Бабиейросите постят с ром!

  • 13 800
  • 214
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 11 327
Мда, милият Джонидепио не беше това, което беше.
Пийнали му бяха сосеца де що имаше бивши и настоящи кърмачки из острова, особено обитателките на Хасиендата.
Край нямаха неговите опити за бягства, обаче доня Василинда като неуморна вуду-магьосница, винаги го хващаше на последната крачка към лелеяната свобода.
Разнищиха му цървулите на човечеца и от един уважаващ себе си пират, го докараха до човешка развалина.
Амаха!
Доня Лусеринда разсъждаваше на глас. Мъка и беше за пирата и взе пак да си припомня младежкия чар на дон Блуумио и неговата ранна нелепа смърт. Ха, от друга страна така беше по-добре - отиде си млад и зелен и все такъв ще си го спомня. А не като Джонидепио

# 61
  • Мнения: 3 740
Доня Кабунда Алмунда се натъжи. Един Джонидепио имаше наоколо - и него окепазиха, мискинките му с мискинки. Дали го кърмиха, дали го отбиваха, все тая - вече за нищо не го биваше.
А и Дон Волфио се засели устойчиво в химическата тоалетна.
Не й оставаше друго, освен да продължи да цеди мухи за мУхитото.

# 62
  • Мнения: 4 806
-ох, ох, доня Дона, не моем спечели наградата ... пусто опустяло старото плямпало ... кой и как да се сети докъде сме я докарали със сюжета. То бяха младини, кога по цяла година трепетно си пазехме спомените, че да изтрещим едни хубави номинациийки, а сега ... да, сега не помним какво сме яли на закуска ... то няма какво и да помним ... м-да
- Джонидепио да ходи ... ще си намерим друго, тъй де... ние стареем, ама иде ново попълнение ...

... и захърка, в пореден сън в есенен ден ...


# 63
  • Мнения: 4 586
Еееех, да ми падне Кабо Алма,
Ще хвърчат кълбета вълна.

# 64
  • Мнения: 1 895
Карамела Де Дос Дозес се събуди от рязкото снишаване на самолета. Залепи  дългата, набръчкана чушка, която и служеше за нос за прозорчето и развълнувано изхриптя. Виждаше се океана, залива, плажа...Беше си наела бунгало в близост до хасиендата на доните, надяваше се те да я познаят след годините разлъка и да отпразнуват заедно празниците. Освен това не искаше да отсяда в дома им - все пак всяка дама в малките часове на нощта има нужда от лично пространство, в което необезпокоявана да съблазнява избранника си Twisted Evil Слуховете носеха, че Джонидепио е мяркан по тези географски ширини - сам и отегчен Twisted Evil
Самолета кацна на земята с последно рязко подрусване, което размести окончателно фризурата на Кармела и й придаде вид на нещо донесено от котката и захвърлено като негодно за употреба. Тя стисна решително в ръка взетата назаем Фурла и разкопча предпазния си колан. Докато самолета рулираше по пистата донята започна да си преговаря наум научените испански думички. Коледното й приключение започваше
 

# 65
  • Мнения: 4 806
... Ассинта дочу стъпки ... Тежки и уверени, с леко прискръцване на кожения ляв ботуш.
- Кхъм, разрешете да се представя - менът си подава визитката. "Хосе Антонио Домингес Бандерас" - със ситни и извити букви бе изписано името на чуждоземеца.
 
- мчи, представи се. И сега какво?
- дочувам, че ...

# 66
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Хуанита наостри ухо, дочу и се мъжки глас. Волфио не е, той виси в тоалетната на Масларова от намси колко време, сякаш го е страх някой да не му завземе полвинката квадрат площ...
Джонидепио не е, той избяга с кански писъци от доните.
О! Гост! Леле, онази Пфайфър явно се е споминала най-после, щом е изпуснала този мъжкар от погледа си! Мммммм, мазно светнаха очите на Хуанита...

# 67
  • Мнения: 11 327
Доня Дона имаше нахалството да пита за сюжетната линия.
Ква сюжетна линия, като Хасиендата е порутена, бе джанъм?
Гости чакаме, от летището пратиха телеграма, че се чакало кацането на многоуважаемата доня Карамела дес дос Дозес, а Хасиендата мязаше на уцелена от атомна бомба.
Застанала насред руините доня Лусеринда се провикна с колкото и глас държи (пуста балканска жилка - много надарено беше тва бабе) и се развика като хитлерист в концлагер:
- Яяяяяяяяяя, пуританки и романистки! Ставайте и събирайте дъските една по една, пирончетата 2х2 ако може и да спрятаме една нова колиба! Няма да се срамим пред височайшите гости. Не ме интересуват замътените ви глави, пълни с мохито и издишах пурен задух. Не ме интересуват магарешките ви уши.
Стрррррроооооооой се! Преброй се! Марш в 2 редички, че да не станат4!

