Публикувана: 2 ноем. 2007, 11:38 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2007, 11:56 ч.

Луда ли съм , глупава ли съм,....?

6 374
28
1

Гост

# 15 2 ноем. 2007, 17:52 ч.

Мнения: 1 942

Ако нещата са така както ги описваш ... не виждам как можеш да издържиш. Без топлина, без разбиране, без сродна душа, без опра, без помощ и подкрепа ... Намери начин да изградиш живота си самостоятелно и тогава прецени дали имаш нужда от него и как ще понесе детето това. Имам предвид да наблегнеш на работата си, да се справяш с домакинството и нуждите и грижите на децата и да не ти пука той какво мрънка и иска. Явно той все нещо ще иска и недоволства Thinking

# 16 2 ноем. 2007, 18:24 ч.

София
Мнения: 2 217

Грешката, ако мога да я нарека така, на повечето от нас е, че очакваме от мъжете да разберат какво ни е - няма как да стане. От това очакване идват големи разочарования. Много рядко има мъже, които по -женски разбират жените - не, не са само педалите има и нормални такива. Но пак казвам, много рядко. Колкото и да е добър един мъж, в повечето случаи не му достига природна заложба да разбере жената напълно, особено в периода на бременност, майчинство.
Налага се да се справяме сами. Така е за съжаление. Поне аз съм стигнала до този извод от себе си, от познати.....

# 17 2 ноем. 2007, 18:36 ч.

Мнения: 4 053

Алекса го е казала вместо мен
това с природата и мъжете - не е шега работа Wink

# 18 2 ноем. 2007, 18:37 ч.

Мнения: 2 761

Виж,няма да ти стане добре от думите ми,но ти си забъркала вси4ко това,затова трябва да го оправи6 пак сама.Купи си незабавно това:
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=21840

И никакви психолози!

# 19 3 ноем. 2007, 03:31 ч.

Мнения: 108

Тези мъже нямат угодия...
Когато не работиш - мръщят се, защото те се грижели за цялото семейство. Когато работиш - защо не си гледаш домакинската работа.... пък "не дай Боже" и повече пари от тях да изкарваш - КРАЙ, депресия... Ужас!
И все пак нали са ни половинки, трябва да си ги обичаме Simple Smile

# 20 3 ноем. 2007, 09:33 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Цитат на: Omega в пт, 02 ное 2007, 18:37

Що пък никакви психолози? И една среща би могла да и е полезна - хората отиват на психолог /не психиатър!/ за да си изяснят неща, които не могат сами да си обяснят, а не защото са психично разстроени. И помага - аз така се излекувах от следродилна депресия, и то два пъти. Купи си книжката - защо не? Но и ако искаш, ще ти дам координатите на човека, който оправи мен - в София е. Пробвали ли сте да говорите откровено за това?

# 21 3 ноем. 2007, 09:57 ч.

София
Мнения: 4 412

Мисля, че това е период, през които минават повечето жени, докатото детето стане на 5-6 години.
Можеш да опиташ няколко неща, малко повече време за себе си, намери първо по 5 мин. на ден, постепено повече. За това "чувствам се подтисната, неоценена, неудовлетворена...." на първо време намери друг начин да получиш удовретворение, работа приятели, не е казано, че само мъжа ти трябва да те оценява. Бъди по търпелива, ако се карате за някоя глупост, кажи "да, така е и се съгласи". Също леко му отваряй очите, че в западните общества средната класа жени с деца, не работят, или не работят на пълен ден. Сигурна съм, че около вас има много жени, които не работят, небрежно обръщай внимание, че има и такава категория и ти правиш много като си се нагърбила с 2-те неща. Това трябва да е много внимателно - от една страна да не си мисли, че той е направил всичко, а от друга да покажеш колко много правиш ти. Да не е като мрънкане, а да покажеш колко много работиш. И се възползвай от всички улеснения - за приготвяне на храна, почистване и т н.
Не знам дали това е правилно, психолог не пречи да посетиш.

# 22 3 ноем. 2007, 17:22 ч.

Мнения: 1 674

Послушаи сърцето си.Решението е твое.Не бъди повлияна от никого newsm10

# 23 4 ноем. 2007, 15:42 ч.

Благодаря ви за отговорите.
В повечето от тях открих по нещо, с което на първо време да започна. Ще се опитам да променя нещата, пък ще видим какво ще стане. Жалко, че не съм човек, който може по тънкия начин да "опитомява" ( извинявайте за израза) мъжа си. Аз съм много открит човек и обикновено казвам това, което мисля. Не обичам да тая емоциите в себе си. Но .. ще се опитам да бъда по-тактична и дипломатична в тоя случай. Защото знам, че ако и това не помогне, накрая ще трябва да се разделим, а не съм сигурна, че го искам.

Цитат на: Цвете от Луната в сб, 03 ное 2007, 09:33

Но и ако искаш, ще ти дам координатите на човека, който оправи мен - в София е. Пробвали ли сте да говорите откровено за това?

