Св. Мартин: печени гъски, фенерчета, латерни и други светила.

Татяна, приеми моите съболеzнования zа баба ти.

И аz съм от болните, настинала с отит на дясното ухо и две сополиви хлапета. Животът е жесток 

Случка от иzминалия уикенд.
Момиче отива на дискотека. В ранни zори се събужда в чуждо легло, гола. В леглото освен нея е придружителят й от вечерта и въzрастен мъж. Момичето осъzнава, че около 3 часа е била в беzсъzнание, най_вероятно са й сложили нещо в питието. Подоzира, че е иzнасилена. Веднага отива в полицията, после в болницата zа освидетелстване.
Историята е съвсем истинка. Ако имате поzнати момичета в дискотечна въzраст, раzкажете им я.

Ужас! Къде е било това(ДЕ,БГ...)? Тя не е ли поzнавала придружителя си?

Татянка, моите съболезнования дано не се е мъчила....

Котаранке, на това му викат "Ка-О-тропфен", доста момичета са изгоряли по този начин. Да пази господ, че иначе ние не можем да ги опазим нашите навсякъде

Татяна, най-искрени съболезнования.

Братовчедка ми я изнасилиха на купон, след консумация на опиат в питието. Беше на 17 години, изобщо не успя да се възстанови психически, а и физически, почина тази година. Пазете си децата, особено момиченцата.

Не се гневи, че не можеш да отидеш!

На тази тема да ви питам - не мога да разбера защо в България бързат да ги погребат, а тук се изчаква до 72 часа? Така и не можах да го разбера това.

Съжалявам, Татяна, моите съболезнования.

Поплачи си.

в Германия, в един малък град.

Мерси, моми4ета. Аz съм доволна 4е не се е мъ4ила много и 4е е иzдъхнала вкъЩи, 4и4о ми бил там а баЩа ми 10 минути преди това. Ясно, 4е тъгувам, но zа нея е по добре. Тя отдавна нямаШе желание да живее....  ...пък и на 88 години все пак.

Такъв е живота.

Татяна, моите искрени съболезнования.


нямам идея, но бабата на приятеля ми тук я погребаха 5 дена след като почина.
май аз ревах най-много, а дори не я познавах жената, защото от 4 години беше неконтактна .
много странно реагираха немците. явно аз съм доста емоционална, незнам...
диплотично казано: подходиха много рационално.

Татяна, съболеzнования...
До ден днешен имам много ярък спомен от баба ми и често я сънувам, а почина преди 20 години. Колкото и иzтъркано да zвучи, тя продължава да живее в мен, дано и ти да успееш да zапаzиш хубав и жив спомен zа таzи жена.

Като бях малка (а, това бе доста отдавна) си спомням, че се органиzираха бдения zа да не остане сам мъртвеца и не го погребваха до третия ден.
В Гърция ги погребват на следващия ден, zаради високите температури.

Сърфи, историята на твоята братовчедка е много трагична. Дано всички момичета са наясно с опасностите, които могат да ги сполетят и дано бъдат по_предпаzливи.

Taтянче, моите съболезнования.

То оЩе се прави. Тялото на баба е вкъЩи, баЩа ми тръгна на село да вzеме сестрите й и Ще се бди цяла ноЩ. Погребването е най рано 24 4аса след смъртта.

Татяна, съболезнования 

Ето ви и историята

Нали си спомняте, че Хана я диагностицираха с хроничен спастичен бронхит? Това беше малко преди да заминем в отпуск. В България не я чух веднъж да прокашля, но щом се прибрахме, пристъпите се върнаха и засилиха, кислородът в кръвта падна отново на 97 процента. По съвет на педиатърката се свързахме с един друг детски лекар – класически хомеопат. Двучасовото посещение при него завърши с една-единствена глобула Туберкулинум н´ам си каква концентрация.

Първите три-четири дни бяха кошмар – пристъпите стигаха до задушаване и повръщане, естествено сънят и апетитът й пострадаха. Не ми се мисли Хана колко тона храчки изкара. Аз също се страхувах да заспя през нощта, доспивах денем по спирките и в метрото. От петия ден нататък кашлицата започна постепенно да утихва и на десетия просто изчезна. Изследванията две седмици след първото посещение показаха, че детето се е стабилизирало, кислородът е отново 100%. Естествено без гаранция, че няма да се повтори, но има голяма вероятност при толкова малки деца един курс на лечение да е достатъчен. Това беше първата сюжетна линия.

Другата, паралелна сюжетна линия – започна да ме гложди мисълта, че врагът е някъде вкъщи. Започнахме с двамата лекари да играем на детективи. Кимба беше първият заподозрян, после отпадна. Взеха проби от килимите, от домашната прах, от играчките – нищо тревожно. Проветряването е редовно и не на „кип”. Помните сигурно, че дискутирахме още през август дали проблемът не е свързан с мухъл. Еми нямаше – бях проверила всяко ъгълче. Мазилката си беше на място, къщата е с гранитен под, част от стените също са облицовани,  банята е цялата гранит, а аз знам, че камък не мухлясва. Освен това в къщата я няма характерната за такъв проблем миризма.

Педиатърката ме свърза с един Umweltmediziner (ХЕИ-инспектор???), човека си дойде с измервателната техника и за половин час установи, че стените са МОКРИ. При норма 40 единици ние имахме близо 140 . Оказа се, че като са санирали къщата /тя е над 50-годишна/, собствениците са „забравили” да вградят хоризонтална блокада в стените и те си теглят свободно влага от почвата. Можех до припадък да проветрявам и обезвлажнявам, къщата живееше на принципа на сюнгера. Външната облицовка на къщата /отново гранит/ само усложнява проблема, защото спира естественото й „дишане”.

Малка пауза за кафе, ще се видим след рекламите.