# 68
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
-Доня Лусеринда, уважаема, ама ние не сме глухи! възмутено прошепна Хуанита. А прошепна, защото се страхуваше да не предизвика ново избухване на мощния глас на Лусеринда.
-Ако може само да вметна, че хората отдавна са измислили газобетонните блокчета, с които се строи лесно и бързо... С това не искам да ви противореча, само да подпомогна организаторския ви устрем Mr. Green

# 69
  • Мнения: 11 327
Доня Лусеринда толкова се беше запенила, че за малко да не чуе репликата на подплашената като млада сърна доня Хуанита.
- Ха, сега де? Ти чувала ли си за Хасиенда с газобетон строена? Чувала ли си? ЧУВАЛА ЛИ СИ!
Гласът на Лусеринда мина във фалцет, докато съвсем изчезна в хъркане и шепот.
Толкова се беше ядосала, че за малко да удуши доня Хуанита, но реши да не си разваля хатъра и да се прави на зорлем измислен началник, седна на земята и зарони тихи и горчиви сълзи.
- За нищо не ставам, за нищоооооооооо! - едно протяжно О се разнесе над острова и заглъхна бавно в океана.
Стана, хвана една дъска под мишница и закрета да търси трион и чук.
- Газобетон, а? Газобетон иска да строи? А Мосю Бриколаж нали го закриха преди 2 петилетки? Откъде ще намерим шибани газобетонени блокчета?
Вървееше и мърмореше, като остави вцепенената доня Хуанита зад гърба си...

# 70
  • Мнения: 4 806
... на Ассинта и беше през пурата строителният ентусиазъм. Ченето и продължаваше да виси в почуда. Както и репликата на дона.
- брей, че тоз младеж още чува. Де го тоз късмет. Друго си е младото, друго. Значи, дочувал бил за хасиендата... хъм ... отде? - Ассинта движеше мисълта си със светлинна костенурчена скорост. Едва пролазваше в тез ранни догми ... упс ... доби ли беше?
Опита се да каже нещо. Излезе само крехко хррр хррр хррр ... безуспешно. Донът ...

явно имаше нещо за криене ...
- Умееш ли да пазиш тайни? - попита тихо той.

# 71
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Бабиерите натовариха Василинда с дървен материал.
- Олеле - рече си Анхелина - мен какво ли ще ме правят?

# 72
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
- Ххихи, изквича възторжено Хуанита... Каква тайна е това, че си избягал от Мишел? Още преди да си го беше помислил, вестник Уикенд го беше публикувал на първа страница.

# 73
  • Мнения: 11 327
Ква Мишел бе, ква Пфайфър ви гони?
Пусти да опустеят бабишкерските им мозъци забравиха, че Грифит се беше вкопчила в него като грифон и не го изпускаше от поглед. Грифит, Мелани Грифит!
Обаче, сенилността я е налегнала и нея и не е имала в близост хитра вещица като Василинда да го дебне, та е успял да се изкопчи от оковите.

# 74
  • Мнения: 4 806
-иа-иа-иа - доста шумно Васо си изразяваше радостта, че ще го включат в ремонта. Ассинта сбръчи мустак в неговата (нейната) посока.
- Сега пък дървен материал им дотрябвал. Те, бабите затуй ли си домъкнаха задниците дотук, че да правят онуй, дет могат и вкъщи да си правят? А? - Ассинта проклетееше, защото суетнята строителна отвличаше и малкото сивост, останала в чутурата. И сведе поглед надолу. О, не, любезни ми читателю. Това не бе онзи свенлив девически поглед. Тя просто проверяваше що за мъж е пред нея по ... обувките. Как, този тъй важен атрибут е страшно разговорлив. Менът мълчи, обувките говорят ... вместо него.
- ти остави тайните, я първо да те профайлърим - изсумтя Ассинта.
Донът неохотно се събу. Такваз безапелационност го смрази тотал.

- Брей, обувките, ах обувките - Ассинта пак се зачеса. - Ще трябва да пуснам писито. Там да ми рекат като как да си мисля.

Последна редакция: вт, 06 ное 2007, 13:19 от Асса

Общи условия

Активация на акаунт