Възгледите за образование (в страната, където живеете)

Още не е тръгнал на ясла, нито на градина, засега се въздържам по ред причини. Иначе майчинството тук е 3 месеца и после са на ясла. На 4 годинки се води, че тръгват на училище, но за мен си е градина, а на 6 - първи клас. Като триезична държава Белгия си има и недостатъци заради това. Фламандското образование по някакви проучвания (не знам доколко достоверни) се води на второ място в света като , как да го нарека, качество... За съжаление ние сме към франкфоните, а тяхното е на предпоследно място   На тях много им куца общата култура, нямат такава почти никаква, но напоследък тук съм чела спорове от ползата й изобщо. Но да кажем например, че масово не знаят кой е Александър Дюма...   Другият недостатък (според мен) е, че учениците сами си избират програмата и какво да учат. Не знам доколко едно дете, та дори и родителите му, могат да преценят сами кое би било от полза на детето и кое не. Но може би не съм свикнала по този начин да е и затова да ми се струва странно. Може да е добре така, не знам. Другото, което не харесвам е анархията в училищата, няма респект към учителя и заради пренаселеността от чужденци и вечните заплахи от оплакване за дискриминация. За медицина например се започва да се учи в специализирано училище още от 4-ти клас и ако не започнеш тогава, след това не може.   Не учат английски при франкофоните, което го отчитам като минус. Фламандците учат и френски, и английски и излизат доста по-подготвени. Университети им са също много по-добри. За добра работа без тези езика не може да се говори. В университети се влиза без приемен изпит, независимо от специалността, но първата година е голяма цедка и винаги повече от половината отпадат. Всичко е платено, безплатно няма. Градината и училището ще го избирам да е с по-малко араби. (Не ми се нахвърляйте, моля, имам основание за това.  )
Философия за образованието не знам дали имам. Още е рано да имам идеи, а и ще оставя детето или децата ми сами да следват интересите си.  
Хубава тема  

Не искам да звуча голословно, защото в момента не разполагам с конкретна статистика да цитирам, затова ще бъда кратка. Просто след прословутите високи резултати в края на 12-ти клас на учениците от някои елитни частни колежи, се публикуват и гореспоменатите статистики. В тях процента на прекъсналите или отказали се от следване е значително по-висок за същите частни колежи в сравнение с държавните. Защото в университета никой не те пита от къде идваш и дали преди да си предадеш беловата на някое есе в колежа учителят ти е поправял 1 или 10 чернови.
Мисълта ми е, че класирането на училищата по резултати не дава 100% адекватна оценка на колежа, защото не отчита това КАК са постигнати тези резултати и с цената на колко 'побутване' от учителите, респективно - с колко усилия от учениците.

хайде напиши, че ми е много интересно 

Резултатите наистина варират от година на година, но разликата не е толкова голяма. При вас нямате ли нещо като национален изпит в края на обучението, който е еднакъв за частни и държавни училища, нещо подобно на матура в България. Децата са поставени при еднакви условия, работата им е анонимна и чак след като бъде проверена от независими учители, се свързва името с оценката 

Алиса, поздравления за темата. Тъкмо щях да пиша за въпросните изчисления кога да се роди отрочето, но гледам, че си ме изпреварила.

При нас в Бахрейн има всякакви училища, и държавни и частни. Дъщеря ми е в британско частно, то друга възможност за чужденци няма, така или иначе. Когато беше малка, изживях и аз шок от британската система на образование, все ми се струваше, че всичко е един безкраен купон, малко домашна работа и др. Сега, когато е в year 9, виждам, че ги скъсват от учене, да не говорим за GCSE -то по science 360 следващата година, което направо ме хвърли в музиката. Конкретен въпрос  към английските мами, не се ли отдава вече предпочитание на IB вместо на A levels, тъй като последните ги намират за прекалено лесни?

С две думи, много съм доволна от училището, в първата десятка е на училищата извън UK , следващи британската система. Научи я да мисли, да се справя сама с всичко, както и да работи в група. Не им се предлагат готови отговори, които да наизустят, малко академично го дават, всеки има свободата и задължението сам да си намери източници на информация, освен обсъжданите в час. По подобен начин беше при нас, но вече в университета.

Средният ми син изкара pre-school на 3 години в същото училище и също бях много доволна. Тази година е в частно арабско-английско училище, където учи арабски наравно с арабчетата, а не като чужд език. Имат 15 часа арабски и 15 английски седмично. Води се в KG1, но ако при другата беше един от най-големите, тук е най-малък, роден е в края на декември. Училището има завиден процент реализирали се в топ университети в Англия и Щатите.

Всички частни училища са дву-три езични, само държавните са 100% арабски. Арабската майка( в по-голямата си част) съперничи на българската по амбиции. Децата посещават всичко каквото се сетите като извънкласни занимания.

Noia, добре че си ти  От сума ти време се чудех каква е тази "интернешънъл диплома", за която ми говориха в едно от училищата, даже и мъж ми не беше в час Не съм проучвала Sixth Form, по разбираеми причини. За IB чух между другото в държавното училище, което ни е желание номер едно. От това което споменаха, останах с впечатление, че това е все още новост за UK и се предлага в много малко държавни училища  Може би за това и националната статистика е само за A levels 

Мери, с теб сме най-близко до заветните изпити и ще се радвам да обменяме информация  .  По вашите вестници непрекъснато тръбят, че при няколко успешни А levels и пълен резултат от IB, топ университетите ще предпочетат последното, защото е по-трудно. Всичките даскали от училището на Ния твърдят, че ще изберат за собствените си деца IB. И тук сега въвеждат подготовката, за щастие или нещастие май ще сме от първите опитни зайчета, докато арабско-английското училище на Дилън има много добра подготовка за IB.

По мои наблюдения избирането на детска градина и основно училище не е въпрос номер 1 за родителите. Гледат предимно дали е католическо училището или общообразователно, както и да не е много далеч за родителите, тъй като в 12 трябва да ги вземат и след това да ги заведат обратно. Задължително е от 5 години, но масово пускат децата на 4. Първите 2 класа са предимно игра, като наблягат на развиване на социалните качества на детето. Малко се набляга на букви или писане. Много на използване на въображението чрез рисуване, лепене, моделиране и т.н. За мен беше малък шок, че вътре в училището имаше огромен леген с пясък, където клас 1 и 2 можеше да играе ( и да си помете след това!!!  ).
Гледат и телевизия ( разни образователни програми и новини за деца) в някои от дните.

В момента много наблягат на развитите на детето откъм планиране само. Имат седмичен лист с какво трябва да направят и те решават сами кога да се занимават с едно или друго нещо. Повечето деца се справят, но тези с проблеми, които имат нужда от структура могат да изостанат, ако учителката не обръща достатъчно внимание.
В осми клас имат СИТО тест, който е върху всичко научено по различните предмети + математика и език. От този тест се решава ( + мнение на учителят и родител) на какво ниво да отиде да учи детето в средното училище.

1. Нива: Три VMBO, където най-ниското е за деца с големи проблеми за ученето, а най-високото могат повече и следователно имат повече теория. Набляга се на повторението на материала и развиване на работа в група, самостоятелна работа, планиране и т.н. Учат занаят. Трае 4 години. Много често проблемни класове. След тези 4 години отиват в нещо, като техникуми, където могат да учат професия 2,3 или 4 години.

+ от малко можещите деца не се очаква много и най-важното е поне основата да я имат. В класа има деца с техните възможности, така че темпото е забавено и учителят се съобразява. Научават основата на професия, като след това преминават в нещо, като техникум ( градинар, санитар и т.н.)
- по-можещите деца трудно се откъсват от средата и изплуват на по-високо ниво. Нямат стимул. Дори и да могат повече, работят малко, подсъзнателно го правят, за да останат на същото ниво.
- масово тук са децата с проблеми: здравословни и ситуация в къщи. Работи се доста трудно с тях и предимно на ниво социално, а не образователно, защото много от тях не искат дори и диплома да вземат, така че трябва да ги караш насила да ходят на училище.

2. HAVO, което е 5 години и е като нашата обикновена гимназия. Първите 3 години учат всички предмети, а последните 2 профилни.
+ можещи деца
+ учат повече дадени предмети,  които евентуално ще им трябват за дадена специалност, а не нещо, което не им се отдава.
- много често след 5 години установяват, че са учили погрешен профил и не могат да учат това, което искат.

3. Атенеум и Гимназия. Учат по 6 години. В т.нар. Гимназия учат гръцки и латински, така че това са децата, които предимно след това учат за доктори, адвокати и т.н. 

По принцип след всяко ниво могат да се качват на по-високо, което означава повече години учене.

Плюсове и минуси на образованието тук.
+ децата се гледат като индивидуални личности със своите възможности. Няма го масовото.
+ учат се на социални качества, работа в колектив, планиране, представяне
+ приобщават ги в много проекти, в които трябва да вземат участие.
+ сравнително добра основа при профилните предмети
+ дава им се шанс да преминат в различни нива

- ниска обща култура. Какъв ти Дюма, те не знаеха кои са Ромео и Жулиета ( а дори не съм искала да ми казват от кого е написана пиесата). Не знаят нищо по география или нещо типично за дадена държава.

- дават им се много права: открито и бурно изразяват дали един учител е добър или лош ( според техните преценки!!!), което срива авторитета на учителите, защото те започват да се пренастройват според тях.

- дисциплината е под всякаква критика, от което страда качеството на работа на целият клас. Мислех, че е проблем предимно на ниските нива, но на високите  е също така. На мен ми стръва много повече енергия да повтарям 1001 пъти: сложи си краката на пода, не говори непрекъснато, обърни се. Наказваш, идват задължително за разговор: "Да, госпожо. Следващият път ще се постарая" и....пак същата работа.

- холандски правопис: 3-4 ( средно)

 Сигурно има още, както + така и - неща. Ще допълвам.

Най-трудното е, че учениците имат голяма уста и пред нищо не се спират ( това е заслуга на родителите и тяхното свободно възпитание, което са им дали).

 


 

Потрес. Да те определят в първо ниво малко можещ човек и да те обрекат да си санитар. 
Или трето ниво - бъдещ адвокат, доктор. Гатака са я построили в Холандия.

Сериозно, Калинка, човек от пръво ниво има ли шанс да мине напред, ако внезапно в пубертета прояви интерес към учението?

Чудесна тема, Мели попита в австрийската тема и аз там изписах романи, като единствена (така си мисля  ) майка с по-голямо дете.
Тука системата е ужасна, последното изследване на ПИЗА, показа, че децата в 7. клас не знаят какво четат. Не че не могат, просто никой не ги учи да вникват в смисъла на прочетеното.
Нашият случай напомня на този с дъщерята на Вечерница. Аз във втори клас я извадих от държавното училище   и в момента е 4. клас в Монтесори училище. Жалко, че тукашната система не допуска Монтесори с матура, а само до 8-9 клас.
Сега търсим гимназия. Толкова много неща  за австрийската образователна система ми идват на ум, но понеже никое от тях не е положително, съвсем съзнателно се въздържам от коментар (за сега  )

Lennie,
да, могат да преминат. при всеки рапорт се гледа каква им е средната оценка и има стандарт дали трябва да отиде на по-горно или по-ниско ниво.

И аз бях потресена от това яко разделение, но напоследък се убедих, че просто възможностите на децата са различни и ,за съжаление, това не зависи колко си пишат и учат домашните.
Имам клас VMBO BK, който е смесен от 1-во и 2-ро ниво на VMBO. Много от учениците ми са под условие на по-високото ниво, давайки им шанс да се задържат там. За съжаление, това, което се очаква да покажат на контролното не е по силите им. При тези деца темпото е бавно и съчетано с проблеми и лоша дисциплина, става още по-зле. Не разбират нито от добра дума, нито от наказание.   

Това за докторите и адвокатите е заради гръцкият и латинският.
Обаче, е възможно да имаш HAVO, да запишеш висше за асистент на доктора и след една година, когато имаш 60  европейски точки да се прехвърлиш за доктор. Така че, има голяма възможност за прехвърляне.

м_е_р_и, вероятно не съм се изразила ясно. Това, което исках да кажа е, че въпреки по-добрите високи резултати от изпитите в края на годината, после в университета процента на отпаднали през първата година е значително по-висок сред учениците от частни училища, защото в университета всички са поставени при еднакви условия при подготовката: дават ти проект и всички получават еднаква 'помощ' и напътствия от преподавателите. Резултатите при учениците от частните училища обаче вече са по-ниски, защото това не е изпит като преди, който е бил 'трениран' десетки пъти. Самият изпит като форма на проверка на знанията и уменията е несъвършена форма на оценяване. Високи резултатите от изпит не означават, че същите деца в университета ще постигат отново високи резултати, защото видът учене там вече е съвсем различен.

Като пристигнахме първоначално тук, големите ми ходеха в кварталното училище, което не беше много добро и аз започнах да подавам документи по така-наречената програма "магнет" чрез която може да кандидатстваш за по-добро училище извън твоя район на местоживеене.  Така моите дечурлига успяха да влезнат в едно от най-добрите elementary schools (от предучилищна до 5 клас) в града - е, малко далеч, но пък бяхме много доволни - сериозно учене по всички предмети и децата бяха много мотивирани понеже другите деца също сериозно се учеха. От там успяха чрез програмата да влезнат в добра прогимназия, а сега дъщеря ми - в гимназия.
По принцип съм доволна защото виждам, че материала, който учат е на доста добро ниво, особено като сравнявам с другите училища. Дъщеря ми, примерно, в 10-ти клас учи calculus и може да взема напреднали предмети (на ниво 12-ти клас, колеж) AP - advanced placement - засега взима само история, но за догодина е решила да запише още два AP предмета. Определено ги стимулират не само да учат, но и изграждат критично мислене, учат ги да гледат на нещата от няколко ъгъла и както тук казват да разсъждават outside the box.
Не мога, обаче, да разбера как е възможно предмети като география и физика да са по избор. Миналата година дъщеря ми искаше да запише география, но й казаха, че трябвало да вземе health    - ами да, но пък тази година не остана място в програмата й и казаха, че географията и без това не била задължителна  За догодина пък се чуди дали да вземе напреднала биология или опазване на околната среда - физика не иска а и не била задължителна....
Другото, което ми прави впечатление е, че въобще не се отдава значение на изучаването на чужди езици. Нито в основното, нито в прогимназията имаха чужд език - чак в гимназията им дават избор межу няколко езика. Дъщеря ми избра френски - ами вече втора година учи и то всеки ден, но знае само елементарни неща. Не вярвам и кой знае колко да напредне с темпото с което вървят.

Имам едно питане към майките на деца в училище.
При вас в клас как стоят децата - в кръг или по друг начин са подредени чиновете?
До кого седят - винаги до едни и същи деца или се сменят? Ако се сменят - по свое усмотрение или учителя го прави това.
Питам, защото съм бясна, че даскалицата в класа на щерката размества децата непрекъснато. Това много разсейва детето и и пречи да се концентрира, а после се жалва само от нея.

Седят на чинове подредени в буква П като на партийните събрания едно време  . П-то е обаче от 2 реда. Учителката ги размества на половин година.