Да, говорили сме много пъти. Нещата обикновено се оправят за малко и после пак се започва - старата песен на нов глас. Ще ти бъда благодарна, ако ми дадеш координатите на твоя психолог. Надявам се, че не е проблем да ги напишеш тук. Благодаря.

# 24 4 ноем. 2007, 16:07 ч.

Мнения: 45

Цитат на: питаща се в пт, 02 ное 2007, 11:38

Здравейте. Извинявайте, че пиша анонимно, но не искам съпруга ми да прочете темата ми.

.....

Всъщност не знам дори защо пиша тук...?! Не искам съвет. Просто може би искам да споделя с някой. Напоследък се чудя дали съм луда, или глупава, или пък мазохистка, след като все още не съм се разделила с него. Не знам, може би изпитвам някакъв страх, че няма да се справя сама, понякога ( когато сме в добри отношения) си мисля, че още го обичам - не знам.... Не помня откога не съм се чувствала като истинска жена, не съм правила нещо за себе си, той не е правил нещо за мен, за да ме накара да се почувствам специална...

Извинявайте, че ви занимавам с моите проблеми и терзания. Благодаря ви, че можах да споделя с вас.

Даааа това е "началото на края" и повярвай ми знам защо го казвам. Не ти трябва психолог, не и на теб само, ако нещо подобно може да помогне, то е семейни консултации, заедно, но да чакам ли да напишеш, че мъжът ти не би се подложил на такива? Няма да го направи. Wink

Състоянието не е и в резултат на депресия някаква, но може да доведе до такава, не си и в "някакъв период", ега си и периода повече от четири години #Crazy

.

Това, което ти се случва се случва на много. Някой постояват, кой по-дълго, кой по-кратко в надеждата, че нещата ще се променят. Други остават и търпят какво ли не, коя заради дете, коя заради хората, коя заради положението. Тези вторите или си намират някой, който да ги кара да се чувстват жени Heart Eyes

, или стават някви зомбита. Twisted Evil

Съвет не искаш, няма и да ти давам. Но съм сигурна, че това не е живот, ако ли да не те бие, лъже и т.н. Луда не си, дано обаче не се окажеш глупава, да търпиш това повече от необходимото. Hug

# 25 4 ноем. 2007, 20:40 ч.

Уважаема Питаща се, дотук единствено дона бонбона изказа нещо смислено, ще трябва да я черпиш един бонбон some day. Единствено ако отидеш сама на психо си задай въпроса на темата и сама си отговори и друго, ако мъжът ти си мисли че той няма нищо общо със състоянието в което се намираш... мисля, че има над какво да се замислиш... в смисъл дали е със теб сега, когато имаш нужда от подкрепа, разбиране и топлина... и в зависимост от отговора да действаш
Ако моята половинка отговаря ня следното желание:
Не ми стига чувството за едновременно съществуване.
Искам понякога да съществуваме заедно.
със същото желание, тогава аз съм с нея... всеотдайно, ако ли не, жалко за моето всеотдайно...
понякога съм проницателен Wink

...

# 26 7 ноем. 2007, 19:35 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Цитат на: питаща се в нд, 04 ное 2007, 15:42

Не ми е удобно, че излиза като реклама. Пиши ми на мейла и ще ти ги дам - chess@micronic.bg.
Ще бъде много добре, ако успееш да убедиш и мъжа ти да дойде с теб, но дори и да не го направи, една-две срещи ще са ти от полза.

# 27 8 ноем. 2007, 10:43 ч.

Бургас
Мнения: 5 642

Ей това не го разбирам. Кога ще се научи българския мъж, че домакинската работа и отглеждането на детето са работа по 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата. Нямаш право нито на отпуск, нито на болнични. Писна ми да слушам и чета за такива "калпазани". Издържал семейството. Ми като е много важен да си "почива" той вкъщи, а ти ходи на работа.
Не ти си човека с проблеми. Как ще искаш да правиш секс, като не си машинка на пружина.

# 28 8 ноем. 2007, 11:56 ч.

Мнения: 2 761

О6те Фройд е казал,4е съпрузите се карат, и от древни времена е имало съветници,които да съветват как да се живее и оби4а.И въпреки тях караниците продължават.
Но Фройд е открил,4е за да съ6тествува лъбов,има и омраза.И съпрузи,които не се карат,са като 2 успоредни линии,които никога не се сре6тат,т.е. двойката е умряла.
Затова ако се кара6,се кара6 докрай,за да освободи6 после място за любовта.Но никога не си лягайте скарани.
И не на последно място вси4ки проблеми се разре6ават...между 4ар6афите.
Ти твоя мъж едва ли 6те го промени6,но може6 да промени6 твоето отно6ение към вси4ко,което ти се слу4ва.

Препоръчани теми

За умението да се изказваш.....

Липсва ми самоувереност🙁

Нова работа

Как се преживява и забравя?

Причина:

Причина: