Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 5

Ние вече се кърмим 1 година и 1 месец и мисля е време да СЕ ПРИСЪЕДИНИМ КЪМ ВАС . Отговаряме на всичи 5 условия споменати по-горе. Вече неиздържам на безсънието и хапането...., но няам начин да я отбия, тя почти е само на кърма.

Вили, по- важното е че детенцето ще си има една по- спокойна и отпочинала мама, която ще има повече сили да се грижи и занимава. Аз мисля, че това е по- важно за него. Не чувствай празна, а се отдай на всичко което си пропускала. Поспи си вечер, отиди на шопинг и се погрижи за себе си, направи си една чаша хубаво кафенце и му се наслади. Мисли за хубавите неща, идват празници и ще можеш да се повеселиш  . Май никога не сме подготвени за отбиването, когато и да е то. Дали са виновни хормоните  ?
AIR, аз затова прекратих с надеждите. Знам, че съм сама и се стягам. Иначе е много трудно, разчиташ на някой да ти помогне в нужда, а той все бяга и си измисля причини. Сега ми е по- спокойно. Моята баба е точно като майка ти, но поне е искренна. Много е трудно и отговорно да се грижиш за друго дете и не я обвинявам. Но като отрастна Дани много го водеше по концерти, на театър. Ще дойде времето да ти помага и не е по- малка помощта  .
Аз опитвам да го храня, заедно с нас. Засега има интерес, но да рови. Ще бъда търпелива. Грешката ми е, че го храня отделно и нямам много търпение.Не го карам на сила, а слагам пред него и чакам да видя. Ако го дам аз плюе, иначе си го взима и го премята в устата. Стигнахме до 4-5 залчета на ден, което е супер. Определено ми помогнаха съветите за педагогическото захранване. Благодаря   .

Вили, явно си избрала най-подходящия момент да отбиеш дъщеря си, щом го е приела толкова леко! Опитай се да мислиш позитивно! Мисля, че се справи много добре с кърменето, надявам се скоро да ти мине лошото настроение. И аз мисля, че когато и да отбия, все ще ми е мъчно, но все някога трябва да стане. За себе си се надявам отбиването ни да мине също толкова леко, както вашето
АИР, всяка майка/свекърва си има добри и лоши страни. То угодия няма-или не искат да помагат, или пък прекалено се месят Радвам се, че ти самата го осъзнаваш и не се ядосваш, ами се възползваш от помощта на майка ти за другите неща. Моята свекърва много ми помага за малкия, но пък доста усилия ми коства да постигнем равновесие-да го гледа така, както аз искам. И аз отстъпих за някои неща, за други я убедих, че съм права. Все още спорим понякога, но в началото и на двете ни беше трудно да се разберем.

Момичета 

вили, от мен една голяма 

ако не ти тежи, сподели как мина отбиването, че и на мен много ми идва понякога и се чудя как????? единствено сега като сме болнички ми е жал и съм по=благосклонна...... иде ми да си фрасна един, защо съм такъв егоист? нали всичко минава и децата растат, все ще се енаспя някога......

Баща ми ме беше питал още миналата година "Ти защо не искаш да я отбиваш? Защото после ще може и без тебе ли?" Погледнах го аз опулено и неразбиращо и той ми разказа, че когато майка ми отбила брат ми (към 10 м.) поне една седмица ревяла и след като я питал N пъти "Защо?" си казала, че й е мъчно, защото сега, като може без кърмене, която и жена да го вземе (от улицата примерно) може да му стане майка.

Не виждам нищо лошо от време навреме да опитвате да премахвате нощните кърмения. Май в предната тема писах, как при нас стана от третия опит, без ревове и тръшкания, въпреки че преди това се будеше поне по 3-4 пъти. Естествено като почнат да растат следващите зъби, пак ще има денонощно смукане, но поне през промеждутъка човек може да си поспи.

Не знам дали не си въобразявам, но имам чувството, че мъниците усещат отчаянието и настървеността на околните да ги откажат от кърменето и да ги тъпчат с "човешка" храна. Докато се юрках и шашках, храненето беше мисия почти невъзможна. Накрая си казах "майната му - колкото-толкова, когато-тогава" и спрях да й броя хапките. По някое време след това и на мъжа ми му писна през ден да ми чете конско и да пита кога щяла да прояде това или онова и нещата се оправиха. Когато отидохме на гости на свеки за 1 м. тя много се притесняваше, че Косара няма да яде, ще заслабне й всички ще обвиняват нея. И наистина Косара отказа да яде всичко, освен белтъци и някои видове плодови млека. Сега на гости за двайсетина дена ми беше маминка ми. Тя също от повече от една година ми мрънка как не трябвало да се кърми толкова дълго. Последната вечер преди да си тръгне пак взе да ми обяснява как трябвало да отбия, защото като тръгнела К. на ясла другата седмица, лелките нямало да могат да я приспиват по обяд и щели да ме викат постоянно и редовните глупости, как щяла да стане по-самостоятелна като не сучела. През цялото време докато беше тук Косара почти не ядеше, беше си върнала и нощните кърмения, но мислех, че е заради зъби. Когато обаче прояде изведнъж още на следващия ден след като маминка си замина (и дори опита хайвер и к. краставичка) започнах да се чудя дали пък това не е някаква "защитна реакция". И нали човек, като си няма работа може да развие велики теории  дори реших, че може би затова Косара яде всичко, когато сме на гости на ящни деца - защото там яденето се приема за нещо съвсем нормално. От друга страна си мисля, че може би изперквам и че всичките тези идеи ми идват от дългото застояване вкъщи 

Аз някъде го бях писала, но ако искам да отслабна мога да се преместя при сестрата на свеки и да и кажа че съм бременна/кърмачка. За нея яденето е толкова важно, че няколко пъти докато бременеех ми е секвала апетита в средата на храненето. Идва, сяда наблизо и започва да ме гледа с поглед изпълнен с умиление и да ми говори:
-а така, хапвай, хапвай, ти сега трябва хубаво да ядеш, я как си лапаш. Сега е важно, трябва много да се яде, то без ядене нище не става и т.н.
след около минута-две от тази терапия апетита ми секва и не мога де преглътна и хапка повече
Нищо чудно и Косара да се чувства така, напълно я разбирам!

Здравейте от нас. Не съм писала, защото няма нищо ново само дето прави куп поразии в къщи. От известно време го тормозят зъбки и понякога през деня иска да сучи и се тръшка здраво. Давала съм, но предпочитам да му отвлека вниманието от любимите му "Етоооо". Иначе сутрин и вечер няма пропуск - ползва ме пълноценно, т.е. докато не изсуче всичко налично не мирясва.

Исках да ви споделя нещо, което от няколко дни ме кара да се усмихвам като се сетя. Дойде ми приятелка на гости с мъжа си и с 8 месечния им син. Питам как я карат, а таткото разказва с най-добри чувства: "...малкия постоянно виси на Даноните на майка си".   

Добро утрооо !

yanast, ra4e, развеселихте ме рано- рано  .
Пунчик, има нещо вярно. Когато дам на Косето " човешка" храна, той ми блъска ръката и ми вдига блузата. Колкото повече настояват околните да яде, толкова повече той се дърпа и отказва. Както казах по- рано имаме напредък, но чак като го оставих той да диктува положението. Слагам на масата и ако реши ще си вземе, ако ли не - ако иска.

Добро утро и от нас. При нас нищо ново освен това, че през деня като се присети за щяло и нещяло си иска тоооо и вдига блузата ми. Опитвам се да отвлека вниманието му, но не винаги се получава. Понякога се тръшка и реве докато не си получи неговото. Оставяла съм го 20 мин да реве за тоо и после пак му давам, защото рева не спира. Иначе хапва 4 пъти по 250гр. "човешка" храна. На който кажа не ми вярва, защото е дребчо. за Нова Година ще отсъстваме 1 нощ и не знам майка ми как ще се справи, че през нощта сме като скачени съдове. Милото ми още си е с 6 зъбчета  Но съм решила да се повеселя (и аз съм хора)
Ами май това е от нас- дадохме си отчета.

Вили, имаш една огромна прегръдка от мен  И на мен ми писва и съм на ръба на силите си, но все още не се решавам да отбия (аз не съм готова, а и малчо също).

Аз тези дни много съм се смяла с изказвания на Ева по повод кърменето.
Раздават им в детската градина едни картинки, по които те разказват и обясняват разни неща. Въпросната картинка е момиченце, което играе с куклата си и са показани 4 неща, които прави. Храненето - дава шише с биберон на бебето. Питам Ева - какво прави тук майката (тя беше решила, че това е майка с бебе). Тя отговаря - бебето мучка. На мен ми стана смешно и я попитах какво мучка, а тя, явно затруднена, погледа картинката малко и изтърси - мучка каквото майката му дава Така де, не е мимки, нищо познато не видя детето, отде да знае какво - дава му там нещо, пък детето послушно мучка каквото му предлагат
И същата вечер отново - преобличам се след работа, за да ходя да готвя, и тя (рядко напоследък явление) се сеща, че иска да суче. Аз обаче отказвам, защото бързам да правя вечерята и излизам от стаята - а Ева вдига страшна патардия, вряскайки и жалвайки се на баща си - мама ми взе мимките

hedra, u made my day 

хорица, ние сме с червено гърло и з апръв път миа приема антибиотик-сироп, нямаше как да го откажа, много зле беше гърлото, според докторката, та суметролим пием и сиропа на др.тайс. та тази нощ много спокойно спахме, т яне покашляше и спа като пън.  , тя, която суче  на заспиване в 10 приемрно, след това в 12 и в 5 ислед това чак ан сутирнта към 7.30 за добро утро 
та, имаме си 2 нощни сучения, а тази нощ не помня да е сукала, защото до 1 гледах филмче на слушалки, а тя спа до мен, а в 5 не помня да ме е будила, (а аз спя много леко), по ендо време сънувам, че суче, обръшам се към нея и гледам тя си спи на другата страна  , значи ако съм права, сме спали непробудно  а дано вече, де, а дано!!!! на 18 месеца сме... сега ако я науча и сама да заспива, цена няма да има сладката ми тя! пък ако ще да суче колкото й сърце иска..... като ми е болничка и сърце не ми дава да мисля за отбиване. 

Здравейте,мамчета! Чета ви отдавна, но до сега не съм писала. Искам да се присъединиме и ние с дъщеря ми към вас. Кърмим се вече 2г. и 10 дни и е същинско удоволствие и за двете ни!Дори и в момента е права между краката ми и суче, а аз съм седнала пред компътъра и пиша. Минали сме и през трудности,но с общи усилия и желание успяхме да стигнем до тук, а аз съм много щастлива,че давам най-доброто на детето си. Все още се кърмим и през ноща,особено когато е болна или и никнат зъби, а друг път идва само да гушне "Дидите",но имаме и вечери когато не се събужда. И денем сме само на кърма при гореописаните обстоятелства,тъй като отказва всякаква друга храна,иначе суче когато се сети.
ТАНЯ, безсънието и хапането са неминуеми,но жертвата от наша страна си струва. Крепи ни това,че и двете са периоди и отминават!!! Пожелавам ти да стане бързо!!!Можеш постепенно да захраниш и така ще имаш повече лично време между кърменията, особено ако има кой да я гледа и ще си спокойна,че докато те няма детето ще поеме и друга храна и няма да е прегладняло и изнервено. Аз захраних на 1г. и след това все по-често я оставях на майка ми.
ВИЛИ, като четях поста ти ми стана много мъчно И нас ни очаква този момент рано или по-късно, но аз се притеснявам повече за себе си ,отколкото за дъщеря си. Децата се адаптират много бързо... Силно те прегръщам и ти пожелавам да превъзмогнеш "загубата"

   Здравейте! Много ме боли вратът - схванал се е. Дали ибупрофен ще помогне?
Парацетамолът не можа, а аспирин, доколкото знам, не мога да пия или една таблетка може??

nurofen нямаш ли под ръка?