Възгледите за образование (в страната, където живеете)

Не знам, какво му е толкова хубавото на българското образование... едно от основните неща, които липсват е мотивацията на децата. Не съм учила в елитно училище и не смятам, че съм получило добро образование. като се има предвид че се водех нещо като отличничка. Единствено по математика имах учителка, която макар и строга, ме мотивираше. Другите или си пееха песента и излизаха или просто не бяха добри преподаватели. Изкарах 6 по литература с наизустяване на стихотворения ( !??!), а влязох в университета благодарение на частни уроци. Ами ако това е добро образование, здраве му кажи. Като система, може би има положителни елементи, но като изпълнение е много слабо и доколкото говоря с приятели сега, по-зле са станали нещата. Нито учителите мотивирани, нито децата, само родителите и то не всички. Така че като сравнявам това с американската система, оплювана от всички, ами по-добра ми се струва.  Просто не трябва да приемаме, след като ние сме достигнали определено (сравнително високо) ниво след завършване в българската учебна система, че децата ни няма да го достигнат, ако учат по други норми. И там са хора и са учили и някои са умни и амбициозни и интелигентни, други не. 

Иначе и в САЩ има и добри и не-толкова добри училища и райони. Това че децата учат обем на пирамида по-късно от колкото в Б-я не знам дали има такова огромно значение за живота им после. Има повече значение висшето образование, което в САЩ е всепризнато по качество по целия свят. Малко куца доколкото знам 8-11 клас, но pushy parents помагат и децата се справят  . Това, което е интересно е, че в последните класове могат да си избират предметите, които да учат. Имат определени основни предмети които са задължителни, но да речем могат да изберат допълнително математика за по-напреднали, 2 от 3 природонаучни предмети. Просто има избор и децата се научават на самостоятелност от рано. Като цяло, системите много варират между различните щати.

На тагадък ръкопляскам на темата.
Може би по-късно ще се включа.

навремето моите ги пуснах на 4астна детска градина-децата бяха много зле с езика за 3 месеца се нау4иха да говорят ,да пишат и да 4етът и запо4наха да у4ат английски-бях много доволна
когато доийде време да тръгнат на у4илище ги записах в държавно у4илище,понеже тук в 4астните наблягат основно на ахглийския ,а при матурите в 9 и 12 клас една от основните оценки е по арабски
лошото е 4е в клас са по 30 деца,у4ебниците са на ниво,но за да се справи едно дете е нужна и помощ от родителите/слава богу добре съм с езика и аз се занимавам с тях/от 1ви клас запо4ват запо4ват с западен език,а от 7 с 2ри,но се говори 4е ще се запо4ва и по рано
след 9 клас имат матури,които определят с каква насо4еност ще продължи детето,след 12 клас също има матури-оценките от тези матури са за приемане в университета,така 4е им се спестява стреса от допълнителни изпити
не ми харесва 4е тук няма изпитване,а всеки месец имат контролни,но моите ги изпитвам всеки ден въпреки 4е ве4е са големи-7 и 6 клас,а понеже не казах от на4ало става въпрос за сирия

Преди седмица се дипломирах: Graduate Diploma in Education (secondary), с което ми се признава вече напълно квалификацията от БГ и мога да преподавам и в тукашните средни училища. Имах 10 седмици стаж в тукашни училища + самото мое следване ми дава база са сравнение между образователните системи в БГ и Австралия.
Темата е просто огромна.
Някой по-горе беше писал, че целта на образованието е да подготви децата за живота - това важи в пълна силна и тук. Няма безкрайни часове зазубряне на статистики, таблици, текстове или критична литература. Акцента пада върху интересите, възможностите и опита на всеки ученик и ролята на учителя е първо да "опознае' всеки свой ученик, за да гради върху неговите силни страни и да развива слабите. Няма калъп. Работата на учителя е да разработи такива задачи, които да дадат възможност за изява на всички ученици.
Пример: по английски се разглежда книга. Задачи, от които учениците си избират: да съчинят песен (думи и мелодия) като напишат кратко обяснение; да нарисуват костюми за евентуална драматизация, приложат мостри от тъканите, които биха използвали; кой би играл съответните роли и защо; да напишат сценарий за пиеса или епизод от филм по книгата и т.н. По този начин децата с различни наклонности могат да изберат да работят нещо, което им е по сърце и да дадат най-доброто от себе си, но в същото време трябва да 'познават' книгата.
Винаги трябва да има баланс между групова и индивидуална работа. Децата се оценяват и по това как комуникират с другите в групата, успяват ли да представят мнението си, умеят ли да слушат и мнението на другите и т.н.
'Оценките' са във вид на кратки коментари по различни критерии.
Учебници почти не се ползват. Всеки учител разработва учебни материали по темата, върху която работи.
Всяко училище има библиотека и голяма част от времето учениците прекарват там, насърчават се уменията за 'самостоятелно учене'.
Мога още много да пиша.. може би ако има някакви конкретни въпроси. Има определено много силни страни в образователната им система. Това, че нашите (БГ) ученици шашкат местните учители със знанията си е вярно, но нашите ученици нямат умението да работят в група, да се съобразяват с мнението на другите, да са толерантни.
Лично аз не виждам защо навремето е трябвало да уча наизуст толкова много формули, задачи и какво ли още не, а никой не ми е давал възможност да развия самоувереността си, не ме е учил как да дебатирам или как да говоря пред аудитория. По мое време поне в БГ ученето се изразяваше във възпроизвеждане на материала. Тук - в тълкуване, интерпретиране, индивидуално и с проявена креативност; винаги свързано с реалния живот, а не с някакви абстрактни понятия.

Само да добавя още нещо много важно: задължително, независимо от предмета, учат и насърчават децата да правят самооценка на работата си и на постиженията си, да анализират и рефлектират върху процесите, през които са преминали и крайния резултат - учат ги не само да са критични, но и да поемат отговорност за това как и колко са научили, как биха могли да учат по-ефиктивно.

mili46, от твоето описание разбирам, че системите в Австралия и Швеция доста си  приличат. Ясно е, че такава система има много преимущества. Ще ми е интересно да споделиш ако имаш наблюдения и какви са недостатъците и проблемите на практика и какво се прави за да се решат. Тук например университетите периодично се оплакват, че студентите идват с недостатъчни познания от гимназията.
Интересува ме дали вие като родители правите нещо, за да "компенсирате недостатъците" и какви са аргументите ви - например познавам българи тук, които карат децата си да учат паралелно по българските учебници (и то не само български език).

Мили, като те чета и направо съжалявам, че детето ми трябва да учи в тоя батак тук. По-зле е от българската система.
Всичко е под конвой, няма групови работи, няма индивидуални такива. През 2 месеца се прави показно представление - класова работа с разказване на история, пеене на песнички, рисунки по темата и толкова. Подготовката му е свързана с много пот и притеснения от страна на децата. Насила не мож извади тихичките на показ, а тез дето искат - са смачкани. Направо съм бясна! Ама ще кротувам, че да не развалям хубавата информативна тема.
Някой попита понагоре за часовете по физкултура. Имат само 2 часа седмично. В първи клас имаха два пъти гимнастика. Сега имат веднъж накуп 2 часа плуване. Нямат право на избор. Няма значение, могат или не могат да плуват - щели да се научат. Учителката им едва ли е квалифицирана спортна учителка, а е обикновена начална учителка.
Имат 2 големи междучасия от 20 минути. Много често се случва моята разбойничка да седи в стаята вместо да беснее навън на площадката заедно с другите деца. Не била си довършила задачата от часа, затова трябвало да си я довърши в междучасието
Скучно и е на девойката в час, много бързо схваща материала. Сега ми предстои борба с училищния психолог за тест за интелигентност и ако резултата е положителен, както смятам, ще я местим в по-горен клас. Тогава ще изръчкам де що има начин да я преместя в Монтесори.

То и в Англия няма, обаче ако си завършил "добро" училище, логично резултатите от A levels да са значително по-високи, от колкото на децата в някое забутано квартално училище. От там идва и репутацията на училищата, всяка година те вадят статистика, колко деца са продължили в университет, а "добрите" училища правят статистика, колко от техните деца са спечелили стипендии в Оксфорд  Това имаше в предвид Алиса под термина "правилно училище".
Алиса, физическо наистина имат само 2 пъти в седмицата. Но даже и да нямат специални часове, особено при по-малките, след обяд винаги им организират разни мероприятия с раздвижване из двора, ако времето позволява А пък и всяко междучасие са навън отново тичайки. Като пораснат, тези излизания и броя на междучасията намаляват, но тогава пък започват след училищните клубове, които обикновено се водят от учителите и родители доброволци и са абсолютно безплатни. За мен също занятията по физическо са недостатъчни, както не съм и доволна от професионализма на преподавателите. Но аз и в БГ не съм виждала такъв професионализъм по физическо в училище и затова не съм се сещала да се оплача 
Както и Мили46 е обърнала внимание, не правят децата под калъп, дават им много свобода, според мен понякога прекаляват А работата в колектив е нещото, което наистина в Родината не ни учеха  Тук обръщат на това особено внимание.
В края на всяка година има тест, за да се види нивото на ученика. На края на годината получавам резултатите от теста и оценката от учителя, за сравнение, защото понякога децата се представят по-лошо на теста. Аз много държа на тези тестове, докато съм чувала мнение на родители, че това било излишно стресиране на децата 

Като идея - замисълът е отличен. Като изпълнение - не винаги. Не всеки учител (особено от по-старото поколение) е склонен да промени начина си на преподаване, да се рови в различни източници, за да подготви винаги актуални и разнообразни програми. С други думи - не всеки желае да прекарва извънучилищно време в подготовка (норматива е такъв, че от 6 учебни часа дневно, преподаваш 5 най-малко). Трудоемко и по отношение на оценяването и по-скоро при съставянето на поне 4-6 критерия с по 5-6 различни нива към всеки от тях под формата на описание. Сравнете това с работата на учител, който ползва един единствен учебник, изисква от учениците да възпроизведат материала и оценява от 2 до 6.
Учениците не знаят толкова много фактологичен материал както българските деца, но аз не съм и убедена в необходимостта от това - има си справочна литература. Затова и се впечатляват ако знаеш нещо, което за нас би било елементарно - като това къде се намират малки и не толкова известни страни.
Някъде в системата има определено пропуски, защото не рядко съм виждала абсолютно неграмотни писмени работи на ученици в 10-ти клас.  Тук, в резултат на обучението и практиката ми през последните 9 месеца за мен се появи и голямата дилема: кое е по-важно - съдържанието или грамотността? Преди ( а и предполагам болшинството учители в БГ) бих отсякла: не мога да оценя високо само заради съдържанието нещо написано неграмотно. Този ми вид мислене тук беше провокирано.. Вие какво смятате? Виждала съм и 11-токласници, които не знаят собствената си история, а какво остана тази на други държави. Но предполагам добри и лоши ученици има навсякъде.
Голям недостатък според мен е новата система на оценяване, която се въвежда от 2 години насам. Има 6 нива, като до 5 клас се предполага, че детето работи на ниво 4, 7-ми и 8-ми ниво 5 и 9-ти и 10-ти ново 6. Може ученикът да е в 10-ти клас, но да работи на по-ниско от очакваното ниво - това НЕ означава, че ще повтаря годината, т.е. признава се, че не всички имат еднакви възможности (което е добре), но от друга страна - всеки знае, че ще продължи, независимо от резултата.
Що се отнася до родителите - тези, които смятат, че детето им не е стимулирано достатъчно или няма предоставена възможност за пълна изява, местят децата си в други училища или вземат частни учители - всеки според възможностите си. Личен опит все още нямам - голямата щерка тръгва на училище догодина.

Пак се увлякох, простете  

Мога да говоря само от опита с големия ми син, тъй като малките още не са тръгнали на градина. (Мони ще тръгне този месец в градина направена от 2 мои приятелки българки точно срещу нас ).
Ще напиша първо за градината, после за у-ще.
До 4г. възраст т.нар. ясли са частни. Не ми харесва, че се наемат обикновено помещения предназначени за живeeне - апартамент, част от къща, в най-добрия случай както е сега с моите приятелки - помещения за офис. Разполагат съответно с миниатюрни градинки където има място за 1 пързалка и макс. още люлка. Харесва ми, че момичетата (обикн. м/у 20-30г) се отнасят с много любов и търпение към децата. Букви и цифри не се учат, но и го намирам за правилно, все пак това са деца до макс. 4-5г. Групите са смесени - по 2 бебета и още 5-6 деца по-големи. За група отговаря една ръководителка с 3г. образование и диплома на детски възпитател и 2 "по-необразовани" помощнички, една от които може да е практикантка, т.е. все още обучаваща се  възпитателка. Имаме по 2 индивидуални родит. срещи на година, където ми казват какви са им впечатленията и какви цели си поставят за детето. За моето, което тръгна на 2.5г. целите бяха да пишка на гърне и да разбира, а после и да проговори езика (той говореше само бг и руски преди това). Ами постигнаха ги много бързо и без да го травмират, много съм доволна  .

Bсички такива ясли (aз проучих поне 10 за Сашко) ти дават инфо, което е като че ли са го преписвали едни от други - как протича деня, че трябва да носиш дрехи за преобличане, да си седи детето в къщи ако е с температура и пр. Извеждат ги почти всеки ден, учат ги на песнички, майсторят разни неща, правят ни подаръци за Коледа, деня на майката и пр. Отделят си и бюджет за да ги водят по няколко пъти в год. в зоолог. градина, или в подходящ музей. Няколко пъти в годината събират и родителите на общ празниk с децата и да се запознаем помежду си. Върхът беше като на един такъв празник ни раздадоха (купихме си ги) CDта с песнички, където децата ни пеят заедно с текста на песничките - слушахме ги после доста време, ние с мъжа ми ги научихме  , но синът ми вече ги е забравил, за съжаление  . Децата са страшно доволни и общо взето ходят с удоволствие, като се изключи началния период. Не съм имала никакви конфронтации и разправии - вървеше си някак всичко много гладко. С 2 изключения - не винаги успявах да го заведа до 9.00, на което те много държеха, но на нас пък ни беше доста далеч. И ги хранеха в 11.00 на обяд  с малка следобедна закуска ок. 15.00, при което той изгладняваше до след 19.00, когато успявахме да се приберем и да го нахраня. Казах го, ама никакъв ефект - така им беше удобно, за да ги сложат да спят в 12.00 и тогава пресоналът да яде  .

Като станe на 4г., всяко дете има право на място в държавната детска градина. За Цюрих направиха от скоро и 2те предучилищни години задължителни. Това са обикновено като големи класни стаи (за по 20на деца) към училище, близо до дома. Разпределят ги и нямаш избор, освен ако не го запишеш на частно градина/у-ще (напр. Quelle). Ходят от 8-12. Обядват в къщи, 1-2 дни имат и по 2часа след обяд. Нямат чинове, а само столчета, . Решиха с референдум да не ги обучават на букви и цифри, но нашата учителка все пак им правеше игри където брояха до 20 напр. А и накрая всяко дете можеше да си пише името. Но това беше леко "нелегално"  . Малко странно ми се виждаше (но всъщност е правилно), че никога не казват нещо за детето пред другите родители - само на 4 или 6 очи.

И при нас така наказват, но не за несвършена работа в час, а за нарушаване на дисциплината  И вместо да им дадат, по време на наказанието, да решат някоя задачка, да прочетат книга или да напишат есе, 30 мин седят и съзерцават в една точка! Нямат право да правят абсолютно нищо в течение на 15-30 мин, включително и да разговарят по между си 

Тук точно така оценяват, на нива. Има ниво, което трябва да се покрие всяка година, има деца които надминават това ниво, а други са под него. Делят ги на групи, в зависимост от способностите. В някои училища ги делят на 2 групи в други на 3. Според мен, на колкото повече групи ги делят, толкова по-добри резултати показват децата. И аз си задавам въпроса, ами ако децата на най-важните тестове, 2-ри клас, 6-ти клас, GCSE покажат по-ниски резултати, какво става. До сега не съм чула за дете повтарящо годината 

За мен логично е да се оценят съдържание и правопис по отделно и след това да се направи сумарна оценка  Тук и краснописът оказва влияние на общото впечатление. Синът ми определено страда от това 

Да вмъкна едно уточниение за образованието в Германия, то е на федерален принцип и всяка провинция сама за себе си решава какво училище, как и колко. Общото е, че навсякъде има гимназии, реални и професионални училища и че за влизане в университет се иска матура.
Матурата се държи и по свободно избран предмет от ученика. Т.е. както е бил мъжът ми в математическа паралелка е учил накрая повече математика, информатика и немски, а е "изхвърлил" от уч. план биология и химия. Чуждият език също е избираем между английски, френски и латински.
Беше повдигнат въпрос за груповите работи - имах такива в университета. Повярвайте ми, това ми беше най-омразното нещо. Налагаше ми се да работя с хора, които или изобщо не познавах, или не приемаха мнението на чужденка, често се определяха срещи удобни само на някои членове от групата и другите се налагаше да се примиряват с това и т.н.
Детските градини в нашето градче са комунални , религиозни или на разни фондации. Избираш си фаворита, според това дали ти харесва концепт, работно време, материална база, наблюдение на работата вътре и препоръки и мнения на родители.
Записваш се в листа на чакащите поне 2 години предварително, ако искаш да ти е сигурно мястото после. Иначе се примиряваш с градина, в която има място. Законът е такъв, че на детето задължително се предоставя място в градина.
Онзи ден четох концепта на една "дневна майка", абсолютно еднакъв с тези на яслата и градините. Един и същи дневен режим, приличащи си занимания с малчовците. Или нишо ново под слънцето, с тази разлика, че дневната майка има макс.5 деца на различна възраст, а в градината са 6 с възпитателка и практикантка или помощничка на еднаква възраст.
Имаме интегративна детска градина, в която се приемат деца с леки увреждания, нормално и леко забавено развитие. Възпитателките са специално обучени за работата си там, имат освен обичайните рисуване, апликации и спорт и готвене и грънчарство. Във всички градини децата се извеждат навън всеки ден, освен ако няма буря или мраз. В едно от близките села градината водят децата дори на сауна.

Като спомена Пепеляшка за интеграцията на деца с увреждания, да кажа, че в нашата провинция (права е, че има разлики) децата с увреждания посещават нормални детски градини, но си имат задължително интеграционен педагог. В училище нещата стоят по същия начин - стига детето да не е с тежка умствена изостаналост, сляпо или глухо, тогава за тях има специализирано училище. Предлагат и интеграционен учител.

че това и за мен би било трудно
 колко беше лесно едно време със забележките в бележника( е докато не дойде момента да ги покажеш на родителското тяло )

Пращат цели писма. Нали нямат бележници при нас.