
Ще кача снимки и ще пусна тук една,че ни забравихте бели ли сме черни ли сме..
Само дето за писане или нямам време, или настроение.
,

, а от снимките от есенната фиеста в Пловдив вече не ми е мъчно за лятото, а детския кът на Макси е за завиждане малееее колко играчки иматееееее.
А за размислите и страстите - ох
и при нас нещата са същите - всяка минута има по нещо ново, нещо различно. А като дойде и протегне ръка, поклати сладко глава и ми каже "Мамо, ила..." с тоя молещ поглед
се разтапям. А иначе, за татковците, и при нас като при Имарчето, татито не се кара или мноооого рядко, само го глези и си играе. И имахме разговор по въпроса, и сега вече е по-строг. Иначе аз ще стана пъдаря и в един момент ще чуя "Да, ама татко ми дава, пък ти не, ти си лоша...." примерно и тогава ще се чудим как да се справяме 
ама се изчакахме вече 
пак същото упражнение.
Казва хубаво и отчетливо: "Ники".
Опитвам се да си променя нагласата. Гледам да забелязвам предимно положителните неща, а не отрицателните... Множко ми дойде напоследък това еднообразно ежедневие и ми избиха балансите!

Затова му е постоянно синя тиквата...
Заглавието на темичката е за всички палавници като него, много подходящо. Йонито от няколко дни започна да се качва на барплота, доста е вискоко и направо настръхвам. Карам и се, но продължава да си се катери. Иначе е доста предпазлива, по стълби, ако не я държа слиза бавно, присяда и въобще по рядко падаме.
, паднах да се смея ви казвам. Умничко си е детето и помага много. Често и давам да носи някой малка чанта с покупките от магазина, моля я да ми подаде нещо или като изтърве и омаже пода и подавам една салфетка и тя бърше ли бърше, ту устата си, ту пода
Наистина тази възраст е много весела, откриват много нови неща, а ние се разтапяме и осъзнаваме, че растаът децата
Люси, сигурно всеки ден си имате есен у вас!