общообразователно у-ще.Да не говорим и за директорката,която въобще не си направи труда да провери как точно стоят нещата и да защити детето.Но за съжаление нямам никакви документи,а така съжалявам,че не подадох жалба,пък и беше преди три години.

# 3 1 ноем. 2007, 18:35 ч.

Мнения: 39

И аз съм от тези с проблеми от май месец.Писала съм а някои от вас вече ме познават.От Български Хелзинкски Комитет изпратиха писмо в моя защита до МОН и Районния инспекторат.Определено се стреснаха и уж тръгнаха да решават проблема,но сега ме молят да изтегля жалбата и да се извиня на началника на инспектората. А проблема още не е решен на 100%. Директорката ми развива теориии, че може би няма да се справи,може би ще му стане лошо, може би няма да издържи с една дума ако може да не е в училището.

# 4 3 ноем. 2007, 07:36 ч.

Мнения: 3 546

Вчера присъствах на една сбирка на която бяха показани 2 филма как в Чикаго е започнала интеграцията на деца със СОП.И там не е било лесно .Трябва ли са им около 10г.за да разберат че най-доброто за интеграцията на деца със СОП е присъствието им в клас.Да бъдат сред другите.
А при нас кога ще стане не знам.
Много малко са учителите които се заемат да обучават такова дете в клас.
Много по лесно е да бъде с редовни ученици.
Но за да се промени това мисля че и ние трябва да направим нещо.
Като първо да интегрираме детето в семейството. Сред приятели и познати . За да има самото дете самочувствие и да чувства нашата подкрепа.
Нека се опитаме да представяме децата си така както е написала анете1104:
Едно от първите упражнения е "как да се представим" в което у4им 4е детето не е равно на диагнозата си,т.е не "това е Лили и тя има ....",ами "това е Лили,тя е...,оби4а......,не оби4а..... и има ......диагноза".
*
Искаме от родителите да напишат 3-4 изре4ения много просто описание на болестта което е особено полезно защото около 90% от хората без да искат слагат доста специализ.термини които не са разбираеми. ВСеки си 4ете описанието и го поправяме като група докато не зазву4и съвсем на обикнов.език,не е негативно и не е прекалено детайлно.Родителите много харесват това защото има дава нещо съвсем практи4но което могат да ползват още на другия ден в градинката.
*
Как регираме когато майките на другите деца хвалят успехите им,а нашето дете например на говори/ходи и пр?Намислете и запоменте 1-2-3 неща които детето прави и винаги ги споделяйте,дори да не са в котекста на хвалбата на другите. Много хора са зле информирани,не знаят 4е дете със с-м на Даун -примерно може да брои,да язди и пр..и са истинки изненадани като им го кажете..
Трябва да се научим да се борим за правата на децата си.

# 5 3 ноем. 2007, 08:19 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 146

Не харесват ли детето в дадено училище - детето не бива да е там.

Обикаляте, говорите, докато намерите правилното. Психоложка при която съм била ми е казала, че дори ако се наложи, за доброто на детето се сменя и градът в който живеем, стига да се намери правилното училище.

# 6 3 ноем. 2007, 14:29 ч.

в полите на Балкана
Мнения: 3 462

Цитат на: dorothy в сб, 03 ное 2007, 08:19

Това е самата истина.
За съжаление ние в малките градове сме затруднени в избора на училище. Има едно или две или търпиш дискриминационно отношение към детето си или си търсиш правата и става още по зле или напускаш града и започваш отново.
Аз се радвам,че детето ми попадна на съвестни учители и директор и не сме имали много сериозни проблеми за сега.

# 7 12 дек. 2007, 01:15 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

По темата мога да пиша до безкрайност. Записах я в частно училище, приеха я. На 11- септември отивам да видя каква е програмата. През това време съм осигурила Брайловата машина, учебници, учител, диктофон, в търсене на лаптоп/ все пак парите не ги намирам пред вратата/. newsm10

Директорът, собственик на училището, ми казва, че бил ЧУЛ, че ще има такова СЛЯПО дете в училището МУ и трябвало да си помисли. След няколко дневно мислене, отиваме и разбираме, че просто не я иска. smile3513

А аз съм избирала училище по всички закони на моята мобилност, близо до спирка, да мога да спирам с кола, да паркирам без да ми вдигне паяка колата, защото и такъв момент има. Да бъде нискоетажно, тоалетната на първи етаж.............. Четиригодишните ми усилия се сгромолясоха за секунди. smile3511

Обаждам се веднага във Варна, моля директора да я вземе, детето ми знае, че на 15-ти септември ще е ученичка, ново направление от Инспектората по образованието, всичко това в рамките на деня, вечерта на влака и пътуваме за Варна. Оставих я в интерната и на връщане исках да викам, да крещя, smile3514

не можех вече да търпя това издевателство, това беше САДИЗЪМ. Rage

Започна се телефонен живот по 20 пъти на ден, постоянно плачеше за нас, никога не сме се делили. На 6-тия ден с нощния влак заминах да си я взема, а с първия сутринта в 9.30 вече пътувах обратно. Това беше нашата първа стъпка към образованието. Сега си е у дома, влача я навсякъде с мен, даже когато работя и след прзниците спирам работа, за да бъда с нея в училище като пъдар за да не я бият, да не и се подиграват, да водя ресурсния учител............Душата ми плаче когато гледам децата как отиват на училище с родителите си, а моето СЛЯПО ДЕТЕ стои като табуретка около мен, всичките и усилия да научи Браил, уроците по математика и какво ли не, отидоха на вятъра. Какво да и обясня и с какви думи?! smile3518

# 8 20 ян. 2008, 15:44 ч.

Мнения: 212

Цитат на: HJKL-vanche в чт, 01 ное 2007, 08:24

Здравейте мили родители!
Сигурно всеки от вас се сблъсквал с проблема- интеграцията на моето дете.

Моля ако някой е стигал до подаването на жалби до различни институции да пише.

Привет!
Много съм за една такава инициатива! Втора година имаме огромни неприятности с директора на училището, което ни е в края на блока. Семейството ни подаде жалба в РИО София, на която вече повече от месец и половина няма отговор. И става дума за жалба от колега !

# 9 23 ян. 2008, 20:35 ч.

Кубрат/ Пишурка
Мнения: 4 748

Мили родители,не се страхувайте от специализираните у чилища!Там има специалисти, които знаят как да обучават такива деца.В София, Пловдив,Варна и на още няколко места има у-ща за слепи.Пак в София, в Търговище и др. са за глухи деца.А помощни има из цялата страна.Аз работя вече 24-25 години в такова и мога да ви уверя, че полагаме изключителни грижи за всяко дете.Хубава е идеята за интегрираното обучение, но нашето общество не е дорасло за него.Мисля че децата повече се осакатяват на този етап.Пример:След 7ми януари ми доведоха дете, което за трета година е в Vти клас.До сега родителите просто не искали да признаят, че синът им има проблеми.Детето не може дори да сричкува!Никой до сега не му е обръщал внимание.За две седмици започна да участва в обсъждането на приказките и се опитва да чете.Но работя с него всеки час индивидуално!И се радвам като виждам резултати. newsm10

# 10 23 ян. 2008, 20:54 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

Извинявайте за недоумението, не разбрах къде в Пловдив е училището за слепи деца #Crazy

# 11 23 ян. 2008, 21:14 ч.

В една Дупка.
Мнения: 632

баба янка, нямам нищо против специализираните училища, но както казава ели-нора, не може да се трепем да учим три -четири год Брайл, или три - четири год да говори без жестомимика и изведнъж да върнем детето там, откъдето сме тръгнали. Да, наистина обществото ни не е дорасло за интеграцията на тези деца, но ние родителите нямаме кой знае какъв избор(особенно в по-малките градове) освен да го "интегрираш" . Другият вариант е да се преместиш около такова училище. Но колко от тези хора, могат да си го позволят?

# 12 24 ян. 2008, 01:53 ч.

Мнения: 838

Докато ние родителите на деца със специални образователни потребности не им бутнем децата в ръцете няма да ги приемат,няма да се интегрират,защото не децата ни имат нужда от интеграция,а възрастните-повечето са невежи,повечето са недоволни,че са учители,не им се занимава с деца въобще,малко са тези,които дават всичко от себе си за децата-каквито и да са те специални или не.

# 13 24 ян. 2008, 10:30 ч.

Мнения: 75

Цитат на: pogar в чт, 24 яну 2008, 01:53

Абсолютно съм съгласна с теб. Все едно, че описваш нашата класна и ситуацията в нашето училище.

# 14 30 ян. 2008, 16:19 ч.

Мнения: 1 283

В Пловдив има Рехабилитационен център за слепи деца, НО след като са завършили средното си образование незнайно къде. Иначе в училището за глухонеми деца, понякога идват специалисти от София и "привикват" децата по район за да видят цитирам: социалния им статус и интеграцията в обществото". Дрън- дрън. За благосъстоянието на държавата можеш да разбереш по нейните инвалиди - очевАдно е!

Препоръчани теми

Хиперактивно дете на 20 месеца

Хидроцефалия

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Трудно проговаряне - тема 27

Причина:

Причина: