Възгледите за образование (в страната, където живеете)

 
мм даамм (идвало ми е да им напиша)
даже и нещо на български ми е идвало да им напиша .....

От 4ист инат си записах детето на българско у4или6те в период от 2 години.Детето не знае6е две думи на български.За тези години не само, 4е проговори български,прописа кирилица,но и като 4овек се разви и дръпна много,стана по -отговорен и прилежен,понеже от него изведнъж се о4аква6е много пове4е.Сега сме пак тук поради ред при4ини и пак се тормозя... с тяхното велико образование....но това е друга тема ве4е.
Така 4е, аз ли4но си отговорих на много въпроси,които ме мъ4еха за тези 2 години  в Бг,това за мен е  безценен опит
Опитвам се да взема и хубавото от тук,не съм 4ерногледа,но в Бг има много добри традиции в образованието,които са на път да из4езнат поради това ,4е българина е комплексар и винаги мисли, 4е тревата е по -зелена от другата страна

Алиса, един от основните проблеми на българската система, по мое мнение, е липсата на кореспонденция училище-семейство-ученик. Би трябвало да има комуникация и тя да съществува в една затворена система.
Ти говориш за писма от училището, за настойничество и т.п.
Тук кореспонденцията е на ниво "забележка" в бележника на ученика.Повечето от тези "послания" към родителя са крайно несериозни и лишени от способността да въздействат.
Забележка:"Не внимава в час"
Реакция на родителя - "Трябва да внимаваш"
Реакция на работодателя:"Неадекватна забележка.Колегата трябва да може да овладее вниманието на ученика"
Реакция на учителя:"Повече няма да пиша такива забележки.Всъщност, изобщо няма да пиша забележки, защото от тях излиза, че аз съм некадърен.Ако иска - да внимава.Ако не - негова си работа"

Краен резултат - никаква кореспонденция, пълно неведение по отношение на това какво по-точно се случва в училище.

Лично аз бях свидетел на случка, в която загрижена учителка съобщи на родител за съмненията си, че дъщеря му е наркоманка.
Резултатът от това беше обвинение, че учителката има "лично отношение към доброто дете и го клевети, прикривайки неспособността си да го мотивира да учи"
След като детето, девойка в девети клас, в "елитна" столична гимназия дотолкова прекали с дрогата, че само слепец не би видял състоянието й, се оказа, че всъщност въпросната учителка е предизвикала това, защото несправедливо я обвинила, та тя се депресирала и ето сега докъде е докарано детето.
Цяло едно училище няма правото да изисква от родителя каквото и да било. Защото системата е такава.Не работи.

Съществуването на родители, ученици и училище в една такава ситуация са крайно неадекватни и взаимно безполезни.

Клонка, при нас има връзка, но за мен не е достатъчна. Но има отворени канали непрекъснато, и чести родителски срещи, пък и писмени доклади. От Калина много не мога да изкопча.

А да сте забелязали около вас, покрай училищата, феноменът на pushy parents- не знам как точно да го преведа, настоятелни родители, но контекстът е, че правят невероятни неща, само и само децата им да са „първи”. Побутване на децата нагоре и напред, но граничещо с маниакалност.

Например някой хора планират децата им да се родят септмеври и октомври, за да са най-големи и напреднали в класа (не си измислям)- тука децта тръгват на 4 или 5, и разликата между едно 4 и 5-годишно в един клас си личи, в силна полза на 5 годишното. Или, имам приятелка, която прекарва всяка свободна минута от времето си да организира посещение на кръжоци на детето, говорим за 5 годишно дете, което ходи на френски, гимнастика, футбол, плуване, танци, неделно училище и още много други неща, за които даже няма да ми повярвате (като занимания с личен тренъор).

Клонка,няма идеални хора,няма иделно образование,всеки модел има не6то уникално и добро
Но,хаиде да не плуем това ,което е добро,в Бг,аз не говоря наизуст,направих си експеримент ,от които детето ми само спе4ели.
В 4ужбина не вси4ко е така,като ви изглежда..и те си имат своите проблеми.
Кво като имам изписани тефтери с кореспонденция,днес изял това ,играл с еди кои си,направо полицеи6тина е за мен..тук са другата краиност и ми скъсват нервите с техните глупави бележки всеки ден..Кога преподават тези хора,като имат време за толкова бележки
В градината как да е ,ама сега...понякога прикриват собствената си некадърност,като например обвиняват детето за не6то,не си признава, 4е им липсва опит да се справят с проблема и о4акват от родителите 4удеса едва ли не..

Алиса, когато попитах преподавателката нямали да повдигнат въпроса , да накарат тази майка да се замисли отговора беше  "Госпожо, какво да Ви кажа, аз съм лошата не мога да им кажа дори да се срамуват,  пък какво остава за нещо друго ".

Не съм от тези, който обичат саморазправата, но просто не мога да си гледам детето разплакано.
 
Говорих и с други родите ли , виждам агресивните деца на наши приятели, просто някой деца копират родителите си.  Тези проблеми тук се премълчават, само се обсъждат после по телевизията.
 

Алиса, тук амбициите на родителя се съсредоточават предимно върху спорадични или редовни набези връз учителите на детето с цел изтъкване на неговите качества и изискване те да бъдат максимално оценени.

Една от най-големите амбиции е влизането в езиково училище, Американския колеж или Италианския лицей/където по подразбиране учат още от първи клас децата на всички родни величия - както от политическия и бизнес елит, така и от шоу средите/.

Забелязва се интерес, който винаги е съществувал, към изучаването на чужди езици и овладяването на някакъв спорт, но те са далеч по-скромни от челния опит на социалистическото време, както и от това, за което говориш ти

Ще ти повярвам, защото и тук има такива родители , повечето майки си стоят у дома и единственото нещо, което правят е да планират бъдещето на децата си.  Но за мен е важно да намеря баланс между двете неща, не искам гении, но не искам и невежо дете.
Това не означава от 3 клас да се води на частни уроци, каквато практика има в България.   

Аз имам опит досега до 2 клас на началната степен в Германия.
Да се върна малко по назад. Детската градина нямаше как да я избираме, защото е общинска, има 3 такива в града и настаняват децата по райони. Има още католическа, но за там не ставаме, тъй като и двете деца са православни. Има и една частна ясла - от бебета до 7 години. Но парите и са много.
Началното училище не можем да го избираме, защото е държавно и се разпределят децата по райони. Имах възможност да избирам още 2 частни училища, но нямахме късмет, заради препълване - Валдорф и Монтесори системи. Валдорф е до 12 клас, с възможност за матура, Монтесори беше само начално. В проект е да правят гимназиална програма по Монтесори, стартът ще бъде догодина.
Не съм доволна никак от системата им на обучение в училище. Имах още в първи клас разправии с учителката. Има фашистки подход към децата - който оцелее на тази дисциплина, ще оцелее в живота. Невероятно строга дисциплина, липса на гъвкавост от нейна страна и никакъв подход (освен отхвърляне) към различните деца като моето.
След началното училище имаш избор - гимназия или реално училище. Доскоро гимназиите бяха до 13 клас, сега в нашата провинция ги съкратиха на 12 класа и става грамофон свири, майка плаче. Без допълнителни частни уроци децата просто не могат да продължат.
За да следваш висше, непременно трябва да имаш матура, която може да е в последния клас на гимназията или допълнително в реалното училище. След завършен 10 или 11 клас в реалните училища или в гимназиите, можеш да се насочиш към професионално обучение, като за целта трябва да си намериш и къде да си караш стажа, който тече през 3те години на обучение.
Системата в Германия е скапана. Резултатите бяха потвърдени от прословутото изследване Пиза, където немските ученици бяха на 25 място по успех в тези тестове. Ако не се лъжа първите места си деляха Финландия, Нова Зеландия и Канада.

Хихихи, Алиса, аз спадам към този тип, а останалите родители ми се чудят 
Иначе, каквото са писали и другите мами, учат бавно, но не толкова славно. Първите години бях много доволна, но последните 2-3 нещо не ми допада стила на обучение и учителите. Може и от училището да зависи, нашето не блести кой знае с какво. За щерката съм решила да пробвам друго училище, живот и здраве, надявам се да има разлика.
Не се възмущавам от бавните темпове на преподаване, защото според мен  за сега, 6-ти клас, засягат важните неща и уж ги затвърждават още в училище, поне така е на теория 
Не ми харесва това, че гимназиите са по райони, а не на принципа на прием според показани резултати от предходната година или тестове  Сега съм подала документи за гимназия за догодина, избирах училището според резултатите показани на изпитите, впечатление от училището, учениците и директора. Избраните от нас училища не са в нашия район и много вероятно да не ни одобрят. Това, което е до нас, не ми хареса въобще, нито децата, нито директорката, иначе материалната им база беше на ниво, само мога да си мечтая, да бях учила в такова училище 

Да, мисля, че Финландия води класацията за най-добро образование.

В Англия разликата между добрите и лошите училища е от небето до земята, така че усредненият резултат не може да е много висок. Ако си завършил правилното училище (Eaton, Harrow, St Paul), ти се отварят много врати в живота. За университети на говорим, и всъщност и за шепата елитни училища не говорим.

Друго, което забелязвам, поради наблюденията ми над някои изпуснати балкански гении: родителите ги пращат тука, да ги "вкарат в правия път", разчитайки на строгата дисциплина в някои частни училища с пансион. В много от случаите има ефект.

Друго нещо, свързано с училищата, ми е интересно: колко часа на седмица имат спорт (от училище, не допълнителни занимания)? Калина- само 2: едно плуване и едно физическо- това ми се струва крайно недостатъчно, чела бях, че за децата е препоръчително 1 час на ден да спортуват.

Мери, ти не може да си pushy, не знаеш аз какво съм видяла.

Детето ми е последна година в детската градина, така че засега нямам преки наблюдения от училищната система.
Детската градина не съм избирала специално, единствено бях на посещение да видя как изглеждат помещенията. По принцип исках детето ми да е в малка група първите години, за да намаля малко риска от зарази, но не получихме място в такава (макар че бях посочила като първо желание), а в една по-голяма детска градина близо до дома ни.

Основният критерий за добра детска градина в моя случай е как се чувства детето, дали ходи с желание там. И понеже той ходи с желание не съм мислила да я сменям. Оказа се, че тази детска градина има "профил" език (реч),  което означава, че учителките работят съзнателно за развитие на езика на децата и обогатяване на речника им, и получават специално обучение за този начин на работа. Това е идеално за мен, като се има предвид, че домашния ни език е български...

Скоро ни предстои избор на училище и знам, че ако не направя нищо, ще попаднем в кварталното училище, за което съм чувала лоши неща. От друга страна смятам че е важно на тази възраст детето да учи близо до дома, а от трета - искам детето ми да може се оправя в различни обстановки - т.е. това, че училището не е "добро" също може да е един плюс.
Тук слава богу при кандидатстването за висше образование няма абсолютно никакво значение в коя гимназия си учил (но трябва да се взел определени курсове).

Видях дискусията в Английската темичка. Също така видях, колко беше оплювано английското образование. Според мен ненужно. Съдейки от приятелите ми, познатите ми- всичките резултат на Английската Държавна Образователна система - ами не мога и сърце не ми дава да кажа колко са ограничени, тъпи, прости.  (Е има и прости, но те са резултат на семейни ценности по- скоро)
Същото мога да кажа за приятелите ми от Европа.
Явно не е въпрос на образователна система, а на семейна среда.

В нашето нърсъри всеки петък децата си избрат книга от библиотеката, която да четат в къщи с родителите. С книгата идва и една тетрадка, в която и родителите, и учителите пишат коментари относно реакцията на детето към избора му.( НЕ всички родители ще седнат да четат на децата си и не всички купуват книги, които м/у впрочем не са евтини, и не всички са членове на местната библиотека- семейни ценности). ПО- този начин нърсърито насърчава детската любов към книгите и родителите да отделят време да почетат на  децата).
Всяка сутрин имам възможността, при желание от моя страна, да говоря с учителката и да се осведомя за прогреса на детето и поведението му в училище.
Не мога да се оплача от това, което са научили досега под формата на игра. Нямам спомени от учебната програма в 4та група в детската градина, но не мисля, че е имало някакъв учебен план. Може би греша.

Училището + нърсърито към него го избрах по:
репутация в обществото,
офстед репорт - инспекторска оценка
удобство.
Може би спадам към категорията пуши перънтс - амбициозни родители- но е естествено да искам по- доброто за детето си и да му избера среда, която възпитава и подкрепя същите морални стойности, които аз и моето семейство поддържаме.

Според мен една от най-важните задачи на образованието е да погдотви за живота по-нататък - като учи на самостоятелност, критично мислене, способност за комуникиране. Затова не съм любител на българската система (или онова което си спомням или съм чувала че представлява в момента). Мисля, че тя пренатоварва с маса теоретични, донякъде неприложими и ненужни познания, които остават абстрактни и децата не могат да осъзнаят връзката им с действителността. Оттам лесно може самото учение да се възприеме за безмислено и безинтересно.

Тук доколкото знам системата е такава, че всеки ученик учи със собствено темпо, т.е. учителите не преподават на целия клас, а се занимават индивидуално с децата. Все още незнам как действа това на практика, очевиден проблем е, че учителите може би нямат достатъчно време за всяко дете. Знам също, че децата нямат почти никакви домашни, а оценки започват да им поставят чак в гимназията... Очаквам с интерес да започнем училище...

Мога да напиша роман, но ще изчакам до утре, че в момента ми е малко прикипяло от моето училище и за да бъда по-обективна, явно трябва да преспя.