Възгледите за образование (в страната, където живеете)

Сега за училището. Нашето както и доста квартални е до 6ти клас. Всеки клас се състои от 1 паралелка, т.е. малко е, но въпреки това има басейн  . Тук плуването е задължителен предмет (това важи само за града Цюрих). В 1ви клас поне половината от децата се познаваха от детската градина, друга половина бяха новодошли. Учителката е една от 1-3 клас, по физическо, музика имат други учители. Мисля, че поне целта за всеки клас е национална (но може и само за кантона да се отнася  ). Такива цели се вместват в едно изречение - да смятат до 100 и да четат и пишат печатно. Как това ще се постигне си е работа на учителя. Нашата учителка използва следната система - 1те 3 месеца се учи изговарянето на звуковете чрез т.нар. усти - картинки изобразяващи устата както трябва да е. Аз го намирам за гениално - така децата, доста от които фъфлят, се научават правилно да произнасят преди да започнат да пишат. С такива картинки, които си ги носят в кутийка и в къщи, пишат и думички. След това за 0 време картинките заменят с букви и до края на 1ви клас наистина умеят да пишат и четат. Писане на прости думички и печатно. Домашни им дават всеки ден без сряда, когато винаги имат свободен следобяд и то в целия кантон (може да се използва за хоби напр). Учителката изрично каза, че домашните са такива, с които детето само да се справи. Аз нямам много време да го следя, но след 1те няколко месеца, той наистина доби навик сам да си ги прави. Рядко ни е питал нещо по домашните. Вярно, че понякога като погледна откривам грешки, но настъпва голяма дискусия дали да ги поправи, тъй като на мен по принцип не ми разрешава да му се меся. Е, взех да се налагам, тъй като той е склонен да бърза и дава малко през просото.

От 2ри клас имат и свидетелство, където всеки семестър се нанасят оценки - четене, писане, майчин език (при нас от бг у-ще  ), математика. И оценките са си реални - 6ца пишат наистина при изключителни способности, иначе 5.5. 4-ката също не е рядко явление. За плуването имат отделна книжка, където отмятат упражненията, които може да прави (гмуркане, плуване по гръб, корем и т.н.). От 2ри клас имат и англ. - решиха го с референдум за Цюрих  . На други места първо е френския. При нас започват френски от 5ти клас. Канят ни по 1-2 г. да присъстваме на уроците. Винаги съм се учудвала как учителката без да повишава глас задържа вниманиетo на 20 деца  . Може наистина да напредват бавно, но затова пък правят връзки между предметите. Примерно взимат тема папагали, занимават се с това по природознание, четене, писане, англ. и включват да кажем и съответните сметки по математика. Та така понякога отделните предмети не висят във въздуха, а се преливат 1 в друг. Работят доста с картинки, нагледни материали, цветове. С компютри също започнаха от 1ви кл, елементарни неща.

Чувала съм обаче много странни неща дори за съседни училища - ужасна дисциплина, учителките крещят, решават на родителска среща дали да кажат на децата оценките  (за да не се комплексирали). Но моят опит е предимно положителен, то и кварталът ни не е лош, родителите не са супер богати - просто хора интелигентни работещи с добри професии.

Това, което не ми харесва е, че ако детето нещо не може, бързо се примирява - ами не всеки е перфектен и това някак си се насажда от у-ще. Уж да не се стресират децата, но пък и някак си не звучи поощрително  .
За наказание дават допълнителни домашни, или съответно примерните деца ги пускат 5мин. по-рано в междучасие  .

Децата имат книжка - календар, в която си записват разни неща по дни - напр. домашни, но и напр., че трябва да дадат на родителите някакво писмо, да им се подпишем за нещо. Имат и друга малка книжка за комуникация с родителите. Всички материали, тетрадки, учебници, вкл. несесера с моливите се дават от училище.

значи казваш отърване няма

Недай си Боже, да ти е темпераментно детето! Тогава си на топа на устата и на родителския актив

Вечерница, представям си каква сценка е на вашите събирания в училище. 
Какво ли ме чака  и мен догодина ?

Според мен проблемът е в поставянето и безкомпромисното спазване на няколко правила. Представям си как тука биха подходили към случая. Директорът ще застане зад учителя, въобще няма да се разправят, ще кажат, че тяхно задължение е да информират родителя, а пък той да прави каквото иска. И никога не изпадат в някакви лични нападки и разправии, всички се държат много обективно и това ми харесва.

 
Не че съм планирала, но аз съм много доволна от факта (както в последствие разбрах), че Сашко е роден края на април. Тук 30 април е границата, т.е. той е най-малкия в класа. За мен пък това е предимство, тъй като го взимат възможно най-рано и ме облекчават в търсенето/плащането на ясли. А и ще завърши по-рано. Сега 2ят ми син пък ще е от най-големите, ако спазваме реда, та във всички случаи ще се опитам да тръгне по-рано.  С дъщерята пак имам късмет, че секциото е по-рано, иначе терминът и беше за началото на май, което автоматично я пращаше от другата страна на границата. 

Миналата година на последната среща на кафе с другите родители от 19 ч продължихме до 24 ч. Как ти се струва, а? Уж другите реваха, кълняха даскалицата, а накрая като отишли да се жалват, аз съм била на топа на устата, интригантки мръсни!
Тази година като направиха първата среща, аз отидох и ги заплюх и им казах, че занапред без мен. Не съм виновна, че детето ми е такова и не държа да коментират поведението и. Пращали моля ви се, анонимки на даскалицата да се жалват от нея, че децата и страдали от нея и тн.
Да кажеш, че е щото не съм германка, не е, щото не сме единствените мешани в класа. Причината е в темперамента и - будна и нахална

Темата е много интересна и за мен актуална, защото избирам училище за Кати. Посетих 3 в района и съм в голяма чуденка, кое да избера и ще бъда много благодарна, ако някой сподели личен опит от различните системи.

1. Училище е с фамилни класове - 25 деца между 6 и 10 години, 6 интегративни (с дефекти) и 2 учителки. Нямат фронтални занимания, а се занимават по групи по учебен план, монтесори, фрайнет и др. модерни мотедики. Имат много самостоятелна работа и работа по проекти, набляга се и накомпютърното обучение още от 1 клас, имаш учебен уеб, където могат да си правят допълнителни упражнения.

2. Двуезично с английски - класовете са нормални с деца на една възраст, имат 1 час английски всеки ден с преподаватели натив спиикър, пак наблягат на монтесори и самостоятелна работа, компютзрно обучение от 1 клас.

3. Целодневно - класическа методика, въпреки, че и те предлагат монтесори клас, часовете са разпределени през целия ден до 15.30 и имат свободно време между отделните часове.

Базата на първите две ми хареса значително повече, а дъщеря ми беще силно впечатлена от часовете по английски, в които пееха песнички и играеха игри. Целодневното ми се стори най-неуютно и непримамливо.

Ето ти типичен пример за реална житейска ситуация и как начинът на образование те подготвя за нея. В смисъл: и в реалния живот се налага не рядко да работиш с хора, които не познаваш, да представиш и защитиш мнението си, да ги накараш да те чуят, да ги убедиш в правотата си или да признаеш слабите си страни, да дискутираш, да дебатираш, да критикуваш конструктивно, да комуникираш ефективно. Българската система не ми е дала това и тук с пълна сила почувствах липсата му (и аз като теб при груповите проекти в университета)! А става въпрос за изключително важни умения. Поради същите причини груповите работи заемат голямо място в цялата им образователна система, на всички нива! Децата продобиват увереност и развиват комуникативни умения.

И за мен груповите проекти бяха едни от най-отварящите очите по отношение на начина ми на общуване с другите. Имах ужасни групи, но имах и чудесни, с които много се разбирахме и правихме много интересни презентации. Не бих казала, че съм имала проблеми с това, че съм чужденка.

Системите явно са доста различни. Не познавам нито едната, нито другата, детето ми е още малко. Чувала съм, че при вас всичко е доста класово ориентирано, докато тук години наред се е работило за премахване на класите, уеднаквяване на доходите,  образованието е безплатно, еднакво достъпно за всички, в общия случай общински училища и държавни университети с идеята навсякъде да отговаря на същите критерии.  Доколкото знам подобни статистики не се правят. Звучи ми като реклама, а и статистиката не може да гарантира че децата ще продължат да учат ...

ех, къде са италианките, когато най-много ми трябват.
браво за темата, чета ви с интерес.

Определено тук има значение в какъв квартал живееш. Образованието е безплатно и задължително от 5-16 години. От 16-18 години се учи по желание и се полагат така наречените A levels, чиито резултати са изключително важни, ако ще продължаваш в университет.
Има и частни училища. Преди време четох някаква статистика, че 1 от всеки 10 деца в Англия учело в такова, не знам до колко е вярна 
Миналия месец търсих гимназия за сина, ами определено състезанието между училищата е голямо. Всяко се мъчи да се представи в най-добра светлина и да привлече възможно най-много ученици, защото от това зависи и субсидирането от държавата. Всяка година се изнасят официално резултатите от изпитите на училищата, както началните, така и гимназиите, GCSE i A levels. Дори и ББС ги публикуват. Има класация на най-добрите и най-лошите училища. Има си и официален държавен саит, където могат да се прочетат впечатленията на инспекторите от дадено училище, какви са недостатъците му, дали има подобрения след последната инспекция или се е влошило. Винаги ми се е струвало за нормално да се води такава статистика  Може би защото и в България от ученичка ми е промит мозъка с подобни статистики 

И тук се води статистика. Има официални списъци, които класират началните и средните училища по някакви показатели (за средните определено това колко ученика са записали последните 2 години, което е много подобно на английската система, какви резултати са постигнали на изпитите в края на годината, също колко от тях са продължили във ВУЗ-ве). Излизат обаче и статистики на това колко от приетите в университет и после прекъснали или напълно отказали се от следването са от частни училища и колко от държавни - е там вече става мноооооого интересно!

Аз до такива подробности не съм стигала Мен сега ме интересуваха основно GCSE резултатите, след 5 години, живот и здраве, пак ще проучваме и може пак да се смени училището, в зависимост от интересите на детето и представянето на съответното училище, вече на ниво A levels. А пък ако родителите или детето са много амбициозни, може и да се тегли някой заем, за да учи 2 години в престижно частно училище 
Мили, я сподели с нас, моля те,  какви са резултатите